Решение № 276 от 14.10.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. Плевен, 13.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Евгения М. Русева като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно гражданско дело № 20214400500420 по описа за 2021 година Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 243/09.04.2021г. по гр.д. № 565/2020г. по описа на Плевенски районен съд, съдът е осъдил на основание чл.45 от ЗЗД Н.Х.Г. от гр.Д., действаща като ЕТ с фирма „***“ ЕТ гр.Д., ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗП Г. П. Г. от с.гр., ЕГН ***, сумата от 5 100,00 лева, представляваща обезщетение за пропусната полза, произтичаща от нереализиран добив на царевица в размер на 17 тона при средна пазарна цена от 300,00 лева на тон, за притежаваната от него Нива с площ от 17,000 дка., находяща се в землището на гр.Д., в м.***, представляваща имот №*** по Плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №*** – нива на Р.П.Я., имот №*** и имот №*** – друг вид канал на Община Д., имот №*** – нива на И.Ш.С., и ползвана от ответника без правно основание през стопанската 2017/2018г., ведно със законната лихва от подаване на ИМ – 10.09.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.

Осъдил на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н.Х.Г. от гр.Д., действаща като ЕТ с фирма „***“ ЕТ гр.Д., ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗП Г. П. Г. от с.гр., ЕГН ********** сторените по делото разноски за държавна такса, адвокатски хонорар и депозит за вещо лице в общ размер на 1054 лева.

1

Недоволна от така постановеното решение е останала Н.Х.Г. от гр.Д., действаща като ЕТ с фирма „***“ ЕТ гр.Д., ЕИК ***, представлявана от адв.Б. Б. от ПлАК, която го обжалва като неправилно. Твърди, че по делото не са налице основания действията на ответницата по изготвяне на Договора от 26.01.2017 г. /от които в ИМ се твърди и в атакуваното решение е прието, че произтича увреждането на ищеца/ да се третират като увреждащи ищеца, както съответно и основания по отношение на ответника да бъде реализирана отговорността по чл.45 от ЗЗД. След като твърдяното от ищеца основание за отговорност за вреди, е деликтно /извъндоговорно/, то във всички случаи предполага поведение на увреждащото лице, което да е целящо увреждането или поне да е допускащо причиняването му.

Навежда доводи, че по делото е безспорно, че към момента на изготвяне и регистрирането на Договора от 26.01.2017г. процесният имот не е бил собственост на ищеца - той е придобил собствеността върху него на 31.10.2017г. Оплаква се, че според нея по делото е било безспорно и че към този момент ответникът нито е знаел, нито дори е предполагал, че имота в последващия период от време ще бъде продаден на друго лице, в частност на ищеца. Счита, че по делото следва да е безспорно и че между ответницата и свидетеля А. е съществувала уговорка Договорът им за наем да бъде сключван/подписван в отсъствие на последния и че А. е знаел, че имотът му се ползва от ответника по силата на подписвани ежегодно наемни договори.

По тези причини излага съображения, че на ответницата обективно, а и субективно, няма как да бъде вменено виновно поведение, насочено и целящо увреждането на имуществената сфера на ищеца. По същите причини настъпилото впоследствие обедняване на ищеца няма как да е било предвидимо за ответницата и да е пряка и непосредствена последица от действията й, т.е. да е в причинна връзка с действията на ответницата. В случая не са налице основания бъде прието, че е налице хипотеза на непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД и съответно - основание за търсене и реализиране на отговорност за вреди.

Твърди, че при данните по делото липсва всякаква фактическа и правна логика ищецът да твърди, че увреждането на имуществената му сфера и обедняването му /ако такова въобще е налице/, е настъпило в резултат точно от действията на ответницата и е пряка и непосредствена последица именно от тях.

Оплаква се, че предявената претенция за заплащане на обезщетение за „пропусната полза" се явява неоснователна и недоказана по основание. По дефиниция тя - пропуснатата полза съставлява неосъществено увеличение на имуществото на кредитора. За да е налице е необходимо да съществува сигурност за увеличаване на имуществото, т.е. пропуснатата полза трябва да е предвидима и сигурна. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването – позовава се на ТР № 3/12.12.2012г. по т.д. № 1/11г. на ОСГТК на ВКС.

Трябва да е в пряка връзка с неизпълнението, респективно с настъпилото увреждане.

Изложените в ИМ и установените в производството факти не сочат, че увреждането на имуществената сфера на ищеца и обедняването му, са пряка и непосредствена последица от действията на ответника, не сочат на предвидимо и сигурно намерение за отглеждане на царевица от ищеца за стопанската 2017г./2018г., на предвидим и сигурен добив в размерите на заявения, което според нея

2 прави тезата на ищеца за „сигурност за увеличаване на имуществото" и „пропускането на полза“ явно несъстоятелна.

Твърди също така, че дори соченият в ИМ Договор за наем от 26.01.2017г. да не е бил изготвен и регистриран от ответницата в ОСЗ - Д., ищецът, с оглед на това, че е придобил собствеността върху ПИ № *** чак на 31.10.2017г., пак нямало да може да ползва процесния имот през стопанската 2017г./2018г. и да получи добив от него - ако за имота липсвал регистриран Договор в срока по чл.37б, ал.3 от ЗСПЗЗ /т.е. до 31 юли 2017г./, той щял да придобие статута на т.нар. „бяло петно" и щял да бъде служебно разпределен по реда на чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСППЗЗ и даден за ползване било пак на ЕТ, било на друг земеделски производител /обстоятелство, което при условие, че ищецът е земеделски производител, сьс сигурност му е известно/.

Излага съображения, че предявената претенция за заплащане на обезщетение за „пропусната полза" се явява неоснователна и недоказана и по размера си - обезщетението за вреди /пропуснати ползи/ следва да се определя по размер след изчисляване на съотношението между приход и разход, т.е. след изчисляване на евентуалния положителен резултат от дейността на кредитора, представляващ неговата печалба и приспадане на разходите, необходими за произвеждане на продукцията. Доказателства за размера на разходите ищецът не ангажирал в хода на производството.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло като неоснователен предявения срещу ответницата иск, като осъди ищеца да й заплати направените съдебни разноски в първата и въззивната инстанции.

Ищецът ЗП Г. П. Г. от гр.Д., ЕГН ********** черз адв.Д. Д. от ПлАК изразява становище жалбата като неоснователна да се отхвърли и да му се присъдят разноски за въззивната инстанция. В съдебно заседание по същество твърди, че въпросът с белите платна стои по различен начин, тъй като белите платна се разпределят между земеделските производители и те имат задължения да платят по сметка на Общината съответната сума, представляваща осреднена рента за съответната стопанска година когато собствениците на тези земеделски земи са се дезинтересирали от тях и за тях няма Договори за аренда или наемни Договори. В случая не е така. Безспорно е, че е подправен подписа на неговия праводател в Договора за наем, с цел да може да бъде ползвана земеделската земя и за следващата година тъй като едноличният търговец е отказала да закупи тази земя. След като е налице нищожен Договор и по него една от страните е придобила някакъв доход, тя би следвало да възстанови или да обезщети собственика на вещта.

Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателката, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, и съобрази изискванията на Закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е частично основателна.

Безспорно по делото е и това се установява от представената Регистрационна карта на земеделския производител, издадена на 21.02.2012г.

3 от Областна дирекция "Земеделие" гр.Плевен, че ищецът Г. П. Г. е регистриран като земеделски производител с №*** ЕКАТТЕ на регистрация.

Страните не спорят и е видно от представения в заверено ксерокопие Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №35, том 2, рег.

№***, дело №194/2017г., от 31.10.2017г., че А.М. А., ЕГН ********** и В.К.

Г.а, ЕГН ********** са продали на Г. П. Г., ЕГН ********** следния недвижим имот - Нива с площ от 17,000 дка., находяща се в землището на гр.***, Плевенска област, трета категория, в местността "***", съставляваща имот №*** по Плана за земеразделяне на землището на гр.***.

Не се спори и се установява от представения в заверено копие Договор за наем от 26.01.2017г., вписан в Общинска служба по земеделие гр.*** под № 482, че А.М. А., в качеството си на наемодател, е отдал под наем за временно и възмездно ползване нива №*** от 17,000 дка., трета категория, в местността "***" по плана за земеразделяне на гр.***, за срок от една стопанска година, считано от 01.10.2017г. до 01.10.2018г. на ЕТ "***" за сумата от 50,00 лева за декар.

Страните не спорят и е видно от представените от ЕТ "***" РКО от 29.06.2015г. и извлечение от банковата сметка на ответницата, че на А.М. А. е изплатен наем за стопанските 2014г./2015г., 2015г./2016г. и 2016г./2017 години.

Няма спор, че на 19.10.2017г. е изплатена сумата от 1700,00 лева с основание „рента за 2015г./2016г. и 2016г./2017г.“.

Безспорно е също така и се установяват от представената Анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин вх. №1626 от 19.02.2018г. на Областна дирекция "Земеделие "гр.Плевен, и Анкетен формуляр към нея с вх.

№200/19.02.2018г. ползваните от ищеца ниви /като площ/, като в таблица 2 са посочени и намеренията за засяване на площите с видове култури /царевица и слънчоглед/.

Не се спори, че процесният поземлен имот е включен в масив за ползване 2***-49, с ползвател фирма "***"ЕТ и е регистриран Договор за наем за стопанската 2017г./2018г. от ЕТ "***".

4

За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че за да се реализира деликтната отговорност по чл.45 и сл. от ЗЗД следва да са налице няколко кумулативно предвидени предпоставки. На първо място трябва да е извършено определено деяние /действие или бездействие/, което да е противоправно и виновно. Противоправността винаги и безусловно е свързана с нарушаването на определени правни норми. Вината се предполага до доказване на противното, т.е. причинителят на увреждането може да доказва, че не е действал виновно и да се освободи от отговорност. Формите на вината /умисъл и непредпазливост/ са визирани в разпоредбата на чл.11 от НК, но се използват и от гражданското право. Следващ съществен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Тя може да бъде имуществена и неимуществена /морална/, но във всички случаи подлежи на възстановяване само, ако е в причинна връзка с противоправното и виновно деяние на дееца.

Отговорността за непозволено увреждане е предвидена в закона в защита на правата и интересите на гражданите и има за задача не само да задължи виновния да обезщети пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите да спазват законността и да ги възпира да не увреждат противоправно правата и интересите на другите граждани.

Приел също така, че за да получи защита увреденото лице, респективно за да бъде ангажирана деликатната отговорност на причинителя, възникнала поради виновно неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму, е необходимо едновременно да са налице следните предпоставки: Първо, наличието на деяние, което се изразява в някакво действие или бездействие, в случая действие – сключването на Договор за наем на 26.01.2017г. без знанието и съгласието на собственика на земята А.М. А., което се установява от показанията на самия А. А. – същият категорично е заявил при разпита си, че не е подписвал Договора от 26.01.2017г. /което не се и оспорва от ответника/, не е давал и съгласие за сключването му. Вторият елемент от фактическия състав по чл.45 от ЗЗД е противоправност на деянието, тоест изискването е със същото да е нарушен закона, без да е необходимо да е извършено престъпление. От свидетелските показания ясно и безпротиворечиво се установява, че А.М. А. не е имал намерение да отдава имота под наем, а да го продаде. Във връзка с неистинския Договор за наем е подаден сигнал до Прокуратурата и е образувано ДП №131/2020г. на РП5 Плевен.