Решение № 4739 от 30.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4739 гр. Варна, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Г.ева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20243110103776 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., чрез процесуалния й представител – адв. Й. А., срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве” АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров” № 1, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 568.54 лв., частичен иск от целия в размер на 979.40 лв. /след допуснато изменение в размера на исковата претенция по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК вместо първоначалната за сумата 20 лв., представляваща частичен иск от целия в размер на 979.40 лв./, съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения на ищцата лек автомобил „Хонда Джаз”, с рег. № ****, настъпили в резултат на реализирано на 08.01.2024 г. ПТП в гр.

Варна, ул. „Дубровник” № 52, причинено по вина на водача на лек автомобил „Пежо 307”, с рег. № ****, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, изразяващи се в увреждане на предна лява врата и преден ляв калник, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.03.2024 г. до окончателното й изплащане.

В исковата си молба ищцата Д. Д. Д. излага, че на 08.01.2024 г., около 14:10 часа, в гр. Варна, ул. „Дубровник” № 52, собственият й лек автомобил „Хонда Джаз”, с рег. № ****, бил блъснат от лек автомобил „Пежо 307”, с рег.

№ ****, управляван от А.М.. Поддържа, че ПТП е настъпило при следните обстоятелства – М. К., управлявайки нейното моторно превозно средство, влязъл в паркинга на бл. 52, като спрял да изчака друг излизащ автомобил от паркинга. В този момент водачът на л. а. „Пежо 307“ потеглил на заден ход и ударил собствения й лек автомобил „Хонда Джаз“. За настъпилото ПТП 1 двамата водачи попълнили двустранен констативен протокол, като виновен за настъпилия инцидент посочили водача на лек автомобил „Пежо 307”, с рег. № ****. Излага, че лекият автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника. На 11.01.2024 г. уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, като същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис – заключение на щетите. Като застрахователно обезщетение получила сумата в размер на 160.28 лв. Счита обаче, че същата е недостатъчна за покриване на щетите. Поддържа, че е извършила проучване в няколко сервиза, като установила, че необходимата за възстановяване на автомобила сума е в размер на 979.40 лв. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве” АД, гр. София, чрез процесуалния му представител – юрк. И.Ц.. Не оспорва обстоятелството, че лек автомобил „Пежо 307”, с рег. № ****, е застрахован при дружеството по силата на полица „Гражданска отговорност” на автомобилистите, както и че във връзка с твърдяното от ищеца ПТП при застрахователя е образувана застрахователна преписка, като е заплатил на ищцата обезщетение в размер на 160.28 лв.

Счита, че това плащане представлява цялата предявена от ищеца щета и покрива изцяло разноските за обезщетяване. Поддържа, че при определяне на обезщетението са отчетени наличието или липсата на причинно-следствена връзка между всяко едно от претендираните увреждания и процесното събитие, както и степента на уврежданията, включително и обстоятелството, че увреденият автомобил е над 16 години. Приложена е методиката, съгласно Наредба № 49/2014 г. Оспорва предявения иск по размер. Поддържа, че претенцията е силно завишена и не отговаря на действително претърпените вреди. По изложените съображения моли исковата претенция да бъде отхвърлена.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцата се представлява от адв. Й. А., който заявява, че поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен.

Ответникът, чрез процесуалния му представител – юрк. И.Ц., е депозирал нарочна молба от 15.10.2024 г. по хода на делото в първото открито съдебно заседание, проведено на 16.10.2024 г., в която поддържа становище за неоснователност на предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

За основателността на така предявения иск е необходимо ищцата при условията на пълно и главно доказване да установи, че на посочената дата 08.01.2024 г. е настъпило ПТП по вина на водача на лек автомобил „Пежо 307”, с рег. № ****, в резултат на което е претърпяла твърдените имуществени вреди по вид и размер, доколкото е увредено нейно собствено моторно превозно средство; наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат; че автомобилът на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, действаща към датата на настъпване на ПТП; че е уведомила застрахователя на виновния водач за настъпилото застрахователно събитие, 2 съответно че е поискала заплащането на обезщетение за претърпените от нея щети, както и какъв е размерът на дължимото обезщетение за възстановяване на автомобила.

По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил „Пежо 307”, с рег. № ****, със срок на действие 11.01.2023 г. – 10.01.2024 г., валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие – 08.01.2024 г., че при застрахователя е образувана преписка по щета във връзка с настъпилото ПТП, за което е подадено нарочно уведомление от ищцата на 11.01.2024 г. за настъпило застрахователно събитие, както и че по тази щета ответникът е заплатил на ищцата обезщетение в размер на 160.28 лв.

От представения двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от 08.01.2024 г. и от заключението на вещото лице С. М. по приетата по делото без възражения от страните съдебна автотехническа експертиза, съдът намира, че може да се направи обоснован извод, че механизмът на настъпване на процесното ПТП е посоченият от ищеца в исковата молба, а именно: На 08.01.2024 г., около 14:10 часа, в гр. Варна, в района на ул. „Дубровник“ № 52, след като е навлязъл на паркинг пред бл. № 52 лек автомобил „Хонда Джаз“, с рег. № ****, управляван от М. К., е преустановил движението си. В този момент на същия паркинг лек автомобил „Пежо 307“, с рег. № ****, управляван от А.М., маневрира на заден ход, при което със задната си част влиза в съприкосновение с преден ляв калник и предна лява врата на лек автомобил „Хонда Джаз“, с рег. № ****, причинявайки леки увреди на същите детайли.

В този смисъл са и показанията на свидетеля М. Г. К., които съдът цени изцяло, въпреки заинтересоваността им, съгласно чл. 172 ГПК, доколкото същите са ясни, логични, последователни и съответстващи на целия ангажиран в производството доказателствен материал. Свидетелят посочва, че решил да влезе с автомобила на приятелката си Д. на паркинка на ул.

Добровник 52. В долната му част забелязал, че излиза кола. Загледал се към нея, за да може да се насочи натам и да паркира, когато с периферното си зрение отляво видял автомобил, който давал назад. Натиснал клаксонът, за да предотврати ситуацията, да не го блъснат, но човекът с тази кола по никакъв начин не реагирал, продължил да дава назад и го блъснал. Обяснява, че никой не е спорил относно ситуацията, водачът на другия автомобил знаел, че е виновен и подписали двустранен протокол.

Видно от представеното свидетелство за регистрация част I, лек автомобил „Хонда Джаз“, с рег. № ****, е собственост на ищцата Д. Д. Д..

Щетите по този автомобил са заявени при застрахователя ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД, където е заведена съответна щета, извършен е оглед, опис на щетите и изготвен снимков материал. Констатирани са следните увреждания: предна лява врата /1-ва степен + боя/ и преден ляв калник /боя/.

Вещото лице в заключението си категорично посочва, че е налице причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и получените увреждания по автомобила.

От съвкупния анализ на ангажирания в производството доказателствен материал съдът приема, че може да бъде направен обоснован извод, че 3 процесното ПТП е настъпило именно по вина на водача А.М., управлявал лек автомобил „Пежо 307“, с рег. № ****, който при движение на заден ход е блъснал спрелия да изчака друг излизащ на паркинга на ул. Дубровник 52 лек автомобил, собственост на ищцата.

Вследствие на настъпилия удар по моторното превозно средство на ищцата са настъпили и съответни щети. Установена е и причинноследствената връзка между събитието и вредоносния резултат, в който смисъл е коментираната по-горе САТЕ.

Следва да се отбележи още, че във връзка с коментираното ПТП и образуваната преписка по щета при застрахователя, последният е заплатил на ищцата обезщетение в размер на 160.28 лв. Фактът на плащане на тази сума съдът приема, че представлява извънсъдебно признание на задължението на ответника да изплати съответно застрахователно обезщетение в полза на ищцата.

Основният спорен момент в производството е относно размера на дължимото застрахователно обезщетение.

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, какъвто е и настоящият случай.

По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал.

3 КЗ /отм./ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и трайно установената практика на ВКС, обективирана в решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ.

Съгласно експертизата, в следствие на процесното ПТП няма части за подмяна, а само ремонтни операции и боядисване. Стойността на ремонта за възстановяване на процесния увреден автомобил по средни пазарни цени към датата на събитието се равнява на сумата 728.82 лв.

Следва да се отбележи, че в случая е неоснователно възражението на ответника, че обезщетението следва да бъде определено съгласно методиката в Наредба № 49/2014 г.

В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК съдебно 4 решение - решение № 52/08.07.2010 г. по гр. д. № 652/2009 г. на ВКС, І т. о., съгласно което при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи застрахователно обезщетение по действителна стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, но без да е обвързан от минималните размери по Методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН /в случая методиката съгласно Наредба № 49/2014 г./, дори и когато да не са представени фактури за извършен ремонт на МПС в сервиз.