Решение № 225 от 20.12.2023, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Силистра, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кремена Ив. Краева при участието на секретаря Глория Недева като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Гражданско дело № 20233400100228 по описа за 2023 година

ИЩЦИТЕ – Р. Ш. Ю. с ЕГН ********** и М. А. Ю. с ЕГН ********** са претендирали от съда да постанови решение, с което да осъди ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177 да заплати обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в размер от по 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева на всеки от ищците, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от смъртта на техния син Тунджел Р. Ш. при ПТП, както и законната лихва върху тази сумата, считана от 21.03.2023г. - датата, на която е заведена застрахователната претенция по чл.380 от КЗ, до окончателно изплащане на сумата.

В съдебно заседание е прието направено от ищците намаляване на претенциите и производството по делото е прекратено частично, поради частично оттегляне на предявените от М. и Р. Ю. искове за разликата над 70 000 лв. до предявения с исковата молба размер от по 150 000 лв.

В исковата молба се твърди, че 24.11.2018г. в с. Окорш, област Силистра, на кръстовището на ул. Н.Петков с ул. Росица е настъпило ПТП с лек автомобил марка „Мазда“, модел „Примаси“ с per. №****, управляван от Д. Д. Е., който при движение с несъобразена скорост и без да намали, блъснал странично в лявата част на тялото, намиращият се по средата на пътното платно Тунджел Ш.. В резултат на удара тялото на пострадалия Тунджел Ш. се отделило от уличното платно, автомобилът го понесъл със себе си и след около 7-8 метра паднало на пътя, вляво от платното, в посока към гр.

Исперих.

След извършен преглед в болницата в гр. Силистра и направен скенер, 1

Тунджел Ш. бил транспортиран до МБАЛ „Св. Анна“ в гр. Варна, където въпреки оказаната му медицинска помощ, починал на 28.11.2018г.

Във връзка с настъпилото събитие е водено НОХД, приключило с Присъда №260009 от 12.05.2021г. по НОХД № 307/2020г. на ОС Силистра, влязла в законна сила, с която Д. Д. Е. е признат за виновен за настъпване на процесното ПТП и причиняване по непредпазливост смъртта на Тунджел Ш..

Починалият при злополуката Тунджел Ш. е син на ищците, които изключително тежко понасят неговата загуба. От ранна детска възраст той страдал от епилепсия. Въпреки, че не посещавал училище бил общителен, можел да се грижи сам за себе си, ориентирал се правилно, излизал сам из селото, където всички го познавали. Процесното събитие, довело до смъртта на Тунджел Ш. е причинило на ищците множество мъки, страдания и затруднения в осиротялото семейство на същите.

Към момента на събитието, виновният водач е управлявал лек автомобил марка „Мазда“, модел „Примаси“ с per. №****, който е имал е валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, обективирана в застрахователна полица №BG/23/l 1800244823, с период на валидност от 18.08,2018г. до 17.08.2019г.

В тази връзка са отправили претенция до застрахователя ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО

ДРУЖЕСТВО

„ОЗК

ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение.

С писмо с изх.№99-2913/02.05.2023г. ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД предложил сключване на извънсъдебно споразумение като обезщетението, което определя е в общ размер на 160 000 /сто и шестдесет хиляди/ лева или по 80 000 /осемдесет хиляди/ лева за всеки един от ищците.

С писмо от 09.05.2023г. ищците уведомили застрахователната компания, че размера на отправените претенции остава непроменен.

В законоустановения срок ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177 е подало отговор на исковата молба, с който оспорва вредите като факт от обективната действителност и като размер. Счита, че вредоносният резултат — смъртта на Тунджел Ш., е съпричинен от неговите действия, в качеството му на пешеходец: пострадалият е стоял спрял по средата на кръстовището при смрачаване, бил е облечен с тъмни сиви дрехи, с поставена качулка на главата, като по този начин е представлявал изключително трудно забележимо препятствие на пътното платно. Освен това, пешеходецът е имал възможност пръв да забележи приближаващия към него автомобил, който е бил с пуснати фарове, и да се отмести от траекторията му на движение. С оглед на изложеното, твърди, че с поведението си пострадалият е съпричинил настъпването на вредоносния резултат като е нарушил разпоредбите на чл.

113, ал. 1, т.1 и т. 2 ЗДвП, както и чл.113, ал. 2 ЗДвП. В условията на евентуалност твърди ищецът се е движил по пътното платно, въпреки 2 наличието на тротоар, с което е нарушил разпоредбата на чл. 108, ал. 1 ЗДвП.

Допълнително сочи, че починалият е страдал от заболявания, които не са му позволявали да се движи сам по улиците. Пострадалият не е бил в състояние в пълна степен да разбира свойството и значението на постъпките си, с оглед което е поел неоправдан риск, спирайки по средата на пътното планто и застрашавайки собствената си безопасност. Изтъква, че с оглед на претърпените от ищците мъка и страдание вследствие на смъртта на техния син, дружеството е заплатило по доброволен ред на М. и Р. Ю. обезщетение в размер на по 80 000 лв. за всеки от тях. Изплатените от „ЗАД ОЗКЗастраховане“ АД суми са справедливи по смисъла на чл. 52 ЗЗД, като същите са съобразени с релевантните за определяне на обезщетението обстоятелствата, както и обстоятелствата, обуславящи съпричиняване на вредите от страна на пострадалия. С оглед неоснователността на главните искове, акцесорният иск за забава също се явява неоснователен.

Конституиран в качеството на трето лице - помагач на ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД виновен за процесното ПТП водач Д. Д. Е., ЕГН ********** депозира писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на исковите претенции. Намира, че при предявяване на исковата претенция не е отразено съпричиняването от страна както на пострадалия, така и претендиращата плащане на обезщетение от причинената смърт на Тунджел Ш. ищца. Пострадалото лице е с определена 100 % необходимост от чужда помощ, като за личен асистент е назначена майка му и следва да се отчете вината и за създалата се ситуация.

Като се запозна с депозираната искова молба, изложените фактически обстоятелства и писмените доказателства, съдът намира следното:

Предявени са искове на основание чл. 432, ал.1 и чл. 429, ал.1 т.1, във вр. ал.3 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

По делото се установяват и следствие събраните доказателства не са спорни следните факти – на 24.11.2018г. в с. Окорш, област Силистра, на кръстовището на ул. Н.Петков с ул. Росица е настъпило ПТП с лек автомобил марка „Мазда“, модел „Примаси“ с per. №****; при така настъпилото ПТП по непредпазливост била причинена смъртта на Тунджел Ш. – син на ищците, намиращ се преди ПТП по средата на пътното платно; с вл. в сила присъда е установена окончателно вината на застрахования от ответника водач на автомобил “марка „Мазда“, модел „Примаси“ с per. №**** за причинената смърт на Тунджел Ш.; за управлявания при ПТП л.а. има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с ответника, валидна към датата на събитието; на 21.03.2023г. пред застрахователя е предявена извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение; ищците не се съгласили на предложеното от застрахователя извън съдебно споразумение за заплащане на по 80000лв. на всеки от тях; на 30.05.2023г. дружеството е заплатило на двамата ищци обезщетение в размер на по 80000лв.

Изложеното дава основание на съда да приеме, че по делото е доказано по безспорен начин основанието за възникване на прякото право на 3 увредените лица по чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за справедливо обезщетяване на претърпените при застрахователното събитие страдания по критерия на чл.52 от ЗЗД.

Предвид това на преценка следва да бъдат поставени въпросите по определяне справедливо обезщетение за неблагоприятните последици в морален план в живота на ищците, както и свързаните с наличието или не на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, който следва да бъде разгледан с оглед приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

По делото са ангажирани доказателства за емоционалната връзка между ищците и Тунджел Ш. Мехмед Исмаил Хълми, докато е бил жив, както и за начина, по който и двамат ищци приемат и изживяват внезапната му смърт.

Според показанията на св. Бекир Руфат и Байрие Фина, които познават както починалия, така и ищците, се установи, че починалият не е имал собствено семейство и низходящи, живеел в дома на родителите си . Бил болен от епилепсия и прицпно се придвижвал в селото придружен от майка си. Така и приложените по делото документи - Експертно решение № 600/14.03.2017 г. и Експертно решение № 1067/07.04.2014 г., по арг. от които починалият е страдал от епилепсия, детска церебрална парализа и лека степен на умствена изостаналост. Пострадалото лице е с определена 100 % т.н.р. с чужда помощ, като за личен асистент е назначена майка му – при непълно работно време - 4 часа на ден. Според свидетелите членовете на семейството са разчитали един на друг, подкрепяли са се, разбирали се, младежът имал благоприятна семейна среда, както е установено и в заключението по СПЕ. Ищцата се занимавала с Тунджел Ш., с домакинставото и градината. Ищецът работил в сферата на строителството и в тази връзка отсъствал от дома за продължителни периоди. И двамата свидетели описват рязка промяна на поведението на семейството след смъртта на младежа – тъгуват, ходят с неведена глава. Тези свидетелски показания се подкрепят и от заключението и обясненията в с. з. на вещото лице по СПЕ, според ко ето следствие процесното ПТП и двамата ищци преживяват симптоми на усложнена скръб, които се изразяват в чуството, че животът е празен. И двамата ищци са в състояние на пост - травматично стресово разсройство. Майката е склонна да се фокусира върху негативната страна от пъстъпващата информация. Тя е тревожна, с ниска самооценка, угрижена, измъчвана от безпокойства. Бащата е с умерено висока депресивна симптоматика, лошо физиологично функциониране и нарушени емоционални реакции. Според експерта, без съмнение ще изпитват болка и ще скърбят до края да дните си.

Принципът за справедливост в чл. 52 от ЗЗД изиска от съда, при определяне размера на обезщетението да съобрази конкретните обстоятелства във връзка с настъпилите вреди, които имат отношение към личността на увреденото лице и съдържанието на връзката от която произтича правото на обезщетение. В случая по отношение на размера на дължимото на ищците обезщетение съдът отчита близките отношения между ищците и починалия Тунджел - родители и дете, момента на настъпване на инцидента (20 18 г.), възрастта на починалия към този момент /26 г./, на ищцата М. Ю. /53 г./ и на 4 ище ц а Р. Ю. /54г./ - в работоспособна възраст, семейната общност, внезапност на събитието; преждевременността на настъпилата смърт, предшествана от кратък период на хоспитализация на пострадалия поради получените при ПТП травми, които са се оказали несъвместими с живота; промяната в емоционалното състояние на ищците, в резултат на процесния деликт и причинените им душевни болки, мъка и страдание от внезапната загуба на близък човек, така също и обществените и икономически отношения и застрахователните лимити към момента на настъпилата смърт. В случая починалият при ПТП е бил млад човек, поради което и преждевременната му и внезапна смърт се явява значима травма за всеки от ищците. Силната връзка, която е съществувала между починалия и баща му, не може да бъде омаловажена от факта, че бащата често отсъствал поради ангажираност от дома. Доводите на застрахователя и помагача за

"разкъсване" на връзката между двамата не се подкрепя от доказаните факти.