Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 210 от 12.09.2025, Районен съд - Елин Пелин

Съд
Районен съд - Елин Пелин
Дело
Гражданско дело 612/2025
Вид
Решение № 210
Подписан
12.09.2025
Състав
Грета Иванова Денчева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Елин Пелин, 12.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, II СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Грета Ив. Денчева при участието на секретаря Миглена М. Димитрова Славова като разгледа докладваното от Грета Ив. Денчева Гражданско дело № 20251820100612 по описа за 2025 година

Предявен е иск по чл. 150 от СК за увеличение на присъдената издръжка на малолетния ищец Р.Т.С., действаща чрез своята майка и законен представител Т.Р.М.

В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на малолетното дете Р.Т.С., като последния е осъден да й заплаща издръжка в размер на 180 лв., съгласно Решение №166 от 29.11.2022 г. на РС Елин Пелин, с което е прекратен брака между страните и е определена издръжка на малолетното дете. Сочи, че са налице основания за изменение на първоначално присъдената издръжка, свързани със значително увеличаване на дохода на ответника и изменение на потребностите на детето, свързани с това, че посещава учебно заведение в друго населено място и предполага три хранения в рамките на учебния процес, като бащата не участва в отглеждането и възпитанието на детето. Сочи, че е налице изменение на икономическата обстановка в страната и повишаване на цените, както и е налице новонастъпило обстоятелство свързано с отпадане на задължението на бащата да заплаща издръжка на по-голямо си дете. Искането е присъдената издръжка да се увеличи от 180 лв. на 600 лв., считано от 01.01.2025 г.

С протоколно определение от 29.08.2025 г., съдът е допуснал уточнение на претенция за увеличаване на присъдената издръжка за минал период, считано от 01.01.2025 г. до датата на завеждането на исковата молба 03.06.2025 г., за пет месеца в размер на 420 лева месечно или в общ размер на 2100 лв.

Моли съда да постанови решение, с което да измени размера на 1 присъдената издръжка, като я увеличи от 180 лв. на 600 лв., считано от датата на постъпване на исковата молба в съда /03.06.2025 г./ до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, както и увеличаване на издръжката за минал период за разликата над сумата от 180 лв., считано от 01.01.2025 г. до датата на завеждането на исковата молба 03.06.2025 г., за пет месеца в размер на 420 лева месечно или в общ размер на 2100 лв. Претендира за направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на ответника.

Ответникът подава отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.

Не оспорва, че е баща на детето Р., както и че заплаща издръжка в размер на 180 лв. Признава иска до размера от 270 лв., с оглед приложение на разпоредбата на чл.142, ал.2 СК. Оспорва да са налице обстоятелства, които да обуславят увеличаване на издръжката над този размер. Възразява, че не са налице специални потребностите на детето, а посещението на учебно заведение в друго населено място е било налице и към датата на постановяване на Решение №166 от 29.11.2022 г. на РС Елин Пелин. Оспорва да е налице значително увеличаване на дохода на ответника. Сочи, че от първоначалното определяне на издръжката са изтекли по-малко от 3 години, като детето Р. е в 4 клас и нуждите са й обичайни за деца на нейната възраст.

Моли за отхвърляне на иска за разликата над признатия размер от 270 лв. до пълния размер на иска от 600 лв., в това число и за претенцията за минал период. Претендира разноски.

За да се произнесе по предявения иск с правно основание чл. 150 от СК, съдът приема следното от фактическа страна:

По делото е признато за безспорно, че малолетния ищец Р.Т.С. е дете на ответника и в тежест на ответника, негов баща, е възложена ежемесечна издръжка от 180 лв. с влязло в сила Решение №166 от 29.11.2022 г. по гр.дело №1135/2022 г. на РС Елин Пелин.

От приетата служебна бележка с изх.№121/20.06.2025г., издадено от СУ „Х.Б.“ – с.Г.М. се установява, че детето Р. Т. С. е редовна ученичка в 4а клас за учебната 2024/2025 г.

От приетата служебна бележка с изх.№3-1164/23.06.2025г., издадена от Военно формирование *********- с.Г.М., се установява, че бащата на детето Р. е военнослужещ и за периода м.06.2024 г. -05.2025 г. е получавал възнаграждение между 2176.76 лв. и 4159.69 лв.

От приетата служебна бележка с изх.№3-788/16.04.2025г., издадена от Военно формирование *******- с.Г.М., се установява, че майката на детето Р. е военнослужеща и за периода м.10.2024 г. -03.2025 г. е получавала възнаграждение между 2264.46 лв. и 4512.91лв.

От постъпилия по делото социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Елин Пелин с вх.№ 4612/19.08.2025 г. се установява, че от брака на Т.Р.М. и Т. П. А., са родени децата Р.Т.А. /11 г./ и М.А. /19 г./.

Съгласно представения социален доклад основни грижи за детето Р. се полагат от неговата майка, с помощта и подкрепата на разширеното й семейство. По данни на г-жа М. бащата заплаща регулярно определената издръжка от 180 лв.

2

Посочено е, че жилището на майката Т. М. е в с.Г.К. и е триетажна масивна къща, собственост на баща й. Отразено е, че г-жа М. живее на втория етаж, заедно с двете си дъщери, като хигиенно-битовите условия са много добри.

Жилището на адреса на бащата в с.Г.К. е масивна двуетажна къща, семейна собственост, в много добро техническо състояние. В жилището е обособено лично пространство за нуждите на Р., която периодично посещава адреса.

Отразено е, че съжителстващи лица на адреса на майката са нейните родители и по-голямата й дъщеря М.А., която е приета за студент /1-ва година/. В социалния доклад е отразено, че Р. е завършила с отличен успех 4 клас, като участва в допълнителни занимания по волейбол и в детска вокална група.

Според становището на ДСП Елин Пелин е налице емоционална връзка родители-дете, като Р. поддържа връзка с разширените семейства на родителите си.

С представените от родителите на Р. декларации за семейно и имуществено състояние, същите декларират сходен доход /около 3000 лв./, липса на притежавано недвижимо имущество и собственост на МПС за всеки от двамата поотделно.

При изслушване на майката Т. А. по реда на чл.59, ал.6 СК, същата заявява, че разходите на Р. само за училище са около 400 лв., като допълнително се закупуват дрехи, тетрадки, учебници, обувки. Заявява, че дава на Р. по 5 лв. джобни, като ходи до училище в с.Г.М. с автобус. Завява, че бащата на Р. не й давал допълнително повече от 5- 10 лв., като подаръци от него получава само за рождения си ден.

При изслушване на бащата Т. А. по реда на чл.59, ал.6 СК, същия заявява, че дава на Р. отделно от издръжката по 50 -100 лв. през месец.

Заявява, че се виждат често с детето, като скоро са се върнали от море. Сочи, че детето няма интереси които не са удовлетворени, както и специфични нужди.

От прието допълнително споразумение за кредитен лимит по кредитна карта за физически лица от дата 07.08.2023г. се установява, че на майката е представен кредитен лимит по кредитна карта в размер на 2000 лв., като по делото не са представени доказателства за ползване на кредитния лимит и размера на задълженията по кредитната карта. Останалите приети доказателства не установяват наличие на конкретни кредитни задължения на майката Т. А..

От представеното платежно нареждане от 21.07.2025 г., се установява, че майката Т. А. е направила плащане в размер на 950 лв. с основание: UNSS.

Други писмени доказателства от значение за спора страните не са ангажирали.

При така установените факти от значение за спора, съдът достигна до следните правни изводи:

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният 3 размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат – по аргумент чл. 142, ал. 1 от СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, който съгласно Постановление на Министерски съвет ПМС № 359/23.10.2024 г. за определяне на нов размер на МРЗ за страната от 01.01.2025 г. е в размер на 1077 лв. Доколкото чл. 142, ал. 2 от СК предвижда, че минималния размер на издръжката е 1/4 от МРЗ, то актуалния минимален размер на издръжката считано от 01.01.2025 г. е 269.25 лв. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете“. При действащата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

Размерът на дължимата издръжка, според закона, се определя от една страна според нуждите на лицето, което има право на издръжка, а от друга - от възможностите на лицето, което я дължи – по аргумент на чл. 142, ал. 1 от СК.

От една страна съдът следва да прецени нуждите на детето, като потребностите се ограничават до обикновените условия на живот. Разбира се, това понятие е различно за различните семейства и се взема предвид начина на живот на семейството, стандартът, доходите, социално обкръжение и т. н.

Важно е детето да живее така, както би живяло и без да се е случила раздялата между родителите му. Всеки един от тях, въпреки раздялата, е длъжен да поеме своята част от отговорността към детето си. Другият критерий е възможностите на родителя. При определяне на конкретния размер, съдът отчита и размера на собствената издръжка на задълженото лице, както и дали има задължение за издръжка към други лица.

Съдът намира, че действително от определяне размера на издръжката на детето Р. е изминал значителен период от време /почти 3 години/, като в същото време са налице обстоятелства, които обуславят изменение на определената издръжка. Настъпила е промяна и в размера на минималната за страната работна заплата, която считано от 01.01.2025 г. е 1077 лв., респективно увеличен е размерът на минималната издръжка на едно дете съгласно чл. 142 от СК, който възлиза на 269.25 лв. лв. Безспорно е, че детето е ученичка и има разходи за училище. Съдът приема за доказано, че детето е в период на активен растеж и се налага често да му се закупуват дрехи и обувки, които също съставляват отделен разход. Безспорни са обичайните битови разходи – за храна, отопление, лекарства, които детето има ежемесечно. По делото не са събрани доказателства детето Р. да посещава някакви платени извънкласни дейности, които да съставляват допълнителен разход при отглеждането му.

С оглед установените по делото обстоятелства съдът намира, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК, като може да се направи обоснован извод, че са нараснали нуждите на имащия право на издръжка.

4

Относно възможностите на бащата – същият е работоспособен, като от събраните по делото доказателства се установява че е осигурена на доход, значително по-висок от минималната работна заплата, като последния получава нетни трудови възнаграждения в размер над 3000 лв. От друга страна бащата няма задължения да издържа други непълнолетни деца.

Идентично е положението и на майката относно получавания размер на трудово възнаграждение и задължение за издръжка на други непълнолетни деца.

Дори и след раздялата родителите следва да обезпечат децата си така, че те да имат стандарт, какъвто семейството е имало преди прекратяването на брака, като детето не бива да бъде поставено в различно положение от това, при което би било като отглеждано от двамата си родители.

При така констатираните разходи на детето, съдът намира, че месечно за неговите обикновени, обичайни нужди, които стоят в основата на определяната издръжка, са необходими около 700 лв. Вземат се предвид разходите за храна, битови разходи, облекло, здравни и образователни потребности, развлечения в рамките на обичайното за възрастта. Тъй като детето се отглежда от майката и тя полага всички преки грижи за него, то логично е бащата да поеме по-голямата част от доказаните месечните разходи, които има детето, а именно 400 лв. В тази връзка следва да се има предвид, че майката упражнява родителските права и полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Усилията, които се полагат в този случай от родителя при ангажираността му във връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание при определяне размера на издръжката, която този родител дължи – Постановление № 5 от 1970 г., Пленум на ВС.