Решение № 234 от 28.04.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. София, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов при участието на секретаря Анжела Д. Богданова като разгледа докладваното от Николай Иванов Касационно гражданско дело № 20248002102142 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Б. П., чрез пълномощник адв. Д. Т. С. от АКВелико Търново, против въззивно решение № 873/15.02.2024 г. постановено по в.гр.д. № 2538/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което частично е отменено и частично е потвърдено решение № 20061749/13.10.2022 г. по гр.д. № 45661/2019 г. на Софийски районен съд и като краен резултат са отхвърлени предявените от И. Б. П. срещу Министерство на вътрешните работи, [населено място], осъдителни искове с правно основание чл.187, ал.5, т.2 във вр. с чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане съответно на сумата 6979,35 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.07.2016 г. - 31.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.07.2019 г. до окончателното плащане на вземането, и сумата 600 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.07.2016 г. - 31.07.2019 г.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и за необоснованост. Сочи се, че в обжалваното решение липсват мотиви относно твърденията на ищеца поддържани и във въззивното производство, че е изпълнявал служебните си задължения не по-малко от 1 час над определената продължителност на смяна, през което време е изпълнявал активно служебните си задължения, вкл. /но не само/ участие в сутрешна оперативка при директора на ОДМВР, докладване за състоянието на 1 оперативната обстановка през изтеклата смяна и пр. Т.е., че е положен извънреден труд поне от 30 мин. преди началото на всяка смяна в единия ден и 30 мин. след края на всяка смяна в другия ден или общо положен извънреден труд поне от поне от 1 час допълнително на всяка смяна. Изводите на въззивния съд не касаели този труд /при който не стоял въпроса за преизчисляване с коефициент/, и за него нямало изложени никакви доводи и съображения във въззивното решение.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответника по жалбата Министерство на вътрешните работи /МВР/ не е подал писмен отговор. В о.с.з., чрез своя пълномощник е изразил становище за неоснователност на жалбата.

С определение № 5938/18.12.2024 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд, съгласно чл.236 ал.2 ГПК, да обсъди всички доводи и възражения на страната във въззивната й жалба и да изложи свои собствени решаващи мотиви по предмета на спора.

По процесуалноправния въпрос, във връзка с който е допуснато касационното обжалване на решението, касаещ задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички доказателства, доводите и възраженията на страните, е създадена задължителна за съобразяване от съдилищата практика на ВКС. Съгласно приетото по т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС след обсъждане на правнорелевантните факти, доводите и възраженията на страните, въззивният съд трябва да направи заключение за основателността или неоснователността на исковата претенция и въз основа на него да сравни крайния резултат по спора с този на първостепенния съд, като съответно оставя в сила, отменя или изменя първоинстанционното решение. По силата на чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът е задължен да установи действителното състояние на спорното право, затова, при постановяването на решението си, той е длъжен да вземе предвид всички посочени от страните факти и възражения, които са от значение за спорното право, в какъвто смисъл е и императивната разпоредба на чл. 12 от ГПК. Задълженията на съда по чл. 12 от ГПК, наред с тези по чл. 235, ал. 2 от ГПК са предвидени като гаранция за правилното и законосъобразно разрешаване на спора и за това, че даден факт или възражение, който е въведен в предмета на спора, няма да бъде преклудиран от силата на присъдено нещо на постановено по делото решение, в случай че не е бил обсъден от съда. Затова съдът е длъжен при постановяване на решението си да обсъди всички доводи и възражения на страните, които са от значение за съществуването или не на спорното правоотношение.

Неизпълнението на това задължение, целта на което е установяване на действителните отношения между страните и постановяване на законосъобразно решение по спора, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е основание за отмяна на решението. Тези правила са общи и намират приложение както за първата, така и за въззивната инстанция. Изискването за излагане на мотиви към съдебното решение е заложено в процесуалния закон - чл.236 ал.2 ГПК. В практиката на ВС /ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965г. и ППВС № 1/1985 г./ и на ВКС /ТР № 1/2001 г. - т.19, ТР № 1/2013 г., в т.ч. решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, напр.: решение № 157/ 08.11.2011 г. по т.д. № 2

823/2010 г. на ВКС, II т.о.; решение № 237/24.06.2010 г. по гр. д. № 826/2009 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 283/14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на ВКС, IV г.о. и др./ безпротиворечиво се приема, че мотивите към въззивното решение не следва да се изчерпват само с констатации, касаещи правилността на обжалвания с въззивната жалба съдебен акт, а трябва да съдържат и изложение на приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните и приложението на закона. Те трябва да са ясни, убедителни и безпротиворечиви, като отразяват решаваща, а не проверяваща дейност, тъй като въззивният съд е втора по ред инстанция по съществото на спора и е длъжен да даде свое собствено разрешение по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата и формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора, като ги изрази писмено в мотивите към решението си. Излагането на ясни, убедителни, без противоречия и празноти в съдържанието мотиви, при съблюдаване на съдопроизводствените правила по чл.235 ал.2 и чл.236 ал.2 ГПК, е условие за процесуална законосъобразност на постановеното от въззивния съд решение.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира жалбата за частично основателна, по следните съображения:

От данните по делото е видно, че с исковата молба си И. Б. П. е заявил срещу ответника МВР по иска за главница, претенции за присъждане на възнаграждение за положен за извънреден труд за периода 01.07.2016 г. - 31.07.2019 г. в общ размер на 6976,35 лв., от които: сумата 3720,45 лв.- разлика между начисления на ищеца за периода извънреден труд и преизчисления нощен труд с коефициент 1,143 от 279 часа, която останала незаплатена от работодателя, и сумата 3255,90 лв.- за положен труд от по 1 час допълнително на смяна, през което време е изпълнявал активно служебните си задължения, вкл. /но не само/ участие в сутрешна оперативка при директора на ОДМВР, докладване за състоянието на оперативната обстановка през изтеклата смяна и пр., за общо 244 смени през периода, т.е. 244 часа извънреден труд също неплатен от работодателя.

С първоинстанционното решение в полза на ищеца е била присъдена главница в размер на 3111,63 лв., от които: сумата 2056,18 лв.- представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд под формата на нощен труд за периода от 01.07.2016 г. до 31.07.2019 г., получени чрез преизчисляване на нощния труд с коефициент 1,143, и сумата 1055,45 лв. - за положен труд от по 1/2 час допълнително на смяна, през което време ищецът изпълнявал активно служебните си задължения. Искът за лихви е бил уважен частично до размера от 349,12 лв. Исковете до пълния предявен от ищеца размер са били отхвърлени.

Във въззивната си жалба срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, ищецът И. Б. П., е изложил оплаквания, в т.ч. и че съдът неправилно приел, че се касае за 30 минути допълнително дежурство на смяна. Твърдял е, че е изпълнявал служебните си задължения не по-малко от един час над определената продължителност на всяка смяна, през което време изпълнявал активно служебните си задължения - налагало се да отива поне половин час преди всяка смяна, за да приеме дежурството, както и да остане поне половин 3 час след края на всяка смяна, за да докладва оперативната обстановка на сутрешната оперативка. Поради това бил положен извънреден труд от поне 30 минути преди началото на всяка смяна в единия ден и 30 минути след края на всяка смяна в другия ден, или общо извънреден труд поне от един час допълнително за всяка смяна през периода.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд /който е бил сезиран с жалби и от двете страни, съответно от ищеца срещу отхвърлителната част, а от ответника срещу осъдителната част на първоинстанционното решение/ е приел за безспорно между страните, че за процесния период 01.07.2016 г. – 31.07.2019 г. между тях е съществувало валидно служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „Началник на група „ОДЧ“ при ОДМВР – Ловеч, като полагал труд на 24-часови смени, при сумирано отчитане на работното време на тримесечен период. Приел е, че между страните бил спорен само въпросът дали при отчитане и заплащане на извънредния труд от ищеца като служител на МВР се прилагат разпоредбите на КТ и чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Посочил е, че по този въпрос е постановено ТР №1/2020 г. на ОСГК на ВКС, според което, при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от същата наредба/, а следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. С оглед изложеното въззивният състав е приел, че в случая не са налице предпоставките за приложението на чл.9, ал.2 от НСОРЗ и положеният от ищеца труд не следва да се преизчислява с коефициент 1,143, и че искът за главница се явява неоснователен. Неоснователността на иска за главница обуславяла неоснователност и на акцесорната претенция за заплащане на лихви, предмет на иска по чл.86 ЗЗД. С тези решаващи изводи е прието, че решението на първата инстанция е неправилно в осъдителната му част и е отменено в тази част, като исковете за главница и лихви са отхвърлени изцяло. Изложените от въззивния съд мотиви обаче касаят исковата претенция единствено отнасяща се до сумата 3720,45 лв.- разлика между начисления на ищеца за периода извънреден труд и преизчисления нощен труд с коефициент 1,143 от 279 часа, която останала според П. незаплатена от работодателя.

Предвид очертания предмет на касационно обжалване и отговора на правния въпрос, обусловил селектирането на жалбата, въззивният съдебен акт, по отношение на претенцията за главница относно сумата от 3255,90 лв.- претендирана като възнаграждение за положен труд от по 1 час допълнително на смяна, през което време ищецът е твърдял, че е изпълнявал активно служебните си задължения, вкл. /но не само/ участие в сутрешна оперативка при директора на ОДМВР, докладване за състоянието на оперативната обстановка през изтеклата смяна и пр., за общо 244 смени през периода, т.е. 244 часа извънреден труд, който не бил платен от работодателя, е постановен при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила на чл. 236 ал. 2 и чл. 235 ал.2 ГПК, което в случая е довело до липса на мотиви. Липсват каквито и да са мотиви към въззивното решение, които да отразяват решаваща дейност на въззивния съд, т.е. такива, в които е налице обсъждане на исканията и възраженията на страните, самостоятелна преценка на доказателствата по 4 делото и формиране на свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора касаеща тази част от претенцията на ищеца. Съдът е длъжен мотивирано да основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото, като в решението по същество изрази решаващата си воля без съдържателни неясноти и празноти.