Определение № 32174 от 30.07.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32174 гр. София, 30.07.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20251110122820 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Предявен е установителен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД от Б. Г. Б. срещу „Ф“ ЕООД за прогласяване на нищожност на Договор за предоставяне на гаранция №4647373/22.11.2022 г.

В искова молба са изложени твърдения, че между ищцата и „И“ АД е сключен Договор за паричен заем №4647373 на 22.11.2022 г. за заемната сума 250 лв. Сочи, че според чл. 4 от договора за паричен заем, последният се обезпечава с гарант – две физически лица, поръчители или банкова гаранция, в чието изпълнение ищцата е сключила с ответника Договор за предоставяне на гаранция №4647373/22.11.2022 г. срещу възнаграждение от 120 лв., платимо при условията на договора за заем и чл. 3, ал. 1 от договора. Ищецът поддържа, че договорът за заем е недействителен, като сключен в противоречие с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, тъй като възнаграждението по договора за предстовяне на гаранция не е включено в ГПР, а същото е общ разход по кредита, в т.ч. клаузата на чл. 4. Сочи, че ответникът е дъщерно дружество на заемодателят и предвид че са свързани лица, то разходът за възнаграждение е известен и касае договаряне с едно и също лице. Оспореният договор не предоставя услуга, а чрез сключването му се заобикаля чл. 19, ал. 4 от ЗПК; нищожен е поради накърняване на добрите нрави по подробно изложени съображения. Прави искане по чл. 219 от ГПК.

Ответното „Ф“ ЕООД оспорва иска с доводи, че договорът за предоставяне на поръчителство е сключен по възлагане на ищеца, при условията на договорна свобода, престациите не са явно нееквивалентни по твърдението за накърняване на добрите нрави, а договорът е действителен, възмезден за услуга, както и съглашение отделно от заемното правоотношение. Оспорва наличието на предпоставки по чл. 38,ал.1, т.2 от ЗА, евент. навежда възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД е да установи пълно и главно, че договора 1 за заем/клаузата на чл. 4, и договора за предоставяне на гаранция са сключени в противоречие със ЗПК, съобразно изложеното в искова молба. В доказателствена тежест на ответника е да установи, че договора за предоставяне на гаранция е индивидуално уговорен.

Тъй като отв. „Ф“ ЕООД твърди, че не са налице предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ на ищеца, както и че според практиката на върховната съдебна инстанция, обективирана в Определение № 163 от 13.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2266/2016 г., I г. о., Определение № 29 от 14.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 3219/2018 г., II т. о. и др., ако „противната страна твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице и че страните по договора за адвокатска услуга са договорили предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по други съображения, различни от посочените в чл. 38 ЗА, тя следва да представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение в производството по чл.

248 ГПК като опровергае наличието на поддържаното основание.“, то за този ответник е тежестта на доказване да опровергае, че не са налице предпоставки по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, ако по-късно ищецът претендира възнаграждение по този ред, за което съдът указва, че не сочи доказателства.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, съдът обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищцата и „И“ АД са сключили Договор за паричен заем №4647373 на 22.11.2022 г. за заемната сума 250 лв., а според чл. 4 от договора за паричен заем, последният се обезпечава с гарант – две физически лица, поръчители или банкова гаранция, в чието изпълнение ищцата е сключила с ответника Договор за предоставяне на гаранция №4647373/22.11.2022 г. срещу възнаграждение от 120 лв.; аритметично, ако сумата за възнаграждение по Договор за предоставяне на гаранция №4647373/22.11.2022 г. се включи в ГПР по Договор за паричен заем №4647373/22.11.2022 г., то същият ще надвиши 50 %; едноличен собственик на капитала на ответника е „И“ АД.

Ищецът направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „И“ АД като трето лице – помагач, което е допустимо и основателно, като по възраженията на ответника съдът намира, че се преценява интересът на ищеца от привличане на третото лицепомагач, а не обратното. В случая защитата на ищеца е с доводи за нищожност на правоотношението със заемодателя, с която обосновава и тази на договора, сключен с ответника, и приложим е чл. 223, ал. 2 от ГПК.

Представените от ищеца документи са допустими и относими, а с оглед на тях е ирелевантно за предмета на делото е искането по чл. 190 от ГПК по т.1 и т. 3, и чл. 186 от ГПК на ищеца.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА привличане на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК на страната на ищеца трето лице-помагач – „И“ АД, с посочен адрес на управление в исковата молба или служебно известен електронен адрес за връчване. УКАЗВА на третото лице- 2 помагач, че най-късно в насроченото съдебно заседание може да представи становище по делото.

ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на определението.

УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК.

ДОПУСКА за приемане представените от ищеца документи като писмени доказателства.

ОСТАВЯ без уважение искане по р. I , т. 1 и т. 3 и р. II от доказателствени искания в искова молба.

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.

Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение.

Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет.

2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: [email protected].

УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на 3 основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.09.2025 година от 10,55 часа, за които дата и час да се призоват страните чрез пълномощник, в т.ч. трето лице-помагач.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, като на ищеца и препис на отговор на насрещна искова молба, а на третото лице-помагач и препис на искова молба, с приложения.

Определението не подлежи на обжалване

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4