Решение № 301 от 21.11.2024, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. Бяла Слатина, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20241410100613 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени обективно съединени установителни искове с правно основание: главен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.

26, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 22, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и предл. 3 от ЗЗД, а в условията на евентуалност

(ако съдът приеме

Договор за потребителски кредит

№

7053342869/12.09.2022г. за валиден) – установителен иск за нищожност на клаузата на чл. 7 от процесния договор, с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, вкл. поради неравноправност; и съединен с главния иск отрицателен установителен иск за недължимост на претендирани от ищеца суми по процесния договор, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр с чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, от В. М. Й., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул.Георги С.Раковски №82, ет.1, ап.2, общ. Столична, обл. С. (столица), чрез В. В. М. от АКП., против „ТИ БИ АЙ банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.

С., кв.Л., ул.Д.Х. №52-54, общ. Столична, обл. С. (столица), с които се иска съдът да прогласи нищожността на процесния договор, в условията на евентуалност – нищожността на чл.7 от процесния договор, както и да признае по отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 50,00лв. – частично от общия размер от 1987,52лв. поради нищожност на процесния договор.

В исковата молба се сочи, че между от В. М. Й. в качеството му на кредитополучател и ответното дружество е сключен Договор за потребителски кредит № 7053342869/12.09.2022г. Срокът на кредита бил 24 месеца, при лихвен процент в размер на 41.05% и годишен процент на разходите в размер на 49.23%. Поддържа се, че посоченият договор е недействителен на основание чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9 т. 10, т. 11 и т. 12 1 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК, чл. 21, ал. 1 ЗПК, чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Сочи се, че шрифтът на договора е по-малък от 12, не е спазена изискуемата форма на договора. Заявява се, че ГПР е неправилно изчислен, като към него не е включена застрахователната премия по чл.7.1 от договора. Заявява, че в случая уговорената стойност на процесните застраховки е задължително условие за получаване на кредита по смисъла на § 1, т. 1 ДР към ЗПК, което води до значително икономическо неравновесие. Поддържа, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законовата лихва за необезпечени заеми, респективно двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми.

В срока, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, в който оспорва иска като неоснователен.

Сочи, че договорът отговаря на императивните законови разпоредби. Излага доводи в подкрепа на твърдението, че застрахователната премия не е разход по договора. Твърди, че не е налице нарушение на визираното в разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК изискване всички елементи от договора да бъдат с еднакъв шрифт, не по-малък от 12, тъй като договорът за застраховка е отделно правоотношение и не попада под императивното изискване на ЗПК. Оспорва твърдението, че договорната лихва противоречи на добрите нрави. Предвид изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени.

Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК 131134023, и В. М. Й. е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за потребителски кредит № 7053342869/12.09.2022г. Въз основа на цитирания договор дружеството-ищец е предоставило на ответника сумата в размер на 2200,00лв., с 24 месечни вноски, при ГПР 49,23 % и годишен лихвен процент 41,05%, %, с падеж на последната вноски - 15.09.2024г.

Видно от Договор за потребителски кредит № 7053342869/12.09.2022г в чл.7.1 е вписан размер на кредита 2200 лева, Общ размер на застрахователната премия 625,21лв. и общ размер на кредита 2825,21 лв., от което следва, че застрахователната премия е включена в главницата по кредита и представлява част от отпуснатата сума. Видно от чл.7.2.3 сумата за застрахователна премия представлява част от средствата по кредита, която се превежда директно от кредитора по банковата сметка на застрахователя.

От текста на Договора е видно, че в него е инкорпориран погасителен план в чл.11.2, съгласно който се олихвява общият размер на кредита от 2825,21лв.

От заключението на изслушаната ССчЕ, което съдът възприема като компетентно изготвено, безпристрастно и обосновано, се установява, че по силата на процесния договор ответникът е предоставил на ищеца сумата в размер на 2200,00лв., като ищецът е платил сума в размер на 2205,36лв. В заключението си експертът сочи, че ако се прибавят към ГПР застрахователните премии, ГПР по кредита ще е в размер на 100,07%. Отразено е, че 2 ответникът е заплатил задължението към застрахователите за двата застрахователни продукта на 19.10.2022г.

От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Доколкото страна по процесния договор за потребителски кредит в качеството му на кредитополучател е физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност, и предвид предмета на сделката, в случая договорната обвързаност между страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо същата са приложими специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП – арг. § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Нещо повече, при извършване на преценка относно действителността на договора за кредит съдът не е обвързан от посочените от ответника основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид действието на чл. 6, § 1 от горната Директива. Ето защо, следва да се извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор за потребителски кредит, която проверка се обхваща от пределите на чл.22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – 9 от същия, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Процесният договор за потребителски кредит е сключен в писмена форма, написан е ясно, четливо и на разбираем език, като не е доказано да е изготвен със шрифт, по-малък от изискуемия от закона, поради което за кредитополучателя съществува обективна възможност да възприеме текста на договора и да се запознае със съдържанието му. Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК към договора за потребителски кредит следва да бъде приложен погасителен план, като в конкретния случай това законово изискване е спазено – в процесния договор е инкорпориран в табличен вид погасителен план, който съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, какви компоненти са включени във вноските, както и каква е оставащата непогасена главница и възнаградителна лихва след всяка отделна вноска.

В процесния Договор за потребителски кредит № 7053342869/12.09.2022г общият размер на кредита е формиран като сбор от получената от ответника сума и застрахователните премии. В чл.10 от договора страните са уговорили, че ГПР е 49.23 %, с което формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК "Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, 3 възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит". Той се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания /ал.2/. В § 1, т. 1 от ДР на същия закон е дадена легална дефиниция на понятието "общи разходи по кредита". Следователно в ГПР е необходимо да бъдат включени всички разходи, които трябва да заплати длъжника, както и по какъв начин е формиран.

Застрахователната премия съгласно чл.7.2.3. от процесния договор за потребителски кредит е платима от кредитора директно по банкова сметка на съответния застраховател, респ. по банковата сметка на съответния Застрахователен посредник, като е включена в общата сума, дължима от потребителя. В представените договорна информация за застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, както и подписаната от ищеца декларация за присъединяване към тях, се съдържат клаузи относно процесния договор за кредит, поради което те са елементи от договора за кредит и следва да отговарят на изискванията по чл. 10, ал. 1 от ЗПК.

Настоящата съдебна инстанция намира за недопустимо под формата на „застраховки" кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата.

Предвидените застрахователни премии водят до значително оскъпяване на ползвания заем, като завишават размера на главницата и влияят върху размера на възнаградителната лихва.

Включвайки вземането за застрахователната премия в размера на главницата, ответникът е нарушил разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР.

Разходите за нейното заплащане са част от общите разходи по кредита и също следва да се отчитат при изчисляването на ГПР. Съгласно приетото заключение на вещото лице по допуснатата съдебно счетоводна експертиза при включване на застрахователните премии към ГПР, същият е в размер на 100,07%, който процент надхвърля максимално допустимия по чл.19, ал.4 от ЗПК.

Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция счита, че договорът не удовлетворява в достатъчна степен критерия за яснота, пълнота и прозрачност, предвиден в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Реквизитите на цитираната законова разпоредба са съществена гаранция за потребителския интерес, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и по този начин да служи за недвусмислен показател за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на отговорността си. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че в чл. 22 от ЗПК изключва валидността на договарянето.

Следователно, непосочването на действителния годишен процент на разходите в договора за кредит влече неговата нищожност на основание чл. 22 от ЗПК, в каквато хипотеза според 4 чл. 23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на заема, без да дължи лихва или други разходи по него. В този смисъл са и задължителните тълкувания, дадени в Решение на Съда (девети състав) от 21 март 2024 г. по дело C-714/22, според което когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от Директирвата разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Според чл. 3, буква ж) от Директивата „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. Настоящата съдебна инстанция намира, че предвидените в процесния договор застрахователни премии попадат в посочената разпоредба касателно общите разходи по кредита, предвид което същите е следвало да бъдат включени в ГПР.