Решение № 21479 от 30.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21479 гр. ...., 30.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20221110149978 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „ЕП” ЕАД /с предишно наименование „ЧЕЗ ЕБ” АД/ срещу Д. Г. Т. обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че се е намирал в облигационни правоотношения с ответника, който е титуляр на клиентски № 3.... за имот, находящ се на адрес: ............ , които са възникнали както от факта, че ответника има открита партида с уникален ИТН, по която е заплащал доставената му на посочения адрес електрическа енергия, така и съгласно Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕП" АД , които са общоизвестни и са публикувани в редица издания на периодичния печат и съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.

Поддържа се, че съгласно тях ищцовото дружество е изпълнило задължението си за доставка на електрическа енергия за периода от 17.08.2021 г. до 25.10,2021 г. до посочения адрес, но ответника не е изпълнил задължението си да плати цената на същата. Твърди се, че задълженията на ищеца за процесния период са индивидуализирани в следните фактури: фактура № 32S982389 за периода от 16.10.2021 г. до 25.10.2021 г., издадена на 19.11.2021 г., с краен срок на плащане 30.11.2021 г., за сума в размер на 39,88 лв. с включен ДДС. Поддържа се, че посочените задължения в описаните фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕП" АД , абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумирана електрическа енергия, след който период от време, вземането става ликвидно и изискуемо. Съобразно изложеното е направено искане предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски в исковото и в заповедното производство.

Ответникът Д. Г. Т., представляван от назначен от съда особен представител – 1 адв. К. Д., в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК, е подал писмен отговор, в който заявява становище за неоснователност на предявените искове.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422 ГПК.

Исковете са допустими, като депозирани от лице, в полза на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. № ............ г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, ............. състав, и е налице хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

За основателността на предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че по силата на облигационно отношение, възникнало с ответника, съществувало към процесния период, е доставил електрическа енергия до процесния имот в посочения размер и за ответника е възникнало задължение за плащане на дължимата цена. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

По иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

От събраните по делото писмени доказателства – заявления за отсрочване/разсрочване на задължения до ищеца от ответника за процесния имот с клиентски номер № 30043891704 /л. 33 и сл. от делото/ съдът намира за установено, че за процесния период страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по повод доставянето на електрическа енергия в имота, находящ се на адрес: ............. Извода в тази насока се подкрепя и от факта, че ответникът е с регистрирани постоянен и настоящ адрес, видно от изгответните по делото справки от Национална база данни „Население”, именно на адреса на имота.

По данни от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническа експертиза /л. 113 и сл. от делото/, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, за процесния период от 16.08.2021 г. до 25.10.2021 г. абоната Д. Г. Т. е консумирал 942 квтч. на дневна тарифа и 346 квтч. на нощна тарифа, като количествата електрическа енергия на двете тарифи съответстват на разликата от показанията на електромера от края и началото на въпросния период.

Констатирано е, че електромер с фабричен № 050372907 е в метрологична годност до 2023 г. Вещото лице е табулирано данните от отделните фактури и е потвърдило в заключението, включително и в проведеното по делото открито съдебно заседание на 30.11.2023 г., че количествата елекрическа енергия, които са доставени в процесния имот за релевирания в исковата молба период, са вярно отразени в месечните фактури, приложени по делото.

С оглед заключението на неоспорената съдебно-техническа експертиза, съдът намира за доказано по делото, че ищецът е доставил електрическа енергия до процесния имот в посочения в исковата молба размер и за ответника е възникнало задължение за плащане на дължимата цена.

Предвид изложеното, предявената искова претенция с правно основание чл. 422 2

ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ е основателна и следва да бъде уважена в цялост.

Основателен е и предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал.

1 ЗЗД.

Облигационното правоотношение между страните се регулира от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищеца, одобрени с решение № 0У-059/07.11.2007 г., влезли в сила на 26.11.2007 г., изменени и допълнени с Решение № 0У-03/26.04.2010 г. на КЕВР, публикувани във в-к „Телеграф“, бр. 927, видно от представен сертификат за публикувана реклама. Установеното задължение на ответника е парично, с оглед на което при забава в изпълнението му длъжникът дължи обезщетение на кредитора в размер на законната лихва върху неизпълненото задължение от деня на забавата, по аргумент от чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, а по силата на ал.2 – когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.

Съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия на ищеца, потребителят следва да заплати дължимите суми на електропреносното предприятие в срок от 10 дни от издаването на фактура за съответния период, като неполучаването на съобщение не освобождава потребителя от задължението му да заплати дължимата сума в срок (чл.19, ал.8 ОУ). В съответствие с правилото на чл. 84, ал.1 ЗЗД, денят за изпълнение на задължението е определен, поради което длъжникът изпада в забава след изтичането му. От деня, следващ 10-тия ден за плащане, ответникът изпада в забава и от този момент дължи мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, освен ако не е предвидено друго.

В случая най-ранната фактура е тази от 27.09.2021 г. с падеж 11.10.2021 г., поради което, считано от 12.10.2021 г. ответникът е изпаднал в забава по отношение плащането на дължимата по нея сума. Ето защо, ответникът дължи обезщетение за забава за периода 12.10.2021 г. – 27.01.2022 г . в размер на сумата от общо 6,67 лв., начислен върху всяка от претендираните главници от датата на изпадане в забава за плащане на дължимата сума до 27.01.2022 г.

В обобщение, предвид изложеното, предявените положителни установителни искове са основателни и следва да бъдат уважени.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищецът. В негова полза следва да бъдат присъдени такива в общ размер на 469 лв. за исковото производство, от които 144 лв. – платено адвокатско възнаграждение, 75 лв. за платена държавна такса, 250 лв. – депозит за вещо лице. В съответствие с разясненията, дадени в т. 12 на тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № ............ г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, ............. състав. Предвид изложеното, в полза на ищеца следва бъде присъдена и сума в размер на 121 лв., представляваща разноски в заповедното производство, от които 25 лв. – държавна такса, и 91 лв. – адвокатски хонорар.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: град ................... дължи на „ЕП“ ЕАД, ЕИК ............., със седалище в град .... и адрес на 3 управление: ............., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл.415 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: 275,78 лв. – главница за неплатена цена на доставена електрическа енергия за периода 17.08.2021 г. – 25.10.2021 г. в имот - обект, находящ се на адрес: ............, с клиентски номер 3...., ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сума в размер на 6,57 лв. – мораторна лихва за забава за периода о т 12.10.2021 г. – 27.01.2022 г ., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 24.02.2022 г. по ч.гр.д. № ............ г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, ............. състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: град ................... да заплати на „ЕП“ ЕАД, ЕИК ............., със седалище в град .... и адрес на управление: ............., разноски за исковото производство в общ размер на 469 лв., както и разноски за заповедното производство в общ размер на 121 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4