Решение № 280 от 24.10.2022, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Костинброд, 24.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20221850100248 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, предявена от ищеца – „Стройрент“ ЕООД, ЕИК 131550089, съдебен адрес: ***, пълномощник по делото: В. В. – адвокат от САК, с която иска да бъде признато за установено, че ответника - „Минерал 2009“ ЕООД, ЕИК 200859512, седалище/адрес на управление: ***, представляван от Р. Х. - управител, дължи на ищеца сумата от 4 283.95 лева, представляваща главница по договор за наем на комбиниран багер JCB 3СХ за периода от 18.10.2021 г. до 10.11.2021 г. и транспорт за прибиране на оборудването в склада на ищеца, както и сумата от 669.64 лева, представляваща неустойка за забава за периода от 03.11.2021 г. до 26.01.2022 г..

Ищецът претендира и законната лихва върху главницата, считано от 29.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

Иска осъждане на ответника да му заплати и общата сума от 997.07 лева, представляваща разноски в заповедното производство – ч.гр.д. № 82/2022 г. по описа на РС Костинброд, както и направените разноски в настоящото производство.

Твърди, че с ответника е сключен договор от 20.05.22 г. за предоставяне на строително оборудване ДХД5269, като договора е регулирал общите правила, докато конкретното оборудване е било предоставяно по силата на допълнителни споразумения.

Твърди, че такова е сключено на 3.8.221 г. под № 80072799, съгласно което на ответника е предоставен под наем комбиниран багер JCB 3СХ, като договора е бил със срок от една седмица и е предаден на 04.08.2021 г.

1

Твърди, че наемната цена до 11.08.2021 г. е в размер на 1 091.99 лева, за което е издадена фактура № 8000102238/03.08.2021 г., която е заплатена в срок от ответника.

Твърди, че ползването на техниката от ответника е продължило и след изтичане на срока на договора, поради което се счита за продължен за неопределено време съгласно условията по договора, и е върнат на ищеца с протокол № 0000003823 от 10.11.2021 г.

Твърди че за периода от 11.08.2021 г. до връщането на строителната техника е издавал регулярно фактури, което ответникът е следвало да заплати по банков път, като последната заплатена от ответника фактура е № 8000105056 от 19.10.2021 г., която е платена на 27.01.2022 г.

Твърди, че ответникът не е заплати дължимите суми по фактури, както следва: По фактура № 8000106067/29.10.2021 г. за сумата от 2183.93 лв. с вкл. ДДС; По фактура № 8000106248/08.11.2021 г. за сумата от 1091.99 лв. с вкл. ДДС; По фактура № 8000106333/ 12.11.2021 г. за сумата от 1007.99 лв. с вкл. ДДС за наем на техниката и за оборудване и транспорт за прибирането му на 10.11.2021 г.

Твърди, че е изпратил покана до ответника за доброволно изпълнение до ответника с изх. № 134/14.01.2021 г., като е определели едноседмичен срок за заплащане на дължимото по фактурите.

Твърди, че за периода от 03.11.2021 г. до 26.01.2022 г. е начислил на ответника неустойка за забавеното изплащане на наемната цена на основание чл. 19, т. 4 от договора, за всяка от дължимите суми по описаните фактури, съответни отделни суми в размер на 366.91 лева, 161.61 лева и 141.12 лева.

Твърди, че след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК на 29.01.2022 г., от страна на ответника са постъпили плащания, съответно на 01.02.2022 г. в размер на 2 183.96 лева по фактурата от 29.10.2021 г. и на 10.02.2022 г. в размер на 1 007.99 лева по фактурата от 12.11.2021 г.

В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител – адвокат В. В., който поддържа предявените претенции. Претендира разноски в заповедно и исково производство и представя списък за такива.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез упълномощен представител – адвокат Д. Д., с който се оспорва претенцията на ищеца и се твърди извършване на всички дължими плащания, като се твърди плащане по първите две от цитираните в ИМ неплатени фактури на 10.02.2022 г., докато последната фактура от 12.11.2022 г. е платена на 23.03.2022 г. Оспорва претенцията за неустойка и законна лихва.

Не заявява претенция за разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатски хонорар.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.

Исковата молба е подадена при условията и в срока по чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. ал. 4, вр. чл. 422 от ГПК след като по ч. г. гр. д. № 82/2022 г. по описа на съда /приложено към 2 настоящото п-во/, е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Заповедта е връчена на длъжника, като в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, същият е подал възражение. На заявителя е изпратено съобщение за подаденото възражение, като в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 е предявена настоящата искова молба.

След като прецени направените искания, аргументите на страните и представените доказателства съдът приема следното от фактическа и правна страна.

Искът е допустим, а по същество частично основателен предвид следното:

Страните са в договорни отношения от 20.05.2020 г., като със сключен на тази дата договор № ДХД5269 са определил общите условия, при които ищецът ще предоставя на ответника строително оборудване или механизация за временно възмездно ползване. На договора липсва подпис за „наемател“

С допълнително споразумение от № 80072799 от 03.08.221 г., подписано за „наемодател“ и „наемател“, е договорено ищецът да предостави на ответника за временно възмездно ползване комбиниран багер JCB 3СХ, със срок на ползване от 7 дни и наемна цена от 909.99 лева за седмица /129.99 лева за ден/, след начислена търговска отстъпка. С чл.

1, ал. 2 от цитираното споразумение е договорено, че при неспазване на срока за връщане на оборудването след изтичане на срока, то договора се смята за продължен при същите условия за неопределено време.

Конкретната машина, предмет на споразумението е върната на 10.11.2021 г., за което съставен двустранен протокол, подписан от лица за ответника и за ищеца.

За ползването на машината за периода са издадено общо единадесет фактури от ищеца /някои от тях седмично или двуседмично ползване на машината, както и за десетдневно/, като предмет на претенциите на ищеца са сумите по издадените три последни фактури, а именно: Фактура № 8000106067/29.10.2021 г. за сумата от 2183.93 лв. с вкл. ДДС;

Фактура № 8000106248/08.11.2021 г. за сумата от 1091.99 лв. с вкл. ДДС; Фактура № 8000106333/ 12.11.2021 г. за сумата от 1007.99 лв. с вкл. ДДС, която включва както наемна цена за три дни ползване, така и разходи за транспортиране.

От страна на ищеца е изпратена покана за доброволно изпълнение от 14.01.2022 г., която е връчена на ответника на 17.01.2022 г., с която се отправя покана за изплащане на дължимите суми по договора, в което било включено и плащане по фактура, която не се претендира в настоящото производство. С поканата е определен 7-дневен срок за изплащане на сумите по отделните фактури, в това число и процесните посочени по-горе, като е отправено и предупреждение за възможно претендиране и на неустойка при неизпълнение в срок на задълженията.

На 31.01.2022 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за претендираните в настоящото производство суми, като на 01.02.2022 г. е издадена заповед № 33 от същата дата, с която е разпоредено на ответника да заплати на ищеца сумите от 4 283.95 лева, представляваща главница, сумата от 669.64 лева, представляваща неустойка за забава за периода от 03.11.2021 г. до 26.01.2022 г, 3 както и законна лихва върху главницата, считано от 29.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането /съдът в заповедното производство е допуснал грешка при обозначаване на датата на подаване на заявлението, след като видно от поставения входящ номер 404, това се е случило на 31.01.2022 г./.

Заповедта е връчена на ответника на 07.02.2022 г., като на 09.02.2022 г. от негова страна е постъпило възражение. Указанията до ищеца по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК са му съобщени на 23.02.2022 г., като в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК - на 22.03.2022 г., е заведена разглежданата в настоящото производство искова молба.

Ведно от представените с исковата молба извлечения от банкова сметка, както и от изявленията ищеца в самата искова молба, на 01.02.2022 г. и на 10.02.2022 г. по сметка на ищеца са постъпили плащания от ответника по първите две от процесните фактури, а именно за сумата от 2183.93 лева и за сумата от 1 091.99 лева.

В хода на производството, с отговора на ответника, са представени идентични извлечения за тези две плащания, в която са идентифицирани и фактурите – първите две от процесните, както и за извършено трето плащане на 23.03.2022 г. за сумата от 1 007.99 лева по третата от процесните фактури.

Описаните обстоятелства се установиха по несъмнен начин от представени от страните и неоспорени писмени доказателства, установяващи както договорните отношения, срока на ползване на строителната машина, връщането й, издадените фактури и заплащане на дължимите суми по тях.

При тези факти, установени по безспорен начин съдът намира, че без съмнение може да се направи извод, че между сраните е съществувало надлежно наемно правоотношение, по което ответникът е изплатил със закъснение наемната цена за ползваната строителна техника.

Без съмнение се установи, че ответникът е заплатил сумите по процесните три фактури със закъснение, след като с цитирания договор е уговорено плащането да се извършва в петдневен срок от издаване на фактурите, какъвто срок е посочен и във всяка от процесните фактури, към който срок препраща и уговорката в споразумението.

Като наемател ответникът дължи заплащане на договорената наемна цена и това той е извършил, но след образуване на заповедното производство, като част от дължимите суми са заплатени преди образуване на исковото, а последното плащане е след завеждане на ИМ.

Предвид представените писмени доказателства от страните за извършени плащания следва да бъде оставен без уважение искът за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4 283.95 лева, представляваща главница, след като с три отделни плащания ответникът е погасил дължимите суми по процесните фактури и плащанията са извършени конкретно по всяка една от тях. Тук следва да се отбележи, че е било излишно в исковото производство да се претендира установяване дължимост на сумите по първите две от фактурите, а именно по: Фактура № 8000106067/29.10.2021 г. за сумата от 2183.93 лв. с вкл.

ДДС; Фактура № 8000106248/08.11.2021 г. за сумата от 1091.99 лв. с вкл. ДДС. Сумите по 4 тях са заплатени съответно на 01.02.2022 г. и на 10.02.2022 г., поради което към момента на завеждане на исковата молба – 22.03.2022 г. е, тези задължения са били погасени.

Основателна е претенцията на ищеца за установяване дължимост на претендираната сума от 669.64 лева, представляваща неустойка за забава за периода от 03.11.2021 г. до 26.01.2022 г., към който момент нито една от фактурите са били заплатени. Договорката за тази неустойка е в чл. 19, т. 4 от договора, като тя е в размер на 0.2% на ден, но не повече от 150% от незаплатената наемна цена. По

Правилно е изчислена претендираната неустойка, обозначена в табличен вид от ищеца с ИМ, доколкото са претендира неустойка до 26.01.2022 г., като закъснението по фактура № 8000106067/29.10.2021 г. за сумата от 2183.93 лева е за срок от 84 дни, за фактура № 8000106248/08.11.2021 г. за сумата от 1091.99 лева и за срок от 74 дни и за фактура № 8000106333/12.11.2021 г. за сумата от 1007.99 лева и за срок от 70 дни. Съответно сумите за неустойка по отделните фактури е в размер на 366.91 лева, 161.61 лева и 141.12 лева, или общо 669.64 лева, тоест претенцията за неустойка следва да бъде уважена изцяло, след като е налице неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, за заплащане на дължимата наемна цена в 5-дневен срок от издаване на отделните фактури, като няма основания да се счита, че тази неустойка е прекомерна и излизаща по този начин от обезщетителната й функция.

Разпечатката съдържа 44 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9bdeb324-5668-49b6-9d52-c4347eb8b13e