Определение № 1222 от 22.12.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1222 гр. София, 22.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Калинка Георгиева

Иванка Шкодрова като разгледа докладваното от Румяна Илиева Въззивно частно наказателно дело № 20251000601561 по описа за 2025 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 309, ал. 6, вр. ал. 3 НПК.

Образувано е по частна жалба на подсъдимата Л. С. Ц. срещу протоколно определение от 03.11.2025 г. по нохд № 393/20 г. ОС, София. С посочения по-горе съдебен акт, след произнасяне на присъдата и на основание чл. 309, ал. 1 НПК, съдът се занимал с мерките за неотклонение на подсъдимите. Като е счел, че по отношение на подс. Л. С. Ц. не са налице основанията, предвидени в разпоредбата на чл. 309, ал. 4 НПК за отмяна или изменение в по-лека на изпълняваната мярка за неотклонение „Задържане под стража“, на основание чл. 309, ал. 3 НПК, е потвърдил същата. В частната жалба се обосновават оплаквания за незаконосъобразност на определението.

ОС не е съобразил срока на задържане от 8 години и 1 месец, който срок преценява за неразумен и превърнал се в предварително изтърпяване на наказание. Съдът не е съобразил изтърпяното наказание лишаване от свобода по друго ДП, за което са налице условията за групиране с наказанието по процесната присъда. Подчертава, че лишаването от свобода в течение на 8 години я е лишило от възможността да стане майка чрез процедура ин витро зачеване. Позовава се на направено от нея самопризнание на вината в обясненията си пред съда, разкаянието и изразеното съжаление. Моли за отмяна на определението и изменяване на мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в „Домашен арест“.

ОП, София не е изразила становище по частната жалба.

Апелативен съд, София, като се запозна с наведените в частната жалба оплаквания и доказателствата по делото и като провери служебно и изцяло 1 правилността на обжалваното определение, намира частната жалба за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, а първостепенният съдебен акт, като правилен и законосъобразен – потвърден.

Апелативен съд, София преценява, че са налице всички елементи от фактическия състав на специалната хипотеза на чл. 309, ал. 3 НПК за потвърждаване на изпълняваната по отношение на подсъдимата Л. С. Ц. найтежка процесуална принуда.

От доказателствата по делото се установява, че с присъда от 03.11.2025 г. по нохд № 393/20 г. ОС, София подсъдимите Г. К. К. и Л. С. Ц. са признати за виновни в извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 5, вр. чл. 115, вр. чл.

20, ал. 2 НК. Подсъдимата-жалбоподателка Л. С. Ц. е осъдена, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, на 11 години лишаване от свобода при първоначален строг режим. След постановяване на присъдата ОС е счел, че по отношение на подс. Л. С. Ц. не са налице основанията, предвидени в разпоредбата на чл. 309, ал. 4 НПК за отмяна или изменение в по-лека на изпълняваната мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и на основание чл. 309, ал. 3 НПК, е потвърдил същата.

Обосновано ОС е отчел правно значимите обстоятелства в производството по чл. 309 НПК, каквито са съдържанието на постановената присъда – че подсъдимата е призната за виновна, като й е наложено наказание от 11 години лишаване от свобода и е потвърдил изпълняваната по отношение на нея най-тежка мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Апелативната съдебна инстанция намира, че са налице всички, установени в чл. 309, ал. 3 от НПК, положителни предпоставки за потвърждаване задържането под стража на подсъдимата Ц..

Наличните по делото доказателства не са от естество да доведат до извод за липса на опасност подсъдимата да се укрие, но не само поради вида, размера, начина на изпълнение на наложеното наказание от 11 години лишаване от свобода, което очевидно попада в приложното поле на чл. 309, ал.

3 НПК /нов факт с негативни за жалбоподателката последици, с висок потенциал да мотивира подсъдимата да се укрие, макар присъдата по настоящем да не е влязла в сила/, а особено предвид и обективните данни, че не е трудова ангажирана, осъждана е и криминалния й начин на живот по отглеждане на високорискови наркотични вещества. Ето защо, по делото не са налични доказателства, които да разколебаят и оборят въведената с чл. 309, ал. 3 НПК презумпция за опасност от укриване. Наред с това, при отчитане стадия на развитие на наказателния процес – приключил с осъдителна присъда, подлежаща на инстанционен контрол по реда на НПК, подсъдимата продължава да се счита за невиновна и по отношение на нея е в сила презумпцията за невиновност, регламентирана в чл. 31, ал. 3 от КРБ и чл. 16 от НПК.

Процесуалното поведение на подсъдимата, направеното от нея признание на вина, разкаяние, съжаление, желание за зачеване в процедура ин 2 витро, продължителността на действие на най-тежката мярка за неотклонение, не са от кръга обстоятелства в производството по чл. 309 НПК, които обосновават непропорционалност на тежестта на приложения обем процесуална принуда. Наличието на съвкупност на осъждания, доколкото институтът на кумулиране на осъждания не е приложен с присъдата, подлежи на преценка, както правилно е посочено в жалбата, в отделно производство и по друг процесуален ред.

По изложените съображения, атакуваното определение е правилно, поради което и на основание чл. 345, ал. 1 и ал. 3, вр. чл. 309, ал. 3 НПК, същото следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Апелативен съд, София

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 26006/03.11.2025 г. по нохд № 393/20 г. ОС, София.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1222 гр. София, 22.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Калинка Георгиева

Иванка Шкодрова като разгледа докладваното от Румяна Илиева Въззивно частно наказателно дело № 20251000601561 по описа за 2025 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 309, ал. 6, вр. ал. 3 НПК.

Образувано е по частна жалба на подсъдимата Л. С. Ц. срещу протоколно определение от 03.11.2025 г. по нохд № 393/20 г. ОС, София. С посочения по-горе съдебен акт, след произнасяне на присъдата и на основание чл. 309, ал. 1 НПК, съдът се занимал с мерките за неотклонение на подсъдимите. Като е счел, че по отношение на подс. Л. С. Ц. не са налице основанията, предвидени в разпоредбата на чл. 309, ал. 4 НПК за отмяна или изменение в по-лека на изпълняваната мярка за неотклонение „Задържане под стража“, на основание чл. 309, ал. 3 НПК, е потвърдил същата. В частната жалба се обосновават оплаквания за незаконосъобразност на определението.

ОС не е съобразил срока на задържане от 8 години и 1 месец, който срок преценява за неразумен и превърнал се в предварително изтърпяване на наказание. Съдът не е съобразил изтърпяното наказание лишаване от свобода по друго ДП, за което са налице условията за групиране с наказанието по процесната присъда. Подчертава, че лишаването от свобода в течение на 8 години я е лишило от възможността да стане майка чрез процедура ин витро зачеване. Позовава се на направено от нея самопризнание на вината в обясненията си пред съда, разкаянието и изразеното съжаление. Моли за отмяна на определението и изменяване на мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в „Домашен арест“.

ОП, София не е изразила становище по частната жалба.

Апелативен съд, София, като се запозна с наведените в частната жалба оплаквания и доказателствата по делото и като провери служебно и изцяло 1 правилността на обжалваното определение, намира частната жалба за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, а първостепенният съдебен акт, като правилен и законосъобразен – потвърден.

Апелативен съд, София преценява, че са налице всички елементи от фактическия състав на специалната хипотеза на чл. 309, ал. 3 НПК за потвърждаване на изпълняваната по отношение на подсъдимата Л. С. Ц. найтежка процесуална принуда.

От доказателствата по делото се установява, че с присъда от 03.11.2025 г. по нохд № 393/20 г. ОС, София подсъдимите Г. К. К. и Л. С. Ц. са признати за виновни в извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 5, вр. чл. 115, вр. чл.

20, ал. 2 НК. Подсъдимата-жалбоподателка Л. С. Ц. е осъдена, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, на 11 години лишаване от свобода при първоначален строг режим. След постановяване на присъдата ОС е счел, че по отношение на подс. Л. С. Ц. не са налице основанията, предвидени в разпоредбата на чл. 309, ал. 4 НПК за отмяна или изменение в по-лека на изпълняваната мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и на основание чл. 309, ал. 3 НПК, е потвърдил същата.

Обосновано ОС е отчел правно значимите обстоятелства в производството по чл. 309 НПК, каквито са съдържанието на постановената присъда – че подсъдимата е призната за виновна, като й е наложено наказание от 11 години лишаване от свобода и е потвърдил изпълняваната по отношение на нея най-тежка мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Апелативната съдебна инстанция намира, че са налице всички, установени в чл. 309, ал. 3 от НПК, положителни предпоставки за потвърждаване задържането под стража на подсъдимата Ц..

Наличните по делото доказателства не са от естество да доведат до извод за липса на опасност подсъдимата да се укрие, но не само поради вида, размера, начина на изпълнение на наложеното наказание от 11 години лишаване от свобода, което очевидно попада в приложното поле на чл. 309, ал.

3 НПК /нов факт с негативни за жалбоподателката последици, с висок потенциал да мотивира подсъдимата да се укрие, макар присъдата по настоящем да не е влязла в сила/, а особено предвид и обективните данни, че не е трудова ангажирана, осъждана е и криминалния й начин на живот по отглеждане на високорискови наркотични вещества. Ето защо, по делото не са налични доказателства, които да разколебаят и оборят въведената с чл. 309, ал. 3 НПК презумпция за опасност от укриване. Наред с това, при отчитане стадия на развитие на наказателния процес – приключил с осъдителна присъда, подлежаща на инстанционен контрол по реда на НПК, подсъдимата продължава да се счита за невиновна и по отношение на нея е в сила презумпцията за невиновност, регламентирана в чл. 31, ал. 3 от КРБ и чл. 16 от НПК.

Процесуалното поведение на подсъдимата, направеното от нея признание на вина, разкаяние, съжаление, желание за зачеване в процедура ин 2 витро, продължителността на действие на най-тежката мярка за неотклонение, не са от кръга обстоятелства в производството по чл. 309 НПК, които обосновават непропорционалност на тежестта на приложения обем процесуална принуда. Наличието на съвкупност на осъждания, доколкото институтът на кумулиране на осъждания не е приложен с присъдата, подлежи на преценка, както правилно е посочено в жалбата, в отделно производство и по друг процесуален ред.

По изложените съображения, атакуваното определение е правилно, поради което и на основание чл. 345, ал. 1 и ал. 3, вр. чл. 309, ал. 3 НПК, същото следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Апелативен съд, София

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 26006/03.11.2025 г. по нохд № 393/20 г. ОС, София.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________