Решение № 7237 от 23.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7237 гр. *****, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА

МИТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА

Гражданско дело № 20241110126199 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу М. М. Р., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответника, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.

*****, ж.к. „************“ бл. 40, ет. 7, ап. 33, с аб. № ******. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на ответника за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника му заплати следните суми: сумата от 1759,49 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 09.05.2024 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 280,48 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2022 г. до 22.03.2024 г., сума в размер на 58,31 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 09.05.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 11,91 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 16.07.2021 г. до 22.03.2024 г.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е подал отговор на исковата молба.

1

В първото съдебно заседания ответната страна е представлявана от назначения по делото особен представител адв. П., който оспорва претенцията и релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Д.“ ЕООД, не изразява становище.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Основателността на предявените искове за осъждане на ответника да заплати претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.

При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че главният иск за стойността на доставена топлинна енергия е частично основателен.

Съображенията за това са следните:

Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и 2 да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия Д.но с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

В случая правото на собственост на ответника върху процесния имот се установява от следните писмени доказателства:

От представен по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, акт ***, том III, дело № 429/2011 г. от 03.06.2011 г., се установява, че М. Б. А. е придобила процесния имот, представляващ апартамент № 33, находящ се в гр. *****, ж.к. „************“, бл. 40, ет. 7, като същата е подала заявление – декларация за откриване на партида на нейно име /л. 12/. От удостоверение за наследници изх. № РИЛ24- *********/24.06.2024 г., издадено от **********, район „*******“ се установява, че М. Б. А. /разведена/, починала на 28.01.2018 г., е оставила като единствен наследник по закон дъщеря си и ответница по делото М. М. Р.. Въз основа на наследствено правоприемство ответницата е придобила правото на собственост върху процесния имот.

Установено е по делото също така, че по отношение на притежавания от ответната страна недвижим имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е налице и решение на етажната собственост за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа. В случая обстоятелството е доказано от приложения по делото протокол от проведено Общо събрание на собствениците на ЕС, находяща се в гр. *****, ж.к. „************“, бл. 40, с което етажните собственици са взели решение да се сключи договор с дружество, извършващо услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост, като е приложен и Договор № *******/03.06.2020 г. между „Т. С.“ ЕАД и „Д.“ ЕООД за извършване на 3 услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение процесния обект, възникнало с ответницата в качеството й на собственик на имота.

В доклада по делото на основание чл. 155 като служебно известно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови клиенти са влезли в сила.

Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия, по силата на което ответницата, в качеството на наследник, отговаря за начислените за процесния период задължения.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебнотехническата експертиза, към което вещото лице е представило и допълнение, което съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово разпределение, че в имота за процесния период е имало 3 броя отоплителни тела и са монтирани 3 топлоразпределители. В имота се ползва топла вода, като има монтиран един водомер. За периода от 01.05.2021 г. до 30.03.2022 г. разходът за топла вода е изчислен на база 2 потребители при норма 140 литра на потребител на денонощие. За периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. дружеството, извършвало услугата дялово разпределение в имота, е отчитало уредите в имота, с изключение на периода 2021 – 2022 г., когато ответницата не е осигурила достъп. За периода 2021 – 2022 г. е изчислен служебен разход на максимална мощност на отоплителните тела съгласно чл. 61, т. 6.5 от Наредба за топлоснабдяването. По време на отчетите, с изключение на м. май 2022 г., е попълнен документ за главен отчет, всеки от които подписан от потребител. Количеството топлинна енергия за сградна инсталация се изчислява на база отопляемия обем на жилището – 99 м3, като топлинна енергия за отопление на общите части не се начислява. Съгласно заключението на вещото лице размерът на начислената главница за доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2022 г. за загряване на топла вода е 815,74 лв., а за отопление – 605,77 лв. За периода от м. 05.2022 г. до 30.06.2022 г. сумата за топла вода е 40,07 лв., а за периода от м. 07.2022 г. до м. 04.2023 г. – 266,43 лв. По делото не е установено в имота действително да са пребивавали две лица, поради което начисляването на суми на база 2 потребители за периода, за който не е осигурен достъп до имота, е неоснователно. Поради това начислената сума от 815,74 лв. следва да бъде редуцирана на половина, като към получената стойност от 407,87 лв. се добавят сумите за топла вода за остатъка от периода, както и изчислените стойности на доставена топлинна енергия, при което общият размер на начислените вземания за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. съдът въз основа на заключението на вещото лице изчисли на стойност 1400,84 лева, след отчитане на разликата между прогнозно начислената стойност и действителната такава, изчислена по изравнителни сметки.