Определение № 13800 от 26.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13800 гр. София, 26.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Димитров

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Росен Димитров Въззивно частно гражданско дело № 20261100503600 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274, ал.1, т.1 във вр. с чл.66,ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от М. Е. П., ЕГН **********, чрез пълномощника си адвокат Н. А. срещу Определение № 9005/05.03.2026 г. по гр.д. № 20241110170333/2024 г. на СРС, 62 състав, с което е оставена без уважение молбата й за възстановяване на срока за обжалване на решение от 15.12.2025 г. в частта му, имаща характер на определение, с което съдът се е произнесъл по искането за привременни мерки по чл.344, ал.2 ГПК.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като пропускането на срока се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които пълномощника на М. П. не е могла да преодолее. Факт е, че малолетното дете на адвоката е било болно и точно в последния ден от срока е настъпило усложнение, което не е позволило на неговия родител, адвокат Н. А.,да подаде своевременно частната жалба.

Моли въззивния съд да отмени атакуваното определение и да уважи молбата за възстановяване на срока за обжалване на определението по 344,ал.2 ГПК.

Съдът, след като се запозна с депозираната жалба и материалите по делото, намира, че частната жалба е допустима – подадена е в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт.

По същество е неоснователна.

След като взе предвид направените в частната жалба о б щ и оплаквания за незаконосъобразност на определенито и данните по делото, настоящият състав на Софийски градски съд намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по иск на В. Л. С. против М. Е. П. с правно основание чл. 34 ЗС – за делба на недвижим имот. С решение № 23023 / 15.12.2025 год. делбата е допусната, а М. Е. П. е осъдена да заплаща на В. Л. С., ЕГН **********, на 1 основание чл.344, ал.2 ГПК сумата от 700 лв. месечно до окончателното извършване на делбата.

Решението е връчено на ответника на 19.01.2026 год.,като в него е указано,че в частта,относно мерките по чл.344,ал.2 ГПК срока за обжалване е едноседмичен.

Срока за обжалване на привременните мерки е изтекъл на 26.01.2026 год.,а на 30.01.2026 год. е постъпила молбата за възстановяване срока за обжалване.

След проведено закрито съдебно заседание първоинстанционния съд се е произнесъл , като е отхвърлил искането за възстановяване на срока за обжалване , като е приел,че не през целия срок , в който жалбата е могло да бъде подадена е имало пречки за адвоката от личен субективен характер да направи това. Поради това е оставил без уважение молбата.

При тази фактическа обстановка съдът намира,че определението на СРС е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Според настоящия състав липсват доказателства за това,че горния срок е пропуснат поради особени непредвидени обстоятелства, които страната, съответно пълномощникат й, не е могла да преодолее. Съгласно трайно установената съдебна практика особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК са тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и обективно са попречили на страната или на нейния пълномощник по делото да извърши в срок дължимото процесуално действие въпреки проявената добросъвестност и положена грижа.

Когато страната по собствена воля не се възползва от срока за дадено процесуално действие в пълния му обем,а го ограничи за последните дни от него,тя сама поема риска да го пропусне.В случая още в предходната седмица е имало индикации за здравословните проблеми на детето на адвоката, но въпреки това подаването на жалбата е оставено за последния ден и няма положени усилия да бъде подадена по-рано, като това действие е могло да се направи както от адвоката физически или по електронна поща, така и от самата страна/както сама е депозирала отговора на исковата молба/. Правилен е извода на СРС,че пречките за подаването на жалбата са били преодолими и не непридвидими.

При това положение жалбата е неоснователна,а определението на СРС правилно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед на гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА определение № 9005/05.03.2026 г. по гр.д. № 20241110170333/2024 г. на СРС, 62 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2, предл. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3