Определение № 18572 от 01.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18572 гр. София, 01.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно частно гражданско дело № 20251100509265 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. във вр. с чл.121 от ГПК и чл.118, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. В. Г., подадена чрез пълномощника адв.Р.И. срещу определение № 29971 от 14.07.2025 г., постановено в закрито заседание по гр.дело № 38211/2025 г. по описа на СРС, Г.О., 42 състав, с което е прекратено производството по ч.гр.дело № 38211/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 42 състав и е изпратено делото по подсъдност на Районен съд Шумен.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че в процесния случай съдът не е взел предвид обстоятелството, че заявителят има качеството на потребител, както и че отчитайки общата идея за ефективна защита и лесен достъп до правосъдие на потребителя и разпоредбата на чл.113 от ГПК, компетентен да разгледа заявлението по чл.410 от ГПК следва да бъде съдът по настоящия адрес на потребителя и да не се отчита къде е седалището на длъжника. В тази връзка, по изложените в частната жалба съображения, частния жалбоподател, чрез своя пълномощник, моли съда да отмени обжалваното определение, като неправилно и незаконосъобразно.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното определение № 29971 от 14.07.2025 г., постановено в закрито заседание по гр.дело № 38211/2025 г. по описа на СРС, Г.О., 42 състав, е прекратено 1 производството по ч.гр.дело № 38211/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 42 състав и е изпратено делото по подсъдност на Районен съд Шумен . За да постанови определението си, СРС, 42 с-в е приел в мотивите на същото следното:

„Производството е образувано по заявление от А. В. Г. чрез адв.Р.Х. с искане за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу "Стик кредит"АД за сумата от 129,21 лева, която е получена без основание от дружеството длъжник. От извършена справка в Търговския регистър съдът установи, че вписаният адрес на управление на дружеството длъжник е в гр.Шумен. Софийският районен съд намира,че са налице предпоставки да бъде прекратено настоящото производство и делото да бъде изпратено по подсъдност на Районен съд Шумен. Съгласно § 24 от ПЗР към ЗИДГПК за делата,образувани до влизане в сила на закона се прилагат досегашните правила. Съгласно чл.411, ал.1 от ГПК в редакцията, действала до 01.07.2025 г. компетентен да се произнесе по заявление за издаване на заповед за изпълнение е районният съд по адрес на длъжника. С оглед характера на производството съдът следи служебно за спазване на подсъдността и ако констатира,че друг районен съд е компетентен по правилата за местна подсъдност,изпраща делото на този районен съд. С оглед обстоятелството, че адресът на управление на дружеството длъжник е в гр.Шумен, налице са предпоставки делото да бъде изпратено по подсъдност на Районен съд Шумен.“

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Постъпилата частна жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното определение е правилно. Тъй като съдебното производство по издаване заповед за изпълнение се развива едностранно, съдът е длъжен да следи служебно дали са налице изискванията за местната подсъдност на делото, като правилото, уредено в диспозицията на чл.119, ал.3 от ГПК, е приложимо само при исковото, състезателно производство. Следователно, в настоящото производство спазването на правилата за местната подсъдност представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка за разглеждане на заявлението, предмет на делото, за наличието на които съдът следи служебно.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.1 от ГПК /ДВ, бр.11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г./, заявлението за издаване на заповед за изпълнение се разглежда от районен съдия, определен съобразно чл.9, ал.3 от Закона за съдебната власт, който регламентира общото за заповедното производство правило за централизирано разпределение на делата на принципа на случайния подбор между всички районни съдии в страната, които са определени да разглеждат такива дела съгласно 2 действащите в отделните съдилища правила за разпределение, с изключение на делата, образувани по заявления по чл.417, ал.1, т.3, 6 и 10 от Гражданския процесуален кодекс, които се разпределят централизирано на принципа на случайния подбор между съдиите съобразно правилата за местната подсъдност по чл.411, ал.1, изречение първо от Гражданския процесуален кодекс и се разглеждат от съдия от районния съд по настоящия адрес или седалището на заявителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния му адрес, а когато той няма такъв адрес или седалище на територията на Р.България, заявлението се подава по постоянния или настоящия адрес или седалището на длъжника. В случая делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, то не попада в кръга на споменатите изключения и следователно по отношение на него е приложим общият ред за централизирано разпределение, установен със ЗИДГПК /ДВ, бр.11 от 2 февруари 2023 г./, който съгласно § 25 е в сила от 1 юли 2024 г. С § 2 от ЗИДГПК /обн. ДВ, бр.67 от 9.08.2024 г./ е изменена нормата на § 25 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс /ДВ, бр.11 от 2023 г./, като е пролонгиран периодът между неговото обнародване и влизането му в сила, /т. нар. vacatio legis /, съответно от 1 юли 2024 г. на 1 юли 2025 г. От това следва, че по отношение на местната подсъдност в заповедното производство de lege lata е приложима нормата на чл.411, ал.1 от ГПК в предходната й редакция от ДВ, бр.100 от 2019 г., според която местно компетентен да се произнесе по заявлението е районният съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника. По силата на чл.411, ал.1 от Г П К местно компетентен да се произнесе по молба за издаване на заповед за изпълнение е районният съд по седалището на длъжника, а от направената служебна справка в Търговския регистър се установява, че то се намира в гр.Шумен. В настоящия случай е подадено заявление по чл.410 ГПК срещу търговско дружество, поради което разпоредбите за местна подсъдност при заявление срещу потребител са неприложими. С оглед на което, местно компетентен да се произнесе по молбата за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е Районен съд- Шумен, поради което изводът на първоинстанционния съд, че делото е подсъдно на Районен съд Шумен е законосъобразен.

По изложените съображения, обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него частна жалба, като неоснователна - да се остави без уважение.

Водим от горното, Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В състав, ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна частната жалба на А. В. Г., ЕГН **********, подадена чрез пълномощника адв.Р.И. срещу определение № 29971 3 от 14.07.2025 г., постановено в закрито заседание по гр.дело № 38211/2025 г. по описа на СРС, Г.О., 42 състав, с което е прекратено производството по ч.гр.дело № 38211/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 42 състав и е изпратено делото по подсъдност на Районен съд Шумен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4