Решение № 16 от 04.03.2026, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Раднево, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ростислава Петкова при участието на секретаря Десислава Ст. Лъчова като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Гражданско дело № 20255520100568 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на И. В. И. срещу Д.

К. П., с която се иска съдебна намеса в отношенията между родителите, чието правно основание е чл. 127, ал. 2 СК и чл. 150 СК вр. с чл. 143 СК .

Ищецът твърди, че с ответницата живеели във фактическото съжителство, от което се родили децата В.И.В., ЕГН **********, родена на ******* г. и В.И.В.., ЕГН **********, роден на ************ г. Твърди, че от началото на 2018 г. с ответницата били във фактическа раздяла и тя заминала за Република *******. В исковата молба посочва, че до 09.07.2024 г., децата били настанени при неговата майка – Г.В., на неговия адрес, но от посочената дата, настаняването било прекратено със заповед на АСП /във връзка с която било образувано гр. д. № 619/2024 г. на РС Раднево/ и към момента той сам отглеждал децата на същия адрес. Ищецът твърди, че е създал необходимите условия за хармоничното развитие на децата си, и разполага с родителски капацитет за отглеждането им, и желае да му бъде предоставено упражняването на родителските права върху тях, което на практика осъществявал и към момента. Твърди се, че през настоящата учебна година, децата са ученици – В. в **-ти клас, а В. в **-ви клас. В исковата молба са изнесени твърдения, че от раздялата на родителите до настоящия момент, ответницата не е участвала нито в отглеждането на децата, нито в тяхната издръжка, за което било образувано гр. д. № 526/2021 г. на РС Нова Загора, по което било постановено влязло в сила решение, с което ответницата била 1 осъдена да заплаща издръжка на всяко от децата по 180 лв., които суми към момента били крайно недостатъчни, под законово определения минимум, а дори и те не се заплащали от ответницата, за което било образувано изпълнително дело. Поради липсата на постигнато споразумение, иска от съда да постанови решение, с което да предоставят на него упражняването на родителските права спрямо децата и да се определи местожителството на децата при него, да се определи режим на лични отношения на майката с децата и да бъде увеличена първоначално определената им издръжка с постановеното от РС – Нова Загора решение № 14 от 26.01.2022 г. по гражданско дело № 526/2021 г. по описа на съда от 180 лв. месечно за всяко от децата на 320 лв. месечно за всяко дете, считано от датата на подаване на исковата молба.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Д. К.

П. чрез назначения й особен представител адв. И. М. – АК – Стара Загора.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, намира за установено по релевантните за спора факти следното:

От приетото по делото удостоверение за раждане от ******** г.

/оригинал/, издадено от длъжностно лице по гражданското състояние в община ***** /л. 6/, е видно, че ответницата Д. К. П. е майка на детето В.И.В., а баща на детето е ищецът И. В. И..

От приетото по делото удостоверение за раждане от ******* г.

/дубликат/, издадено от длъжностно лице по гражданското състояние в община ****** /л.8/, е видно, че ответницата ********* е майка на детето *************, а баща на детето е ищецът **************.

От приложения по делото социален доклад на ДСП-Раднево /л. 78-80/ е видно, че родителите са се запознали през ****** г. в с. ******* и скоро след това са заживели на семейни начала. От съжителството им са се родили двете деца. Посочва се, че скоро след раждането на първото им дете В., родителите са се преместили да живеят в гр. ***** в апартамента на родителите на ищеца.

Посочва се, че конфликтите между тях са започнали, когато В. е била на ** месеца. Посочва се, че ответницата е напуснала семейния дом и е отишла да живее при сестра си в друго населено място. През това време за детето основни грижи е полагала бабата по бащина линия. След около месец ответницата се върнала в гр. ******** и семейството отново заживяло заедно.

През 2015 г. се родило и второто им дете В. Посочва се, че през периода 2015 2018 година родителите на двете деца се разделяли и събирали многократно и през 2018 г. ответницата окончателно напуснала семейството, изоставила двете деца и заминала да живее и работи в *******. Ответникът продължил да работи и живее в с. ***********. Посочва се, че същият не е прекъсвал 2 контакт с В. и В. и е помагал при нужда, но основни грижи за тях са били поети от бабата и дядото на децата по бащина линия. Поради това със Заповед № ЗД/Д-СТ-Р-019/20.07.2021 г. и Заповед № ЗД/Д-СТ-Р020/20.07.2021 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.

Раднево, потвърдени със съдебни решения № 30 от 19.08.2021 г. и № 31 от 19.08.2021 г. по гр.д. № 574/2021 г. и гр.д. № 575/2021 г., и двете по описа на РС – Раднево, В. и В. били временно настанени в семейството на Г.А.В. и В.И.В.. – баба и дядо по бащина линия за срок до навършване на пълнолетие на децата. В доклада се посочва, че през месец февруари 2024 г. бащата на децата И. И. се върнал в гр. ******** и отново се установил в дома на семейството, където заживял с двете деца и поел изцяло грижите за тях с помощта на неговата майка Г.В.. Поради това и във връзка с подадено от ответника заявление за реинтеграция на децата в семейството му, настаняването на В. и В. в семейството на бабата и дядото по бащина линия било прекратено със Заповед № ЗД/Д-СТ-Р-018/09.07.2024 г. и Заповед № ЗД/Д-СТ-Р-019/09.07.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Раднево, потвърдени със съдебни решения № 79 от 06.08.2024 г. и № 83 от 22.08.2021 г. по гр.д. № 619/2024 г. и гр.д. № 620/2021 г., и двете по описа на РС – Раднево. Посочва се, че в периода от 2018 г. до момента майката е имала епизодични срещи с двете си деца и трайно не е полагала грижи за тях. Посочва се, че по данни на семейството майката на децата към днешно дата продължава да живее извън страната, а от познати на семейството са разбрали, че ответницата е създала ново семейство в ******* и към момента очаквала дете. През лятото на миналата година роднина на ответницата съобщила на бабата по бащина линия на В. и В., че Д. К. била в България, гостувала в с. ********, но майката не е потърсила децата си и не е осъществила контакт с тях. Посочва се, че към момента ответницата продължава да не участва във финансовата издръжка на двете си деца. Не се обаждала по Коледните и Новогодишните празници и не е изпращала подаръци за децата си.

От разпита на св. Г.В.

/преценени като достоверни съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК, доколкото кореспондират с останалия доказателствен материал по делото/, се установява, че ищецът и свидетелката /негова майка/ отглеждат заедно В. и В. от 2018 година и оттогава ответницата не е поддържала контакт с децата си. Свидетелства, че Д. П. е идвала в гр.

***** един път, извела децата на заведение в центъра на града и от тогава повече контакти с децата не е имала. В показанията си свидетелката В.а посочва, че ответницата не дава никакви средства за децата си, че за тях се грижат тя, ищецът, а понякога и неговата нова приятелка. Посочва също, че В. и В. не желаят да имат никакъв контакт с майка си, а и тя от своя страна не се 3 е опитвала да се свърже с тях.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По искането с правно основание чл. 127, ал. 2 СК:

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК когато родителите не живеят заедно и не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се разрешава от районния съд по настоящия адрес на детето съгласно нормите на чл. 59, чл. 142, чл. 143 и чл. 144 СК. Основната цел на уредбата е гарантираната защита на интереса на малолетните и непълнолетни деца, за преодоляване липсата на нормални отношения между родителите, за неутрализиране на негативното им влияние в отношенията родители-деца, за запазване духовната и емоционална връзка между родителя, който не упражнява родителските права с детето, за да може и този родител да изпълнява родителските си задължения и пряко да участва в процеса на формирането на личността му, в случаите, когато между родителите не е постигнато съгласие при кого от родителите ще живеят децата или как ще се осъществяват личните отношения.

От установената фактическа обстановка е видно, че родителите на децата не живеят заедно отдавна, ответницата живее извън пределите на страната и не поддържа контакт с децата си, поради което не могат да постигнат съгласие по посочените в чл. 127, ал. 1 СК въпроси, поради което следва да се определи кой от родителите да упражнява родителските права спрямо децата. Съгласно чл. 59, ал. 4 СК съдът решава въпроса след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Заложените в закона правила, с малки изключения, се припокриват с критериите на разясненията, дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г., чието задължително тълкуване е приложимо и при действащия Семеен кодекс, в сила от 2009 г. (Решение № 58 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 829/2010 г., III г. о., ГК, Решение № 712 от 15.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 81/2010 г., III г. о., ГК, постановени в производства по чл. 290 ГПК).

Определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, по изричната разпоредба на чл. 59, ал. 1 и ал. 4 СК става, като се държи сметка за интересите на децата. В понятието „интереси на децата“ по смисъла на чл. 59 СК се включват необходимостта от правилно отглеждане и 4 възпитание на децата, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд - изобщо всяко дете да стане хармонично развита личност и добър гражданин. В това понятие влизат и материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителството и др.

По посочените критерии съдът намира за по-пригоден родител бащата И. В. И., на който следва да се възложи упражняването на родителските права спрямо двете деца и който да полага адекватни грижи за тях. Същият е поел грижите изцяло за децата от около 2 години и се справя добре с родителските си задължения. Майката от приблизително 8 години не поддържа контакт с децата и връзката й с тях е окончателно прекъсната, тъй като по никакъв начин не проявява заинтересованост към тях и не полага каквито и да било грижи.

Установи се по делото, че бащата е този, който се е грижи за децата от раздялата на родителите до настоящия момент, за което получава помощ от своите родители.

Ето защо следва бащата да упражнява родителските права спрямо двете деца.

Следва да се определи местоживеене на децата при бащата на адреса в *****************.

Съгласно чл. 127, ал. 2, изр. 1 СК съдът следва да определи мерки по упражняването на родителски отношения с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права спрямо детето при условията на чл. 59 СК. В тази връзка, съдът намира за необходимо да отбележи, че при определяне конкретния режим на лични отношения между детето и родителя, който няма да упражнява родителските права и при когото няма да живее детето, не е обвързан от искането на страните, а следва да определи конкретния режим единствено с оглед интереса на детето (Решение № 504/03.04.2012 г. по гр. д. № 1572/2010 г., IV г.о. на ВКС, Решение № 412/07.07.2009 г. по гр. д. № 1948/2008 г., II г.о. на ВКС). Съдът намира, че с оглед липсата на емоционална връзка между майката и децата и тъй като майката е абдикирала от родителските си задължения и е прекъснала контактите с децата, е подходящо да се осъществяват личните отношения при стандартния режим, но без преспИ.е, тъй като няма данни за сигурна среда в жилището на майката. Такъв стандартен режим е именно: майката има право да вижда децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца, считано от 09,00 часа до 18,00 часа на съботния ден и от 09,00 часа до 16,00 часа на неделния ден, без преспИ.е. Съдът намира, че към настоящия момент не следва да се предоставят децата през лятната ваканция на майката за такъв 5 дълъг период от време, тъй като предвид прекъсната емоционална връзка това би се отразило негативно на тяхната психика. При установяване на възстановяване на емоционалната връзка майка-дете, майката би могла да иска изменение на режима по реда на чл. 127, ал. 1 СК или по реда на чл. 127, ал. 2 СК във вр. чл. 59, ал. 9 СК. Този режим ще е достатъчен към настоящия момент да гарантира необходимото за възстановяване на емоционалната връзка между децата и майката, а при съгласие на родителите, бащата ще може да предава децата на майката и извън този режим. За яснота, следва да бъде посочено, че така определеният от съда режим може на общо основание да бъде изменян при изменение на обстоятелствата съгласно чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 9 СК или по реда на чл. 127, ал. 1 СК.