Решение № 811 от 20.10.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 811 гр. Благоевград, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Татяна Д. Богоева Маркова при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело № 20251210100842 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на подадена искова молба от М. В.

М., ЕГН **********, с адрес гр. Б......... чрез адв. В. У., вписана в АК-Б...... с адрес гр. Б...... против "АПС БЕТА България" ЕООД, ЕИК 203374133 със седалище и адрес на управление гр. С........

С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че по отношение на "АПС БЕТА България" ЕООД, ЕИК 203374133 със седалище и адрес на управление гр. С...... че М. В. М., ЕГН **********, не дължи на ответника "АПС БЕТА България" ЕООД, ЕИК 203374133, следните суми: сумата от 711,06 лв. представляваща главница;сумата от 1 175,65 лв. представляваща общо лихви, както следва: 58,65 лв. неустойка за забава за периода 15.07.2009 г. до 15.02.2010 г.;1 117 лв. законна лихва от 30.06.2010 г. до датата на депозиране на настоящият иск в съда - 28.03.2025 г.;сумата от 25 лв. представляваща разноски по делото - държавна такса, за които суми е издаден изпълнителен лист от дата 19.08.2014 г. по ч.гр.д. № 2017/2010 г. по описа на PC Б...... които суми са предмет на изп. д. № 541/2015 г. на ЧСИ - Г. ......Ц..... с район на действие ОС Б..... образувано, въз основа на същият изпълнителен лист.

Претендират се сторените по делото разноски.

Ищцата твърди, че е длъжник по изп. д. № 541/2015 г. на ЧСИ - Г.....Ц....., с район на действие ОС Б...., като след направени справки установила, че изп. дело е образувано въз основа на изпълнителен лист издаден от Районен съд Б....... от дата 19.08.2014 г. по ч.гр.д. № 2017/2010 г. в полза на "ТИ БИ АЙ КРЕДИТ" ЕАД, ЕИК 121554961, като във връзка с извършена цесия настоящето ответно дружество "АПС БЕТА България" ЕООД, ЕИК 203374133 е конституирано като взискател по делото и към момента все още е.

Твърди се, че по образуваното изп. д. са извършвани различни справки и действия, като по изп. д. има извършвани изпълнителни действия, които прекъсват давността, като се твърди, че последното изпълнително действие, което е прекъснало давността е предприето на дата 11.07.2019 г. - молба с искане за насрочване на опис на движимите вещи на длъжника. Излага се, че макар и да е спорно, дали това е действие, което да прекъсва 1 давността, се посочва, че не е пречка да бъде прието, че това действие се явява прекъсващо давността и валидно сторено, тъй като е извършено преди давността да е била изтекла.

Признава, че има образувано изп. д. и е имало действия прекъсващи давността, като след датата на депозираната молба с искане за насрочване на опис на движими вещи на длъжника - 11.07.2019 г., не са предприети други изпълнителни действия от страна на взискателя, които да прекъсват давността. Излага се, че ясно са изброени изпълнителните действия, които прекъсват давността в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС, като именно и само тези действия следва да се взимат предвид относно прекъсването на давността. Твърди се, че последното такова действие относно вземането визирано в изпълнителния лист е предприетото на дата 11.07.2019 г., като след тази дата изпълнителни действия прекъсващи давността не са предприемани.

Посочва се, че съгласно чл. 116, ал. 3 ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действие за принудително изпълнение, като съгласно ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10, е прието, че нова погасителна давност за вземанията започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, а съгласно чл. 110 ЗЗД 5 годишния давностен срок тече считано от последното валидно прекъсващо давността действие. В настоящият случай се твърди, че последното действие, което е валидно и прекъснало давността е на дата 11.07.2019 г. - молбата с искане за насрочване на опис на движими вещи на длъжника, като считано от нея 5 години покъсно до дата 11.07.2024 г. не са предприети действия, които да са изпълнителни по своя характер и да прекъсват давността, поради което се твърди, че задължението се явява погасено по давност към тази дата.

С оглед на горното, се сочи, че към датата на предявяване на настоящата искова молба са изтекли повече от пет години, период от време, достатъчен за погасяване на вземането съгласно чл. 110 ЗЗД, както главното, така и акцесорните такива, като се посочва, че според разпоредбата на чл. 110 ЗЗД всички вземанията, за които не е предвидено друго се погасяват с изтичане на пет годишна давност, а на основание чл. 119 ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания.

Твърди се, че вземането по изпълнителния лист се явява погасено по давност и въз основа на същия не следва да се извършват, каквито и да било изпълнителни действия.

С разпореждане № 1251/05.04.2025 г., след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявения с нея иск, в съответствие с чл.

130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК, съдията докладчик е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до ответното дружество с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.

131, ал. 2 от ГПК.

Изпратеното съобщение до ответното дружество е връчено на 22.04.2025г. В срока по чл. 131 от ГПК по делото на 09.05.2025г. е постъпил писмен отговор от ответника. Със същия се оспорва предявения иск, като се иска отхвърлянето му. Претендират се сторените по делото разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение.

Твърди се, че на 15.01.2009 г., е сключен Договор за кредит № 7400512173 между М.

В. М. с ЕГН ********** и „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД (настоящо РАЙВЪЛ ЕУ, и предходно наименувание „Транзакт Юръп“ ЕАД), като съгласно договор за Цесия, подписан на 23.02.2015 г. между „Транзакт Юръп“ ЕАД ( предишно наименование „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД), цедент и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, цесионер, „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е придобило вземането по Договор за кредит № 7400512173. Твърди се, че длъжникът не е изпълнил задължението си в посочения в процесния договор срок, като въз основа на изпълнителен лист, издаден на 19.08.2014 г. по ч.гр.д. 2017/2010 г., по описа на Районен съд - Б.... по силата на който ищеца е осъден да заплати на „Ти Би Ай Кредит“ посочените в 2 изпълнителния лист суми, е образувано изпълнително дело № 541/2015 г., по описа на ЧСИ Г.....Ц...., рег № 702 КЧСИ.

Сочи се, че с издаването на изпълнителен лист на 19.08.2014 година, за вземането, давността е прекъсната и е започнала да тече нова давност. С образуването на изп. дело № 541/2015 г. по описа на ЧСИ Г...Ц.... давността е прекъсната отново.

Излага се, че след 26.06.2015 г. е приложимо новото тълкуване, дадено от ВКС съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, като в хода на изпълнителното производство давността не спира, а се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ /т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК/, като изрично в тълкувателното решение се сочи, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.

Твърди се, че ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи, поради което се сочи, че съгласно т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Твърди се, че дружеството е поисквало извършването на множество действия по събиране на вземането си и и такива действия са предприемани от ЧСИ, с които многократно е прекъсвана давността, сред които: 15.06.2016 г. - молба за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника; 17.11.2016 г. – молба за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника; До 15.05.2018г. са постъпвали суми по изпълнителното дело; 17.12.2018 г. - молба за налагане на запор на банкови сметки на длъжника; 22.01.2019 г. - наложен запор на банковите сметки на длъжника; 11.07.2019 г. молба за опис на движими вещи на длъжника; 27.10.2022 г. - молба за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника.

Излага се, че последиците при перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са от процесуален характер, изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължава да съществува. Перимирането е основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличава ефекта от предприетите принудителни действия (резултатни или безрезултатни), с които е прекъсвана давността за изпълняемото право - този ефект се запазва и се отчита при възражение за изтекъл давностен срок - Решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о., ГК. За прекъсването на давността се сочи, че е от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение, е погасено поради давност Решение № 325 от 13.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2783/2015 г., III г. о., ГК. В този смисъл е и Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК: "когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Сочи се, че единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право, като новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е 3 образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника.

Излага се, че съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, искането за извършване на действие по събиране на вземането също прекъсва погасителната давност, поради което се твърди, че с предприети и искани действия от ответника, погасителната давност е прекъсвана многократно и е започвала да тече нова петгодишна погасителна давност.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат У., която поддържа депозираната искова молба, по съображенията изложени в същата. По същество изразява становище за основателност на предявения иск, както и се претендират сторените по делото разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответното дружество, редовно призовано, не се явява законен и процесуален представител. В депозирана молба се изразява становище, че поддържа депозирания писмен отговор. Претендират се сторените по делото разноски. Прави възражение за претендираното от ищцата възнаграждение.

Анализът на събраните писмени доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи на страните, сочи на установено следното: