Решение № 140 от 27.01.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. София, 27.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Десислава Ал. Алексиева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20211100511217 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №11217/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на АСП. Л. Л. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №20236686 от 27.10.2020 г постановено по гр.д.

№70629/18 г на СРС , 177 състав ; с което по иск на К. Г. ТР. ЕГН ********** от гр.София с правно основание чл.439 ГПК във вр.чл.124 ал.1 ГПК срещу въззивника е признато за установено , че Т. не дължи сумата от 1500 евро по запис на заповед от 24.08.2010 г , ведно със законната лихва от 08.02.2011 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 58,67 лева държавна такса и сумата от 350 лева адвокатско възнаграждение ; за които суми е образувано изп.дело №20118640400167 на ЧСИ №864 В.Н. , поради погасяване по давност .

Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС .

Изпълнителното производство е прекратено и ищцата няма правен интерес от исковете . Не е погасено задължението , което е събрано в изпълнителното производство . Въззивникът не е дал повод за образуване на делото . СРС е дал неправилни указания , че ответникът не следва да указва факти в процеса. Липсват надлежни мотиви на първоинстанционния съд , а въззивникът не е можел да участва по делото поради обявеното извънредно положение .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . За предявяване на иск по чл.439 ГПК не е необходимо изпълнителното дело да е висящо , а давността може да се релевира само по исков ред. В тежест на ответника е да докаже спиране/прекъсване на погасителната давност . Ответникът не е признал иска и е дал повод 1 за завеждането му , както и за провеждане на въззивно производство . СРС не е допуснал процесуални нарушения в доклада си и при събиране на доказателства .Молбата за уточнение е касаела дали искът е в лева или в евро и е докладвана от СРС .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 04.01.2021 г и е обжалвано в срок на 15.01.2021 г. Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите във въззивната жалба и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират .

Действително с постановление от 19.10.2018 г ; изп.дело №20118640400167 на ЧСИ №864 В.Н. е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК . От това обаче не следва недопустимост на отрицателен установителен иск за недължимост на сумите по изпълнителния лист поради липса на правен интерес . Както правилно посочва въззиваемата страна погасителна давност може да се релевира само по исков ред , а няма пречка ответникът да си върне изпълнителния лист и да образува ново изпълнително дело въз основа на изпълнителния лист . Липсата на висящо изпълнително дело се отразява само на правната квалификация на иска , като същата трябва да се счита по чл.124 ал.1 ГПК , а не по чл.439 ГПК , който визира наличието на висящо изпълнително дело и е формулиран с оглед на такова /сравни с определение №513 от 24.11.2016 г по ч.т.д.№1660/16 г на ВКС , I ТО /.

Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във всички случаи съдът е длъжен да даде служебно и законосъобразна правна квалификация на иска .

За да уважи иска СРС е приел , че в изпълнителното производство единствените доказани изпълнителни действия са налагането на възбрана върху имот и запор върху трудово възнаграждение . За последния трябва да се приеме , че е наложен на 14.10.2011 г с връчване на запорното съобщение на третото лице /работодател/ . За процесните вземания е изтекла 5годишна давност до 15.11.2016 г . Не е доказано от ответника да е имало плащания по изпълнителното дело .

Решението на СРС е неправилно поради неправилна правна квалификация . С оглед на изложеното законосъобразната правна квалификация на иска е по чл.124 ал.1 ГПК , а не по чл.439 ГПК . Изпълнителното дело е прекратено и няма данни за образуване на ново такова .

В случая изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение , поради което законосъобразно СРС е приложил по аналогия чл.117 ал.2 ЗЗД .

Погасителната давност за вземанията е 5-годишна ; независимо дали става въпрос за вземания , които принципно се погасяват с 3-годишна /периодични вземания , лихви за 2 забава/ , 5-годишна или 10-годишна давност . В този смисъл са Постановление №2 от 21.12.1981 г, Пленум на ВС, Тълкувателно решение №51 от 01.04.1966 г по гр.д. №17/1966 г на ОСГК на ВС , решение №235 от 21.09.2012 г по гр.д. № 1762/2011 г, ГК , ІІІ ГО на ВКС и решение №51 от 21.02.2019 г по гр.д.№2917/18 г на ВКС , IV ГО . Това важи и след спиране и/или прекъсване на давността - решение №2106 от 28.12.1998 г по гр.д. № 1571/1998 г, V ГО на ВКС .

Според приложеното изпълнително дело няма данни за периода 2012 г – 2018 г да са извършвани изпълнителни действия , нито давността да е спирана и прекъсвана , или да има събрани суми от ответницата . Вярно е , че докладът на първоинстанционния съд е незаконосъобразен в частта за доказателствената тежест ; като по предявен отрицателен установителен иск не са дадени указания на ответника , че е в негова доказателствена тежест да докаже спиране или прекъсване на давността респ. събиране на суми по изпълнителното дело . На ищцата не са дадени указания , ме трябва да установи правния си интерес от иска .

СРС не е изискал копие от изпълнителното дело , което е следвало да стори и служебно за проверка на допустимостта на производството , както и за да може решението му да почива на реални факти , а не на предположения . Така СРС се е поставил в положение да не може да изложи и пълни и подробни мотиви .

Настоящият съд изиска - по искане на въззивника - копие от изпълнителното дело , но от него не се установява фактическа обстановка , която да води до изводи различни от тези на СРС по отношение на правния интерес от иска и неговата основателност .

Уточнение по отношение на валутата на иска въобще не е били необходимо , поради което СРС не е допуснал процесуално нарушение като не е връчил препис от уточнителната молба на ищеца от 08.07.2020 г. Ответникът е имал възможност да се започнае с молбата и пред СРС , и пред настоящия съд .

Налага се изводът , че след отмяна на решението на СРС настоящият съд трябва да се произнесе по същество и да уважи иска при действителната правна квалификация по чл.124 ал.1 ГПК .

Разноски се дължат от ответника пред СРС . Ответникът е дал повод за образуване на делото , както и не е признал безусловно допустимостта и основателността на иска . Вместо това е образувал и въззивно производство въз основа на непроверени/неверни твърдения . Ищецът не е доказал разноски пред СГС , поради което такива не му се присъждат .

Поради материален интерес по всеки от обективно съединените искове под 5000 лева настоящото решение не подлежи на касационно обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.

Водим от горното , СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №20236686 от 27.10.2020 г постановено по гр.д.№70629/18 г на СРС , 3

177 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на К. Г. ТР. ЕГН ********** от гр.София с правно основание чл.124 ал.1 ГПК , че Т. не дължи на АСП. Л. Л. ЕГН ********** от гр.София сумата от 1500 евро по запис на заповед от 24.08.2010 г , ведно със законната лихва от 08.02.2011 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 58,67 лева държавна такса и сумата от 350 лева адвокатско възнаграждение ; за които суми е издаден изпълнителен лист от 16.03.2011 г по ч.гр.д.№203/11 г на Районен съд-Ихтиман ; поради погасяване по давност .

ОСЪЖДА АСП. Л. Л. ЕГН ********** от гр.София да заплати на К. Г. ТР. ЕГН ********** от гр.София сумата от 667,35 лева разноски пред СРС .

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4