Решение № 261816 от 24.06.2021, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е №261816 гр. Пловдив, 24.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13108 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Етажна собственост на сграда, находяща се в гр. **********************************против Р.М. М., ЕГН **********,***, с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.50, ал.2, т.1 ЗУЕС и чл.51, ал.1 ЗУЕС, във вр. чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 986,70 лв. – главница, представляваща сбор от месечни вноски по чл. 51, ал. 1 ЗУЕС за поддържане на общите части на сградата и заплащане на консумативни разноски за апартамент **за периода от м.02.2017 г. до м. 04.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 17.06.2020 г. до окончателното погасяване, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6838/2020 г. по описа на ПРС.

В исковата молба се твърди, че ищецът е етажна собственост по см. на чл. 1 от ЗУЕС и не попада в ограниченията на чл. 3 от същия закон. Действащият УС е избран на ОС на ЕС на 29.05.2018 г., а председателят на УС – с Решение на УС от

01.06.2018 г., обявено по чл. 46б от ЗУЕС в Община Пловдив на 07.06.2018 г.

Посочва се, че ответникът и собственик на самостоятелен обект – ап. **в сградата на етажната собственост на посочения адрес. Посочва се, че е вписана и в Книгата на собствениците от 06.05.2010 г.

Ищецът сочи, че с Решение на ЕС от 01.12.2016 г.

– т. 7 е установен ред и начин за събиране на месечни вноски за поддържане на общите части на сградата и за заплащане на консумативни разноски, като са определени и срокове за плащане. С решение по гр.д. № 241/2017 г. по описа на ПРС решенията на ОС от проведеното събрание на 01.12.2016 г. са отменени на процесуално основание. До влизане в сила на съдебния акт през месец януари 2018 г. всички решения на ОС са изпълнявани, както са взети. Изпълнението им е продължило по този начин до 20.03.2018 г., когато на проведено ново ОС на ЕС, са одобрени действията на УС за събиране на месечни вноски по чл. 51 от ЗУЕС за времето от 01.01.2017 г. до 20.03.2018 г. и е взето ново решение за събиране на месечни вноски в същия смисъл за ред, начин и срокове.

Със същия Протокол от ОС от 20.03.2018 г. е взето решение за реда и начина на събиране на закъснели месечни вноски, включително и по съдебен ред, като функцията е възложена на УС. В изпълнение на това решение ответницата се посочва, че е била надлежно поканена да се издължи, за което в заповедното производство е представена връчена при отказ за получаване покана.

Ищецът посочва, че гореописаните решения на ОС от 20.03.2018 г. са влезли в сила след съдебно оспорване и постановено отхвърлително съдебно решение по гр.д. № 6953/2018 г. по описа на ПРС.

Посочва, че до момента на заявлението по чл. 410 ГПК ответницата не е изпълнила задълженията си за заплащане на определените му, в зависимост от броя на живущите в апартамента лица, посочени в Справка за месечните задължения – месечни вноски за периода от м.

02-12.2017 г., за периода от м. 01.01.2018 г. до декември 2018 г. и за периода от м. януари 2019 г. до месец декември 2019 г. , както и за периода от м. януари 2020 г. до месец април 2020 г. В исковата молба са описани подробно месечните вноски за всеки месец, включен в исковия период, като се сочи, че сборът от дължимите суми е в размер от 986,70 лв.

Ищецът посочва, че с оглед дължимостта на горната сума е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, което е уважено. Против заповедта е депозирано в срок възражение по чл. 414 ГПК, поради и което са предявени исковете, предмет на настоящото производство.

Моли се исковете да се уважат. Претендират се разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва претенцията, като незаконосъобразна и неправилна. Прави възражение за погасяване по давност на същата за периода от месец февруари до юли 2017 г. Освен това посочва, че съгласно чл. 51 ЗУЕС разходите за управление и поддържане на общите части се дължат от множество лица в това число и обитателите на сградата, като липсва домова книга, от която да се направи извод за техния брой. В тази връзка се сочи, че не може да се направи извод за точния размер на месечното задължение на ответницата за поддържане на общите части. Сочи, че липсват доказателства и за направените ежемесечни разходи, формиращи общия сбор на ежемесечното задължение, както и за ежемесечните приходи, с които следва да се намали задължението на всеки собственик.

Оспорва приложените към исковата молба протоколи, като неистински и манипулирани документи, като сочи, че липсвт поканите за общите събрания, от което може да се направи извод, че се вземат решения, различни от посочените в дневния ред. Иска се да се остави без движение исковата молба до посочване на начина на формиране на всяко ежемесечно плащане.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Ищцовата етажна собственост основава иска си на взето решение от ОС на ЕС от 20.03.2018 г., с което са одобрени действията на Управителния съвет за събиране на месечните вноски по чл.51 ЗУЕС за периода от 01.01.2017 г. до 01.03.2018 г., както и е взето ново решение за събиране на месечни вноски в същия смисъл за ред, начин и срокове.

По делото няма спор, а и се установява от ангажираните писмени доказателства – нотариален акт № ***, том ** дело № ********** г., че ответницата, както и брат й, са собственици на самостоятелен обект в процесната сграда в режим на етажна собственост, находяща се в ********************. Като такава и на основание чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС, тя е задължена за разноските във връзка с управлението и поддържането на етажната собственост. Ответницата е вписана, ведно с ***** си и З. Т. в книгата на собствениците, като по отношение на **** й и З. Т. е отразено, че през май 2011 г. са напуснали апартамента. Като обитатели на апартамента за част от периода са посочени ****** на ответницата и тримата им ****** или общо 5 човека, като срещу един от ******* е отразено, че е напуснал на 01.07.2018 г. Тези отразени в книгата на собствениците обстоятелства, не се оспорват от ответницата, поради и което съдът счита, че следва да се приемат за установени.

Относно решението на Общото събрание на етажната собственост като източник на облигационно задължение следва да се има предвид следното:

В теорията и съдебната практика се приема последователно, че „решението“ на общото събрание е правомерен частноправен юридически акт, представляващ волеизявление на орган на юридическо лице или неперсонифицирано образувание.

Волеизявлението е насочено към формиране на обща воля на членовете на юридическото лице или неперсонифицираното образувание. Като принципно положение решенията пораждат правни последици главно за членовете на общността в техните вътрешни отношения и в отношенията им с образувания от тях правен субект. По изключение, решенията могат да породят правни последици и за трети лица. Важна особеност, която отличава решенията от другите форми на сделки - едностранна, двустранна, многостранна е, че образуваната при тях обща воля може да бъде обвързваща не само за лицата, които са участвали във формирането й, но и за тези, които не са участвали въобще в гласуването и дори за тези, които са гласували против. От тази особеност на решенията произтичат и някои отклонения от общия режим на недействителността на сделките.

По този въпрос са приети едно основополагащо тълкувателно решение на ВС - Тълкувателно решение № 32 от 27.VI.1988 г., ОСГК на ВС и едно на ВКС - Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК. Макар и постановени по отношение общите събрания на ЖСК и на търговските дружества, те следва да намерят съответно приложение и за решенията на общото събрание на ЕС, предвид сходството в нормативната уредба относно обжалваемостта по съдебен ред на решенията на търговските дружества, ЖСК, кооперациите и етажната собственост.В тази връзка следва да се посочи, че в Тълкувателно решение № 32 от 27.VI.1988 г., ОСГК на ВС е прието, че ако кооператорът пропусне срока и не обжалва незаконосъобразното или противоуставно решение или действие на органа на ЖСК, не може да предяви иск за защита на накърнените имуществени права. Въпреки че в ЗЖСК е възприет принципът за отменяемост на актовете, които противоречат на закона и устава (чл. 39 ЗЖСК), тези решения или действия са задължителни, щом са влезли в сила. Дадена е възможност да се обжалват пред районния съд.

Необжалваните решения или действия на Общото събрание на ЖСК обаче имат сила спрямо страните, за които се отнасят, и не може да се извършва косвена проверка в един иск, предявен за защита на накърнените имуществени права. С оглед на това актове, взети в противоречие на закона или устава на кооперацията, се отменяват само при обжалване по съответния предвиден в закона ред.

От гореизложените принципни съображения общи за решенията на общите събрания на различните персонифицирани или неперсонифицирани общности следва, че решенията на общото събрание на етажната собственост, които са приети при опорочена процедура (процесуална незаконосъобразност) или противоречат на императивни разпоредби на ЗУЕС, са незаконосъобразни, т. е. отменяеми. Редът за отмяната им е изрично уреден в чл.

40 ЗУЕС - по съдебен ред, пред районния съд, при спазване на изискванията за легитимация на обжалващия и при сроковете, предвидени в чл. 40, ал.1-3 ЗУЕС. В случаите, обаче, когато решенията не са обжалвани по реда на чл. 40 ЗУЕС, макар и процесуално или материално незаконосъобразни, те са влезли в сила и валидно обвързват членовете на етажната собственост, като техния инцидентен контрол в рамките на водени процеси срещу етажните собственици за неизпълнение на задълженията им, произтичащи от тези решения е напълно недопустим. В този смисъл допуснатата процесуална или материална незаконосъобразност на решението на ОС по отношение на етажните собственици се санира с пропуска решението да бъде оспорено по надлежния ред в предвидения в закона срок.

В конкретния случай, по повод определяне на начина на разпределяне на разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост, са приети две решения на ОС. Първото от тях е взето на 01.12.2016 г. и установява ред и начин за събиране на месечните вноски за поддържане на общите части на сградата и заплащане на консумативни разноски, като са определени и срокове за плащане. По повод на оспорване по реда на чл.40 ЗУЕС, инициирано от В. С., решението на ОС на ЕС, взето на 01.12.2016 г. е отменено с влязло в сила решение № 4454/ 20.12.2017 г., постановено по гр.д. № 241 по описа за 2017 г. на Районен съд Пловдив, XVII граждански състав. От това следва, че правните последици, които е създало, са отпаднали с обратна сила. Това решение не може да обвърже както оспорилия го етажен собственик, така и всички останали етажни собственици, доколкото отмяната му действа по отношение на всички.

Впоследствие, за регламентиране на начина на разпределение и одобряване на сторените до момента разходи, е прието решение на ОС на ЕС от 20.03.2018 г.

Това решение също е оспорено от ответницата по реда на чл. 40 ЗУЕС, като с решение № 376/ 21.03.2019 г., постановено по възз.гр.д. № 2819/ 2019 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, XIV граждански състав, са отменени като незаконосъобразни решенията, гласувани на проведено на 20.03.2018 г. ОС на ЕС, които са взети извън предварително определения дневен ред, а именно: 1. Отчет на УС за извършени ремонти по общите части за периода от 01.01.2017 г. до 01.03.2018 г.; 2. Финансов отчет за извършените ремонти от 01.01.2017 г. до 01.03.2018 г.; 3. Приемане на двата отчета; 4. Отчет от проверката на КРК за 2017 г.; 5. Приемане на отчета на КРК за 2017 г. В останалата част, искът за отмяна като незаконосъобразни на решенията на ОС на ЕС, е отхвърлен. Поради това всички останали решения, с изключение на отменените, са обвързали всички етажни собственици, включително и ответницата, доколкото след иницииран съдебен контрол за тяхната законосъобразност, те са потвърдени от съда.