Определение № 8906 от 05.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8906 гр. София, 05.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20231110157182 по описа за 2023 година

Производството е исково, образувано пред РС - гр. Н. по искова молба вх.№ 4498/11.05.2023 г. по описа на РС – Н., изпратено по подсъдност на СРС, образувано под вх.

№ 290577/18.10.2023 г. по описа на СРС, подадена от „***************“ ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. ***************************, представлявано от **************, срещу „****************“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. *********************, чрез адвокат К. И., с който е предявен осъдителен иск с правно основание по чл.108 от ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът притежава правото на собственост върху движими вещи, представляващи мебелировка от масив чам, с лице от ПДЧ с алуминиеви лайсни и термоплотове, на обща стойност от 7040 лв., намиращи се в обект Бар-ресторант, находящ се в сграда с идентификатор **********., с адрес в гр. Н., местност „**********“, построена в поземлен имот с идентификатор **********, както и да бъде осъден ответника да предаде владението и фактическата власт върху същите на ищеца, а при евентуалност, в случай, че движимите вещи са повредени, изгубени или негодни за ползване, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца равностойността на същите в размер на 7040 лв., с правно основание на евентуалния иск по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 08.07.2015 г. между „***********“ ЕООД и „***************“ ЕООД бил подписан договор за наем за недвижими имоти, собственост на първото дружество, който по съществото си бил предварителен договор по чл. 19 от ЗЗД за продажба на целия комплекс на ищеца. Изброени са недвижимите имоти, които са били обект на договора, като се сочи, че в изпълнение на договора за наем, ползването на комплекса било предоставено от наемодателя на наемателя през месец юни 2015 г. Твърди, че комплексът е бил с разрешение за ползване, но всички сгради, стаи, апартаменти и студия, включително рецепцията и ресторанта били недовършени, на шпакловка и замаска.

Ищецът извършил съответните СМР, закупил цялото оборудване и обзавеждане на ресторанта, рецепцията, басейна и всички стаи, апартаменти и студия в сграда Кейт в 1 периода месец юни 2015 г. до месец септември 2015 г. Инвестицията била на стойност 1 826 354.59 лв., от които 923224.62 лв. представлявало стойност на оборудването и обзавеждането.

Ищецът твърди, че за оборудването и обзавеждането на комплекса в частта мебели е сключил договор за изработка, доставка и монтаж на мебели и инвентар от 12.06.2015 г. с „************“ ЕООД, като са монтирани мебели и оборудване на обща стойност 406735.84 лв. с ДДС. На 16.03.2016 г. „***********“ ЕООД връчило на ищеца известие за разваляне на договора от 08.07.2015 г. като още на 15.09.2015 г. е отстранило ищеца от имота и последното не е било допускано от тази дата до комплекс „*******“. От месец октомври 2015 г. до месец януари 2016 г. ищецът провел няколко срещи и разговори с „***********“ ЕООД за възстановяване на вложените суми като инвестиция от страна на ищцовото дружество и връщане на обзавеждането и оборудването, което представлява движими вещи, но посоченото дружество отказвало да възстанови сумите, както и да върне движимите вещи, собственост на ищеца. Ищецът връчил нотариална покана от 14.07.2016 г. на „***********“ ЕООД на 19.07.2016 г., в която били посочени конкретно извършените СМР, обзавеждането и оборудването на обща стойност 1 826 354.59 лв. С ДДС, от която сума претендираното обзавеждане и оборудване възлиза на сумата от 923 224.62 лв. Сочи, че за охрана на интересите си ищецът е инициирал бързо производство по обезпечаване на доказателствата пред РС – гр. Н. по ч.гр.д. № 703/2016 г., по което било прието заключение на комбинирана съдебно-оценителна експертиза, която е констатирала, че в комплекса има движими вещи, които са били изработени по поръчка и са собственост на ищцовото дружество.

Сочи, че на 29.07.2016 г. бил сключен договор, обективиран в Нотариален акт № ******************* на нотариус С. А., с който „***********“ ЕООД прехвърлило собствеността на комплекса като го е продал на „****************“ АД, ответник по делото. Сочи, че с едновременното предаване на владението върху комплекса и самостоятелните обекти в него, ответникът е установил и владение върху движимите вещи, които се намират в тези обекти и които са собственост на ищеца. Сочи, че ответникът отказва да предаде владението върху тези вещи. Моли съда да уважи исковата претенция.

Претендира разноски.

Ответната страна е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, като счита иска за недопустим, тъй като е предмет на разглеждани вече висящи искови производства. Счита, че исковата претенция е неоснователна, както и нередовна. Оспорва всички фактически и правни твърдения в исковата молба, като твърди, че описаните в нея вещи не се намират и никога не са били в негово държане. Прави възражение за погасяване на претенциите по давност. Оспорва стойността и оценката на вещите, както е заявена в исковата молба като завишена. Моли съда да отхвърли исковата претенция и да присъди направените разноски. Навежда доводи, че има друго висящо производство между същите страни и с идентичен предмет на спора, като не представя в хода на производството годни доказателства, поради което съдът е разгледал делото и е обявил същото за решаване.

Съдът следи служебно във всеки един момент допустимостта на предявения иск.

Предвид това, независимо от липсата на годни доказателства за висящност на идентичен спор между същите страни и със същия предмет, съдът, след като е обявил делото за решаване и в срока за решаване на делото, е извършил проверка в ЕИСС по данните, посочени от ответната страна. При същата съдът е установил, че в действителност е 2 разгледано гр.д. № 9618 по описа за 2024 година на СРС, 82 състав, като по същото е постановено решение на 05.01.2026г. и същото е обжалвано от ищеца. Страните по цитираното гражданско дело са идентични, а предметът включва и предметът по настоящото дело. По цитираното гражданско производство, което макар да е образувано след настоящото дело, е бил предявен иск по чл. 108 от ЗС като главен иск, включващ освен други движими вещи и вещите, предмет на настоящото производство с цена на настоящия иск от 7040 лв., а именно за установяване на правото на собственост на ищеца върху движими вещи, представляващи мебелировка от масив чам, с лице от ПДЧ с алуминиеви лайсни и термоплотове, на обща стойност от 7040 лв., намиращи се в обект Бар-ресторант, находящ се в сграда с идентификатор **********., с адрес в гр. Н., местност „**********“, построена в поземлен имот с идентификатор ********** и осъждане на ответника да предаде вещите на ищеца, а в случай, че същите са погинали след поканата за връщането им или са отчуждени след като ответникът е узнал, че държи вещтите без основание, да осъди ответника да заплати действителната стойност в размер на 7040 лв., евентуален иск по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД.

Видно от ЕИСС по цитираното гр.д. № 9618/2024 г. на СРС, 82 състав, са предявени идентични искове по чл. 108 от ЗС като главен и по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД, като евентуален, между същите страни, но с по-голям предмет, включващ освен вещите, предмет на настоящото производство, и други вещи, поради което макар и настоящото дело да се явява първоначално образувано, следва да бъде прекратено по реда на чл. 126 от ГПК с оглед да не се допуска пререшаване на идентичен спор. Следва на ответната страна да се присъдят сторените разноски за експертиза в размер на 178,95 евро, равностойност на 350 лв., като други доказателства за извършени разноски не са ангажирани, както и списък по чл. 80 от ГПК, независимо, че е направено искане за присъждане на такива.

Ето защо, следва определението, с което е даден ход по същество с протоколно определение от 23.02.2026 г. да бъде отменено на основание чл. 253 от ГПК и делото да се прекрати като недопустимо и на основание чл. 126 от ГПК, поради което, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 23.02.2026 г., с което е прието производството по делото за изяснено и е даден ход на устните прении, поради допусната грешка и на основание чл. 253 от ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 20231110157182 по описа за 2023 година на СРС, 120 състав, поради образувано друго дело между същите страни, включващо предмета по настоящото дело, приключило с решение, обжалвано с въззивна жалба, а именно гр.д. № 9618/2024 г. на СРС, 82 състав, на основание чл. 126 от ГПК.

ОСЪЖДА „***************“ ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. ***************************, представлявано от ************** да заплати на „****************“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.

*********************, чрез адвокат К. И. разноски в настоящото производство в размер на 178,95 евро, равностойност на 350 лв., на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.

3

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от двете страни в едноседмичен срок от получаване на препис от същото с частна жалба пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4