Решение № 6277 от 29.05.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 6277

Пловдив, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXV Състав, в съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

При секретар СТАНКА ЖУРНАЛОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ЗЛАТАНОВА административно дело № 20257180702063 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.145 от АПК във връзка с чл.7г,ал.2,т.3 от ЗЛЗ.

Оспорва се Констативен протокол за извършена проверка № КП 792/28.08.2025г., издаден от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, с който са обективирани задължителни предписания в шест точки по отношение на лечебно заведение по смисъла на чл.8,ал.1,т.1,б.“а“ от ЗЛЗ, а именно д-р Р. З. Х., в качеството му на управител на АИППМП на д-р Р. З. Х..

Жалбоподателят, чрез адв. Д. Д., твърди, че е незаконосъобразно предписанието, с което е наредено на д-р Х. да преустанови извършването на образна диагностика (ехография) като дейност, непопадаща в обхвата на регистрацията на лечебното заведение. Жалбоподателят оспорва това, като сочи, че специалността „Обща медицина" по Наредба №2/2020г. изрично включва инструментални функционални изследвания, а списъкът на диагностичните методи не е изчерпателен – преценката принадлежи на лекаря за всеки отделен пациент. Твърди, че притежава множество удостоверения и сертификати за преминати курсове по ехография и ехографска диагностика на тазобедрената става при новородени (по метода на проф. Г.), което го прави компетентен да извършва именно тези изследвания. Според жалбоподателя проверяващата комисия не е взела предвид представените доказателства, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди ,че ехографът се използва единствено за скрининг на тазобедрената става при *** – като помощен диагностичен инструмент за придобиване на първоначална обща представа за състоянието на пациента. Амбулаторията не предоставя самостоятелни ехографски услуги и не издава официални ехографски протоколи, което означава, че не е налице „образна диагностика" като отделна медицинска дейност по смисъла на закона. Твърди още, че проверяващата комисия не е съобразила и не е обсъдила всички представени доказателства, което съставлява самостоятелно основание за отмяна на предписанията по чл. 146 АПК. Моли да се отменят задължителните предписания, като незаконосъобразни и издадени при съществени процесуални нарушения. Претендира разноски.

Ответникът Изпълнителна агенция „Медицински надзор“(ИАМН), счита жалбата за изцяло неоснователна. Позовава се на чл. 7г, ал. 2, т. 3 ЗЛЗ относно компетентността на служителите на агенцията и на Заповед № РД-13-912/11.08.2025 г., издадена от зам.-директора на основание чл. 7б ЗЛЗ, чл. 7 Наредба №1/2019 и чл. 5, т. 15 УПИАМН. По същество твърди, че д-р Х. сам е потвърдил използването на ехографа и е заявил, че ехографът се използва за изследване на тазобедрената става при **** по метода на Г. — скрининг за ранна диагностика което било самопризнание тъй като ехографията на стави изисква специалност „Ортопедия и травматология", а д-р Х. притежава само „Обща медицина" и курсови удостоверения. Позовава се на Наредба №1/2021 г. за медицински стандарт „Ортопедия и травматология", т. 4.4. и твърди, че инструменталните изследвания в обща медицина не включват ехография. Позовава се и на Наредба №2/2020 г. за стандарт „Обща медицина", в т. 1.3.1.3 от която се изброява като инструментални функционални изследвания електрокардиография, сфигмоманометрия и др. Ответникът твърди, че ехографията не попада в тези „и др.", тъй като тя е уредена самостоятелно в стандарта по образна диагностика. Твърди, че жалбоподателят може и следва да извърши клиничен преглед и оценка на риска за дисплазия (вкл. по програма „Детско здравеопазване" на НЗОК) и при необходимост да издаде направление към ортопед, но ехографското изследване е специализирана диагностична процедура и изисква ортопед с допълнителна квалификация. Твърди още, че ехографското изследване на стави при деца се заплаща от НЗОК само при назначаване с направление бл. МЗ-НЗОК №3А от специалист ортопед, което е косвено потвърждение, че дейността не е в обхвата на общо практикуващите лекари.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Оспорваните задължителни предписания не са обжалвани по административен ред. Същите подлежат на контрол за законосъобразност.

Съгласно чл. 7г ал. 2, т. 3 от Закона за лечебните заведения(ЗЛЗ) при осъществяване на правомощията си служителите на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" имат право да дават задължителни предписания с определен срок и да следят за изпълнението им. Т. е. това тяхно правомощие следва пряко от ЗЛЗ, който не сочи нищо друго с оглед реда на защита срещу издадените при упражнявана на това право индивидуални административни актове. Следователно, обжалването им по административен ред е възможно, но не е задължително, още повече, че нормата на чл. 81, ал. 1 АПК, урежда само възможността за упражняване на контрол върху акта от горестоящия административен орган.

В практиката на ВАС на РБ(Определение № 12582 от 14.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11583/2023 г., VI о.; Решение № 3119 от 14.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10291/2023 г., VI о., ; Определение № 6225 от 21.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4672/2024 г., VI о., и Определение № 8702 от 11.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5935/2024 г., VI о.) се разглеждат хипотези, при които е било осъществено обжалване пред Директора на изпълнителна агенция "Медицински надзор", като е обсъждан въпроса за правилното конституиране на страните в съдебното производство, независимо дали обжалването по административен ред е било осъществено. С Решение № 3093 от 23.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6813/2022 г., VI о. е изведен извод, че е допустимо директното оспорване на дадените на лечебните заведения задължителни предписания от служители на Агенцията, при съобразяване кой следва да се участва като страна в съдебното производство за защита на издадения индивидуален административен акт. В този смисъл е и Определение № 1481 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 733/2026 г., VI о.

Затова и съдът приема, че жалбата е насочена срещу подлежащ на оспорване акт с надлежен ответник ИАМН.

Доколкото няма разграничение в правосубектността между АИМППМП и доктора,управител на индивидуалната практика, тъй като не се касае за регистрирано юридическо лице и водещото тук е лечебното заведение по смисъла на закона,на което се дават предписанията, то конституирането на АИМППМП, представлявано от доктор Х. или на д-р Р. З. Х. е въпрос на прецизност,но не и на погрешно или недопустимо упражнено право на жалба.

Така дадените предписания съдът намира за нищожни поради липса на компетентност на органа, издал оспорвания административен акт.

Административното производство е започнало с издаването на Заповед № РД-13-912/11.08.2025 г. на заместник изпълнителния директор на ИАМН, с която е възложено на комисия да извърши извънредна проверка на АИППМП на д-р Р. З. Х., с адрес на дейност: [населено място], [улица], ет. *, каб. № * и № *, и е определен нейният състав.

Въпреки изричните указания на съда, въпросната заповед е изпратена с невалиден подпис(видно от копието на лист 24 от делото и прикачения в електронната папка на делото файл ZAPOVED_el podpis 96-00-537 д-р Р., съдържащ се като прикачен файл към писмо 11-00-310/16.10.2025г. изпратено по ССЕВ) Но не липсата на подпис в тази заповед е основание за констатираната нищожност.

Съгласно чл. 7а, ал. 1 от ЗЛЗ, контролът върху дейността на лечебните заведения, на медицинските дейности и на качеството на медицинската помощ се осъществява от ИАМН към министъра на здравеопазването. Според ал. 3 на същия текст, ИАМН се ръководи и представлява от изпълнителен директор, който се назначава по реда на Закона за администрацията. Нормата на ал. 4 определя, че дейността, структурата и организацията на работа на ИАМН се определят с устройствен правилник, приет от МС.

Според чл.7г,ал.2,т.3 от ЗЛЗ , при осъществяване на правомощията си служителите на ИАМН имат право да дават задължителни предписания с определен срок и да следят за изпълнението им.

Конкретните контролни правомощия са разписани в чл. 7б, ал. 1 ЗЛЗ, а при тяхното упражняване Агенцията извършва планови и извънредни проверки на лечебните заведения (чл. 7в, ал. 1 ЗЛЗ).

Условията и редът за извършване на проверките по чл. 7в, ал. 1 - 3 и за осъществяване на медицинския контрол по глава четвърта от Закона за здравното осигуряване се определят с наредба на министъра на здравеопазването – това е Наредба № 1 от 26 март 2019 г. за условията и реда за извършване на проверки от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (Наредба № 1/2019 г.).

В чл. 7, ал. 1, т. 4 от горепосочената наредба е предвидено, че извънредните проверки се извършват без предварително уведомяване на проверяваните лица, когато са налице сигнали на граждани или други заинтересовани лица. Такъв е настоящият случай, като в Заповед № РД-13-912/11.08.2025 г. се сочи, че същата се издава във връзка с писмо рег. № 96-00-537/22.05.2025 г., а в Констативен протокол № 792/28.08.2025 г. е записано, че предмет на проверката е постъпил ИАМН сигнал от лице, което изразява неудовлетвореност от оказана медицинска помощ от страна на д-р Р. З. Х., във връзка с извършен преглед на дете, поставена му диагноза и предписана лекарствена терапия, непопадащи в обхвата на придобитата от него професионална квалификация.

Съгласно чл. 4, ал. 1 Наредба № 1/2019 г. длъжностните лица от агенцията, които извършват проверките по чл. 2 и съставят актовете за установяване на административни нарушения се определят със заповед на изпълнителния директор. В този смисъл е и разписаното в чл. 5, т. 15 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (Приет с ПМС № 53 от 27.03.2019 г., обн. ДВ бр. 26 от 29 март 2019 г., издаден на основание чл. 7а, ал. 4 ЗЛЗ) правомощие на изпълнителния директор. Изпълнителният директор на ИАМН ръководи и представлява Агенцията, и се подпомага от двама заместник изпълнителни директори (чл. 7а, ал. 3 ЗЛЗ, чл. 2, ал. 2 УПИАМН). Чл. 6, ал. 1 УПИАМН изрично сочи, че правомощията на изпълнителния директор в негово отсъствие или когато ползва законоустановен отпуск, се осъществяват от заместник изпълнителен директор, определен със заповед на изпълнителния директор за всеки конкретен случай, а ал. 4 на същия член – че функциите на заместник изпълнителните директори се определят от изпълнителния директор, като е допустимо делегиране на правомощия на изпълнителния директор на заместник изпълнителните директори с нарочна заповед в случаите, предвидени в закон.

Предвиждане в закона за делегиране на конкретното правомощие по чл. 5, т. 15 от Устройствения правилник няма. Нещо повече, съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1 от 26.03.2019 г. за условията и реда за извършване на проверки от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, проверките се извършват от комисия в състав, определен със заповед на изпълнителния директор на агенцията, а в негово отсъствие – от заместник-директора на агенцията.

Следователно специалната норма на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/2019 предвижда самостоятелен ред за упражняване на компетентността от заместник-директора – единствено при отсъствие на изпълнителния директор. Извън тази хипотеза компетентността принадлежи на изпълнителния директор. Същевременно чл. 6, ал. 4 от Устройствения правилник допуска делегиране на правомощия на заместник изпълнителните директори само в случаите, предвидени в закон. По делото не се установява законова разпоредба, която да допуска делегиране на правомощието по чл. 5, т. 15 от Устройствения правилник.

След отмяната на хода по същество е представена Заповед № РД-01-43/16.05.2025 г., с която изпълнителният директор на ИАМН е делегирал на заместник изпълнителния директор Р. М. Н. правомощието да издава заповеди за определяне на комисии за осъществяване на контролната дейност на агенцията.

Следователно Заповед № РД-13-912/11.08.2025 г., с която е определен съставът на комисията, извършила проверката, е издадена при условията на делегация, а не при условията на заместване поради отсъствие на изпълнителния директор. Тъй като законът не предвижда възможност за такава делегация, а специалната уредба на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/2019 изчерпателно урежда случаите, в които заместник-директорът може да упражни това правомощие, съдът приема, че комисията не е била определена от компетентен орган.