Решение № 1353 от 16.03.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1353 гр. София, 16.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Ваня Н. И.

Десислава Алексиева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Десислава Алексиева Въззивно гражданско дело № 20211100514111 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

С решение № 20185999 от 15.09.2021 г. по гр. д. № 4044 по описа за 2020 г. на СРС, ГО, 171 -ви състав са отхвърлени предявените от Т. О. М., ЕГН ********** и П. О. М., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. София, ж.к. „******* против М. А. И., ЕГН ********** и Е. В. И., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. София, ж.к. ******* евентуално съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4, за прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 37, том II, с рег.№ 4305, дело № 205/2017 г. от 10.05.2017 г. на нотариус М.И., с район на действие – РС - София, вписана в регистъра на НК под № 260, поради привидност, липса на основание и нарушаване на добрите нрави, като неоснователни. С решението са отхвърлени предявените от Т. О. М., ЕГН ********** и П. О. М., ЕГН ********** против М. А. И., ЕГН ******* и Е. В. И., ЕГН **********, евентуално съединен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на всеки от ищците, разделно сума от по 17 500 лева, представляваща продажна цена, уговорена в договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 37, том II, с рег.№ 4305, дело № 205/2017 г. от 10.05.2017 г. на нотариус М. И., с район на действие – РС-София, вписана в регистъра на НК под № 260, като неоснователен. С решението са осъдени Т. О. М., ЕГН ********** и П. О.

М., ЕГН ********** да заплатят на М. А. И., ЕГН ******* и Е. В. И., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1840 лв. разноски по делото.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от Т. О. М. и П. О. М..

Решението се обжалва изцяло. Според жалбоподателите фактическият извод на първоинстанционния съд, че сумата била платена на два транша е грешен. Твърди, че освен твърденията на ответника по делото не са събрани други доказателства в подкрепа на този извод, а първа инстанция прави този грешен извод. Счита, че фактът на плащане е недоказан по делото. Излага съображения, че неправилно първоинстанционният съд е кредитирал свидетелските показания на Н., доколкото счита, че попадат в забраната на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК. Твърдят, че е налице абсолютна симулация и/или липса на кауза поради симулативност на изявлението за получаване на продажната цена и поради липсата на 1 типичната за покупко-продажбата кауза – прехвърляне на собственост срещу договорена продажна цена. Поддържат, че продажната цена е явно несъразмерна, поради което противоречи на добрите нрави. По евентуалната претенция по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, жалбоподателите считат, че изводът, че цената е платена е необоснован. Отправят искане за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на исковете.

От въззиваемите страни Е. И. и М. И. е постъпил отговор. Излага се становище за неоснователност на въззивната жалба. Твърдят, че доказателствената тежест за доказване факта на плащане на цената пада върху ищците, но те не са доказали това обстоятелство.

Поддържат, че свидетелите и експертизата са доказали, че е правен ремонт на апартамента, които пари са именно от продажната цена. Същевременно твърдят, че О. М. е купил джип.

Именно ответниците са платили погребенията на Д.А. и О. М.. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че сделката не е привидна, нито сключена при липса на основание или в нарушение на добрите нрави. Счита, че не били допуснати наведените от въззивника нарушения. Отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за установено следното:

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси - само доколкото са посочени в жалбата. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите във въззивната жалба, въззивната инстанция приема следното:

Съдът е сезиран с евентуално съединени искове за нищожност по чл. 26, ал. 2, преложение 5 от ЗЗД, чл.26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД , чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и евентуално иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

По делото не се спори между страните, а и това се установява от писмените доказателства по делото, че на 10.05.2017 г. е сключен нотариален акт №37, том II, рег. № 4305, дело № 205 от 10.05.2017 г. , по силата на който Д.Ц.А. продава на М. А. И. и Е. В. И. апартамент № 52, с идентификатор ***, находящ се в гр. София, блок № 38, втори етаж, вх. „В“ , със застроена площ от 65,66 кв.м. , заедно с избено помещение №5 за цена в размер на 35 000 лева , която цена Д.Ц.А. е заявила, че е платена от купувачите по банков път преди сключването на нотариалния акт. Данъчната оценка към момента на изповядване на сделката е 34 037,60 лева. В полза на продавача е запазено право на ползване върху апартамента пожизнено и безвъзмездно.

Установява се, че на 19.04.2019 г., М. И. и Е. И. са продали същия апартамент на А.М. И. и В. М.ов И..

От представено удостоверение за наследници от 10.09.2019 г. се установява, че Д.Ц.

А.а е починала на 07.09.2019 г. и е оставила свои наследници по закон – низходящите на починалия и на 21.08.2019 г. син О. П. М. , а именно П. О. М. и Т. О. М. – настоящи ищци.

Установява се също така от талон за л.а. „Мицубиши Паджеро“, че О. М. е закупил автомобила на 07.12.2016 г.

От гласните доказателства на св. М.И., нотариус изповядал процесната сделка, се установява, че при сключване на сделка се проверяват личните карти на явилите се лица в МВР и дали са на лицата, които са в кабинета, след това прочита сделката, пита потвърждава ли се, след което се подписва акта. В края на нотариалния акт пише, че страните декларират, че това е действителната уговорена цена, както и че са запознати с наказателната отговорност. Питат страните дали цената е платена предварително, дали ще се плати след вписване или преди вписване. В акта платежните документи не се описват. Записват се изявленията на страните как са уредели отношенията си по повод плащането на цената.

2

От свидетелските показания на Н.Н., живущ в гр. София, ж.к. *******, съсед на Д.А.стасова и О. М., живущи в ап. 52, на ет. 2 над свидетеля. Двамата били майка и син.

Познавал Д. от около 20 години. Д. била на преклонна възраст – около 80 години, а О. бил с детски паралич и му било трудно да се движи. Познавал ответниците, тъй като те се грижели за Д. и О.. Виждал през прозореца си М. и големия му син да носят О. и да го качват в лека кола и след 3-4 часа да го връщат. Той имал проблем с краката. О. починал 2019 г., свидетелят бил лично на погребението. Майката на О. починала 6/7 септември 2019 г. С О. често играели табла и пиели по бира пред входа на блока. О. му бил споделил и му показал, че в нощните шкафчета до спалнята му имал пари. Свидетелят се почудил откъде пенсионер с инвалидна пенсия има такива пари. Няколко дена по-късно О. се похвалил, че продали апартамента. Нито О., нито майка му са работили. Те били пенсионери. Започнал полека- лека да си стъпва на краката: започнали ремонт на апартамента, шпакловане, боядисване, ламинат, плочки, което радвало съседите, защото не било хубаво инвалид да живее в мизерия. О. се похвалил, че купил и джип. О. му казал, че струва около 11-12 хил. лева. Свидетелят не познавал внуците, в апартамента никога не ги е виждал. О. и Д. имали нужда от грижи, само М. и Е. са полагали грижи за тях. Това е видял като техен комшия. Д. я познава от 20 години. О. му се похвалил, че е продал апартамента, но не е казал за каква сума. Похвалил му се , че има и пари. Сделката била 2016 – 2017 г. С майка му само се поздравявал, контактувал основно с О..

От разпита на св. Г.Т.С. се установява, че познава М. и Е. от 2015 – 2016 г. Познава и Д. и О. М.и. Качил им веднъж ламинат. М. дал номера му на Д. и О., ако имат нужда да му звънят. Помагал им за една седмица за около 20 мин. –половин час. За напазаруване, да помогне на О., да го заведе до тоалетната. Апартаментът е в ж.к. „Свобода“ на втори етаж.

Когато аз съм помагал, М. и Е. са били на почивка. За тези седем дни получил заплащане.

Ходил до магазина да пазарува. Било преди две, три години. М. му дал пари за пазара 250 лева. След като починала Д., М. го изпратил да вземе багаж, но тогава установил проблем с ключалката, в апартамента било ровено. Ставало въпрос за пари и кола, но не знае подробности.

Свидетелските показания, събрани по делото са логични, последователни, непосредствени, задълбочени, житейски логични и взаимно се допълват със събраната по делото доказателствена съвкупност, поради което същите следва да бъдат кредитирани в цялост.

От приетото по делото като неоспорено заключение на СТЕ, което настоящият състав кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено се установява състоянието на апартамента към деня на огледа – в дневната, кухнята и антрета – ламинат по под и тапети по стени, в стаята – ламинат по под и латекс по стените, в банята – теракот по под и фаянс по стени; дограмата по прозорците – стара, слепена, дървена, само кухнята е с подменена дограма. Вътрешните врати са стари, талашитени. Входната врата е подменена с метална. Като цяло в добро състояние, но се нуждае от освежителен ремонт. В заключение, вещото лице определя средната пазарната стойност на апартамента в размер на 70 760 лева.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, от правна страна въззивният съд намира следното:

Трайната съдебна практика на ВКС приема, че когато са предявени няколко иска за недействителност на една сделка, съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, предявени според тежестта на порока и само ако приеме, че сделката е валидна, той е длъжен да разгледа основанията за унищожаемост. Съдът е длъжен да разгледа основанията на нищожност според тежестта на сочения порок в поредност от най-тежкия (противоречие със закона или заобикалянето му) през по-леките, каквито са липсата на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липсата на форма. Когато съдът приеме, че сделката е валидна, той е длъжен да разгледа основанията за унищожаемост, подредени също според тежестта на порока и ако сделката не подлежи на унищожение поради сочените пороци да премине към разглеждане на основания за висяща недействителност като извършването и без или извън надлежно учредената представителна власт. В този смисъл решение № 198 от 10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. IV г. о. ВКС. Решение № 199 от 12.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 583/2016 г., IV г. о., ГК.

3

Съобразявайки константата съдебна практика, настоящият въззивен състав намира, че следва да разгледа предявените евентуални искове в следната последователност: иска за нищожност на сделката поради липса на основание - чл.26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД, на второ място нищожност по чл. 26, ал. 2, предложение 5 от ЗЗД – привидност и чл. 26, ал. 1, предл.

3 ЗЗД – противоречие с добрите нрави.

По иска за нищожност на сделката поради липса на основание - чл.26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД. Ищците аргументират липсата на основание с твърдение за симулативно изявление на продавача, че е получил цената, а всъщност според ищците продавачът не е получил цената и не е желал да получи продажната цена срещу собствената си престация- прехвърляне на правото на собственост.