Решение № 17766 от 31.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17766 гр. София, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110108904 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от [фирма] против [фирма] установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 289,60 лева, представляваща останалата неизплатена част от регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ за възстановяване на щети по лек автомобил „[марка и модел]“ с рег. № [рег. №], вследствие от настъпило застрахователно събитие – ПТП на 28.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума по ч. гр. дело № 30081/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I-во ГО, 51-ви състав е издадена Заповед № 27001 от 24.09.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ – на 28.06.2021 г. в гр. София, на [адрес] около 13:30 часа е настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени вреди на застрахования при него лек автомобил „[марка и модел]“ с рег. № [рег. №], собственост на [фирма], паркиран от А. Е. И.. Поддържа, че ответникът [фирма] е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на другия участвал в него – лек автомобил „[марка и модел]“ с рег.№ [рег. №]. Сочи, че събитието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил – Л.П., който при извършване на маневра излизане от паркинг, първо се блъска в дърво, което от своя страна пада върху паркирания лек автомобил „[марка и модел]“ с рег. № [рег.

№], след което удря в задна дясна част този автомобил. Заявява, че за настъпилото процесно ПТП е съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 28.06.2021 г. Посочва, че по заявление на лизингополучателя на застрахования при ищеца увреден автомобил, е заведена щета № [№]/30.06.2021 г. и е извършен ремонт от доверен сервиз на [фирма]“. Стойността на последния възлиза на сумата от 1 881,91 лева, в който размер на 04.01.2022 г., в качеството си на застраховател по застраховка „Каско на МПС“, ищецът изплатил застрахователно обезщетение в полза на застрахованото лице. Наред с това сторил и 1 ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15 лева. Предвид това и на основание чл. 411, ал. 1 КЗ същият е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. Допълва, че ответникът е поканен извънсъдебно да заплати процесната сума, като същата била погасена само частично – до размер от 1 606,59 лева чрез прихващане с насрещно дължими вземания. Останалата част от вземането за обезщетение в размер от 289,60 лева останала неплатена от [фирма]“, въпреки нейната дължимост. За същата, в хода на производството по ч. гр. дело № 30081/2022 г. по описа на СРС, ГО, 51-ви състав, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу която ответникът възразил. С тези съображения ищецът обосновава правния си интерес от търсената установителна защита и отправя искане за признаване съществуването на процесното парично вземане. Намира за дължима и претендира законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 06.06.2022 г. до окончателното плащане. Претендира и разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът [фирма]“ оспорва иска по основание и размер. Оспорва наличието на пряка причинно – следствена връзка между пътнотранспортното произшествие от 28.06.2021 г. между лек автомобил „[марка и модел]“ с рег. № [рег. №] и лек автомобил „М.“ с рег. № [рег. №] и настъпилите вреди. Оспорва стойността на последните, считайки, че изплатеното от ЗД [фирма] обезщетение надвишава действително претърпените вреди. Намира, че изплатеното от ответника обезщетение в размер от 1 606,59 лева е достатъчно по размер. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира и разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ за признаване съществуването в правната сфера на ищеца на парично вземане от ответника, удостоверено в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е подадено в срока по чл. 414, ал.

1 ГПК и съдържа оспорване на вземането, а установителният иск е предявен в срока по чл.

415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че процесната искова претенция е предявена при съществуващ правен интерес за ищеца от търсената защита, порди което е и процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, при които причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.

Следователно, възникването в полза на ищеца на регресното вземане е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, наличието на фактите, обуславящи встъпването в правата на увредения от страна на застрахователя, който го е обезщетил в изпълнение на поети от него с договор за имуществено застраховане „Каско на МПС“ задължения срещу застрахователя по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента, а именно: наличието на сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило застрахователно събитие - ПТП, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

Съобразно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага и на основание чл.

2

45, ал. 2 ЗЗД не подлежи на доказване.

При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже твърдяното от него основание за изключване или намаляване на отговорността му, както и, че е погасил претендираното вземане.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определението на съда от 18.04.2023 г. и обявен за окончателен такъв, с оглед неоспорването му от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че на посочените в исковата молба дата и място е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „[марка и модел]“ с рег. № [рег. №], застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ и лек автомобил „[марка и модел]“ с рег. № [рег. №], застрахован при ищеца по застраховка „Каско на МПС“, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил в полза на застрахованото лице сумата от 1 881,91 лева, а част от обезщетението и ликвидационните разноски по определянето му от 15 лева – в размер от 1 606,59 лева са погасени от ответника, чрез прихващане с насрещни изискуеми парични вземания.

Така посочените обстоятелства се подкрепят и от обективните данни, внесени в процеса чрез събраните писмени доказателства, както и от приобщените показания на свидетеля и експертните изводи на вещото лице.

Писмените доказателства по делото сочат, че на 13.06.2017 г. между третото за процеса лице [фирма], в качеството му на собственик и застраховащ, от една страна и ЗД [фирма], в качеството му на застраховател, от друга страна, със застраховащ А. Е. И., е сключен договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективиран в застрохавателна полица № [№] със срок на действие от 5 години – за периода от 14.06.2017 г. до 13.06.2022 г., с обект на застраховка лек автомобил „[марка и модел]“ с рег. № [рег. №], с посочено предназначение – за лични нужди, с дата на първа регистрация 14.06.2017 г. и година на производство 2017 г., по клауза „пълно каско“, с териториален обхват на застрахователното покритие: Европейски съюз, С., М., Ш. и Т.. С договора за застраховка е уговорен начин на ликвидация на обезщетяване при настъпили частични щети - в натура, чрез заплащане на разноските непосредствено на външния изпълнител.

Следователно, към твърдяната дата на процесното ПТП – 28.06.2021 г. между ищцовото дружество и собственика на лек автомобил „[марка и модел]“ с рег. № [рег. №] е съществувало застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ – клауза „пълно каско“, съгласно приложимите от [фирма] Общи условия за застраховане за застраховка „Каско на МПС“.

Съдът, при анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка и конкретно: двустранния констативен протокол за ПТП от 28.06.2021 г., искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС“ от 28.06.2021 г. и декларация от 30.06.2021 г., заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 23.06.2022 г., показанията на свидетеля А. И. и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, приема за установено осъществяването на процесното ПТП от 28.06.2021 г. при следния механизъм, който не е спорен межде страните по делото: около 13:30 часа, в град София, при предприемане на маневра за излизане от паркинг на [адрес] от водача на лек автомобил „[марка и модел]“ с рег. № [рег. №], същият първо се блъска в дръвче (фиданка), което пада върху паркирания лек автомобил „[марка и модел]“ с рег. № [рег. №], след което реализира и ПТП с паркирания автомобил, чрез удар в задната му лява част.

В двустранния констативен протокол от 28.06.2021 г., съставен и подписан от участниците в процесното пътно-транспортно произшествие, а именно Л.П., като водач на лек автомобил „[марка и модел]“, собственост на [фирма] и А. И., като водач на лек автомобил „[марка и модел]“, собственост на [фирма] е отразено, че ПТП е настъпило в момент, в който водачът на лек автомобил „[марка и модел]“ с рег. № [рег. №] излиза от 3 паркинг, а лек автомобил „[марка и модел]“ с рег. № [рег. №] се намира в паркирано състояние. В схемата, обективирана в протокола, водачите са удостоверили с подписите си, че вследствие от произшествието и по двата автомобила са налице видими щети и конкретно: по лек автомобил „[марка и модел]“ , засягащи задна броня, ляв стоп, заден калник, ляв калник, заден капак, а по лек автомобил „[марка и модел]“ – преден капак, предна броня, предна решетка, ляв фар мъгла, лява пръскалка. Посочено е също, че вината за настъпване на ПТП е на водача на лек автомобил „[марка и модел]“ – третото за процеса лице Л.П..

Двустранният протокол за ПТП, съставен и подписан от участващите в него лица, няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно отразения в него механизъм. Той се съставя от водачите на МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за настъпили факти и обстоятелства, като тяхното съответствие с действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо основание.

Ето защо, съдът анализира обстоятелствата относно механизма на настъпване на произшествието, удостоверени в протокола за ПТП и в обективираната в същия схема, във връзка с останалите доказателства по делото – искане за завеждане на претенция от 28.06.2021 г. и декларация от 30.06.2021 г. от лицето А. И., адресирани до ищцовото дружество [фирма], както и заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 30.06.2021 г. от лицето Л.П. и адресирано до „Булстрад Виена Иншърънс Груп“ ЕАД, данните от които сочат, че двамата водачи са заявили пред съответния застраховател твърдения относно времето и начина на настъпване на ПТП по начин, идентичен на описания в двустранния констативен протокол – реализирането му на 28.06.2021 г., в град София, на [адрес] около 13:30 часа, като при излизане от паркинг лек автомобил „[марка и модел]“ с рег. № [рег. №] се удря в другия участващ лек автомобил, в задната му лява част (по заявлението на водача П.), съответно при излизане от паркинг първо се удря в дръвче, което пада върху лек автомобил „[марка и модел]“, след което се удря и в задната лява част на самия автомобил (по декларацията на водача И.).