Решение № 262 от 18.12.2023, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. Враца, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Христина Т. Цекова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20231400500464 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 3484/04.07.2023 г. на "АДВАНС ТЕРАФОНД" АДСИЦ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изп.директор Р. И. М., чрез пълномощниците адв.Б. В. П. и адв.Н. И. П., против Решение № 149/25.05.2023 г. по гр.д.№ 957/2022 г. по описа на Районен съд-Бяла Слатина, с което е отхвърлен предявеният от дружеството-въззивник против "ЮНАЙТЕД 2004" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Н. С. Д., установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано, постановено при съществено нарушаване на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Според въззивника, доводите на първоинстанционния съд се основават на тенденциозно и превратно възприемане на фактите по делото, без да се прави анализ относно наличието или отсъствието на връзка между тях. В тази насока посочва като пример изводът на съда, че ищецът не е действал добросъвестно към момента на сключване на договора за покупко-продажба от 15.07.2013 г., тъй като от представените по делото скици на процесните имоти е видно, че още на 30.05.2013 г. е вписан Договор за аренда № 265, том 3, рег. № 1848 със собственик "Адванс Терафонд" АДСИЦ и арендатор "Агрипродукт" ЕООД.

Навежда доводи, че при анализа на записаната върху скиците информация е видно, че никъде не е посочено, че Договор за аренда на земеделска земя № 265, т.3, рег. № 1848 е сключен между посочените дружества, както и че този 1 договор е отнесен към обстоятелството "Носители на други вещни права по данни от КРНИ", а не към обстоятелството "Собственици по данни на КРНИ".

Счита, че съдът не би допуснал тази грешка ако е извършил сравнение на информацията от скиците с приложените справки от имотната партида на "Юнайтед 2004" ООД, от които е видно, че на 30.05.2013 г. е вписан Договор за аренда № 258, том 3, вх.№ 1848, т.е. двата записа са идентични с изключение на посочените номера на договора - № 258 и № 265, което води до извод за допусната грешка от СГКК-Враца, тъй като електронната система на АВ не би допуснала вписване на два различни документа с един и същ входящ номер – 1848. Въззивникът счита, че доколкото възражението, че е сключил договор за аренда на земеделска земя преди сключването на договора за покупко-продажба е въведено от ответника, то същият е следвало да докаже наличието на такъв договор. Изтъква, че такива доказателства липсват, а районният съд извлича информация за наличието на този юридически факт (Договор за аренда № 265, т.3, рег. № 1848 между "Адванс Терафонд" АДСИЦ и "Агрипродукт" ЕООД) без да е налице такъв договор по делото. Това процесуално нарушение пряко се е отразило и на крайния извод на съда за наличието на недобросъвестно поведение на ищеца. Според въззивника, районният съд е достигнал до този погрешен извод и като не се е съобразил с разпоредбите на Наредба № РД-02-20-4 от 11.10.2016 г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри (обн.ДВ бр.83 от 21.10.2016 г.) и по-конкретно с Приложение № 2 към чл.7, ал.3, предвиждащо, че при издаване на скица на поземлен имот, същата следва да съдържа и данни за собствеността, собствениците, носителите на вещни права, актовете, удостоверяващи правата и номера на имотната партида. Посочва се, че въз основа на издадената от АГКК скица може да бъде направен единствено безспорен извод, че "Адванс Терафонд" АДСИЦ е собственик на имотите на база описания нотариален акт от 13.07.2013 г., а "Агрипродукт" ЕООД е носител на вещни права на основание договор от 30.05.2013 г.

Във връзка с така изложените съображения, въззивникът иска по делото да бъдат събрани нови доказателства, с които да се докаже, че няма Договор за аренда на земеделска земя № 265, т.3, рег. № 1848 между "Адванс Терафонд" АДСИЦ и "Агрипродукт" ЕООД и такъв договор не е бил вписван в СВ-Бяла Слатина, а вписаният акт е Анекс към Договор за аренда № 265, том 3, вх.№ 1855 от 30.05.2013 г., сключен между физически лица. Навежда и доводи, че отразяването на данни в КККР има констативно, а не конститутивно действие, и издадената на база тези регистри скица не може да служи за доказателство за сключен договор от 30.05.2013 г. между "Адванс Терафонд" АДСИЦ и "Агрипродукт" ЕООД, без при формиране на крайния си извод съдът да прегледа и съобрази и самия договор.

На следващо място в жалбата се изразява несъгласие и с извода на районния съд, че не обосновава добросъвестност фактът на упълномощителната сделка между В. Ц. К. и "Адванс Терафонд" АДСИЦ (упълномощител), които на 15.04.2013 г., три дни след 12.04.2013 г. (датата, на която Р. Г. И. е назначена, но все още не е вписана за управител на "Юнайтед 2004" ООД) извършват упълномощителна сделка при условията на чл.38 ЗЗД, т.е. приобретателят е индивидуализирал чужди недвижими имоти преди да е придобил собствеността върху тях и то по реда на чл.38 ЗЗД като 2 ги е отдал под аренда, респ. впоследствие под наем. Навеждат се доводи, че никъде в пълномощното, с което ищецът упълномощава К. Ц. К. да купува имоти от името и за сметка на дружеството не са индивидуализирани процесните имоти, поради което твърдението на съда е неистина и е в разрез с правилата на логическото мислене. Посочва се, че "Адванс Терафонд" АДСИЦ е публично дружество, чийто основен предмет на дейност е покупка, отдаване под наем/аренда и продажба на земеделска земя, като за периода си на дейност е закупило и продало около 500 000 дка земеделска земя. Сочи се също, че дружеството работи с петима представители и около 30 пълномощника, които сключват сделки от негово име и за негова сметка.

Поради огромния брой сделки дружеството издава пълномощни, които са валидни за една година и в които не се описват конкретни имоти, като такова е и издаденото пълномощно на 15.04.2013 г. на К. К. и В. К. – дългогодишни представители на дружеството.

Прави се оплакване, че районният съд не е тълкувал текстовата информация в приложената по делото Тъжба вх.№ 5578/13 от 07.06.2013 г. до СГП, в която има твърдение, че Р. Г. И. е започнала да се разпорежда с имоти като е сключвала договора за отдаване под аренда и предварителни договори за покупко-продажба на земя, постъпленията от които е присвоила.

Въззивникът прави изводи, че нотариалното прехвърляне на процесните имоти от ответното дружество на праводателя му В. Р. Я. е осъществено на 03.06.2013 г., а тъжбата е депозирана на 07.06.2013 г., но в последната не е налична информация за нотариалното прехвърляне на имотите, а само за сключени договори за аренда, т.е. ответното дружество още към 31.05.2013 г., а не на 07.06.2013 г., е знаело, че има за нов управител Р. Г. И..

В жалбата се изразява несъгласие и с извода на първоинстанционния съд, че купувачът "Адванс Терафонд" АДСИЦ не може да бъде добросъвестен приобритател с оглед Решение № 282/05.02.2016 г. на СГС и Решение № 2790/04.08.2017 г. на РС-Бяла Слатина. Въззивникът навежда доводи, че тези решения са последващи извършените прехвърлителни сделки от "Юнайтед 2004" ООД към В. Р. Я. и след това от В. Р. Я. към него. Счита, че при определянето на добросъвестното поведение определящо е знанието към момента на извършването на сделките, а не узнатото пост фактум.

Изтъква, че упълномощеното от него лице В. К. не е могъл да знае, че информацията в ТР е недостоверна. Посочва, че ответникът твърди, че е установил още в началото на м.06.2013 г., че е налице промяна в управлението и представителството му, т.е. близо 45 дни преди осъществяването на сделката между В. Р. Я. и "Адванс Терафонд" АДСИЦ, а от изложеното в тъжбата е видно, че "Лимекс Груп Холдинг" АД е установил сключването на договори за аренда и на предварителни договори за покупкопродажба, но не е предприел никакви действия за предотвратяване сключването на окончателни договори и за защита правата на ответното дружество, в което е съдружник. Въззивникът счита, че това бездействие на ответника е оправдано от районния съд с извода, че ищецът не може да черпи права за своята добросъвестност, позовавайки се единствено и само на вписване и последиците от това вписване на несъществуващи обстоятелства.

Развива съображения, че правата на добросъвестния приобретател не могат да бъдат отнемани на основание нищожност на сключената сделка, тъй като тази нищожност действа от момента на постановяването й занапред, а 3 релевираната от ответника нищожност на сделките между "Юнайтед 2004" ООД и В. Р. Я. и между В. Р. Я. и "Адванс Терафонд" АДСИЦ не може да бъде противопоставена на ищеца, тъй като същият не е бил страна в производството по гр.д.№ 96/2015 г. по описа на РС-Бяла Слатина, приключило с Решение № 288/15.12.2015 г., с което е прогласена тази нищожност. Въззивникът изразява несъгласие и с извода на районния съд, че транслативният ефект на придобивната сделка не е настъпил, тъй като не е налице решение на ОС на "Юнайтед 2004" ОС. Счита, че този извод е в противоречие с ТР № 3 от 2013 г. на ВКС.

По отношение действието на Решение № 282/05.02.2016 г. на СГС, влязло в сила на 01.03.2016 г., с което са обявени за несъществуващи вписването на управлението от 09.05.2013 г. и новия дружествен договор, и въз основа на което вписването е заличено и са възстановени старият управител и дружествен договор, в жалбата се извършва позоваване на ТР № 1/06.12.2002 г. по тълк.д. № 1/2002 г., ОСГТК на ВКС, според което заличаването няма обратно действие. Посочва се, че извършеното вписване на стария управител има действие спрямо третите лица от 29.03.2016 г. занапред, а съгласно чл.10 от Закона за търговския регистър трети добросъвестни лица, какъвто е ищецът, могат да се позоват на вписванията в ТР, дори ако впоследствие вписаното обстоятелство бъде обявено за несъществуващо.

В жалбата се сочи, че от заключението на съдебно-графологичната експертиза се установява по безспорен начин, че актовете за продажба на недвижимите имоти са подписани от вписаната в ТР към момента управителка на дружеството Р. Г. И., която собственоръчно е изписала и трите си имена, както и от нотариус Г. Х., както и че печатът на същите нотариални актове и на нотариалната кантора на същия нотариус. Извършва се и позоваване на показанията на свидетелката Р. И., от които се потвърждава, че е подписвала документи пред нотариус и е присъствала в описана от нея като местонахождение кантора на нотариус Г. Х.. Прави се извод, че след като ответникът не е доказал порок при осъществяване на нотариалното удостоверяване на договорите за покупко-продажба, то актът на нотариуса има доказателствена сила, която следва да бъде зачетена от съда.

Въззивникът намира за неправилни и изводите на районния съд, че е установено със сила на пресъдено нещо, че Р. И. не е имала правомощието да извършва разпоредителни сделки с имуществото на "Юнайтед 2004" ООД, както и че безспорността на това твърдение е нарушаването на дружествения договор на това дружество. Счита, че дори и да е налице нарушаване на дружествения договор от управителя, това би имало действие и значение само във вътрешните отношения в съответното дружество и този факт не може да бъде противопоставен на трети лица.

В обобщение на всичко изложено, въззивникът прави следните изводи:

1. Обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на материалния закон и процесуалните правила;

2. Разпоредителните сделки, извършени от "Юнайтед-2004", чрез управителя Р. Г. И., са валидни и пораждат вещно-прехвърлителен ефект;

3. Разпоредителната сделка, извършена от В. Р. Я., с която се прехвърлят недвижими имоти на "Адванс Терафонд" АДСИЦ е валидна и поражда вещно-прехвърлителен ефект, тъй като дружеството е добросъвестен 4 купувач и е заплатило договорената пазарна цена на имотите;