Решение № 695 от 12.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 695 гр. София, 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Д.

Нина Стойчева при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Ралица Д. Въззивно гражданско дело № 20211000500946 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „Банка ДСК“ АД срещу решение № 262079/23.12.2020г. на СГС, ГО, 3ти състав, постановено по гр.д. № 12160/17г., с което са отхвърлени искове с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон.

Първоинстанционният съд е приел, че между банката и ответника е сключен договор за кредит за сумата от 100 000лв., която следва да се погаси за определен период от време, определен е падеж на месечната погасителна вноска. От счетоводната експертиза се установява, че редовното погасяване на кредита е преустановено на 11.03.2014г. Той е осчетоводен като предсрочно изискуем на 21.02.2017г. Към тази дата са просрочени осем погасителни вноски Вещото лице е изчислило дължимите суми- главница и лихви. С уведомление от 13.02.2017г. банката е обявила предсрочната изискуемост на длъжника, който лично го е получил на 16.02.2017г.

Неправилен е изводът на съда, че уведомлението е нередовно, тъй като не съдържа индивидуализация на неплатените вноски с настъпил падеж, 1 определен размер на редовната и наказателна лихва, както и падежна дата.

Волеизявлението на банката трябва да се обективира в писмен документ, в който да се съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата на чл.60, ал.2 от ЗКИ или на такива, уговорени в договора, които дават право на кредитора на упражни правото си. Към този документ няма строги изисквания за съдържанието му. Жалбоподателят поддържа, че клаузата на чл.7 от договора за кредит не е нищожна като неравноправна, тъй като тя съдържа изрично указание за размера на лихвата и надбавката към него. Дори и да се приеме, че тя е неравноправна, това не освобождава кредитополучателя да заплаща лихва по кредита в първоначално уговорения размер от 10, 99%.

Затова моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените искове.

Д. М. Д. в депозиран писмен отговор оспорва жалбата. Счита, че първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение. Той е извършил подробен анализ на събраните по делото доказателства. Правилно е прието, че между нея и ищеца има валиден договор за кредит от 05.09.2007г. Правилно е прието, че уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е трябвало да индивидуализира конкретно неплатените вноски с настъпил падеж и забава, както и размер на лихвите. Правилно е приета за нищожна като неравноправна клаузата за едностранна промяна на лихвения процент.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СГС е сезиран с искове с правно основание чл.422 от ГПК. В исковата молба ищецът „Банка ДСК“АД твърди, че с ответника са сключили договор за банков кредит на 05.09.2007г. за 100 000лв. като кредитът е усвоен на 10.09.2007г. със срок на издължаване от 240 месеца, считано от 10.09.2007г.

Лихвата е уговорена в размер на 10,99%. За обезпечаване на кредита е учредена договорна ипотека върху недвижим имот. На 04.12.2009г. е сключено Допълнително споразумение и за остатъка от дълга се уговаря гратисен период на издължаване на главницата от 6месеца без да се променя крайния срок за погасяване. В този срок длъжникът заплаща част от 2 месечната лихва по погасителен план. Непогасената част от нея се капитализира към остатъка от главницата, а при настъпване на предсрочна изискуемост на кредита по време на гратисния период, капитализация не се извършва. Уговорена е лихва от 11.19 % Към датата на сключване на допълнителното споразумение се дължи част от вноска с падеж на 20.09.2009г. в размер на 160, 21лв. и месечни вноски с падежни дати 20.10.2009г. и 20.11.2009г.. Капитализацията на дължимата възнаградителна лихва е 2 281, 90лв. След изтичане на гратисния период са капитализирани 2 375, 76лв. Погасяването на месечните вноски продължава да е със закъснение с повече от седем дни. На 31.05.2013г. е сключено Допълнително споразумение и към нея длъжникът дължи част от месечната вноска с падеж на 20.02.2013г. от 403, 97лв. и месечни вноски с падежни дати 20.03.2013г. и 20.04.2013г. С допълнителното споразумение е договорена капитализация на дължими възнаградителни лихви от 3 295, 75лв., както и отказ на банката от наказателни лихви от 1020, 68лв. Първата вноска след сключване на споразумението е платена изцяло на 20.06.2013г. На 11.03.2014г. е сключено ново Допълнително споразумение с ответника като към тази дата тъй дължи част от месечната вноска с падеж на 20.11.2013г. в размер на 182, 14лв. и месечни вноски с падежни дати на 20.12.2013г., 20.01.2014г. и 20.02.2014г.

Капитализарана е дължимата възнаградителна лихва от 1887, 69лв., а банката се е отказала от наказателна лихва от 602, 82лв, годишна такса за управление от 215, 93лв., от такса изискуемост от 60лв. годишно. Падежната дата се променя на 28мо число на месеца. Първата вноска след сключване на споразумението е внесена изцяло на 28.03.2014г. Последната вноска преди прехвърляне на кредита в изискуемост е на 07.10.2016г., с която е погасена част от дължимата месечна вноска с падеж на 28.06.2016г. и остават дължими 477, 17лв. В разпоредбата на т.20.2 от ОУ към договора се съдържа правило, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. Ищецът е упражнил това свое право с уведомление от 13.02.2017г., получено лично от Д. Д. на 16.02.2017г. На 21.02.2017г. кредитът е отнесен като предсрочно изискуем. Към тази дата не са погасени вноските с падеж на 28.07.2016г., 28.08.2016г., 28.09.2016г., 28.10.2016г., 28.11.2016г., 28.12.2016г, 28.01.2017г. всички в размер от 1308, 80 лв. и частично тази с падеж на 28.06.2016г. от 477, 17 лв. Поради неплащане на 3 дълга банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение, което е уважено. Затова моли съда да признае за установено, че ответникът Д. Д. дължи на „Банка ДСК“ АД сумата от 92 146, 57 лв.- главница, договорна лихва от 7 537, 05 лв. за периода 16.07.2016г. до 01.03.2017г., санкционираща лихва от 291, 85лв. за периода 28.07.2016г. до 20.02.2017г., такса за управление от 330 лв., такса изискуемост от 120 лв. и застрахователни премии от 1 393, 83лв., в едно със законната лихва, считано от 02.03.2017г. до окончателното погасяване на задължението. Претендира разноски.

В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът Д.

Д. оспорва исковете. Не оспорва, че с банката са сключили договор за кредит.

Твърди нищожност на чл.7 от договора за кредит на основание чл.143, т.10 и т.12 от ЗЗП Съгласно него лихвата се образува от БЛП и надбавка. Базовият лихвен процент се определя от банката периодично и едностранно, без да е посочено въз основа на какви критерии и по каква методология. Във всяко едно от допълнителните споразумение се съдържат клаузи които са нищожни: чл.1.2 от Допълнително споразумение от 04.12.2009г. и чл.3 от допълнително споразумение от 11.03.2014г., предвиждащи капитализация на лихвата към главницата.

Ответникът поддържа, че няма предсрочна изискуемост, тъй като уведомлението е нередовно. В него, както и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, трябва да се индивидуализират неплатените вноски с настъпил падеж, да е посочен конкретният размер на редовна и наказателна лихва, както и да се посочи размерът на цялото задължение. Изпратеното от банката уведомление не отговаря на тези изисквания. Сочи, че на 18.02.2017г е била поканена да отиде в офис на банката за доброволно уреждане на задълженията по кредита. На 21.02.2017г. тя е провела среща със служител на ищеца. На нея й е казано, че за да сключи споразумение за разсрочване трябва да плати 1100лв. до 24.02.2017г. На 23.02.2017г. тя е платила тази сума, а на 01.03.2017г. още толкова. На 02.03.2017г. банката е подала заявление за издаване на заповед незабавно изпълнение. Д. Д. твърди, че е извършвала плащания за месеците юли, август и септември на 2016г. и те са отразени в справка по банковата сметка. С тях са погасявани главница и лихва. Затова отразеното в извлечението от счетоводните книги и твърденията в исковата молба за липса на плащания за периода юли- октомври 2016г. са неверни.

4

Счита, че не са налице условията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Поддържа, че има несъответствие с внесените и осчетоводени от нея суми, както и неотразяване на плащания, извършени след обявяване на кредита за предсрочно изискуем през 2017г.

Не се спори, че между ищеца и ответника Д.Д. като кредитополучател е сключен договор за ипотечен кредит на 05.09.2007г. Въз основа на него й е отпуснат кредит от 100 000лв., който е следвало да бъде усвоен еднократно и да се погаси за срок от 240 месеца на падеж 20то число от месеца. Неразделна част от договора за кредит са ОУ за предоставяне на ипотечни кредити, Такси по жилищни ипотечни кредити.

Безспорно е, че на 04.12.2009г. между ищеца и ответника е сключено Допълнително споразумение, с което е уговорен гратисен период от 6месеца за издължаване на главницата без да се променя крайният срок на издължаване на кредита. Уговорено е в гратисния период длъжникът да заплаща месечна лихва от 600лв. В допълнителното споразумение е констатиран размера на дълга към датата на сключването му. Променен е размерът на лихвата на 11,19%.

Не е спорно, че на 31.05.21013г. между страните по делото е сключено Допълнително споразумение, в което е отразен остатъка от дълга, променен е размерът на лихвата на 12,99%.

С допълнително споразумение от 11.03.2014г. е преустановено ползването на други гратисни периоди и /или частични индивидуални погасителни планове, ако такива са договорени, променена е датата на падежа на месечната вноска. Към всички допълнителни споразумение са приложени Общи условия и погасителни планове.

Безспорно е, че със писмо от 13.02.2017г. банката е уведомила Д. Д., че обявява кредита за предсрочно изискуем поради забава в погасяване на задължения. Не е спорно, а и от приложения към делото по заповедното производство документ е видно, че уведомлението е получено лично от ответника на 16.02.2017г.

Не се спори, че като обезпечение на кредита е сключена договорна ипотека върху описан в чл.8 от договора за кредит недвижим имот.

Безспорно е, че на 02.03.2017г. „Банка ДСК“ АД е депозирала заявление 5 за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, което е уважено и е издадена заповед за изпълнение на 09.03.2017г. за исковите суми. Срещу нея в срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжника Д.Д. е подала възражение.

Заповедното производство, съдържащо се в гр.д. № 13203/17г. на СРС, 158 състав е приобщено към настоящото дело.

Към отговора на исковата молба са приложени писмени доказателства, включително и такива за извършени плащания по кредита от страна на ответника.

По делото са представени от Д. Д. 8 бр. платежни документи, с които са внесени суми по изпълнително дело № 1518/17г. на ЧСИ.

От заключението на счетоводната експертиза- основна и допълнителна, изготвена от вещото лице И.Й., прието от първоинстанционния съд, се установява, че кредитът е усвоен на 10.09.2007г. Вещото лице е посочило сумите, които са постъпили по разплащателната сметка за погасяване на кредита от кредитополучателя. На 28.04.2014г. е преустановено редовното погасяване на задължението и забавата е 137 дни. На 21.02.2017г. е наредено счетоводно записване на задължението като предсрочно изискуемо. Вещото лице е посочило дължимите главница, лихви и такси към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Посочено е задължението при първоначалния лихвен процент, размерът му, ако се извадят капитализираните лихви, размерът на задължението след извършеното последно плащане от длъжника. Вещото лице е установило разминавания между внесените от ответника суми и отразените в извлечението, с които банката е погасявала задължението. Размерът на задължението след приспадане на капитализираните лихви и отчитане на надплатените суми е 81 149, 99 лв.