Протокол № 257 от 08.09.2023, Окръжен съд - Ямбол

ПРОТОКОЛ

№ 257 гр. Ямбол, 08.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петранка Ст. Жекова при участието на секретаря Миглена П. Коматарова и прокурора Д. Т. Ш.

Сложи за разглеждане докладваното от Петранка Ст. Жекова Наказателно дело от общ характер № 20232300200293 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Обвиняемата С. М., редовно призована, се явява лично и с адв. Б., редовно упълномощен.

За Държавното обвинение се явява прокурор Г..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Адв. Б.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че липсват процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СНЕМА самоличността на обвиняемата, както следва:

1

С. Р. М. - родена на **.**.**** г. в гр. *****, ****** гражданин, живуща в с. ******, община ****, област *****, ул. **** ***** № ***, ****, *****, неосъждана, ЕГН: **********.

На основание чл. 274 и чл. 275 от НПК на страните се разясниха правата им, по повод на което:

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания, бележки и възражения. Не правя отвод на състава на съда и секретаря.

Адв. Б.: Нямам искания, бележки и възражения. Не правя отвод на състава на съда и секретаря.

Прокурорът ДОКЛАДВА споразумението за решаване на наказателното производство на основание чл.381 от НПК.

Обв. С. М.: Разбирам обвинението. Признавам се за виновна. Разбирам последиците от споразумението, съгласна съм с тях и доброволно подписах споразумението.

Между прокурор от Окръжна прокуратура - Ямбол и защитника на обв.С.

Р. М. е постигнато споразумение, с което обвиняемата се признава за виновна в извършване на престъпление по чл.252 ал.2 вр.с ал.1 от НК, за това че за периода от неустановена дата през 20**г.до м.март 20**г.в гр.***** като физическо лице без съответния лиценз /разрешение/ по смисъла на параграф 1, т.20 от ДР на ЗКИ е извършвала по занятие банкови сделки по смисъла на чл.2 ал.1, т.1 от ЗКИ, за които сделки се изисква такъв лиценз /разрешение/ по силата на чл.13, ал.1, вр.чл.2, ал.1 от ЗКИ, като предоставила парични кредити в ****** лева за своя сметка и на собствен риск срещу лихва, на четири физически лица- Ж. С. Д., А. А. И., Б. С. Д. и Е. С. М. всички от гр.*****, в общ размер от 5 800 лева, срещу задължение на същите лица да върнат 2 получените в заем суми и договорената лихва върху тях, като с горепосочената дейност е получила значителни неправомерни доходи, под формата на лихви, в общ размер от 11 475лв.

Съдът след като се запозна с доказателствата по делото и инкриминираното престъпление намира същото за несъставомерно, по следните съображения:

Текстът на чл.252, ал.1 от НК е бланкетен и се тълкува посредством норми от областта на банковото право. Понятието „банкова сделка“ не е дефинирано легално, а се определя чрез описателно изброяване например в чл.2, ал.2 от ЗКИ, дейности посочени като сделки. В чл.2, ал.1 от ЗКИ е посочена основната дейност на всяка банка- да привлича публично влогове или други възстановими средства и да предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск.

От изложеното следва извод, че типичната и основната дейност, представляваща изключителен банков монопол, която не може да бъде извършвана от никое друго физическо или юридическо лице е тази по публичното привличане на влогове или други възстановими средства и кредитирането със средства, набрани чрез публично влогонабиране.

Съществен признак в определението за банка е тъкмо съвместното извършване на влогови и кредитни сделки. Двата критерия , определящи характерната банкова дейност-1.публичното привличане на влогове или други възстановими средства и 2.предоставянето на кредити или друго финансиране за своя сметка и за собствен риск са предвидени в закона като неразривно свързани в кумулативно единство. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗКИ банката може да извършва и други дейности, с изключение по т.3 и т.4, които съставляват изключителна банкова дейност, т.е. кредитирането със средства, които не са набрани чрез публично влогонабиране, не е включено в изключителната банкова дейност и може да се осъществява от финансова институция, която не е субект на лицензионен режим.

От изложеното следва извод, че за да е съставомерно престъплението по чл.252, ал.1 от НК – отпускане по занятие на заеми срещу лихва, със средства които не са набрани, чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, по естеството си не може да се квалифицира като банкова сделка, респ.дейност. Предоставянето на заеми би могло да се 3 определи като такава, само ако се осъществява наред с публично влогонабиране като елемент от кумулативно свързаните основни дейности, присъщи на банката, какъвто не е конкретния казус.

Кредитираното по занятие със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства може да се окачестви като финансова сделка, тъй като не представлява изключителна банкова дейност и по силата на чл.3 от ЗКИ може да се осъществява и от финансови институции, които не са банки, без за извършването му да се изисква лиценз/разрешение. Но разпоредбата на чл.252, ал.1 от НК е приложима само за дейностите, за които е предвиден разрешителен режим.

Отнасянето й към сделки и дейности, за които е предвиден регистрационен режим представлява недопустимо разширително тълкуване на обхвата на нормата.

Разрешението/лиценз е индивидуален административен акт с конститутивно действие и издаването му поражда право да се извършва съответна дейност.

Докато дейностите по чл.2, ал.2, т.6, т.7, т.12 и чл.3, ал.1, т.2 и т.2 от ЗКИ включително предоставянето по занятие на заеми / кредити със средства, които не са набрани от публично привличане на влогове или други възстановими средства, се осъществяват при регистрационен режим- лицето, което извършва по занятие тези дейности се вписва в публичен регистър на БНБ. Следователно актът на вписването в публичния регистър по чл.3а от ЗКИ е различен от лиценза/ разрешението за извършване по занятие на банкова дейност по смисъла на чл.252, ал.1 от НК и не следва да се разглежда като негова разновидност.

До 1995г. режимът на небанковите финансови институции е бил лицензионен, но с изменението ДВ бр.50/1995г. режима е уведомителен /регистрационен/, което обаче не е довело до изменение на разпоредбата на чл.252, ал.1 от НК.

В този смисъл е и практиката на ВКС- решение № 210/31.01.2022г. на ВКС по нд.№ 483/ 2018г. на 2 н.о., решение № 60226 от 11.07.2022г. на ВКС, по н.д.№713/21г.на 3 н.о., решение № 60137/4.05.2022г. на ВКС по н.д.

№474/21г. на 3 н.о. и др.

4

От изложеното съдът счита, че предявеното против обвиняемата обвинение за престъпление по чл.252, ал.2, вр.с ал.1 от НК е несъставомерно от обективна страна, поради което не следва да се одобрява депозираното споразумение, а делото да се върне на прокурора.

Водим от горното и на основание чл. 382, ал.8 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ОДОБРЯВА споразумението, сключено между прокурора при ЯОП Д.

Г. и защитника на обвиняемата М. – адв. Б. от АК – **** и ВРЪЩА делото на прокурора, ведно с приложените веществени доказателства.

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 293/2023 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол.

Определението е ОКОНЧАТЕЛНО.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.10 ч.

Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________ Секретар: _______________________

5