Решение № 514 от 26.11.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 514 гр. Плевен, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20244400500712 по описа за 2024 година

Производство по чл.258 ГПК.

С решение на Плевенски Районен съд № 9 6 7 от 11.07.2024г., постановено по гр.д.№880/2024г.по описа на същия съд е отхвърлен като неосноватлене предявения от И. К. А., ЕГН ********** от с. ***, общ. Д.

Дъбник, обл. Плевен, ***, иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗС, за признаване за установено спрямо ответника Ц. П. П., ЕГН ********** от гр. Плевен, обл. Плевен, ***, че ищецът е носител на вещно право на строеж и има правомощието за построяването на самостоятелен обект на собственост - ГАРАЖ, със ЗП от 24.00 кв.м., който следва да бъде разположен на мястото на разрушена сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Плевен, общ. Плевен, обл.Плевен, одобрени със Заповед №РД-1871/06.06.2008 г. на ИД на АГКК; адрес на сградата: гр.Плевен, ***; разположена в поземлен имот с идентификатор ***, по плана на гр. Плевен, въз основа на валидно учредено право на строеж и наследствено правоприемство.

Със същото решение на ПРС е отхвърлен като неоснователен 1 предявения от И. К. А., ЕГН **********, от с. ***, общ. Д. Дъбник, обл.

Плевен, ***, иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл.63, ал.1, вр. чл.79 от ЗС за признаване за установено спрямо ответника Ц. П. П., ЕГН **********, от гр. Плевен, обл. Плевен, ***, че ищецът е носител на вещно право на строеж и има правомощието за построяването на самостоятелен обект на собственост ГАРАЖ, със ЗП от 24.00 кв.м., който следва да бъде разположен на мястото на разрушена сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Плевен, общ. Плевен, обл.Плевен, одобрени със Заповед №РД-1871/06.06.2008 г. на ИД на АГКК; адрес на сградата- гр.Плевен, ***; разположена в поземлен имот с идентификатор ***, по плана на гр. Плевен, въз основа на изтекла придобивна давност.

С решението на ПРС на основание чл.78, ал.3 от ГПК И. К. А., ЕГН **********, от с. ***, общ. Д. Дъбник, обл. Плевен, *** е осъден да заплати на Ц. П. П., ЕГН **********, от гр.Плевен, обл. Плевен, ***, сумата от 2375лв., съставляваща направени по делото разноски.

Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба от ищеца пред ПРС И. К. А. ,който чрез своя пълномощник адвокат Б. Б. от ПАК го обжалва като неправилно и постановено в нарушение на материалния закон.Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени във въззивната жалба.В заключение моли Окръжния съд на основание чл.271 ал.1 ГПК да отмени изцяло като неправилно решението на ПРС и да постанови друго,с което да бъде уважен предявения главен иск по чл.124 ал.1 ГПК във вр.чл.63 ал.1 ЗС,алтернативно да се уважи предявения евентуален иск по чл.124 ал.1 ГПК във вр.чл.63 ал.1 ЗС вр.чл.79 ал.1 ЗС.Претендират се и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебното заседание на 30.10.2024г.,на което бе даден ход по същество,въззивникът лично и чрез своя пълномощник адвокат Б. Б. от ПАК поддържа подадената въззивна жалба и моли съда да я уважи, като се отмени атакуваното първоинстанционно решение и бъде постановено друго,с което предявеният иск бъде уважен.Претендират се и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Въззиваемият Ц. П. П. чрез своя пълномощник адвокат М. С. от ПАК е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който взема 2 становище,че жалбата е неоснователна,а решението на ПРС е правилно,обосновано ,не противоречи на материалния закон и не са допуснати съществени процесуални нарушения. Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени в писмения отговор.В заключение въззиваемият моли Окръжния съд да остави без уважение въззивната жалба на И. А. и да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното решение на ПРС. Претендират се направените разноски за въззивната инстанция.

В съдебното заседание на 30.10.2024г.въззиваемият Ц. П. чрез своя пълномщник адвокат М. С. от ПАК оспорва подадената възивна жлба по изложените в отговора съображения,като моли съда да постанови решение,с което да бъде потвърдено решението на ПРС.Претендират се и разноските за настоящата инстанция.

Окръжният съд като прецени изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и представените по делото доказателства,приема за установено следното :

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК,от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени от ищеца И. А. срещу Ц. П. главен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК във вр.чл.63 ал.1 ЗС,с който ищецът претендира ,че е носител на вещното право на строеж и има правомощието за построяване на самостоятелен обект на собственост-гараж със ЗП от 24 кв.м.,с идентификатор ***, която сграда е разрушена и е била построена в поземлен имот с идентификатор *** с адм.адрес на имота гр.Плевен ,*** ,въз основа на валидно учредено право на строеж и наследствено правоприемство.При условие на евнтуалност е предявен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК във вр.чл.63 ЗС и чл.79 ЗС,с който ищецът претендира да бъде признато спрямо ответника,че е носител на вещното право на строеж на гореописаната сграда-гараж,която е разрушена, въз основа на давностно владение.

Пред възивната инстанция не са събирани нови доказателства.При съвкупна преценка на всички събрани пред първоинстанционния съд гласни и писмени доказателства,Окръжният съд изцяло споделя изложените от ПРС 3 съображения за отхвърляне както на главния иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК във вр.чл.63 ал.1 ЗС,така и на предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК във вр.чл.63 ал.1 ЗС във вр.чл.79 ЗС.

Безспорно по делото е,че ищецът И. К. А. е единствен наследник по закон на своите родители: К. Г. А., поч.н а 04.01.1999г. и Х. Л. А.а, поч.на 22.05.2011г.

Не се спори,че с договор от 05.08.1968г.за покупко- продажба на недвижим имот и учредяване право на строеж, обективиран в нотариален акт №162, том IV, дело № 1501/1968 г.на нотариус при ПРС,родителите на ищеца К. А. и Х. А.а са закупили от Д. Л. със съгласието на съпругата му И. Л.а 86 кв.м. ид. части от дворно място,цялото от 308 кв.м., находящо се в гр. Плевен, ул.***, съставляващо парцел *** по плана на гр. Плевен .Съгласно същия договор продавачите са учредили право на строеж на родителите на ищеца за построяването на втори етаж върху съществуващата в дворното място къща, със самостоятелен вход от към ***.

Безспорно е,че преди сключване на горепосочената сделка,между страните по нот.акт ,на 30.07.1968г.е сключен писмен договор ,подписан от един свидетел,в който е постигната договореност за продажбата на ид.части от дворното място на родителите на ищеца, уговорени са условията във връзка с учредяване на правото на строеж на втори жилищен етаж ,договорена е продажна цена и срокове за плащане - до 05.08.1968г, срещу задължение на продавачите да прехвърлят имота в нот. форма.Извършено е и разпределение на ползването на свободната част от имота.Съгласно т. 10 от този писмен договор , страните са си дали съгласие едни на други да си построят отделни гаражи в частите от дворното място,определени за реално ползване.

Уговорено е, че ако техническите власти не разрешат такова разделно построяване на гаражи, страните се съгласяват да изградят общ гараж с две отделни гаражни клетки.Правилни са изводите на ПРС,че този договор от 30.07.1968г. има характер на предварителен договор между страните.

От събраните доказателства не се установява да е сключен договор в нот. форма ,с който да е учредено право на строеж на родителите на ищеца за изграждане на гараж.Безспорно е,че строителството на процесния гараж е реализирано от родителите на ищеца.На К. и Х. А.и е издадено строително 4 разрешение №84/16.03.1971г.,като не е спорен факта,че последните са построили процесния гараж в УПИ XI 4376 в стр. кв. 80 по плана на гр.Плевен.

Безспорно е,че притежаваните по наследство от ищеца И. К. А. недвижими имоти:86/306 кв.м. ид.ч. от УПИ, находящ се в гр. Плевен, ***, съставляващ имот Х 4376, кв. 80 по плана на гр. Плевен, поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 314 кв.м.,заедно с целия втори етаж от изградената в имота двуетажна жилищна сграда, със самостоятелен вход от към ул.“***“,съставляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ***,1,2 , са изнесени на публична продан по изп. дело №1254/2010г. по описа на ЧСИ Т.К.а.С постановление за възлагане на недвижим имот от 04.07.2013г.на ЧСИ Т.К.а по изп.д.№1254/2010г.гореописаните недвижими имоти са възложение на ответника Ц. П. П..Постановлението за възлагане е влязло в сила на 22.07.2013г.,от който момент въззиваемият Ц. П. е придобил собствеността на имотите-идеални части от дворнто място и втория етаж на двуетажната жилищна сграда.Няма спор,че за гореописаните имоти ответникът Ц. П. се е снабдил и с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот,придобит чрез публична продан №177,том ІХ,рег.

№7580,дело №985 от 2013г. на нотариус С. И./л.56/,с който Ц. П. е признат за собственик на гореописаните имоти ,придбити чрез публична продан.Видно е,че както в постановлението за възлагане на ЧСИ К.а,така и в издадения покъсно констативен нот.акт за собственост №177/2013г.процесният недвижим имот ГАРАЖ, не фигурира.Гаражът е нанесен в кадастралната карта на гр.

Плевен,като имот с идентификатор ***, находящ се в поземлен имот с идентификатор *** по плана на гр. Плевен, с адрес на имота ***, със ЗП от 24 кв.м.

О т представената справка от Община Плевен, Дирекция ПМДТ се установява, че процесният имот-гараж е деклариран от ответника Ц. П. като негова собственост, с декларация от 24.08.2017 г.

Безспорно е,че ответникът Ц. П. П. е признат за собственик на основание давностно владение върху процесната сграда-гараж,с идентификатор *** с адрес на имота гр. Плевен, ***, с площ от 24 кв.м., с предназначение- гараж с констативен нотариален акт от 16.04.2019г., №61, т о м І, рег.№ 690, нот. дело№ 50/2019г. на нотариус В. П./л.58/.Нот. дело 5

№50/2019г. на нотариус В. П.,по което е съставен гореописания нот.акт е изискано и приложено по делото.

Няма спор,че процесната сграда-гараж с идентификатор *** е разрушена към 14.11.2023г.,за което е съставен нарочен протокол/л.42/.

Премахването на гаража е по искане на отв етника Ц.П.,който с молба от 06.11.2023г.е уведомил кмета на Община Плевен,че ще събори гаража,тъй като е опасен и може да предизвика нежелани инциденти./ л.79/.След разрушаването, премахването на гаража ответникът е уведомен с писмо от началника на СГКК гр.Плевен,че сградата е заличена от кад.карта и кадастралния регистър ,съгласно чл.53а,т.3 от ЗКИР на дата 15.11.2023г.

Безспорно е,че между същите страни е образувано друго дело –гр.д.

№6192/2023г.по описа на ПРС ,образувано на 01.11.2023г./л.6-8/,по предявен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК от И. А. срещу Ц. П. ,с претенция да се признае за установено,че ищецът е собственик на процесния гараж,ПИ с идентификатор *** с площ от 24 кв.м. по наследство и давносто владение.С определение на ПРС№130/10.01.2024г.е прекратено производството по гр.д.

№6192/2023г.,като съдът е приел,че искът е недопустим,тъй като с разрушаването на сградата се е погасило и правото на иск за защита на собственост.Това определение не е обжалвано и е влязло в сила.

Съгласно чл. 63, ал.1 от ЗС, собственикът може да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя, като стане собственик на постройката,а ал.2 предвижда,че собственикът на земята може да прехвърли отделно от земята собствеността върху вече съществуващата постройка.

Съобразно нормата на чл.66, ал. 2 от ЗС, правото на строеж не се погасява, ако постройката или част от нея погине, освен ако в акта за учредяването е предвидено друго. Разпоредбите на чл.63 ал.1 и ал.2 ЗС не са променяни,като са били в същата редкация и към 1968г.Правото на строеж е изключение от общия принцип на приращението по чл. 92 от ЗС, съобразно който, собственикът на земята е собственик и на построеното върху нея. За да съществува собственост върху постройка, отделно от правото на собственост върху земята, върху която е построена, е необходимо правото на строеж да е валидно учредено,при спазване на изискуемата от закона нотариална форма .Правилни са изводите на ПРС,че нот.форма за учредяване право на строеж е била приложима и към 1968 година, към която се твърди, че е налице 6 учредяване на право на строеж, в полза на наследодателите на ищеца.