Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 552 от 28.10.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 364/2024
Вид
Решение № 552
Подписан
28.10.2024
В сила
25.10.2024
Състав
Теодорина Димитрова, Любка Милкова, Димо Колев

Цитирани разпоредби

  • чл.131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 ал.1 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 изр.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 ал.1 пр.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.3 т.1 пр.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.74 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.6 · Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние

РЕШЕНИЕ

№ 552 гр. Велико Търново, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

Любка Милкова при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20244100500364 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

С Решение №4/09.01.2024г., постановено по Гр.д.№537/2023г. по описа на РС – Свищов, е отхвърлен предявения от „АПС БЕТА България“ ЕООД, ЕИК 203374133, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „България” № 81в, ап.3, представляван от Христо Маринов Маринов и Петр Валента, чрез пълномощник юрисконсулт Елиана Цолова иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че С. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Свищов, им дължи сумата от 471,97 лева (четиристотин седемдесет и един лева и 97 ст. ) - главница; 398,25 лева (триста деветдесет и осем лева и 25 ст.)- възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 84,77 лева (осемдесет и четири лева и 77 ст.) - дължима договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договор за кредит за периода от 19.04.2017 г. до 20.04.2018г.; 176,26 лева (сто седемдесет и шест лева и 26 ст.) - дължима законна лихва за забава по Договора за кредит за периода от 19.04.2017 г. до 02.03.2021 г., 126,07 лева (сто двадесет и шест лева и 07 ст.) - дължима законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство за периода от 18.02.2021г. до 02.03.2021г., законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 23.03.2023г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 101/ 27.03.2023г. по ч. гр. дело № 184/2023 г. по описа на СвРС, като 1 неоснователен и недоказан.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК против първоинстанционното решение в цялост е постъпила въззивна жалба от ищеца по делото „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК 203374133, чрез пълномощник ЮК Б. Т., с която са развити оплаквания за неговата неправилност. Оспорва се като неправилен извода на първоинстанционният съд, че в конкретният случай, тълкувайки чл.17 от процесния договор, не може да се достигне до извод, че страните по договора са искали да приравнят обикновения електронен подпис /като електронно изявление/ на квалифициран електронен подпис, поради което договорът не следва да се приеме за подписан с квалифициран електронен подпис, от където следва че същият не може да се ползва с формална доказателствена сила, а от там за недоказано наличието на валидно облигационно правоотношение между „Кредисимо“ АД и ответника като кредитополучател. Сочи се, че процесният Договор за потребителски кредит №863525 е сключен на дата 19.04.2017г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние, както и че за намерението на длъжника за сключване на договора може да се съди от попълването му на данните в услугата „Плати после“, кредитен продукт „Credissimo плюс“, респ. от извършването на всички описани във въззивната жалба стъпки до достигане на крайната цел.

Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени изцяло първоинстанционното такова, вместо което постанови друго, с което уважи изцяло предявените установителни искове. Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски за ДТ и ЮК възнаграждение.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – от ответника С. В. С., чрез пълномощник адв.Б. Г. – ВТАК, с който оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. Оспорва като неоснователни оплакванията във въззивната жалба, че съдът неправилно е приложил закона, тъй като според него от интернет страницата на „Кредисимо“ ЕАД се установявало сключването на договор за потребителски кредит, по развити съображения по съществото на спора. Претендира разноски.

В СЗ въззивникът с писмено становище с вх.№9154/29.07.2024г., чрез ЮК Т., поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена по изложени съображения с характер на писмена защита. Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски.

В СЗ въззиваемата страна С. В. С., чрез пълномощника си адв.Б. Г. – ВТАК, оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена. Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

2

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

При проверка за правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна и недоказана, а обжалваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Свищов са предявени от „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК 203374133, против С. В. С., с ЕГН **********, по реда на чл.422 ал.1 ГПК обективно кумулативно съединени искове по чл.9 ал.1 ЗПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД, чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД, чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 471,97 лв. главница по Дговор за кредит №863525/19.04.2017г. между „Кредисимо“ ЕАД и С. В. С., сумата от 398,25лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сумата от 84,77лв. – дължима договорна възнаградителна лихва върху главницата по договор за кредит за периода от 19.04.2017г. до 20.04.2018г., сумата от 176,26лв. – дължима се законна лихва за забава по договора за кредит за периода от 19.04.2017г. до 02.03.2021г., сумата от 126,07лв. – дължима се законна лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство за периода от 18.02.2021г. до 02.03.2021г., ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 23.03.2023г. до окончателното изплащане, предмет на издадена Заповед по чл.410 ГПК №101/27.03.2023г. по Ч.гр.д.

№184/2023г. по описа на РС – Свищов, против която ответникът – длъжник е възразила в срока по чл.414 ал.1 ГПК, което обуславя и правния интерес у ищеца от предявяване на настоящите установителни искове по чл.422 ал.1 ГПК, предявени в едномесечният срок по чл.415 ал.4 ГПК. Изложени са твърдения, че между „Кредисимо“ ЕАД като кредитополучател и ответника в процеса С. В. С. в качеството на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит /ДПК/ №863525/19.04.2017г. при ОУ по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, като договорът е сключен като част от системата на предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние, по силата на който ответницата е получила в заем сумата от 600лв. срещу поето задължение да я върне на 12 броя вноски по 81,86лв. в срок до 20.04.2018г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащо Погасителен план, неразделна част от договора за кредит, като бил уговорен и фиксиран лихвен процент в размер на 41,24%, както и ГПР в размер на 50%. Сочи се, че ответницата на същата дата 19.04.2017г. е сключила с „Ай Тръст“ Договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ се е задължило да сключи договор с „Кредисимо“ ЕАД и да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД солидарно със С. В. С. за всички задължения по Договора за кредит 3 с „Кредисимо“ ЕАД така, както те са установени в договора за кредит и приложенията към него, като съгласно чл.3 от д/ра за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст“ се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от „Кредисимо“ ЕАД.

Сочи се, че на 19.04.2017г. „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД са сключили Договор за поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се е задължило спрямо „Кредисимо“ ЕАД за всички задължения на С. В. С. по договора за кредит, като така Ай Тръст е изпълнило задълженията си към С. С. по Договора за предоставяне на поръчителство. Сочи се, че С. В. С. не е изпълнила в срок задълженията си по договора за кредит; че на 18.02.2021г. „Кредисимо“ ЕАД е поканило Ай Тръст да плати всички изискуеми задължения на С. С. по Договора за кредит; на 23.02.2021г. Ай Тръст е погасило дължимите от С. В. С. на Кредисимо ЕАД суми, както следва:1/471,97 лв. – главница по ДПК, 2/ 84,77лв. договорна лихва за период 19.04.2017г. – 20.04.2018г. и 3/ 176,26лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва. Твърди се, че на 23.02.2021г. Ай Тръст е уведомило по електронна поща длъжника за извършеното плащане, съобразно уговореното в чл.3 ал.4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на Ай Тръст в правата на кредитора Кредисимо, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 398,25лв., ведно със сумата от 126,07лв. – обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство. Сочи се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021г. „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, като цедент, са прехвърлили своите вземания към длъжника по описания ДПК на цесионера – ищец „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК 203374133, индивидуализирани в Приложение №1 към дата 23.02.2021г., неразделна част от договора за цесия, като длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 30.03.2021г., а ако не уведомяването не е извършено надлежно, уведомлението за цесия да се счита надлежно връчено с ИМ. Сочи се, че ответникът С. В. С. не е изпълнила в срок задълженията си по ДПК до изтичането на крайния му падеж и към ИМ задължението още не е погасено.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът С. В. С. е заела становище за процесуална допустимост, а по същество - неоснователност на предявените искове, които моли да бъдат отхвърлени. Оспорила е изцяло фактическите твърдения на ищеца с ИМ, с довод, че не дължи на ищеца претендираните главница, лихва, обезщетения за забава, договорни лихви. Релевирала е възражение за погасяване по давност на претендираните с ИМ парични вземания. Релевирала е възражение за нищожност на сключения договор за потребителски кредит, поради противоречието му с императивната норма на чл.11 от ЗПК и поради заобикаляне на закона в частта на определения ГПР и размера на възнаградителната лихва. Направила е възражение за нищожност на клаузата за дължимост на договорната лихва в размер на 41,24%, поради накърняване на добрите нрави, както и възражение за нищожност на процесния договор за предоставяне на поръчителство, поради заобикаляне на закона и поради накърняване на добрите нрави.

Правно - релевантните за спора факти, изводими от събрания по делото 4 доказателствен материал, са следните:

По делото е приет представен от ищеца Договор за потребителски кредит №863525/19.04.2017г. между „Кредисимо“ АД, наричано за краткост „Кредисимо“, и С. В.

С., последната в качеството на кредитополучател, на хартиен носител, съдържащ подпис само за „Кредисимо“ АД, за който се твърди да е сключен при ОУ, според който „Кредисимо“ АД се задължава да предостави на кредитополучателя потребителски кредит, в размер и при условия, посочения в д/ра, под условие, че подаденото от кредитополучателя заявление е одобрено от Кредисимо. Според чл.6 от ДПК №863525/19.04.2017г., кредитополучателят погасява кредита съгласно Приложение №1 – Условия на кредитора, представляващо неразделна част от ДПК, несъдържащо подписи на страните, според което общият размер на предоставения от Кредисимо АД на ответницата кредит е 600лв., със срок на кредита от 12 месеца, 12 броя погасителни вноски с размер от по 61,86лв., лихвен процент по кредита: 41,24%, ГПР по кредита:50%, като взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, са посочени в ОУ, общ размер на всички плащания:742,32лв., в което Приложение №1 към ДПК №863525/19.04.2017г. се съдържа Погасителен план.