Решение № 85 от 27.02.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Пловдив, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Т. Кюртова при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело № 20215300900633 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищците Г. И. Г., ЕГН **********, и М. Г. К., ЕГН **********, двете от *****, чрез пълномощник адв.Й. Д., съдебен адрес ***, твърдят, че на 06.09.2020 г. при пътно-транспортно произшествие е загинал техният внук М.К. Около 04,00 ч. в същия ден последният се прибирал от сбирка с приятели, когато бил застигнат от негов познат, който управлявал л.а.БМВ 330 ЦД с рег.№РВ **** КН – И. Л.. М.се качил в автомобила. Движейки се по ** в гр.**, водачът на автомобила ускорил скоростта, в резултат от което не могъл да го владее и загубил контрол над управлението му. Впоследствие автомобилът напуснал платното, блъснал се в няколко крайпътни дървета и в тухлена стена, като се ударил и в задната част на паркирал друг автомобил.

При така настъпилото произшествие внукът им М.К. получил несъвместими с живота травматични увреждания и починал на място. Описват се в исковата молба взаимоотношенията между ищците и К. преди смъртта му, колко силно привързани са били, как са му помагали и напътствали, как М. се е грижел за бабите си, помагал им в домакинството, с пазаруване, транспорт и 1 др.дейности. Описват се страданията, които двете ищци са преживели в резултат от смъртта му. Твърди се, че автомобилът, причинил катастрофата, е застрахован при ответника за периода от 17.07.2020 г. до 16.07.2021 г., който след извънсъдебна претенция от 01.02.2021 г. е отказал да изплати на ищците претендираното от тях застрахователно обезщетение. Въз основа на така изложените обстоятелствени твърдения, в исковата молба е формулирано искане ответникът да бъде осъден да заплати на всяка от ищците сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди; ведно със законна лихва от 10.02.2021 г. (датата на дадения от застрахователя отказ) до окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл.367 ГПК, ответникът „ЗД БУЛ ИНС“АД, ЕИК 831830482, седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Джеймс Баучер” №87, оспорва исковете. Признава съществуването на застрахователно правоотношение със сочените от ищците предмет и период на покритие. Оспорва материалноправната легитимация на ищците, като отрича да е налице изискуемата изключителна, дълбоко емоционална и трайна връзка, при която е справедливо вредите да бъдат обезщетени. Оспорва твърдения от ищците механизъм на произшествието, като оспорва доказателствената сила на протокола за ПТП. Оспорва смъртта на М.К. да е в причинно-следствена връзка със същото ПТП. Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредите от страна на загиналия, като в тази връзка поддържа, че последният се е качил при водача И. Л., с който заедно са празнували и употребили алкохол, както и че не е бил с поставен обезопасителен колан и с това си поведение е допринесъл за настъпване на вредоносните последици. Възразява още, че претендираното обезщетение е прекомерно по размер. Позовава се в тази връзка на разпоредбата на §96, ал.1 ПЗР ЗИДКЗ, с който се определя лимит на обезщетението от 5 000 лв. По изложените съображения ответникът моли исковете да бъдат отхвърлени.

В допълнителната искова молба ищците поддържат наличието на изключително силна духовна и емоционална връзка с починалия приживе, както и, че двете търпят силни по интензитет неимуществени вреди, надхвърлящи обичайните. Оспорват починалият им внук да е пътувал без обезопасителен колан и да е употребявал алкохол заедно с водача на автомобила преди ПТП. Считат, че размерът на претенцията на всяка от тях е 2 справедлив и напълно кореспондира с характера и степента на търпените от тях вреди. Придържат се към твърдения в исковата молба механизъм на произшествието и на твърденията за изключителна вина на застрахования при ответника водач.

В отговор на допълнителната искова молба ответникът поддържа възраженията си, заявени в първоначалния отговор.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Представени са по делото удостоверение за наследници и удостоверение за родствени връзки на М. И.ов К., ЕГН **********, в които ищците не фигурират. Наследници на посоченото лице, починало на 06.09.2020 г. според приложения препис-извлечение от акт за смърт, са родителите му И. К. и Ц. К., а според удостоверението за родствени връзки други негови роднини са П. К. – брат и И. К. – сестра. Ответникът, обаче, не оспорва твърдяната в исковата молба родствена връзка, поради което съдът приема, че М.К. е внук на всяка от ищците.

Установява се от приложения по делото Констативен протокол за ПТП, че на 06.09.2020 г. около 04,20 ч. е посетено местопроизшествие в ***. На място са намерени лек автомобил БМВ с рег.№****, за който в протокола е записано, че е с водач И. Я. Л., и лек автомобил Мерцедес с рег.№****.

Констатирани са увреди по двете превозни средства, а като пострадали в протокола са записани – И. Я. Л. с тежки травми по цялото тяло, и М. И.К., ЕГН ********** – **.

Признато е за безспорно в отношенията между страните по делото, че за автомобила БМВ с рег.№**** е сключен договор с ответното дружество за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с период на покритие, обхващащ датата на застрахователното събитие, като това се установява и от приложената справка от база-данни към Гаранционен фонд.

Според последната застраховката е сключена за период от 17.07.2020 г. до 16.07.2021 г.

Установява се, че ответното дружество е сезирано с извънсъдебна претенция от ищците на 01.02.2021 г. (л.34), като с писма от 10.02.2021 г. застрахователят е отказал да им изплати застрахователни обезщетения.

3

Приети са по делото заключения на първоначална и повторна комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, според които най-вероятен от техническа гледна точка е следният механизъм на произшествието – на 06.09.2020 г. около 04,15 ч. л.а.БМВ с рег.№**** се е движел по ** в ***, в посока от юг на север. При преминаване през десен завой на пътя скоростта на автомобила (126 км/ч) е била технически несъобразена с радиуса на завоя и поради това водачът е загубил контрол над автомобила. Лекият автомобил се е насочил към дясната граница на платното, напуснал е платното за движение от дясно, след което се е ударил последователно в крайпътно дърво, в паркиран автомобил и в тухлена стена.

След първия удар в дървото лекият автомобил е придобил ротационно движение около дървото. Вследствие на удара в дървото и ротацията на автомобила тялото на пътника И. Л. е изхвърчало и е напуснало лекия автомобил в посока северозапад, след което е паднало на мястото, отразено в протокола за оглед. В момента на удара в дървото тялото на водача М.К. е останало в купето на автомобила. След този удар л.а.БМВ ЦД 330 е продължил да се движи напред и е достигнал до спрял л.а.Мерцедес, като така е настъпил вторият удар. В момента на удара на л.а.БМВ ЦД 330 в л.а.Мерцедес тялото на водача М.К. е започнало да се движи напред и нагоре, а л.а.БМВ се е завъртял около вертикалната си ос и се е ударил със задната си част в стената. По време на това движение на автомобила вследствие на кинетичната енергия тялото на водача е напуснало автомобила в посока североизток и е достигнало до мястото, описано в протокола за оглед.

Причината за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е движението на л.а.БМВ ЦД 330, управляван от водача М. И.ов К., със скорост около 126 км/ч и преминаване през десен завой на пътя, при който водачът на л.а. е загубил контрол върху управлението на автомобила. Отчетено е, че визираният завой може безопасно да бъде преминат със скорост не по-висока от 105 км/ч.

Констатирани са множество травми при М.К., в т.ч. тежка гръдна травма с разкъсване на сърцето и перикардната торбичка и контузия на белите дробове; черепно-мозъчна травма; травма на опорно-двигателния апарат с множествено двустранни счупвания; разкъсно-контузни рани, охлузвания и пр. Заключено е, че смъртта на М.К. се дължи на разкъсванията на сърцето с излив на кръв в двете гръдни половини и развилата се от това остра кръвозагуба. Установените увреждания са причинени от действие на твърди4 тъпи предмети и могат да настъпят от възникналото пътнотранспортно произшествие. Според двете експертизи водач на самокатастрофиралото моторно превозно средство е бил внукът на ищците М.К.. Извод за това е направен на база травмите, установени при същия, по-специално констатирана е характерна гръдна травма, наречена от вещите лица „воланна“, докато при Л. са констатирани травми по снагата и краката от удар в арматурното табло, които не биха се получили, ако същият е управлявал автомобила; петната от кръв на М.К., намерени в предната лява част на купето на автомобила, където е воланът, обувките на К., намерени върху педалите и пр. Положението на телата, констатирано при огледа на местопроизшествието (тялото на К. е намерено от дясно на автомобила, а тялото на Л. – в ляво), не може да промени горния извод, тъй като то се дължи на ротационното движение на автомобила при двата последователни удара и на различната скорост, с която телата са излетели от автомобила.

Съответно „излитането“ на телата се дължи на липсата на поставени предпазни колани.

Разпитани са свидетели. По отношение механизма на произшествието са дали показания свидетелите И. Л. и К. Б.. Първият свидетел няма спомени от самия удар, както и по отношение на това кой е управлявал автомобила.

Свидетелят си спомня, че е присъствал на събиране с приятели, при което всички са употребявали алкохол. Към събирането по-късно се присъединил и М.К.. От родителите си, които го посетили в болницата, свидетелят разбрал, че е станало произшествие с неговия автомобил БМВ. Свидетелят Б. е чул шума от катастрофата близо до дома си и излязъл да види какво се е случило.

Видял ударени автомобили, блъснат бил един орех, който буквално бил изкоренен. От ляво на един от автомобилите – на около 10-12 м от него, свидетелят разпознал И. Л., който бил в безсъзнание. От дясно на същия автомобил БМВ, на около метър, видял тялото на М.К., който бил съученик на дъщерята на свидетеля. Той не бил контактен.

По отношение преживените от ищците неимуществени вреди са разпитани като свидетели Т.А. и Ц.Б.. От показанията им се установява, че приживе М.К. и двете му баби са имали сърдечни, топли и много добри отношения, типични за отношенията между баба и внук. С едната си баба М. е споделял и общо домакинство, тъй като със семейството си, състоящо се от родители, брат и сестра, е живеел заедно с баба си М. в една къща в ***.

5

Другата му баба живеела в същия град, така че и с нея се виждали всекидневно. Двете са помагали в отглеждането му като дете от неговите родители. А преди да почине, М. помагал на всяка от бабите си, когато имало нужда и най-вече когато имали нужда някъде да ги закара, посещавал баба си М., когато същата била в болница, пазарувал им и пр. Двете са пенсионерки и вдовици, ищцата Г. Г. няма сериозни здравословни проблеми, а ищцата М. К. страда от хипертония. За ежедневните си нужди получават помощ от децата си и от другите си внуци. И двете трудно приели новината за смъртта на внука им М.. Наложило се да викнат „Бърза помощ“, за да ги свестят. От тогава до днес не могат да го прежалят, болката им е голяма.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Исковете са допустими. Във връзка с направеното в последното по делото съдебно заседание искане за спиране на производството до приключване на образуваното и водено понастоящем наказателно производство и след извършени неколкократно справки за движението на последното, се установи, че то е на етап досъдебно производство, по което няма повдигнато обвинение и привлечено под наказателна отговорност лице.