Решение № 6749 от 06.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6749 гр. София, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело № 20241100500241 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на Д. И. К., чрез упълномощен представител, срещу съдебно решение № 11232 от 29.06.2023г., поправено с решение № 11548 от 03.07.2023г., постановено по гр. дело № 54199/2022 г. на СРС, 37 състав. Решението се обжалва изцяло.

Искането е съдът да отмени първоинстанционното решение и се постанови друго, с което на въззивницата се предостави упражняването на родителските права за детето Е. И. В., роден на ****г. и да бъде определено то да живее при нея, а на въззиваемия бъде определен подходящ режим на лични отношения, както и да бъде осъден бащата И. С. В. да заплаща месечна издръжката за детето в размер от 300 лв., считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

В жалбата са изложени твърдения за неправилност на постановеното решение поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият И. С. В., не е изразил становище по въззивната жалба. Не сочи нови доказателства.

В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, въззивницата 1 поддържа въззивната жалба, а въззиваемият оспорва въззивната жалба.

В предоставения им срок по чл. 149, ал. 3 от ГПК всяка от страните представя писмена защита, в която развива доводи по същество на въззивното обжалване. От въззивника е заявено искане по чл. 245, ал. 2 от ГПК, за което следва да се даде възможност на другата страна да изрази становище.

Софийски градски съд, в настоящия въззивен състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Първостепенният съд е сезиран от Д. И. К. с обективно, кумулативно съединени искове по чл. 127, ал. 2 от СК против И. С. В., за определяне местоживеенето, родителските права, режима на лични отношения между бащата и общите на страните ненавършили пълнолетие деца С. И. В., роден на ****г. и Е. И. В., роден на ****г. Ищецът твърди, че през 2017г. от ответника бил нанесен побой и тя го напуснала и отишла да живее с двете им деца в бащината си къща. Претендира упражняване на родителските права по отношение на двете деца, определяне на бащата на режим на лични отношения с тях, като желае същият да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 300 лв. за всяко дете.

Ответникът И. С. В. в срок е подал писмен отговор, с който е оспорил изложеното в исковата молба. Ответникът също е предявил срещу Д. И. К. обективно, кумулативно съединени искове по чл. 127, ал. 2 от СК за определяне местоживеенето, родителските права, режима на лични отношения между майката и общото дете на страните дете Е. И. В., роден на ****г. и за издръжка на последното в размер на 200 лева до настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска. В насрещната искова молба се твърди, че след напускане на семейното жилище от страна на Д. И. К., която отишла да живее в къщата на своя баща заедно с по-малкото им дете Е., а голямото им дете С. живее с него. В насрещната искова молба се съдържат твърдения, че въпреки влошените отношения на страните в периода от 2017г. до 2022г. страните са се събирали и разделяли многократно, а къщите, в които живеели в гр. София, кв. Редута са в непосредствена близост. Последното спомогнало децата да се разделят и всяко да живее при един от родителите - по-големият С. при баща си, а по-малкият Е. при майка си. Това положение между страните е от началото на 2022г. Ищецът по насрещния иск твърди, че майката не полага необходимите грижи за детето, което живее при него. Поради изложеното иска упражняването на родителските права по отношение на детето Е., а на майката да се определи подходящ режим на лични отношения, както и да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лв.

С обжалваното решение № 11232 от 29.06.2023г., поправено с решение № 11548 от 03.07.2023г., по гр. дело № 54199/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 37-ми състав, е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Е. И. В. на бащата И. С. В., при когото е определено местоживеенето на детето.

Определен е режим на лични контакти на майката Д. И. К. с детето Е. И. В., както следва: майката има право да вижда и взема детето при себе си всяка седмица от 18.00ч. в петък до 18.00ч. в неделя с преспиване; 30 дни през лятото, (последователно или разделен на три пъти по 10 дни) по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, което родителите следва да определят помежду си до 31 май на съответната година, а ако не го определят – от 10.00 ч. на 15 юли до 18.00ч. на 14 август; всяка четна година - по време на пролетната ваканция, с време и продължителност опредЕ. от МОН за съответната година, за времето от 10.00ч. на първият ден от ваканцията до 18.00ч. на последният ден, и за част от Коледната 2 ваканция, включваща Коледните празници, за времето от 10.00ч. на 24-ти декември до 15.00ч. на 29-ти декември, а всяка нечетна година - за част от Коледната ваканция, включваща и Новогодишни празници, за времето от 10.00ч. на 28-ми декември до 18.00ч. на последният ден от ваканцията, както и по време на Великденските празници за времето от 10.00ч. на Разпети петък до 18.00ч. на Понеделника, след Великден; като майката има право и на виртуален контакт с детето на всяка четна датата в диапазона между 19.00ч. и 20.00 часа по Скайп, Вайбър и/или телефон. Осъдил е Д. И. К., на основание чл.143, ал.2 от СК, да заплаща на малолетното си дете Е. И. В., чрез неговия баща и законен представител И. С. В., месечна издръжка в размер на 200.00 (двеста) лева, считано от 28.11.2022г. до настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяко просрочена вноска.

Осъдил е Д. И. К. да заплати и 288 лева – държавна такса върху присъдената издръжки на детето. На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК е допуснал предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката. Не е присъдил разноски на страните.

С решението си съдът е прекратил производството по иска с правно основание чл. 127 ал. 2 от СК между Д. И. К. и И. С. В. за родителската отговорност по отношение на общото им дете С. И. В., поради навършване на пълнолетие. В тази част решението, имащо правната характеристика на определение за частично прекратяване на съдебното производство, е влязло в сила на 08.11.2023г., след проведен инстанционен съдебен контрол.

За да постанови решението си първоинстанционният съд е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства, заключението по комплексна съдебно психологична и психиатрична експертиза, с вещи лица клиничен психолог и психиатър, както и приложените по делото социални доклади на ДСП „Слатина“. Съдът е преценил, че бащата има по-добър родителски капацитет за отглеждане на детето Е., макар детето да е привързано към майката и е заявило желание да живее при нея, но се е позовал на прояви на ищцата, които сочат на по-ниския родителски капацитет. Приел е, че по делото е установено, че детето Е. живее с майка си от няколко години, ученик е в четвърти клас и още не може да чете, както и има редица пропуски в образованието си. Приел е, че майката проявява поведение и използва езикови изрази, в присъствието на децата, които не подхождат нито като жена, а още повече като майка.

Пред въззивната инстанция са изслушани страните и детето Е. И. В., прието е заключението на вещите лица по служебно допусната комплексна съдебна психологична и психиатрична експертиза (КСППЕ), както и са събрани нови писмени и гласни доказателства. Приобщени са социални доклади по местоживеене на родителите и детето Е..

Изслушан на основание чл. 59, ал. 6 от СК, в открито съдебно заседание от 01.07.2024 г., въззивникът Д. И. К. е посочила, че работи като фризьор, на четиричасов работен ден от 13ч. до 16ч., а работното място е много близо до жилището в което живее. Декларира пред съда средномесечен доход между 2500-3000 лв. Заявява, че детето Е. учи в 23-то училище „Фредерик Жолио-Кюри“, което се намира на няколко преки от дома . Иска да упражнява родителските права по отношение на детето Е., защото то не иска да се вижда с баща си. Поддържа, че детето е травмирано от бащата и насила не може да го кара да се вижда с него, а след всяка среща се връщаше разстроено, плаче и не може да го успокои. Сочи пред съда, че срещите между бащата и детето трябва да бъдат толкова, колкото детето желае.

Изслушан, на основание чл. 59, ал. 6 от СК, въззиваемият И. С. В. е заявил, че живее в гр. София, на ул. ****, а разстоянието между жилището на майката и неговото не е повече от 500 м. Работи като автомонтьор, а работилницата му се намира на бул.

„Ботевградско шосе“, на 10 минути от кв. Редута. Поддържа, че детето ще е по-добре 3 при него, тъй като ще упражнява по-добър контрол, защото той има проблеми с ученето. Ще му осигури по-добра хигиена и няма да допусне излизания на улицата и в парка. Заявява, че сега детето няма контрол. Иска да упражнява родителските права, тъй като средата, в която детето живее при майката не е добра за него. Декларира месечен доход не по-малко от 2000 лв.

По реда на чл. 15, ал. 1 от Закон за закрила на детето (ЗЗДет) при спазване на разпоредбите на чл. 15, ал. 3 и 4 от ЗЗДет е изслушано малолетното дете Е. И. В., което е сочи, че е на 12г. и живее на ул. „Иларион Драгостинов“ в кв. Редута с майка си и дядо си по майчина линия. Жилището в което живее е къща с много стаи, където има негова стая. Учи в 23 СОУ и е завършил пети клас с успех 4,50.

Детето заявява, че от 2019г. живее в същата къща, а преди 2019г. е живяло при баща си в кв. Редута с цялото семейство. Изразява предпочитание да продължи да живее на същото място, тъй като майка му се държат по-добре с него, заедно ходят на море, на зелено училище и почивки. Изрично сочи, че в жилището на баща си не се чувства добре, защото баща му не се интересува от него, не показва никаква обич към него, не му обръща внимание, а майка му помага за уроците в училище. Когато живеел при баща си никой не му помагал с уроците.

От въззивната инстанция са събрани нови неоспорени писмени доказателства:

Информация с изх. № 600 от 05.07.2024 г., изходяща от директора на 23-то училище „Фредерик Жолио-Кюри“, гр. София, в която се сочат образователните постижения и пропуски на детето Е. И. В., както и План за подкрепа от същото училище от м.

01.2024г. с разписани цели за преодоляване нуждата от подкрепа по усвояване на учебния материал от детето, пописан от класния ръководител, логопед, психолог и ресурсен учител; Заповед № СД-682/04.12.2023г., подписана от директора на Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование – Софияград, с която е предоставена краткосрочна допълнителна подкрепа за личностно развитие до завършване на прогимназиален етап на образование на Е. И. В.; Етапна епикриза от МЦ „Св Наум“ от 07.05.2019г., амбулаторен лист от 07.05.2019г. и платен преглед от 01.04.2021г., които съдът не обсъжда, тъй като не разполага със специални знания от областта на медицината, но са изследвани от вещите лица по приетото заключение на КСППЕ, което съдът кредитира с доверие.

Останалите писмени доказателства, приети от въззивния съд са неотносими към спора по въззивното производство, доколкото от същите не може да се установи връзката им с родителската отговорност по отношение на детето Е. И. В..