Акт № 1710 от 22.04.2015, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- 53/2015
- Подписан
- 22.04.2015
Цитирани разпоредби
- чл.194,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.195, ал.1,т.2 · Наказателен кодекс
- чл.196, ал.1,т.2, пр.1 · Наказателен кодекс
- чл.215 · Наказателен кодекс
- чл.215,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.29,ал.1,б."а" и б."б" · Наказателен кодекс
- чл.29,ал.1,б."а" и б."б" · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.66 · Наказателен кодекс
- чл.9,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.9,ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.189,ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.306 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
Публикувай
Решение № 4655
Номер
4655
Година
5.11.2014 г.
Град
Благоевград
Окръжен Съд - Благоевград
На
10.15
Година
2014
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Красимир Аршинков
Секретар:
АТАНАС МАСКРЪЧКИ
ДИАНА УЗУНОВА
Прокурор: като разгледа докладваното от
Диана Узунова дело номер
20141200600326 по описа за
2014 година
Производството пред Благоевградския окръжен съд е образувано по въззивна жалба, подадена от адв.Р. – служебен защитник на подсъдимия по НОХД № 1415/13г. по описа на РС- [населено място]- В. Ц. М. от [населено място], община- [населено място] против присъда № 449 от 21.07.2014г., постановена по същото дело. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на присъдата, като се твърди, че събраните в хода на делото доказателства не подкрепят описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, респ.- от тях не се установява по несъмнен и категоричен начин извършителството на деянието от страна на под.М.. Сочи се още, че се събрани доказателства, че последният на инкриминираната дата е бил извън страната, както и че има разминаване в индивидуализиращите признаци на предмета на посегателство, както е посочен в обвинителния акт и така както е описан от пострадалото лице, респ.- от разпитаните свидетели. Ето защо, се иска от въззивния съд да отмени като незаконосъобразна атакуваната първоинстанционна присъда и признае въззивника М. за невиновен по повдигнатото му от ПРП обвинение.
Пред настоящата инстанция въззивникът се явява лично и с адв.Р., като поддържат жалбата. Защитникът по същество развива и допълнителни съображения във връзка с искането си за отмяна на атакуваната присъда на ПРС, свързани с приложението на чл.9,ал.2 НК-малозначителност на деянието, поради ниската степен на обществена опасност на същото и ниската стойност на предмета на посегателство.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура –Б. изразява становище, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна, че събраните по делото доказателства са еднопосочни и непротиворечиви и водят до единствения, направен и от районния съд, извод, както и че наложеното с нея /присъдата на ПРС/ наказание на подсъдимия е справедливо, поради което пледира атакувания съдебен акт да бъде потвърден.
Въззивният съд в пределите на правомощията си по чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, при което намери следното:
С атакуваната присъда състав на ПРС е признал подсъдимия В. М. за виновен в това, че на 22.07.2010г. в [населено място], община- П., от тротоара пред дома на А. В. А. е отнел от владението на същия без съгласието му чужди движими вещи, а именно- метална вана с размери 80 см на 80 см на 80 см, на стойност 80 лева и употребяван казан за варене на компот с диаметър 60 см и височина 40 см на стойност 40 лева, на обща стойност 120 /сто и двадесет/ лева, оставени без постоянен надзор, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, а именно: извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода, не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 НК и след като е бил осъждан повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 НК – с присъда № 1458/10.12.2007г. на Районен съд- [населено място] по нохд № 2083/2007г., влязла в сила на 28.12.2007г., с присъда № 430/12.05.2009г. по описа на Районен съд- [населено място] по нохд № 2191/2007г., влязла в сила на 28.05.2007г., присъда №479/13.10.2009г. на Районен съд- [населено място] по нохд № 362/2008г., влязла в сила на 13.10.2009г., поради което и на основание чл.196, ал.1,т.2, пр.1 от НК, във връзка с чл.195, ал.1,т.2 НК, във връзка с чл.194,ал.1 НК във връзка с чл.29,ал.1,б.”а” и б.”б” НК , във връзка с чл.54 и чл.36 от НК го е осъдил на лишаванеот свобода за срок от 3 /три/ години при строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда – по аргумент от чл.189,ал.3 НПК под.М. е осъден да заплати и сторените по делото разноски.
За да постанови този си съдебен акт, районният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият В. Ц. М. е 32- годишен мъж, български гражданин, с основно образование, безработен. Същият е неженен и живее с родителите си в [населено място], община- П., като понастоящем изтърпява в затвора в Б. дол наказание от 4 г. лишаване от свобода. Осъждан е многократно /девет пъти/ за престъпления от общ характер, предимно кражби, три пъти след инкриминираната дата.
Въззивникът и св.А. са съседи, като домовете им се намират на около 20 метра един от друг. През лятото на 2010г. свидетелят А. се занимавал с пчеларство, като изварявал кошерите на пчелите в специално пригодена за тази цел вана с размери 80 на 80 см. През юли месец на същата година А. приготвял и зимнина, като за изваряването на бурканите ползвал казан с диаметър 60 см. и височина 40 см и имал навика след използването на същия да го оставя на тротоара пред дома си на сянка.
В ранните часове на 22.07.2010г. М. минал по улицата и на тротоара, пред жилището на съседа си –св.А. А. забелязал казана му за варене на компот и металната вана, в коята изварявал кошерите за пчели. Вещите били оставени без постоянен надзор и не се охранявали. Подсъдимият М., незабелязан от никого, пренесъл употребяваните казан и металната вана в дома си, където ги укрил там.
Същият ден около обяд свидетелите Р. Я., Н. Я. и З. Я., и тримата от [населено място], пристигнали с микробус в [населено място] с цел да събират метални отпадъци. Случайно срещнали подсъдимия М., когото не познавали до този момент, и го попитали да има за продан метални отпадъци. Последният отговорил утвърдително, след което от двора на къщата си извадил употребяван казан за варене на компот с диаметър 60 см. и височина 40 см. и метална вана с размери 80 см на 80 см.на 80 см., както и други дребни метални предмети, които продал на посочените трима свидетели за сумата от 40 лева. Скоро след това свидетелите Я., Н. Я. и З. Я. предали от своя страна взетите от М. /а също и събраните от други места/ метални предмети на свидетеля Велик М. – управител на пункт за изкупуване на вторични суровини, находящ се над „Хладилника” в [населено място] срещу сумата от 77,22 лева.
Сутринта на 22.07.2010г. пострадалият А. забелязал, че оставените от него на тротоара вещи липсват и сигнализирал РУП П.. Същевременно, сам предприел издирване на липсващите си вещи и установил, че се намират в пункта за вторнични суровини, с управител св.М.. От издадената от последния покупко-изплащателна сметка на името на св.Я. и след разпита на последния и свидетелите Я., се установил извършителят на деянието- под.М. и същият бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.196,ал.1,т.2,пр.1 НК, във връзка с чл.195,ал.1,т.2 НК.
С протокол за доброволно предаване свидетелят М. предал на служителите на РУП – П. вещите, предмет на престъплението, а с разписка същите са върнати на собственика им - свидетеля А..
Съгласно заключението на вещото лице по назначената и изготвена съдебно–оценителна експертиза стойността на предмета на престъплението възлиза общо на сумата от 120 /сто и двадесет / лева.
За да приеме горната фактическа обстановка, първостепенният съд е кредитирал показанията на свидетелите А., М., Я., Я., К., заключението на експерта Н., писмените доказателства, събрани в хода на делото, като е обсъдил и показанията на свидетелите Ч., Б. и И. –досежно застъпената от дееца теза, че на инкриминираната дата е бил на работа в Гърция. Анализирайки показанията на тази група свидетели, районният съд е стигнал до правилния извод, че те не установяват по категоричен начин, че точно на посочената в обвинителния акт дата под.М. е отсъствал от страната и конкретно- [населено място].
Въззивната инстанция възприе значителна част от изложената от ПРС фактология, като не се съгласява с решаващия съд, че от доказателствата по делото може да се приеме за установено, че „в ранните часове на 22.07.2010г. М. минал по улицата и на тротоара, пред жилището на съседа си –св.А. А. забелязал казана му за варене на компот и металната вана, в коята изварявал кошерите за пчели. Вещите били оставени без постоянен надзор и не се охранявали. Подсъдимият М., незабелязан от никого, пренесъл употребяваните казан и металната вана в дома си, където ги укрил там”. Горното представлява единствено предположение, което районния съд е извел на база чисто житейски аргументи, а именно- че щом вечерта на 21.07.2010г. казана и ваната са били пред дома на св.А., на сутринта той констатирал липсата им, а на обяд те били предадени именно от М. на свидетелите Я., Н. Я. и З. Я., то те са откраднати именно от съседа М. в много ранните часове на 22.07.10г. Липсват обаче по делото както преки, така и каквито и да е косвени доказателства за времето и начина на извършване на кражбата, както и такива, които да свързват конкретно подсъдимия с осъществяването й. Още повече, че св.А. в показанията си пред ПРС неколкократно е посочил, че металната вана е била пълна със сода каустик и с вода повече от 300л. и че един /сам/ човек е невъзможно да вземе и ваната и металния казан. Показанията на този свидетел са в насока къде е бил оставил процесните вещи, индивидуализацията й, както и къде са били открити впоследствие те /в пункт за вторични суровини/. Показанията на свидетелите Я. и Я. сочат единствено на факта, че същите вещи са им били продадени на инкриминираната дата от подсъдимия /показанията на тези свидетели са еднопосочни и непротиворечащи си, дадени под страх от наказателна отговорност, не се разколебават от други доказателства, за да се съгласи съда с тезата на дееца, че бил „натопен” от посочените свидетели/, а от показанията на св.М. и писмения доказателствен материал се разбира, че тези метални предмети са му били предадени него ден именно от св.Я. . Т.е. изложеното от първата инстанция по отношение прякото участие на под.М. в отнемането на тези вещи на практика не намира никаква доказателствена опора. От факта, че щом той е предал инкриминираните казан и вана на св.Я. не може да се прави предположение, че вероятно той е извършил и противоправното отнемане.
Независимо от тези си изводи, въззивната инстанция намира, че относно установеното по безспорен начин поведение на М. по реда и със средствата на НПК, може да се обоснове приложението на закон за по-леко наказуемо престъпление, без съществено изменение на обстоятелствената му част, каквото е вещното укривателство по чл.215,ал.1 от НК. Посоченото престъпление е вторична престъпна дейност, която предполага извършване на друго, предходно престъпление – в случая кражба, чрез която са отнети процесните движими вещи. А преминаването им във фактическата власт на дееца по чл.215 от НК задължително следва първичното престъпление срещу собствеността и е свързано както с користна цел /да набави за себе си или за друг облага/, така и с наличието на знание или даже само с предположение, че вещите са придобитите чрез престъпление или друго обществено опасно деяние. В конкретния казус - според въззивната инстанция - всички данни от фактическа страна, които свързват М. с изложеното от законодателя в чл.215, ал.1 от НК са налице. В този смисъл не може да се противопостави възражението, че правото му на защита е било накърнено. Същият е бил наясно, че ако не се установи участието му в кражбата, е възможно да бъде реализирана отговорността му спрямо продадените от него на св.Я. и св.св.Я. неправомерно отнети преди това движими вещи. Гореизложеното /касателно показанията на тези свидетели и тези на св.А./ по един неоспорим начин навежда на извода, че М. е имал знание, че намиращите се в двора на дома му метални казан и вана не са негови, респ.- е предполагал, че са придобити преди това от другиго с престъпление.
Затова и при тази фактическа обстановка, с направената корекция на част от доказателствените разсъждения на проверяваната инстанция, може да се заключи, че от обективна и субективна страна под.М. е извършил престъпление по чл.215, ал.1 от НК. Същият, непосредствено след извършване на кражбата /от неустановено по делото лице/ на собствените на св.А. употребявани метални казани вана, преди обяд на 22.07.10г., е способствал те да бъдат отчуждени, като ги е продал на св.Я., макар че е предполагал, че са придобити от другиго чрез престъпление. Стойността на същите движими вещи според заключението по оценителната експертиза- както се посочи- възлиза на 120 лева. От субективна страна са налице както изискуемата специална цел - да набави за себе си имотна облага /в размер на 40 лева- платената му от свидетелите Я. и Я. сума/, така и прекия умисъл, свързан с наличието на предположение - по изложените по-горе съображения, че тези вещи са придобити чрез престъпление. В този смисъл следва да се измени атакуваната присъда.