Решение № 155 от 16.07.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Пловдив, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20265000500265 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Д. Ц. К. чрез процесуалния му представител адвокат Е. К. против решение № 207/13.02.2026 г., постановено по гр.д. № 3313/2024 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.

Жалбоподателят счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно по подробно изложените във въззивната жалба съображения, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното такова и вместо това да постанови друго, с което да уважи предявената от него претенция така, както е била предявена в първоинстанционното производство.

Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият К. К. Б. чрез процесуалния му представител адвокат Т. Т. счита, че постановеното решение е в негов интерес, независимо от изложените мотиви, като то е правилно и законосъобразно, а депозираната жалба и изцяло неоснователна, поради което моли съда да потвърди решението, а в случай, че 1 то бъде отменено, моли да бъде разгледан обратният му иск против ЧСИ М. К. по чл. 441 от ГПК, по който няма произнасяне от окръжния съд, като делото бъде върнато за ново разглеждане и произнасяне по иска на друг състав на Окръжен съд - Пловдив. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ответника и ответник по обратния иск М. Г. К. като ЧСИ с рег. № *** в КЧСИ и с район на действие района на Окръжен съд – Пловдив чрез процесуалния му представител адвокат П. Т. счита, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, за което излага подробни мотиви, като моли подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение и да бъде потвърден актът на Окръжен съд – Пловдив.

Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ответника по обратния иск Застрахователна компания „Лев инс“ АД – София оспорва въззивната жалба и се присъединява към отговора на ЧСИ М. К., като моли въззивната жалба да се остави без уважение и да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на насрещната страна, ако надвишава минималния размер по Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявения от Д. Ц. К. против К. К. Б. иск по чл. 93, ал. 2 от ЗЗД, съединен с обратен иск на К. К. Б. против ЧСИ М. Г. К. по чл. 441, ал. 2 от ГПК. В исковата молба се твърди, че К. и Б. сключили на 14.06.2024 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти с идентификатор ********* и с идентификатор **********, двата в с. Ц, П. о., местност „М. г.“, при сключването на който ищецът платил капаро в общ размер н а 100 000 лв., от които 9 000 лв. стоп капаро, а впоследствие внесъл и останалата част по банков път, многократно канил ответника да сключат окончателен договор, включително чрез

2 отправяне на покана да се яви при нотариус за сделката , а при снабдяване с удостоверение за тежести на имотите установил, че върху тях има наложени възбрани, като по тази причина развалил договора и поканил ответника да му върне платеното капаро от 100 000 лв. в двоен размер съобразно раздел ІV от договора. Въз основа на изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати 26 000 лв. като частичен иск от дължимите 200 000 лв., представляващи двойния размер на заплатения от него задатък по предварителния договор за покупко-продажба на недвижим и имоти от 14.06.2024 г., развален поради неизпълнение на задълженията от ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ответникът К. К. Б. оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан и моли съда да го отхвърли. Признава, че е сключил с ищеца на 14.06.2024 г. предварителен договор за покупко-продажба на описаните недвижими имоти, негова собственост, и получил 100 000 лв. от К . като капаро и като част от продажната им цена, а окончателнят договор трябвало да бъде сключен до 30.11.2024 г., но бил развален от ищеца на 02.12.2024 г. поради наложени възбрани върху недвижимите имоти и той бил поканен да заплати на К. полученото капаро в двоен размер. Ответникът твърди, че не е налице виновно неизпълнение на поетите от него по предварителния договор задължения, а т о й бил обективно възпрепятстван да г и изпълни поради виновни и противоправни действия на ЧСИ М К. чрез проведено незаконосъобразно принудително изпълнение по изп.д. № 252/2024 г., по което на 21.06.2024 г. получил покана за доброволно изпълнение на задължение, установено с изпълнителен лист и заповед № 14734/16.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 25201/2024 г. по описа на Софийския районен съд, произтичащо от договор за кредит от 11.09.2008 г. в общ размер на 233 798,30 лв., обезпечен с ипотека върху друг негов недвижим имот, за принудителното събиране на което съдебният изпълнител наложил възбрани върху собствени на ответника недвижими имоти, включително процесните, както и запор върху вземания по банкови сметки и върху моторни превозни средства.

Разпореждането за незабавно изпълнение на посочената за п о в е д било отменено с определение № 19064/25.11.2024 г. по ч.гр.д. № 9916/2024 г. по 3 описа на Софийски градски съд и бил обезсилен изпълнителният лист, той уведомил ЧСИ К. на 19.12.2024 г., но изпълнителното производство било прекратено едва на 09.01.2025 г., а наложените възбрани били вдигнати в края на януари 2025 г. Б. неколкократно депозирал молби до съдебния изпълнител за вдигане на възбраните върху недвижимите имоти, предмет на предварителния договор, поради свърхобезпеченост на вземането, в т.ч. след постъпване на заключение на вещо лице, определящо пазарната стойност на недвижимия имот, обезпечаващ задълженията по договора, в размер на 450 375 лв., но те не били уважени, като причина за разваляне на предварителния договор била именно вписаните по изпълнителното дело възбрани на недвижимите имоти.

С определение № 367/10.02.2025 г. по искане на ответника като трето лице помагач на негова страна е конституиран ЧСИ М. К. с рег. № *** и с район на действие района на Окръжен съд – Пловдив, против което е предявен обратен иск от К. К. Б.. Твърди се, че Б. и К. са сключили на 14.06.2024 г. предварителен договор за покупко-продажба на процесните недвижими имоти, развален от купувача на 02.12.2024 г. поради наложени възбрани върху имотите, с искане за заплащане на 200 000 лв., представляващи получено капаро в двоен размер, но доколкото развалянето на договора не се дължало на н е г о в о виновно неизпълнение на поетите по предварителния договор задължения, а на виновните и противоправни действия на ЧСИ М. К. и проведеното от нея незаконосъобразно принудително изпълнение по изп.д. № 252/2024 г. по гореизложените съображения, неизпълнение на чл. 442а от ГПК и допусната свърхобезпеченост на вземането, при условията на евентуалност Б. моли съда, ако бъде осъден да заплати на Д. К. сумата 26 000 лв., предявена като частична от 200 000 лв., представляваща двойния размер на заплатен задатък по предварителния договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 14.06.2024 г., да бъде осъдено третото лице помагач ЧСИ М. К. да му заплати тази сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Претендира разноски.

Третото лице помагач и ответник по обратния иск ЧСИ М. К. оспорва главния иск като недопустим, доколкото инициираният процес е симулативен и страните предварително са се сговорили да го проведат с цел да формират симулативно вреди в тежест на ответника, които чрез обратен иск да бъдат 4 понесени от съдебния изпълнител, като се иска да бъде прекратено производството по делото. В условията на евентуалност оспорва иска като неоснователен и недоказан моли съда да го отхвърли. Оспорва предварителния договор като нищожен поради абсолютна симулация, създаден за целите на процеса, оспорва датата на сключването му и заплащане на сума в брой като стоп капаро от 9 000 лв., в подкрепа на която теза сочи, че в предварителния договор не е посочена банкова сметка за извършване на плащанията по него, а 91 000 лв. са преведени по новооткрита от длъжника банкова сметка и парите са изтеглени в брой същия ден. Твърди също, че към 28.11.2024 г. /датата на получаване на поканата за нотариално изповядване на сделката/, респ. към 02.12.2024 г. Б. вече е знаел, че изпълнителният лист е обезсилен, но не е изложил това обстоятелство в констативния протокол като възможност да се противопостави на купувача за липса на интерес от сключване на окончателен договор поради наложени възбрани върху имотите, а с определението на Софийски градски съд от 25.11.2024 г. преди изтичане на крайния срок за сключване на окончателния договор, действието на възбраните е прекратено ex lege, К. не е дал подходящ срок за изпълнение на Б., а в насрочения час 15,30 ч. на 02.12.2024 г. не би могло да се изповяда сделката, доколкото такива се осъществяват до 14 ч. и трябва да се заявят за вписване до 15 ч. в Агенция по вписванията. Сочи се също, че К. добросъвестно е упражнила предоставените й от закона правомощия като съдебен изпълнител при съблюдаване интересите и правата на двете страни в изпълнителното производство, процесът по оценка на недвижимото имущество е бил умишлено забавен от длъжника, включително чрез неосигуряване на достъп до ипотекирания имот на 30.07.2024 г. за извършване на опис и чрез възражение срещу заключението на вещото лице с оценка на имота и невъзможност да се изготви нова оценка поради пречки от Б., за да не може съдебният изпълнител да прецени дали е налице достатъчно обезпечаване на задължението, длъжникът е уведомил съдебния изпълнител за определението на СГС на 19.12.2024 г., без да представи заверен препис от него, което наложило съдебният изпълнител да поиска от съда заверен препис и в деня на постъпването му на 09.01.2025 г. изпълнителното производство било прекратено, ведно с последиците от това – вдигане на всички наложени обезпечителни мерки, за което страните били уведомени. Твърди също, че по време на висящността на изпълнителното производство не е бил уведомен от 5 длъжника за наличие на сключен предварителен договор и евентуално накърняване на правата на трето лице по него, както и че купувачът по този договор не е бил изправна страна по него и не е разполагал с право едностранно да го развали, поради което моли да бъде отхвърлен главният иск, а ако той бъде уважен, да бъде отхвърлен предявеният против него обратен иск. Претендира разноски.

С определение № 1249/28.04.2025 г. по делото е конституирано като трето лице помагач на ответника по обратния иск ЧСИ М. К. Застрахователна компания „Лев инс“ АД - София.

Третото лице помагач Застрахователна компания „Лев инс“ АД – София оспорва иска, предявен от Д. К., оспорва отговора на исковата молба от К. Б. и предявения от него обратен иск, като се присъединява към направените от ЧСИ К. оспорвания, възражения и твърдения, поради което смята, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЧСИ К..

С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от Д. Ц. К. против К.