Определение № 61 от 22.06.2021, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 61 гр. София , 21.06.2021 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Дора Д. Михайлова

Евгения Т. Генева

Росина Н. Дончева като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20211800500391 по описа за 2021 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1, вр. чл. 538, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба от Д. ИВ. АС., ЕЛ. ИВ. АС. и Р.

ИВ. АС., действащи чрез своята майка и законен представител В. Б.

АС. срещу определение от 12.05.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 420/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Ихтиман, с което е оставена без уважение молбата им за отказ от наследството, останало от техния баща И.Д. А., починал на 03.03.2021 г.

В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на обжалваното определение, като се твърди, че отказът от наследство не представлява изявление за отказ от конкретни права, а отказ от предоставена от закона възможност за придобиване на такива и по отношение на него не намира приложение разпоредбата на чл. 130, ал.

4 от СК. Позовават се на съдебна практика – Определение № 180 от 30.10.2019 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3644/2019 г. , първо г.о.на ВКС.

Навеждат твърдения, че не съществува пречка по реда на чл. 130, ал. 3 от СК съдът по настоящия адрес на детето да извърши преценка дали отказът от наследство е в негов интерес, макар отказът от наследство да не представлява действие по разпореждане с конкретно имущество.

1

Съдът следвало да съпостави стойността на активите на наследството със стойността на задълженията, каквато преценка призованият към наследяване извършва лично, като е пълнолетен и дееспособен, преди да вземе решение дали да приеме наследството, да го приеме ли по опис или да се откаже от него. Посочва, че наследодателят е имал задължения, които са над 195 000 лева и многократно надхвърлят стойността на притежаваното от него имущество, което е ½ идеална част от поземлен имот с площ от 588 кв.м. в гр.К, закупен за цена от 4100 лева и с данъчна оценка 3792,60 лева. Майката на децата е направила отказ от наследство и в интерес на тях е да сторят същото.

По същество молят да бъде отменено обжалваното определение.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателите и прецени данните по делото, прие за установено следното от фактическа страна:

РС-Ихтиман е сезиран със заявление от непълнолетния Д. ИВ.

АС. и малолетните ЕЛ. ИВ. АС. и Р. ИВ. АС., действащи чрез своята майка и законен представител В. Б. АС., за отказ от наследството на баща им – И. А..

От приложените към заявлението препис- извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници № 162 от 09.03.2021 г. се установява, че И.Д. А., починал на 03.03.2021 г., е оставил за свои законни наследници син – Д. ИВ. АС. (непълнолетен) и дъщерите си – ЕЛ. ИВ. АС. и Р. ИВ. АС. (малолетни).

С обжалваното определение районният съд е приел, че отказ от наследство от ненавършили пълнолетие лица е недопустим и не намира законодателна опора. Позовал се е на разпоредбата на чл. 130, ал. 4 от СК и е изложил мотиви, че отказът от наследство представлява отказ от права, който е нищожен. Подчертал е, че евентуалното приемане на наследството по опис в достатъчна степен гарантира правата на малолетните и непълнолетните наследници.

2

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт .

Разгледана по същество е неоснователна. Основният изложен в нея аргумент е позоваване на Определение № 180 от 30.10.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3644/2019 г., I г. о., ГК.

В така цитираното определение е застъпено становището, че „няма пречка разпоредбата на чл. 130, ал. 3 СК да бъде тълкувана разширително“. Налице е, обаче, трайна практика на ВКС в обратния смисъл (Определение № 225 от 24.11.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3667/2017 г., I г.о.; Определение № 425 от 25.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3162/2018 г., IV г. о., Определение № 302 от 11.06.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 310/2010 г., III г. о., ГК, Определение № 1168 от 15.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2623/2017 г., IV г. о., ГК, Определение № 616 от 26.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 1361/2017 г., I т. о., ТК, Определение № 615 от 26.10.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 584/2011 г., IV г. о., ГК), според която изброяването в цитираната разпоредба е изчерпателно, а съдът няма право да дава разрешение за извършване на други действия, извън посочените в нея. Поради това настоящият съдебен състав не може да приеме нито едно от двете противоречиви становища за безспорно и обвързващо го при разрешаване на процесния казус.

Отделно от това следва да се има предвид, че защитата на законните интереси на недееспособните лица, каквито са и непълнолетните, в хипотеза, при която биха получили по наследство повече задължения, отколкото права, се гарантира от чл. 61, ал. 2 от ЗН, съгласно която тези лица приемат наследството само по опис. В същия смисъл е и съдебната практика (Решение № 187 от 20.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1780/2009 г., I г. о., ГК, Решение № 62 от 3

26.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1632/2016 г., II т. о., ТК, Решение № 165 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1057/2011 г., II т. о., ТК), която подчертава защитния характер на тази разпоредба.

В разглеждания случай молителите са непълнолетни лица и към настоящия момент може да приемат наследството от своя баща само и единствено по опис, съгласно посоченото по-горе императивно правило, което има защитен характер и ограничава отговорността им за задълженията на техния наследодател до размера на активите на полученото наследство. Съответно, отказът от наследство не ги предпазва от никакви неблагоприятни последици и не подобрява тяхното състояние.

С оглед гореизложеното, жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Д. ИВ. АС., ЕЛ.

ИВ. АС. и Р. ИВ. АС., действащи чрез своята майка и законен представител В. Б. АС. срещу определение от 12.05.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 420/2021 г. по описа на Районен съд – гр.

Ихтиман, с което е оставена без уважение молбата им за отказ от наследството, останало от техния баща И.Д. А., починал на 03.03.2021 г.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5