Решение № 135 от 23.02.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Бургас, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря Г* В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА

Административно наказателно дело № 20252120203908 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на Д. П. К., ЕГН **********, против

Наказателно постановление

№

25-7779000468/04.11.2025г., издадено от Началник РУ в ОДМВР-Бургас, РУ – Камено, с което за нарушение на чл.127, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева /25,56 евро/, а за нарушение на чл.183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева /51,13 евро/.

С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото Наказателно постановление, като се моли за неговата отмяна.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като завява, че поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.

След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок (предвид датата на издаване на атакуваното постановление – 04.11.2025г. и датата на подаване на жалбата – 05.11.2025г.), от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като след 1 съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 23.10.2025г. в 10:29 часа служители на РУ - Камено – свидетелите Т.

М. Г. /младши автоконтрольор/, С. К. Б. /младши полицай/, А. Г. И. /старши полицай/ били на работа, като осъществявали контрол по спазване на правилата за движение в гр. Камено, на ул. „Георги Кондолов“ до номер 80.

Тогава те възприели товарен автомобил "ФОРД ТРАНЗИТ 190Л" с peг. № *, собственост на "* ЕООД", движещ се в посока село Кръстина, който превозвал товар (дърва за огрев - нацепени), който не бил покрит, като пътникът в автомобила бил без поставен обезопасителен колан, с какъвто превозното средство било оборудвано. Свидетелят И. спрял автомобила, полицейските служители се легитимирали и предприели проверка. Поискали документите на водача и на пътника, при което установили, че превозното средство се управлявало от жалбоподателя Д. П. К., а пътникът установили като * * С.ов с ЕГН **********. При така установените данни на място свидетелят мл. автоконтрольор Т. М. Г. съставил срещу жалбоподателя Д. П. К. АУАН Серия № GA 4360959 от 23.10.2025г. за нарушения по чл.127, ал. 2 от ЗДвП и по чл.183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя, който го подписал и получил препис от него, вписвайки като възражение, че пътникът е бил с поставен колан.

Въз основа на горепосочения АУАН, на 04.11.2025г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган преценил, че с поведението си Д. П. К. е осъществил състава на нарушението по чл.127, ал. 2 от ЗДвП, за което на основание чл. 185 от ЗДвП му наложил административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева /25,56 евро/, както и на нарушението по чл.183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП, за което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 пр. 2 от ЗДвП му наложил административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева /51,13 евро/.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщените по делото материали по административнонаказателната преписка, както и от гласните, писмените и веществените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

От обстоятелствената част на АУАН, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява, че на 23.10.2025г. в 10:29 часа, в гр. Камено, по ул. „Георги Кондолов“ до номер 80, жалбоподателят Д. П. К. управлявал в посока с. Кръстина товарен автомобил "ФОРД ТРАНЗИТ 190Л" с peг. № *, собственост на "* ЕООД", който превозвал товар (дърва за огрев нацепени), който не бил покрит, а пътникът в автомобила – * * С.ов бил без поставен обезопасителен колан, с какъвто превозното средство било оборудвано.

По делото не се събра доказателствен материал, който да обори изложената в АУАН и подкрепяща се от показанията на свидетелите Т. М. Г., С.

К. Б. и А. Г. И., както и от приложения по преписката снимков и видео 2 материал, фактическа обстановка.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в значителна степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В разглеждания случай, както актът за установяване на административно нарушение, така и атакуваното наказателното постановление, са издадени от компетентни органи, видно от приложеното по делото копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН.

Независимо от горното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено в частта, с която за нарушение на чл.127, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева /25,56 евро/.

Цитираната като нарушена норма в АУАН и НП на чл. 127, ал. 2 от ЗДвП предвижда, че товарите, които може да бъдат разпилени, както и тези, които блестят и създават опасност от заслепяване, трябва да бъдат покрити.

Анализът на същата обаче, във връзка и с приложената от АНО санкционна разпоредба на чл. 185 от ЗДвП, показва, че предвиденото в чл. 127, ал. 2 от ЗДвП изискване не е насочено към конкретно правно задължено лице, т.е. липсва определен от закона субект на нарушението. Подобни общи и специфични изисквания към превозваните товари са установени и в ал. 1, и в ал. 3 на чл. 127 от ЗДвП, но за всички тях, предвид систематичното място на ал. 4, приложима е именно наредбата по чл. 127, ал. 4 от ЗДвП, определяща условията и реда за укрепване на всички видове превозвани товари. В този смисъл е и практиката на съдилищата, обективирана в Решение № 823 от 15.05.2025г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 159/2025г., Решение № 1308 от 12.04.2024г. на АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. № 192/2024г., Решение № 28 от 26.01.2023г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 892/2022г. и др.

Що се отнася до нарушението по чл.183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП съдът 3 намира, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била правилно ангажирана.

Съгласно разпоредбата на чл.183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП, наказва се с глоба 100 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска.

В разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП пък се предвижда, че водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, каквото безспорно е процесното МПС, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

В настоящия случай, наред с изложеното в процесния АУАН Серия № GA 4360959 от 23.10.2025г., който както бе посочено по-горе, като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл.

189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, които са и необорени от други доказателствени източници, в хода на делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Т. М. Г., С. К. Б. и А. Г.

И.. От показанията на същите – полицейски служители и очевидци на нарушението, се установява, че докато е управлявал товарен автомобил "ФОРД ТРАНЗИТ 190Л" с peг. № * на отразените в АУАН дата и място, жалбоподателят – водач е превозвал пътник, който не бил изпълнил задължението си за използване на обезопасителен /предпазен/ колан, с какъвто превозното средство е било оборудвано. Така например свидетелят Б. последователно споделя причината, поради която товарният автомобил е бил спрян за проверка, мястото, времето и начинът по който това е станало, констатираното при проверката и възраженията на водача. Свидетелят изрично заявява и че лично е възприел пътника в автомобила без поставен обезопасителен колан по време на движение на МПС-то, както и че водачът е бил с колан – „Аз го видях, че е без колан. В движение го видях. Водачът имаше колан.“ Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, които споделят свои непосредствени впечатления от процесния случай.

Същите са незаинтересовани от изхода на делото, като показанията им са последователни и безпротиворечиви.

От своя страна, възражението на жалбоподателя, че пътникът е бил с поставен колан и го е свалил едва след спирането на автомобила от движение, е неподкрепено с каквито и да е доказателства.

Настоящият съдебен състав приема и че деянието е правилно квалифицирано като нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП и правилно е подведено под санкционната норма на чл. 183, ал. 4, т. 7 пр. 2 от ЗДвП.

Предвиденото в последната наказание е във фиктиран размер от 100 лева, поради което не може да се обсъжда въпросът за неговото намаляване.

Конкретното деяние не може да се счете за маловажно по смисъла на чл.

28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в 4 сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха основателни доводи и не се ангажираха доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН би било незаконосъобразно.

По изложените съображения, атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено в частта, в която за нарушение на чл.183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 пр. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева /51,13 евро/.

По разноските:

Предвид изхода на делото, право на разноски имат и двете страни, но доколкото такива не са претендирани, съответно не са и представени доказателства реалното им извършване, то разноски в настоящото производство не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-7779- 000468/04.11.2025г., издадено от Началник РУ в ОДМВР-Бургас, РУ – Камено, В ЧАСТТА, в която за нарушение на чл.127, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 185 от ЗДвП, на Д. П. К., ЕГН **********, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева /25,56 евро/.