Определение № 1138 от 22.03.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1138 гр. София, 22.03.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Радева като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело № 20241100900194 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.130 ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба с вх.

№10430/30.01.2024г., подадена от П. Б. Й., ЕГ **********, чрез адв. В. Д., със съдебен адрес гр.София, ул.“*******, с посочен ответник Агенция по вписвания, Търговски регистър. В исковата молба са изложени твърдения, че в ТР е вписан ЕТ „П. Й. 2020“ ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.*******, което обстоятелство е заличено от 09.05.2022 година. Твърди, че никога не е регистрирал едноличен търговец, като нито заявление за вписване, нито приложенията към него са подписани от настоящия ищец. Твърди, че е налице мним кредитор на вписания ЕТ, като относно вписването е налице висящо досъдебно производство. Твърди, че този мним кредитор „К. 2010“ ЕООД води дела срещу ЕТ, налице са образувани изпълнителни дела, които са спрени. Описва водените от него съдебни производства, като твърди, че по едно от делата е възникнал спор за това кой е компетентния съд по правилата за местна подсъдност и съдебният състав, с оглед вписванията в ТР е приел, че това е СГС, защото адресът на управление и седалището на ЕТ са в гр.София. Твърди, че това обстоятелство е обусловило интерес от завеждане на настоящето дело, като моли съда да прогласи несъществуването, респ. нищожност на вписване в ТР на ЕТ „П. Й.

2020“ ЕИК *******.

При проверка на редовността на исковата молба на ищеца са дадени указания, свързани с отстраняване на констатирани нередовности касателно това кой може да е ответник в процеса при предявена претенция за установяване на пороци на випсването и за идентификация на правния интерес от предявяване на тази претенция, с оглед на обстоятелството, че е осъществено заличаване на осъщественото вписване, за което ищецът твърди да е порочно.

Дадените на ищеца указания са обективирани в разпореждания под №№880/31.01.2024година и1694/24.02.2024 година.

1

В резултат на получените указания касателно това кой може да е страна в процесуалната връзка страната е посочила, че ответник по иска следва да е самият той в качеството му на едноличен търговец, а по отношение на правния интерес е посочил, че същият е изводим от това, че въз основа на вписване на несъществуващото обстоятелство в ТР е осъществена мнима регистрация, въз основа на която е създадена привидна местна компетентност на съд, който не е компетентен да разгледа делата му.

Въз основа на извършена от съда служебна справка относно настоящ и постоянен адрес на ищеца се установява, че адресът е в с.Калотина, община Драгоман, обл.София.

Обстоятелството относно това кой е местно компетентен съда да разгледа спора между настоящия ищеца и обозначилия се като негов кредитор заявител в производството по чл.417 ГПК, респ. чл.422 ГПК, е крайно недостатъчно, за да се обоснове правен интерес от провеждане на настоящия иск и това е така, тъй като ведно от представеното от самия ищец определение, постановено от състав на СГС е взето предвид възражението за местна подсъдност, които ищецът е сторил своевременно в процеса.

Ето защо причината, посочена от ищеца за провеждане на иска, взета предвид от съда при определяне на местната компетентност по спора във висящото исково производство, не представлява причина, обуславяща правен интерес от провеждане на установителния иск касателно порок на вписване в Търговския регистър.

Следваща причина за наличие на правен интерес, която е посочена от ищеца, е желанието му да се установи със СПН, че вписаната му правосубектност като ЕТ никога не е съществувала в правния мир, а не само към настоящия момент.

След извършена от съда служебна проверка по партидата на посочения ЕТ е констатирано, че твърдението на ищеца, че ЕТ „П. Й. 2020“ ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.******* е вписано, но е заличено по искане на самия ищец. След като е налице заличаване на порочното, по твърдение на самия ищец, вписване, следва да се приеме, че е постигната целта на иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, посочена в нормата на чл.30 ЗТРРЮЛН.

Ето защо за ищеца не съществува интерес от провеждане на тази специална претенция, а желанието му да се освободи от водения срещу него процес не може да бъде удовлетворено с провеждане на недопустим иск, а чрез своевременно предприемане на съответните надлежни процесуални способи за защита в този процес.

Както съдът вече е посочил проверките по автентичност на документите могат да се осъществят както във воденото досъдебно производство, така и в самото исковото производство.

Както е посочено и в постановените по делото разпореждания, дори и хипотетично да се приеме наличие на правна необходимост от провеждане на предявения иск, то евентуалното положително за ищеца решение по него ще има действие за в бъдеще.

2

Въпросът относно съществуване на ЕТ и неговата идентичност с физическото лице е решен с последователност в съществуващата съдебна практика на ВКС ( напр. решение № 80/26.07.2012 г. по т. д. № 287/2011 г., I т. о и решение № 437/17.01.2012 г. по гр. д. № 70/2011 г., III г. о. на ВКС и др.), с която се приема, че признаването на търговско качество на едно физическо лице разширява неговата правоспособност, разкривайки пред него възможността то да бъде страна и по правоотношения в областта на търговското право, но без да е налице нов правен субект, т.е. единствено в пределите на собствения му персоналитет. Така всеки един едноличен търговец, като носител едновременно и на търговски, и на граждански права и задължения, винаги отговаря с едно и също свое имущество, независимо дали е част от предприятието на ЕТ, дали е лично имущество, или имущество СИО, по задълженията, придобити в резултат от упражняване на търговската си дейност, както и по всякакви други имуществени отношения, в които той влиза в частния си живот.

Ето защо важен въпрос за висящите искови производства не са вписванията в ТР, които са заличени, а дали ищецът е поемал задължения по менителничните ефекти, валидността на същите и дали същите носят неговия подпис.

Поради това настоящият състав на съда намира, че не се установява наличие на правен интерес от провеждане на иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ от ищеца, който се явява абсолютна процесуална предпоставка за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск.

Липсата на тази предпоставка възпрепятства възникване на валидна процесуална връзка, поради което образуваното исково производство следва да бъде прекратено, поради недопустимост на предявения иск.

Водим от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№194/2024г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав, поради недопустимост на предявения от П. Б. Й., ЕГ **********, чрез адв. В. Д., със съдебен адрес гр.София, ул.“*******, иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване на порок на вписването в ТРРЮЛНЦ на ЕТ“П.

Й. 2020“, ЕИК *******.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 1-седмичен срок от съобщението.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3