Решение № 349 от 25.10.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. С., 24.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Кирил Д. Павлов

Г. Ст. Мулешков при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело № 20221800500424 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр.С. против решението на РС-Е. от 04.04.2022г. по гр.д.№ 143/2020г., в частта,с която е отхвърлен иска за установяване на осн.чл.422, ал.1 ГПК по отношение на П. А. И. с ЕГН ********** съществуването на задължение за договорно възнаграждение в размер на 547.55 лв. по договор за потребителски кредит № **********.съдът неправилно приел уговореното договорно възнаграждение за неравноправна клауза,заобикаляща закона.Предвид свободата на договаряне по чл.9 ЗЗД,не било налице нарушение на добрите нрави.Небанковите институции разполагали с по-скъп паричен ресурс ,което водело до оскъпяване на кредита.Преценката за „добри нрави“ била субективна.От друга страна, неравноправното третиране на икономически слаби участници в оборота действително било в противоречие с добрите нрави,но в случая такова не било налице.Петкратният размер на законната лихва от 10% не бил надхвърлен.Кредитополучателката била в състояние да изведе действителната цена на кредита от информацията относно Общите условия на договора и подробен анализ само щял да я затрудни.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и поддържа,че атакуваното решение е правилно.

След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, въззивният съд намира жалбата процесуално допустима и основателна.

1

С решението е признато за установено,че ответницата дължи сумата 3 312.35 лв. главница по договор за потребителски кредит № ********** от 31.05.2018г.,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на заявлението 02.03.2020г. до окончателното издължаване на сумата.За да отхвърли претенцията за договорно възнаграждение 547.55 лв. за срока от 01.04.2019г. до 31.07.2019г.; неплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги в размер на 1362.30 лв. и лихва за забава в размер на 94.03 лв. за периода от 02.07.2018г. до 31.07.2019г., първоинстанционният съд е приел,че“ безспорно представляват неравноправни клаузи по договор за паричен кредит,заобикалящи закона и оскъпяващи по този начин кредита“.В действителност този извод е спорен относно сумата за „договорно възнаграждение“.Последното представлява в икономически аспект цената на предоставените пари.Спорната сума се извежда лесно математически от изрично посочения в самия договор лихвен процент 41.17 лв. годишно и 0.11 лв. дневно.,при което дължимата сума по кредита с главница 5000 лв. възлиза на 7418.64 лв. на потребителя е предоставена ясна и пълна информация относно условията и той е имал възможност да вземе информирано решение без затруднение.Ето защо не е налице нарушение на добрите нрави и заобикаляне на норми,защитаващи правата на потребителя.Решението следва да бъде отменено в обжалваната част и въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати 50 лв. държавна такса за въззивното производство и 80 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението от 04.04.2022г. по гр.д.№ 143/2020г. на РС-Е. в ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът за установяване на осн.чл.422, ал.1 ГПК,че П. А. И. дължи на „П.К.Б.“ ЕООД сумата547.55 лв. неплатено договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит № ********** от 31.05.2018г., за периода от 01.04.2019г. и ВМЕСТО това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА за установено на осн.чл.422, ал.1 ГПК съществуването на вземане на „П.К.Б.“ ЕООД ,ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Б.“ № 49,бл.53Е,вх.В, по отношение на П. А. И. с ЕГН ********** с адрес гр.Е., ул.“Д.С.“ № 12, за сумата 547.55 лв.,произхождаща от неплатено договорно задължение за периода от 01.04.2019г. до 31.07.2019г. по договор за потребителски кредит № ********** от 31.05.2018г.

ОСЪЖДА П. А. И. с ЕГН ********** с адрес гр.Е.,ул.“Д.С.“ № 12, да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД ,ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С.,бул.“Б.“ № 49 бл. 53 Е,вх.В, съдебни разноски пред въззивната инстанция в размер на 50 лв. държавна такса и 80 лв. юрисконсултско възнаграждение.

В останалата част решението е влязло в сила.

Решението не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3