Решение № 163 от 20.10.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Бургас, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Кремена Ил. Лазарова

Албена Янч. Зъбова Кочовска при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20262000500201 по описа за 2026 година

Производството е образувано по повод постъпилата въззивна жалба на „АБ 12“ ЕООД, чрез процесуалния представител адв.П. В. против решение № 228/30.03.2026г, постановено по гр.д.№ 297/2025г на ОС –Бургас, с което е отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск против „Тис енд уин“ ЕООД и М. А. З. да се приеме за установено, че първият ответник не дължи на втория сумата 34 956,12лв, частичен иск от общо 320 000лв, дължими по запис на заповед, издаден на 03.09.2019г, въз основа на който по ч.гр.д.№ 2715/2024г на БРС е издаден изпълнителен лист и е образувано изп.дело № 737/2023г на ЧСИ с рег.№ 800 на КЧСИ. Атакуваното решение е оспорено като неправилно и необосновано.Като неправилен е оспорен извода на съда, че твърдения за каузално правоотношение не са въведени и че разглеждането им разширява предмета на делото.Този извод е неточен, тъй като в исковата молба се твърди, че записът на заповед не е подписан от законния представител, липсва действително възникнало задължение, вземането не съществува и не е налице каузално правоотношение, което да обезпечава.Тези твърдения задължават съда да изследва каузата, тъй като предявеният иск е за несъществуване на вземане, а не за формална нередовност на документа. Съдът е допуснал процесуално нарушение като не е обсъдил доказателства за наличие на каузална сделка, а от друга страна не е съобразил, че разпитаният свидетел е издател на ценната книга и е бил действащ представляващ и управител на ответното дружество и е запознат с действителните уговорки между страните и наличието на каузално

1 правоотношение между тях. В нарушение на материалния закон съдът е изследвал само автентичността на подписа, но редовността от външна страна на записа на заповед не изключва възможността да се изследва каузалното правоотношение. С отказа да се изследва наличието или липса на кауза, съдът е допуснал процесуално нарушение – отказ да се съберат доказателства относно каузата. Цитира практика на ВКС, според която съдът е длъжен да изследва каузалното правоотношение при спор за съществуването на вземането, както и всички възражения и доказателства за това.Моли да се отмени обжалваното решение и да се уважи предявеният иск, като и да се присъдят направените разноски.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от М. З., чрез адв.П., в който тя е оспорена като неоснователна. Оспорен е доводът в жалбата, че следва да се изследва каузалното правоотношение.Издадената по ч.гр.д.№ 2715/2024г на БРС заповед за изпълнение е на основание редовен от външна страна запис на заповед, издаден от „Тис енд уин“ЕООД в полза на З., чийто падеж е настъпил. Въззивното дружество не оспорва с исковата молба и не може да оспорва по-късно наличието или липсата на каузално отношение между трети страни, в конкретния случай ответниците по иска.Моли да се отхвърли въззивната жалба и да се присъдят направените в двете инстанции разноски.

Постъпил е и отговор на въззивната жалба от адв.П., процесуален представител на „Тис енд Уин“ЕООД , в който жалбата е оспорена като неоснователна.Оспорен е доводът в жалбата, че в производството следва да се изследва каузалното правоотношение. Изложени са аналогични на тези в отговора на М. З. доводи и възражения. Моли да се потвърди обжалваното решение и да се присъдят направените разноски.

По делото е постъпила частна жалба от „АБ 12“ ЕООД против определение № 1805/23.06.2026г по гр.д.№297/2025г на ОС –Бургас, постановено в производството по чл.248 ГПК.

Производството е по чл.464,ал.1 ГПК. Предмет на спора по него е отричаното от ищеца съществуване на право на вземане на присъединения кредитор. Всяка страна в гражданското съдопроизводство следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава исканията и възраженията си.

При отрицателния установителен иск ищецът доказва твърденията си, с които обосновава правния си интерес от него – като установи наличието на свое защитимо право, засегнато от спора, доказвайки фактите, от които то произтича. Единствено ответникът е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право /Така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК /.

В едномесечния срок по чл.464,ал.1, изр.3 ГПК е предявен иск от „АБ 12 „ЕООД срещу „Тис енд Уин“ ЕООД и М. З. с петитум : да се приеме за установено, че ответникът З. няма вземане против „Тис енд Уин“ ЕООД за сумата 34 956,12лв ,частичен иск от общо 320 000лв, за които е издаден 2 запис на заповед от издател – „Тис енд УИН“ ЕООД на 03.09.2019г.В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищецът е взискател по изп.дело № 737/2023г на ЧСИ И. Б., с длъжник „Тис енд Уин“ ЕООД , по което ответникът М. З. е конституиран като присъединен взискател с вземане, произтичащо от запис на заповед за сумата 320 000лв. По заявление на ответникът З. е образувано ч.гр.д.№ 2715/2024г на РС –Бургас, по което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за същата сума.В извършено разпределение на 17.01.2025г от ЧСИ Б. на постъпили суми от публична продан на недв. имот, на взискателя З. е разпределена сума в размер на 34 956,12лв.Твърди се, че ответникът З. няма вземане в посочения размер, тъй като записът на заповед не е подписан от управителя на дружеството – длъжник В. Ш., а освен това вземането не съществува и на каузални основания, т.е.записът на заповед не е издаден като обезпечение на съществуващо вземане по каузално правоотношение.

По делото е постъпил отговор само от конкуриращия взискател –М. З., в който искът е оспорен като неоснователен.Оспорено е твърдението,че вземането по записа на заповед не съществува и че ценната книга не е подписана от управителя на дружеството –длъжник.Не са въведени твърдения за съществуване на каузално правоотношение, вземането по което е обезпечено с ценната книга.

С атакуваното съдебно решение първоинстанционният съд е приел, че вземането на взискателя М. З. произтича от редовен от външна страна запис на заповед, за който по делото е установено, че е автентичен документ – носи подписа на управителя на дружеството –издател Ш..По отношение на наличието на каузална сделка, за наличието на която има данни в свидетелските показания на свид.Ш., съдът е приел,че такива твърдения не са въведени от никоя от страните по делото.Мотиви в тази връзка не са изложени, а съдът е приел, че предявеният иск е неоснователен.

При служебната проверка на обжалваното съдебно решение не се констатираха пороци, водещи до нищожност и недопустимост на акта.По правилността съдът е ограничен от посоченото в жалбата- чл.269 ГПК.

По отношение на възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка не са налице оспорвания във въззивната жалба и отговорите. Няма спор, че изп.дело № 737/2023г на ЧСИ И. Б. е образувано по молба на ищцовото дружество „АБ 12 „ ЕООД против длъжник „Тис енд уин“ ЕООД. По него като присъединен взискател е конституиран ответникът М. З., въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.№ 2715/2024г на БРС. Заповедта на изпълнение е издадена въз основа на документ – запис на заповед за сумата 320 000лв, с издател – длъжника по изпълнителното дело, издаден на 03.09.2019г, с падеж на задължението 30.12.2022г.Против заповедта за изпълнение не е подадено възражение от длъжника по реда на чл.419, вр.чл.414 ГПК. Не се спори , че 3 по изпълнителното дело е извършено разпределение на суми от публична продан на недвижими имоти на длъжника на 17.01.2025г, като в полза на ответника М. З. е разпределена сума в размер на 34 956,12лв.С оглед на изложеното ищецът е установил правния си интерес от предявения отрицателен установителен иск – присъединяването на М. З. като кредитор на „ ТИС енд УИН“ ЕООД към образуваното от ищеца срещу същия длъжник изпълнително дело № 737/2023г на ЧСИ И. Б. и оспорването на съществуването на вземането на присъединения кредитор. От заключението на назначената съдебно- графологична експертиза се установява, че записът на заповед е подписан от управителя на дружеството – издател към момента на издаването й – В. А. Ш.. Както е посочено и в мотивите на обжалваното решение, касае е се за редовен от външна страна запис на заповед, съдържащ реквизитите по чл.535 ТЗ, който поражда менителнично задължение. Спорен е въпросът дали в производството по чл.464,ал.1 ГПК, касаещо спор между конкуриращи се взискатели, при което вземането на взискателя - ответник произтича от запис на заповед, следва да се установи наличие на вземане по каузално правоотношение между ответниците : взискател и длъжник, за обезпечение на което да е издадена ценната книга. Както е прието в практиката на ВКС, която се споделя от настоящия състав, когато оспореното вземане е основано на запис на заповед, ответникът/конкуриращият взискател, на първо място, следва да докаже, че е снабден с редовен запис на заповед, който поражда менителнично задължение за другия ответник/длъжника по изпълнението. Когато ответник е поемателят/ както е настоящия случай/, той следва да представи документ, който отговаря на изискванията по чл. 535 и чл. 536 ТЗ, и изискуемост на задължението по записа на заповед.Представянето на такъв документ не всякога е достатъчно, за да приеме съдът по иска по чл. 464 ГПК, че оспореното вземане съществува.

Записът на заповед е едностранна абстрактна сделка, при която основанието на безусловно поетото задължение за плащане не е част от съдържанието, респ. условие за действителност. По отрицателния установителен иск абстрактният характер на записа на заповед не следва да се абсолютизира.

Менителничните правоотношения не се пораждат и не съществуват единствено поради абстрактните сделки, инкорпорирани в записа на заповед, а от фактически състави, в които той е само един елемент. Причина за издадения запис на заповед е в друго правоотношение, наречено в съдебната 4 практика и теория каузално. Оспорващият взискател не разполага и с предявения отрицателен установителен иск не упражнява възражения на длъжник по записа на заповед. По иска той защитава правото да се удовлетвори без конкуренцията на взискател, който макар и снабден с изпълнителен лист по издаден запис на заповед, е привиден кредитор на длъжника по изпълнението. Поемателят по записа на заповед не е добросъвестен приносител на менителничния ефект в смисъла по чл. 465 ТЗ поемателят винаги знае какви са правоотношенията му с издателя. Той винаги знае дали при настъпилата изискуемост на менителничното задължение издателят е негов длъжник и по правоотношение, което е причината за издадения запис на заповед. Когато каузално правоотношение не е възниквало или е възникнало, но е прекратено към момента на приключване на съдебното дирене по делото по чл. 464 ГПК, поемателят не е кредитор на длъжника по изпълнението. Поради това, когато искът по чл. 464 ГПК е предявен срещу поемателя, в негова тежест е да докаже не само, че е снабден с редовен запис на заповед и изискуемост на задължението по него, но и съществуващо вземане по каузалното правоотношение – решение № 272 /05. 05. 2026г по гр. д. № 2804 /2025г на четвърто гр.о. на ВКС.В исковата молба ищецът изрично е оспорил наличието на каузално правоотношение, от което да произтича вземането по записа на заповед, с поемател взискателят З.. В отговора на исковата молба на ответника З. твърдение за наличие на такова правоотношение / заемно или друго/ не е въведено.В показанията си разпитаният като свидетел бивш управител на дружеството – издател Ш. сочи, че записът на заповед е издаден по повод заемно правоотношение между дружеството и З.. С оглед забраната на чл.164, ал.1, т.3 ГПК договор за заем за сума в размер на 320 000лв не може да се установява със свидетелски показания.След разпита на свидетеля Ш. процесуалният представител на длъжника по изп.дело „Тис енд уин“ ЕООД заявява, че не му е известно такъв договор да съществува, а съдът е задължил другия ответник взискателя З. да представи договор за заем с длъжника. Такъв договор в следващото съдебно заседание не е представен – представено е сканирано копие, без легализиран превод, което е оспорено и не е направено доказателствено искане от страна на ответника З. да се отложи делото, за да се представи оригиналът на документа. Без значение е, че съдът сам си е отменил определението, с което е задължил този ответник да представи 5 договора за заем, тъй като, ако е направено такова искане, което бъде оставено без уважение, би било основание да се твърди процесуално нарушение пред въззивната инстанция и съответно да бъде поискано да се представи това доказателство пред тази инстанция- чл.266, ал.3 ГПК.