Определение № 322 от 06.04.2026, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 322 гр. гр. Добрич, 06.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20263200500201 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба вх.№121262/04.03.2026г. на „МАРИНА БЕЙ РЕЗИДЪНС“АД с ЕИК 200499530 със седалище и адрес на управление с.Кранево, общ.Балчик, ул.“Добруджа“№46, представлявано от изпълнителния директор М. В. М., длъжник по изп.д.№20227370400631 по описа на ЧСИ Л.Т., рег.№***, район на действие ОС Добрич, срещу постановление за разноските, обективирано в съобщение изх.№6872/19.02.2026 на ЧСИ по същото дело, в частта на определената пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 5 897.83евро без ДДС/7077.40евро с ДДС/.

Жалбоподателя счита да не дължи такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ в определения размер, представляващ сбор от изчислените от ЧСИ такси за събиране на отделните вземания, а в по-малък - 4 251.67.49евро без ДДС/5102.03евро с ДДС/ , изчислен върху общия материален интерес, т.е. върху сбора от всички вземания.

Заявено е искане за спиране на изпълнението за горницата над 5102.03евро с ДДС до окончателното произнасяне по жалбата.

Ответникът по жалбата- Община Балчик, не изразява становище по жалбата.

В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК съдебния изпълнител излага съображения за допустимост и неоснователност на жалбата, по съображения, че таксата правилно е определена върху размера на всяко от двете събрани вземания, които били различни и самостоятелни.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Изпълнително дело №20227370400631 по описа на ЧСИ Л.Т., рег.№***, 1 е образувано по молба вх.№30350/12.08.2022г. на Община Балчик и въз основа на Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №АУ000001/11.02.2019г., срещу „МАРИНА БЕЙ РЕЗИДЪНС“АД, за събиране паричното и вземане от общо 108010.97лева/ДНИ с лихви и ТБО с лихви/, с възлагане по смисъла на чл.18 от ЗЧСИ. В последствие по молби на взискателя са присъединени за събиране общински вземания по още три акта- Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от

ДОПК

№АУ000331/08.07.2021г. за сумата от общо 76 232.48лева/ДНИ с лихви и ТБО с лихви/, Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №АУ000060/06.07.2016г. за сумата 22 733.14лева/ДНИ с лихви и ТБО с лихви/, Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №АУ000009/29.03.2017г. за сумата от 44447.10лева/ДНИ с лихви и ТБО с лихви/.

Предприети са действия от ЧСИ по проучване на имотното състояние на длъжника, наличието на публични задължения, налагане на възбрана върху имот, както и действия за връчване на длъжника на покана за доброволно изпълнение. Няма данни за събрани суми в резултат на приложени изпълнителни способи.

С уведомление вх.№93465/16.02.2026г. взискателят Община Балчик е информирала ЧСИ, че на 22.01.2026г. в счетоводството на общината са постъпили суми, с които изцяло е погасено задължението на длъжника„МАРИНА БЕЙ РЕЗИДЪНС“АД към Община Балчик по изп.д.

№20227370400631. С ел.писмо вх.№95781/18.02.2026г. взискателят е информирал ЧСИ и относно конкретния размер и основание на извършеното пряко на взискателя плащане - 68 231.02евро за ДНИ и 62 035.81евро за ТБО.

Действително изпълнителното производство не може да приключи преди да са събрани и разноските по изпълнението, независимо, че е удовлетворено напълно паричното вземане на взискателя по изпълнителния титул.

По повод на уведомлението на взискателя за извършеното погасяване на дълга/общинските вземания за ДНИ и ТБО, предмет на принудителното събиране/, със съобщение изх.№6872/19.02.2026, ЧСИ е определил размера на дължимите от длъжника такси по ТТРЗЧСИ, сред които и пропорционална такса по т.26 от Тарифата, определена в размер на сумата от 5897.83евро /7077.40евро с ДДС/

Няма данни кога съобщението е връчено на длъжника, но като се има предвид, че най-рано би могло да бъде връчено на датата на издаването му 19.02.2026г., депозираната в деловодството на ЧСИ на 04.03.2026г. жалба се явява подадена в срока по чл.436 ал.1 от ГПК, който е двуседмичен и в случая тече от деня на съобщението. В този смисъл жалбата, подадена от длъжник в изпълнителното производство срещу подлежащ на обжалване акт, е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

2

Въпросът за разноските в изпълнителното производство е уреден в част І, глава VІІІ, раздел ІІ, чл.71-84 от ГПК и като норми от общата част на процесуалния закон тези правила на общо основание са приложими и за изпълнителното производство. В чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася отговорността за разноските в изпълнителното производство. Разноските по принудителното изпълнение са винаги за сметка на длъжника, освен когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или делото се прекрати на основание по чл. 433 ГПК, но не и поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство - чл. 79, ал.1, т.1 -3 ГПК. Фактът, че плащането е извършено в случая на 22.01.2026г., т.е. след образуване на изпълнителното производство, не освобождава длъжника от дължимостта на разноските, защото няма правна норма, която да регламентира изключение от принципа, прогласен с разпоредбата на чл. 79, ал.1 от ГПК, след прогласяване с влязло в сила решение № 13014 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4389/2015 г., 5-членен състав, нищожността на нормата, която освобождаваше длъжника от заплащане на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в случай на погасяване на дълга в срока за доброволно изпълнение, а именно т.6 от т.26 от ТТРЗЧСИ, поради което неприложима понастоящем. В решение № 13014 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4389/2015 г., 5-членен състав, е прието и, че пропорционалната такса по т. 26 се дължи с оглед изпълнението на парично вземане, за събирането му след предявяване на изпълнителния лист пред частен съдебен изпълнител и образуването на изпълнително производство. След като то е образувано независимо от способа и механизма на погасяване /със или без участието на частен съдебен изпълнител, тоест изпълнение пряко на взискателя или чрез постъпване на сумата по изпълнителното дело/, сумата се счита "събрана" от този съдебен изпълнител за погасяване на задължението.

Това е така, тъй като изпълнението на паричното вземане следва по време започването на изпълнително производство по смисъла на чл. 426, ал. 1 от ГПК, като длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист пред съдебен изпълнител и в хода на това производство.

В този смисъл, таксата по т. 26 от Тарифата е дължима от длъжника, който факт не се е и оспорва от него. Таксата по т. 26 от Тарифата обаче не се дължи от длъжника в размера, определен от ЧСИ- 7077.40евро с ДДС.

Според т.26 от ТТРЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума. Съгласно разпоредбите на чл.78, ал.1, т.1 и чл.83, ал.1 от ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. В т.26 от ТТРЗЧСИ е използван изразът "събраната сума", но с оглед нормата на чл.83 ал.1 ЗЧСИ, която е по-висок по степен нормативен акт, таксата по т.26 от Тарифата следва да се начислява върху материалния интерес. Материалният интерес се равнява на общата сума, която длъжникът дължи, поради което за база при определяне на пропорционалната такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ се взема сумата на всички 3 вземания, предявени от взискателя за събиране по изпълнителното дело и няма основание таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ да се събира в процент според размера на всяко отделно вземане. След като в случая материалния интерес/сбора от всички събрани вземания/ се равнява на общата сума от 130 266.83евро, таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ се равнява на сумата от 4 241.49евро.

С прибавяне на ДДС таксата възлиза на 5 102.03евро. В този смисъл жалбата е основателна, защото с обжалваното постановление за разноските-съобщение изх.№6872/19.02.2026г., ЧСИ неправилно е определил по-голям размер на пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ - 7077.40евро с ДДС, вместо дължимия от 5 102.03евро.

Обжалваното постановление за разноски, обективирано в съобщение изх.№6872/19.02.2026г., в частта на определената пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ следва да бъде отменено за разликата над 5 102.03евро с ДДС.

Отправеното с жалбата искане за спиране на изпълнителното производство се вмества само в процесуалната възможност по чл. 438 от ГПК - спиране на изпълнението, докато трае разглеждането на жалбата срещу обжалваното изпълнително действие/акт на съдебния изпълнител и до приключване на производството по жалбата с окончателен съдебен акт. В тази хипотеза спирането има обезпечително действие и се постановява с цел да не се причинят на жалбоподателя вреди от евентуално незаконосъобразно принудително изпълнение. В случая, с оглед приключването на производството по жалбата с окончателен съдебен акт, молбата за спиране следва да се остави без уважение.

Независимо от постигнатия по жалбата резултат разноски в настоящото производство не следва да се разпределят, искане в който смисъл е заявено от жалбоподателя. Отговорността за разноските по правило се разпределя съобразно изхода от съответния спор, но тя зависи от това доколко с поведението си другата страна по спора е станала причина за постановяване на незаконосъобразния акт, подлежащ на отмяна. В случая се касае за проверка по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК на действията на самия ЧСИ, за чиято незаконосъобразност страните по изпълнението не носят отговорност, поради което не могат да бъдат отговорни и за разноските в настоящото производство, което се явява продължение на изпълнителното дело във връзка с дължимостта и размера на разноските, няма самостоятелен характер, а е способ за защита срещу неправилен акт на съдебния изпълнител за разноските.

С оглед изложеното ,Добричкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по жалба на „МАРИНА БЕЙ РЕЗИДЪНС“АД с ЕИК

200499530 със седалище и адрес на управление с.Кранево, общ.Балчик, 4 ул.“Добруджа“№46, представлявано от изпълнителния директор М. В. М., постановление за разноски, обективирано в съобщение изх.

№6872/19.02.2026г. по изп.д.№20227370400631 по описа на ЧСИ Л.Т., рег.

№***, район на действие ОС Добрич, в частта, на определената пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ за разликата над 5 102.03евро с ДДС до 7077.40евро с ДДС.

ОСТАВЯ без уважение искането на „МАРИНА БЕЙ РЕЗИДЪНС“АД за спиране на изпълнението по изп.д.№20227370400631 по описа на ЧСИ Л.Т., рег.№***, район на действие ОС Добрич, за горницата над 5102.03евро с ДДС до окончателното произнасяне по жалба вх.№121262/04.03.2026г.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5