Решение № 160 от 29.07.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Бургас, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20242000500197 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на С. П. С., понастоящем – в Затвора Бургас, против решение № 256 от 12.03.2024 г. по гр.д.1834/2023 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което е отхвърлен искът му за осъждане на Прокуратурата на Република България да му заплати сумата от 500 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия/бездействия на служители на ответника по повод подадени от ищеца молби в периода от 18.04.2022 г. до 18.07.2022 г., а именно молба, изх.№ 1313/18.04.2022 г., молба, изх.№ 1373/13.05.2022 г., молба, изх.№ 2124/16.06.2022 г., молба, изх.№ 2060/17.06.2022 г., декларация от 22.06.2022 г., жалба изх.№ 2361/28.06.2022 г., молба, изх. № 2203/28.06.2022 г., молба, изх.№ 2492/08.07.2022 г., молба изх.№ 2600/14.07.2022 г., молба, изх.№ 2059/11.05.2023 г. и молба изх.№ 2641/11.05.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането, и с което решение въззивникът е осъден да заплати на Прокуратурата на Република България съдебно-деловодни разноски в размер на 100 лв.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, постановено в 1 противоречие със законите, несправедливо, необективно и небезпристрастно.

Изложени са твърдения, че Прокуратурата не е отговорила на нито едно от молбите на въззивника, въпреки, че съгласно закона, прокурорът следва да събира доказателства и за невинността на обвиняемия. В този смисъл се твърди, че Прокуратурата е неглижирала всички искания на въззивника, свързани с наказателното дело против него. Претендира се съдът да отмени обжалваното решение като несправедливо, постановено в противоречие с материалния закон и некореспондиращо с исковата молба, и да постанови справедливо и безпристрастно решение по делото. Не са ангажирани нови доказателства.

Въззиваемият - Прокуратурата на Република България оспорва въззивната жалба като неоснователна с писмен отговор ва законовия срок и в съдебно заседание. С твърдението, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и изцяло правилно, се претендира потвърждаването му.

Изложени са съображения, че съдът е дал правилна правна квалификация на иска съобразно изложението в исковата молба, както и, че правилно и обосновано е приел, че след като подадените от въззивника жалби и молби касаят НОХД № 665/2022 г., по описа на БОС, от компетентността на съответния наказателен съд е да вземе становище по тези молби. На второ място се твърди, че от постановените съдебни актове в наказателното производство, достъпни в Единния портал за електронно правосъдие /ЕПЕП/, се установява, че в хода на съдебното производство, съдебните състави са обсъдили направените от въззивника като подсъдим в наказателното производство, възражения и твърдения, идентични с изложенията му в процесиите молби и жалби, подадените от него до ОП-Бургас. Сочи се, че докато наказателното производство е във фаза на съдебното следствие при подаване на процесии те молби/жалби, компетентен да вземе становище е съответния съд, който разглежда наказателното дело, поради което не е налице противоправно действие/бездействие от служители на Прокуратурата. Твърди се, че в съдебното производство пред първоинстанционният съд не са събрани доказателства в подкрепа на твърденията, изложени в исковата молба и направените уточнения към нея, съотв.правилно съдът е приел за недоказани твърдяните от ищеца факти. Изложени са съображения във връзка с характера на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.49 от ЗЗД и е заявено, че по делото не е доказано наличието на елементите на фактическия състав на 2 отговорността по чл.49 ЗЗД. Също не са ангажирани доказателства.

Претендират се съдебни разноски на основание чл.78, ал. 8 от ГПК.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което съдът я намира за допустима.

С оглед твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния Бургаски окръжен съд е образувано по исковата молба, подадена от въззивника С. П. С., допълнена и конкретизирана от процесуалния представител на ищеца – адв.Ш. с Допълнение към искова молба, за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца сумата от 500 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия/бездействия на ответника по повод подадени от ищеца молби и декларация в периода от 18.04.2022 г. до 18.07.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането. Ищецът твърди, че пребивава в Бургаския затвор от 03.10.2021 г. по образувано спрямо него наказателно производство по обвинение за престъпление по чл.116, ал.1, т.6 НК, по което е образувано НОХД № 665/2022 г. по описа на ОС Бургас, по което против ищеца е произнесена осъдителна присъда, невлязла в сила към момента на завеждане на настоящото исково производство.Твърди, че по време на досъдебното и съдебното дирене ищецът многократно сезирал окръжната прокуратура с искания и молби за събиране на нови доказателства, но същите били неглижирани, като прокуратурата не е предприела необходимите действия, за да се докаже неговата невинност. Посочва подадени от него в периода от 18.04.2022 г. до 15.07.2022 г. общо 11 молби, жалба и декларация до Прокуратурата, подробно изброени в допълнението към исковата молба, за които твърди, че Прокуратурата е бездействала, вследствие на което, както и на съдържащите се в обвинителния акт безпочвени изводи, че ищецът е водил скитнически начин на живот, без реално да е преценена действителната ситуация, ищецът е претърпял психически и емоционален дискомфорт, тъй като неговите искания за събиране на доказателства са неглижирани и това е допринесло за произнасяне за по-тежка присъда против ищеца.

3

С подаден в законовия срок писмен отговор на исковата молба ответникът е оспорил предявения иск като недопустим, а по същество - и като неоснователен. Доколкото в Допълнение към искова молба като правно основание на иска е посочена разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ, ответникът е изложил възражения, че искът по чл.1 ЗОДОВ касае отговорност от дейността на държавната администрация, каквато не е Прокуратурата. Изложени са съображения, че Прокуратурата е част от съдебната власт, дейността й по повдигане на обвинения е различна от тази на орган на изпълнителната власт, действията й по конкретни дела и преписки не подлежат на разглеждане по реда на АПК. Заявено е, че доколкото въведеният от ищеца предмет на делото не е административен акт, искът е недопустим.

По същество се заявява, че искът е неоснователен, тъй като не се установяват действия или бездействия на Прокуратурата, които да са незаконни. Изложени са съображения, че прокурорът повдига и поддържа обвинението, а в съдебната фаза на наказателното производство се провежда съдебно следствие, при което подсъдимият има възможност да прави искания за събиране на доказателства. Твърди се, че от наведените в исковата молба доводи не се обосновава и наличие на отговорност на ПРБ за вреди от деликт по чл.49 ЗЗД, тъй като не са заявени елементите от фактическия състав на отговорността по чл.49 ЗЗД. В частност се твърди, че не са извършени незаконни действия от страна на длъжностно лице от Прокуратурата; не се доказват претърпени неимуществени вреди от страна на ищеца; нито наличие на причинна връзка между бездействия на ответника и твърдените вреди.

Посочено е, че от съдържанието на цитираните от ищеца молби, жалба и декларация, е видно, че са подадени по време на наказателното производство в етапа му – съдебно следствие, в който етап подсъдимият може да прави пред съда искания за събиране на нови доказателства, съотв.да се позовава на допуснато в досъдебната фаза съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните му права. На следващо място е посочено, че от мотивите на невлязлата в сила присъда се установява, че скитническият начин на живот на ищеца не е отчетен като отегчаващо вината обстоятелство.

Сочи се, че твърдяните от ищеца неимуществени вреди нямат връзка с противоправно поведение (бездействие) на ПРБ, а претендираното 4 обезщетение е прекомерно завишено по размер.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.49 ЗЗД (съгласно заявените от ищеца в исковата молба твърдения), който е допустим предвид твърденията на ищеца, че Прокуратурата е длъжник по деликтно вземане. По същество съдът е приел, че искът е неоснователен и недоказан по съображения, че в хода на съдебното следствие, в който период са подавани процесните молби до Прокуратурата, подсъдимият може да прави доказателствени искания във връзка с предмета на обвинението, като съдът е този, който преценява относимостта и основателността на тези искания и е нямало пречка, подсъдимият да поиска направо от съдебния състав по делото да се произнесе по неговите доказателствени искания.

При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на допустимостта на решението настоящият състав намира, че то е постановено по допустим иск. Съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че с оглед твърденията по фактите в исковата молба и в допълнението към нея (независимо от посочената правна квалификация в допълнението – чл.1 от ЗОДОВ, която не обвързва съда), а именно – че в резултат на бездействието на Прокуратурата ищецът е претърпял психичски и емоционален дискомфорт, т.е.ищецът намира Прокуратурата за длъжник по деликтно вземане, искът следва да се квалифицира като такъв по чл.49 ЗЗД, вр.чл.7 от Конституцията на РБ. Относно допустимостта на такъв иск е налице произнасяне на съдилищата (Определение № 116 от 13.07.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1495/2020 г., I г. о., ГК; Решение № 133 от 29.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5002/2014 г., III г. о., ГК; Определение № 220 от 15.03.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 23/2012 г., IV г. о., ГК и др.).

По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

Не е спорно между страните, че ищецът пребивава в Бургаския затвор, като е задържан по повдигнато обвинение за престъпление по чл.116, ал.1, т.6 НК. Не е спорно, че по образуваното НОХД № 665/2022 г. по описа на ОС Бургас, против ищеца е произнесена осъдителна присъда на първа 5 инстанция, невлязла в сила към момента на завеждане на настоящото исково производство.

Установява се при справка в електронното досие на НОХД № 665/2022 г. по описа на ОС Бургас в ЕИСС, че делото е образувано по обвинителен акт вх.№ 9100/28.06.2022 г., и присъдата е влязла в сила на 13.03.2024 г. след като е потвърдена с решение № 82 от 31.10.2023 г. по ВНОХД № 184/2023 г. на АС Бургас, оставено в сила с решение № 161 от 13.03.2024 г. по КНДОХ № 63/2024 г. на ВКС, Първо н.о.

Предвид изложеното по-горе съдът констатира, че подадените от ищеца до ОП Бургас молби от 18.04.2022 г., 13.05.2022 г., 16.06.2022 г. и 17.06.2022 г., и декларация от 22.06.2022 г., както и молбата от 16.05.2022 г. до Районна прокуратура-Бургас, са подадени преди образуването на НОХД № 665/2022 г. по описа на ОС Бургас, а молбите от 28.06.2022 г., 12.07.2022 г., жалбите от 01.07.2022 г. и от 28.06.2022 г., както и молбата до Апелативна прокуратура Бургас от 21.07.2022 г., са подадени след образуването на делото пред първоинстанционния съд.

В молбата си от 18.04.2022 г. ищецът е заявил оплакване, че в съдебната зала е бил с белезници. Заявил е също, че разпитаният пред съда свидетел е излъгал в показанията си. В същата молба, както и в молбите от 13.05.2022 г., 16.06.2022 г. и 17.06.2022 г., ищецът е поискал от Прокуратурата да бъде извършена очна ставка между него и свидетели като е твърдял, че свидетелите са давали неистински показания.