Решение № 127 от 18.04.2023, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 127

/населено място/, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Административно наказателно дело № 20221230200743 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на И.Ш. ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление : /населено място/, представлявано от М.Е. против Наказателно постановление № 42-0001511/27.05.2022г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, /населено място/, с което на дружеството жалбоподател на основание чл. 105, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 57, ал.6, т.1 от Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, необосновано, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се прави искане за неговата отмяна. Твърди се, че в наказателното постановление липсва надлежно описание на твърдяното нарушение – на коя дата, по какъв маршрут е извършен превозът, на кое място и през кои държави, за да се прецени дали превоза е международен. Освен това се твърди, че санкцията е следвало да се наложи по ЗДвП, а не по ЗАвП.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател редовно призовано, чрез процесуалния си представител - адв. Й. поддържа депозираната жалба и моли наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.

Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски.

Административнонаказаващият орган - директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, /населено място/, редовно и 1 своевременно призован, не изпраща представител и не изразява становище по същество. В придружително писмо, с което е изпратена преписката прави възражение за прекомерност на разноските.

Районна прокуратура - /населено място/, Териториално отделение – /населено място/, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по същество.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

На 25.03.2022г. служители на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр. /населено място/ извършили комплексна проверка в офиса на дружество И.Ш. ЕООД, притежаващо като превозвач лиценз за международен автомобилен превоз на товари № 2783/25.08.2003г. В хода на същата и въз основа на направена справка в информационната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ /ИС на ИА „АА“/, както и представени документи е установено, че превозвачът е допуснал извършването на международен превоз на товари с товарен автомобил от кат.

N 3, с рег. № ***, за което нямало издадено валидно удостоверение за преминат периодичен преглед за проверка на техническата изправност на МПС. С оглед констатираното, свидетелите приели, че дружеството – жалбоподател като е допуснал този превоз, в посочения период е осъществил нарушение на чл. 57, ал.6, т.1 от Наредба № 11/31.102002г. на МТС, за което на същата дата, свидетеля Г. Н., в присъствието на свидетеля Й. И. П. съставил АУАН бл. № 317985 на дружеството жалбоподател. Акта бил съставен в присъствието на С. Й.ов, упълномощен представител на фирмата, която го подписала без възражения, такива не постъпили и в законоустановения срок по чл. 44 от ЗАНН.

На 27.05.2022г. въз основа на съставения акт Директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, /населено място/, редовно упълномощен със Заповед № РД-08-30/2020г. на Министърът на транспорта и съобщенията и Заповед № 110/01.04.2022г. на изпълнителния директор на ИА „АА“, /населено място/ /л. 23-25/ е издал атакуваното наказателно постановление № 42-0001511/27.05.2022г., с което за извършено административно нарушение на чл. 57, ал.6, т.1 от Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС на основание чл. 105, ал.1 от ЗАвП е наложил на дружеството жалбоподател имуществена санкция в размер на 200 лева. Наказателното постановление е връчено на упълномощения представител на дружеството на 24.08.2022 г.

В хода на съдебното производство са приобщени писмени, доказателства, свързани с извършената проверка, а именно справка от информационна система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, относно описаното в наказателното постановление МПС с рег. № ***, и констатиран протокол от извършване на проверката, в който са 2 обективирани констатациите на проверяващите. Представена е заповед, определяща материалната компетентност на длъжностни лица от Изпълнителна агенция „Автомобила администрация“, които могат да издава наказателни постановления.

В разпита си актосъставителя и свидетеля по акта, сочат пред настоящия състав какво са констатирали и как е установено. От показанията им се установява, че в хода на проверката са установили от извършената справка в информационната система на ИААА, че превозвачът е извършил международни превози на товари с МПС с рег. № ***, което е нямало валидно удостоверение за преглед, тъй като периодичния преглед му е бил валиден до 05.03.2021г.

Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установено въз основа на приложението по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитаните по делото свидетели, чиито показания съдът кредитира относно обстоятелствата, изложени в АУАН, във връзка с извършената проверка и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.

При така установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на страните, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, установи от правна страна следното.

Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 14дневен срок от връчване на наказателното постановление, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

При разглеждане на дела срещу наказателни постановления, районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал.1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от компетентно лице на основание чл. 92, ал.1 във вр. чл. 91 от ЗАвП, а наказателното постановление е издадено от компетентен орган, упълномощен на основание чл. 92, ал. 2 със Заповед № РД -0830/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта и съобщенията и Заповед № 110/01.04.2022г. на изпълнителния директор на ИА „АА“, /населено място/ /л. 23-25/.

Съдът счита че в настоящия случай в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи атакуваното наказателно постановление и налагащо неговата 3 отмяна изцяло без съдът да се произнася по същество на нарушенията поради следните основания:

При извършена служебна проверка на наказателното постановление и АУАН, съдът констатира нарушение на императивните изисквания на нормите на чл. 42, т.3 и т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Според предвиденото в тези разпоредби съставения акт, както и издаденото наказателно постановление следва да съдържат изчерпателно и точно фактическо описание на нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени. В конкретния случай видно от АУАН и наказателно постановление липсва каквато и да било информация, относно това кога е извършен международния превоз. Нито в АУАН, нито в наказателното постановление се навеждат доводи в тази насока, за датите, съответно периода на извършване на международен превоз, което безспорно е обективен признак от състава на вмененото на дружеството – жалбоподател нарушение не са посочени.

Непосочването на конкретни факти и обстоятелства, които да осъществяват състава на нарушените норми, води до съществено нарушение на процесуалните правила, което не може да бъде санирано в хода на съдебното производство и безспорно ограничава правото на защита на санкционираното лице.

Липсата на яснота, относно времето на извършване на международния превоз, на практика води до липса на дата на извършване на нарушението, която е от значение при описание на нарушението и неговата индивидуализация, чрез нея се очертава и предмета на доказване, поради което неизясняването му не може да бъде отстранено в процеса на обжалването на наказателното постановление и води до ограничаване на правото на защита на наказаното лице да разбере за кое конкретно нарушение е наказано по административноправен ред. Още повече според спецификата на конкретното деяние същата не винаги по презумпция съвпада с дата на установяване на нарушението, както е в конкретния случай, поради което и е налице неяснота кой е точният момент на извършване на нарушението, а независимо от наличните по преписката доказателства действителната дата не може тепърва да бъде прецизирана от съдебната инстанция. Допуснатото нарушение се явява съществено, респ. сочи за незаконосъобразността на процесното наказателно постановление и налага този краен извод.

Недопустимо е датата да се извлича от фактическата обстановка чрез тълкуване волята на наказващия орган. Така констатираните нарушения са съществени и са самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

От друга страна липсата на информация и наличието на неяснота, относно съставомерни признаци на вмененото нарушение от своя страна лишава съдът от възможност да прецени има ли извършено нарушение и извършено ли е от санкционираното лице, както и да вземе отношение по възраженията на жалбоподателят, относно липсата на нарушение. Събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, не водят до 4 категоричния извод, че е извършен международен превоз, доколкото само от свидетелите при техния разпит се сочи, че е извършен международен превоз с описания в АУАН и наказателно постановление товарен автомобил, но не са представени никакви доказателства в тази насока, за да се прецени извършен ли е международен превоз, от друга страна както вече се посочи, липсата на информация за период, или дати на извършването му пък препятства преценката, какво е прието от наказващия орган в тази насока.

С оглед изхода от спора, основателна се явява претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. Искането е направено своевременно, представен е договор за правна защита и съдействие, в който е договорено и отразено заплащане на адвокатско възнаграждение в брой от 100 /сто/ лева. В съпроводителното писмо, с което е изпратена жалбата административнонаказващия орган прави възражение за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар. Възражението е неоснователно, тъй като възнаграждението в размер на 100.00 лева е много под минимално предвиденото, съгласно регламента на чл. 18, ал.2, във вр. с чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в размер на 400 лева/. Ето защо искането следва да бъде уважено, като Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“ следва да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски в размер на 100.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.1, във вр. с ал.3, т.1 ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-00001511 от 27.05.2022г. на Директор Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – /населено място/, с което на дружеството жалбоподател И.Ш. ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление : /населено място/, представлявано от М.Е. на основание чл. 105, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 57, ал.6, т.1 от Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС като. като незаконосъобразно.