Решение № 264466 от 06.07.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 06.07.2021 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в публичното заседание на четиринадесети юли през 2020 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА мл.с. ИРИНА СТОЕВА при секретаря А.Петрова, като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 16944 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-274 ГПК.

С решение от 05.07.2019 г. СРС, 165 с-в, по гр.д.№ 20550/13 г. е осъдил А.С.Ж. да заплати на Н.М.И. по предявения иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС сумата от 17 771,60 лв.-обезщетение за ползване на съсобствен имот и на основание чл.86 ЗЗД сумата от 1 213,04 лв.-обезщетение за забава зя периода 14.05.2010 г.-14.05.2013 г., като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер и за периода, предхождащ 14.05.2010 г., като погасен по давност.Решението е постановено при участието на Столична община като трето лице-помагач на страната на ответника.

С определение от 08.10.2019 г. СРС е изменил решението в частта за разноските, с която А.С.Ж. е осъдена да заплати на Н.М.И. сума в размер на разликата между 1 030,23 лв. и пълния присъден размер от 1 840,23 лв.-разноски за адвокатски хонорар.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от А.С.Ж. в частта, с която са уважени исковете срещу нея.Твърди, че решението противоречи на материалния закон.Излага доводи, че нотариалната покана е подадена от наследодателката на ищеца, но до завеждане на исковата молба той не е предприела никакви действия, поради което тя не е изпаднала в забава.Твърди, че ищецът не е отправил към нея искания и в делбения процес, и че претенцията е погасена по давност.Твърди, че вещото лице не е направило оглед на имота, и че нотариалната покана не прекъсва давността, още повече че не е отправена от ищеца.Въззивницата излага оплаквания, че в решението не е посочена дата на приемане на наследството, и че тя не е знаела дали ищецът е съсобственик на имота и от кой момент, както и че неправилно е допуснато увеличение на размера на частичен иск.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли иска.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответникът по въззивната жалба- Н.М.И. оспорва същата.Изразява становище, че обжалваното решение е законосъобразно, обосновано и постановено при обсъждане на всички относими към предмета на спора доказателства.Поддържа, че в жалбата не са посочени конкретни нарушения на материалния закон, и че ищецът е встъпил в правата на наследодателката си и не е било необходимо да отправя самостоятелно искане за заплащане на обезщетение.Твърди, че не е налице законова пречка претенцията по чл.31, ал.2 ЗС да се заяви в самостоятелно производство.Оспорва твърденията на въззивницата, че предявеният иск е частичен.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ответника-Столична община не взема становище по въззивната жалба.

Постъпила е и частна жалба от Н.М.И. срещу определението по чл.248 ГПК от 08.10.2019 г. с оплаквания за недопустимост поради липса на отправено искане от ответницата.Твърди, че не му е била дадена възможност да представи отговор на искането по чл.248, ал.1 ГПК.Излага твърдения, че адвокатското възнаграждение е било изплатено изцяло.Моли съда да обезсили обжалваното определение като процесуално недопустимо, респ. да го отмени като незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения.

Ответницата по частната жалба- А.С.Ж. не взема становище по нея.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът- Н.М.И. твърди, че наследодателката му-Х.М.И., починала на 27.12.2009 г. и ответницата А.С.Ж. са били съсобственици на апартамент, находящ се в гр.София, ул. „********, с площ от 115 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, вестибюл, баня, клозет и килер заедно с 300/5165 ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, върху което е построена същата при квоти: 2/5 ид.ч.-за Х.М.И. и 1/5 ид.ч.-за ответницата.Твърди, че съсобствеността е установена с влязло в сила на 31.03.2004 г. решение от 03.06.1006 г. по гр.д.№ 8924/96 г. на СРС, 53 с-в, с което е допусната делба между наследодателката му, ответницата и държавата.С решение от 07.03.2006 г. по гр.д.№ 8924/96 г., влязло в сила на 07.04.2010 г. по втората фаза на делбата, имотът е изнесен на публична продан на основание чл.288, ал.1 ГПК /отм./., която продан все още не е осъществена и имотът се ползва от ответницата.С нотариална покана рег.№ 383, том Д-I от 20.02.2008 г., връчена на ответницата на 17.03.2008 г. наследодателката му е отправила покана до нея на основание чл.31, ал.2 ЗС заплащане на обезщетение за ползването, от което е лишена на притежаваните от нея 2/5 идеални части от съсобствения имот.Ищецът твърди, че в качеството му на наследник на Х.И.е встъпил изцяло в нейните права.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата от 17 771,60 лв.-обезщетение за ползване на имота за периода 01.05.2013 г.-31.2009 г. и 2 312,96 лв.-законна лихва върху главницата за същия период /съгласно изменение на исковете, допуснато с определение от 10.04.2019 г./.

С определение от 16.01.2019 г. СГС, ч.гр.д.№ 17296/18 г. е отменил определението от 27.09.2018 г. по гр.д.№ 20550/13 г. на СРС, 165 с-в, с което е спряно производството на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК поради наличие на преюдициално делбено гр.д.№ 69225/16 г. на СРС, 78 с-в.

С решение от 03.06.1998 г. по гр.д.№ 8924/96 г., влязло в сила на 31.03.2004 г.

СРС, 53 с-в е допуснал да се извърши делба между А.С.Ж., Х.М.И. и Държавата на апартамент, находящ се в гр.София, ул. „********, с площ от 115 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, вестибюл, баня, клозет и килер заедно с 300/5165 ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, върху което е построена същата при квоти: 2/5 ид.ч.-за Х.М.И., 2/5 ид.ч.-за Държавата и 1/5 ид.ч.-за ответницата.С решение от 07.03.2006 г., влязло в сила на 07.04.2010 г., описаният имот е изнесен на публична продан на основание чл.288, ал.1 ГПК /отм./.

С нотариална покана рег.№ 383, том Д-I от 20.02.2008 г., връчена на 17.03.2008 г. на съпруга на ответницата, Х.И.е уведомила А.Ж., че на основание чл.31, ал.2 ЗС претендира заплащане на обезщетение за ползването, от което е била лишена на притежаваните от нея 2/5 идеални части от съсобствения им имот, като е определила месечна сума от 1 000 лв.

Видно от удостоверение за наследници № 003078/24.06.2010 г. на СО-р-н „Средец“ Х.И.М. е починала на 27.12.2009 г. и Н.М.И. е неин единствен наследник по закон.

С определение от съдебно заседание от 01.11.2013 г. първоинстанционният съд е признал за установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през процесния период ответницата и съпругът й ползват процесния имот.

От заключението на техническата експертиза, изготвена от вещото лице В.Г.е установено, че размерът на средномесечната пазарна наемна цена за ползването на процесния апартамент за периода 01.05.2008 г.-15.05.2013 г. възлиза на 44 428,81 лв., съответно за 2/5 ид.част-17 771,60 лв.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице Тинка Маркова е установено, че размерът на законната лихва за периода 01.06.2008 г.-15.05.2013 г. върху сумата на наема за месец май 2008 г.-1 068,37 лв. с помесечно натрупване на наема възлиза на 5 782,41 лв. за целия имот.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

В частта, с която е отхвърлен иска за мораторна лихва решението е влязло в сила поради необжалването му.

Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.Предпоставките за уважаване на иска са: наличие на съсобственост между страните; ответникът да ползва имота; неползващият съсобственик да е отправил писмено искане и то да е получено от ползващия съсобственик; доказване на ползата, която ищецът е пропуснал след поканата.

Първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото гласни доказателства е установено наличие на съсобственост между страните върху процесния имот, налице е писмена покана от неползващия съсобственик, а ответницата не е предприела активни действия за предоставяне ползването на вещта.Съдът е счел за неоснователни възраженията на ответницата, че вземането за главница е погасено по давност, а по отношение на иска за мораторна лихва съдът е уважил иска за периода 14.05.2010 г.-14.05.2013 г.

Неоснователно е и оплакването на въззивницата за неправилно приложение на ТР № 7/12 г. на ОСГК на ВКС.Наследникът на кредитора не дължи отправяне на ново писмено поискване, тъй като поканата от наследодателя му го ползва /решение № 544/10 г. по гр.д.№ 736/09 г., IV

ГО на ВКС; решение № 130/13 г. по гр.д.№ 24/12 г., I ГО; решение № 51/15 г. по гр.д.№ 4829/14 г. на II

ГО на ВКС, постановени по чл.290 ГПК/.По делото е представена неоспорена покана от наследодателката на ищцата, връчена на ответницата чрез съпруга й със задължение да я предаде.

За пораждане на задължението за заплащане на обезщетение от ползващия собственик не е необходимо неползващият собственик да е изразил желание за реално ползване и да доказва, че не е допускан до нея.Причина за разместване на блага в имуществената сфера на съсобствениците е осъщественото само от единия ползване на съсобствената вещ, а не наличието или липсата на изразена воля от другия съсобственик да ползва реално вещта според правата си.Ползващият вещта съсобственик следва да предостави на неползващия такава възможност, която последният да е отказал да приеме, каквато хипотеза в случая не е налице /в този смисъл-ТР № 7/02.11.2017 г., т.д.№ 7/12 г. на ОСГК на ВКС; решение № 133/18.02.2019 г. по гр.д.№ 692/18 г. на ВКС, II ГО и др./.

Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл.31 ал.2 от ЗС е равнозначно е на поканата по чл.81 ал.2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи обезщетение и от този момент започва да тече срокът на общата петгодишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД.Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.По отношение на претенцията за мораторна лихва е приложима 3-годишната погасителна давност съгласно чл.111, ал.1, б. „в“ ЗЗД.

Съдът намира за частично основателно оплакването за неправилно приложение на разпоредбата на чл.120 ЗЗД по отношение на иска за главница.Претенцията за обезщетение е предявена за периода 01.05.2008 г.-15.05.2013 г.Исковата молба е подадена на 14.05.2013 г., поради което за периода 01.05.2008 г.-13.05.2008 г. искът е погасен по давност.Изчислен на база месечният наем за месец май 2008 г., определен от приетата по делото техническа експертиза, размерът на наема за периода 01.05.2008 г.-13.05.2008 г. за притежаваната от ищеца идеална част от съсобствеността възлиза на 179,21 лв., за която сума и период искът се явява неоснователен като погасен по давност.С оглед частичното отхвърляне на иска за главница следва да се отхвърли и акцесорния иск за мораторна лихва за разликата над 1 159,65 лв. до уважения размер от 1 213,04 лв., т.е. за сумата 53,39 лв., определена на основание чл.162 ГПК на база изчисленията, направени от вещото лице по приетата по делото ССчЕ.

Несъстоятелно е възражението на въззивницата, че ищецът не е заявил претенцията за обезщетение в делбения процес, тъй като липсва задължение за страните за изчерпване на претенциите по сметки между съделителите в рамките на производството по делба.Разпоредбата на чл.346 ГПК предоставя само възможност на страните да предявят искания за сметки помежду си в първото заседание след допускане на делбата.Няма пречка при липса на заявена претенция в производството по делба такава да бъде предявена по общия исков ред.