Решение № 41 от 20.02.2025, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Ихтиман, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Административно наказателно дело № 20241840200497 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.

Същото е образувано по подадена жалба от Ж. П. Б., ЕГН ********** против Наказателно постановление № 24-1204-001120/24.07.2024 г., издадено от Началник група в ОДМВР – София, Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП на основание чл.

178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се твърди, че причината за движение в аварийната лента е повреда на автомобила – прегряване поради проблем в охладителната система. В допълнение жалбоподателят счита, че в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) не е спазен реквизита на чл. 42, ал. 1, т. 6, предл. 2 от ЗАНН – посочване на местоработата на нарушител. Жалбоподателят счита, че актосъставителят не е разполагал с материална компетентност да издаде процесния АУАН. Жалбоподателят твърди също, че в АУАН и в наказателното постановление (НП) не се съдържа описание на мястото нарушението, доколкото посочването на АМ „ТРАКИЯ“, в района на 34 км, посока на движение от гр. София към гр. Пловдив е прекалено общо и неопределено.

Жалбоподателят възразява, че АУАН и НП са издадени извън сроковете за това, установени в ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

1

Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание, като в писмено становище моли жалбата да бъде оставена без уважение и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като се съобрази с представените по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

На 03.06.2024 г. около 14:30 часа свидетелят Д. И. Ф. пътувал с личния си автомобил от град София към град Пловдив като се движел по АМ „Тракия“. В района на АМ „Тракия“ км 33-34 с посока на движение към град Пловдив на около 500 метра преди отбивка за гр. Ихтиман трафикът бил интензивен, тъй като и в двете пътни ленти /активна и изпреварваща/ имало бавнодвижещи се колони от автомобили. Свидетелят управлявал автомобила си в активна лента за движение.

Причината за възникналия трафик било настъпило пътно-транспортно произшествие.

В управлявания от свидетеля Ф. автомобил бил монтиран видеорегистратор на предното стъкло. Озовавайки се в колоната от автомобили в близост до отбивката за гр. Ихтиман, с монтирания в автомобила видеорегистратор свидетелят заснел няколко автомобила, които се движили в лентата за принудително спиране /аварийна лента/, изпреварвайки образувалата се колона от автомобили отдясно. Един от преминалите автомобили в лентата за принудително спиране бил лек автомобил „Опел Астра“, син на цвят. Автомобилът се движел видимо по-бързо от автомобилите в колоните в активната и в изпреварващата ленти на магистралата.

Свидетелят Ф. изпратил снети снимки от видеоматериала на МВР, като прикачени файлове на електронен адрес [email protected]. Постъпилите материали били изпратени по компетентност към ОД на МВР София и били заведени под преписка с № 489700-4130 от 05.06.2024 г. Свидетелите Н. С. на длъжност „командир отделение“ при ОДМВР - София, сектор „Пътна полиция“ и Д. Т. - също служител на ОДМВР - София, сектор „Пътна полиция“ се запознали с постъпилите снимки, извършили справка в базите данни на МВР и установили собственика на л.а. марка „Опел Астра“ С. Б. Д.

На 03.07.2024 г. жалбоподателят Ж. П. Б. дал сведение в ОДМВР - София, в което посочил, че именно той е управлявал на 03.06.2024 г. процесния автомобил и посочил като причина за управление на автомобила в лентата за принудително спиране „загряване“ на колата, което наложило от време навреме да спира да се охлади и отново да тръгва.

На 03.07.2024 г. свидетелят Н. С. в присъствието на свидетелите Д. Ф. – очевидец на нарушението и Д. Т. – свидетел по съставянето на акта, съставил на жалбоподателя Ж. П. Б., ЕГН ********** акт за установяване на административно нарушение серия GA № 744065 за това, че на 03.07.2024 г. около 16:10 ч. на АМ „Тракия“ в района на 34 км., с посока на движение от гр.

София към гр. Пловдив, управлявал л.а. Опел Астра, собственост на С. Б. Д., като извършва следното нарушение: 1. Движи се безпричинно в лентата за принудително спиране /аварийна лента/, с което извършил нарушение по чл.

58, т. 3 от ЗДвП, изразяващо се в движение в лентата за принудително спиране при движение по автомагистрала без да е налице техническа неизправност на 2 автомобила или влошено здравословно състояние на водача или на някой от пътниците.

Актът бил връчен на жалбоподателя на същата дата. На 09.07.2024 г. в ОДМВР – София постъпило възражение против съставения АУАН от Ж. Б., в което твърди, че причината за движение в аварийната лента е повреда на автомобила – прегряване поради проблем в охладителната система, като в тази връзка прилага Фактура и фискален бон, издадени от „Р И В-АВТО“ ООД, ЕИК 175270338 на 05.07.2024 г., като в същите е описана заплатена стока/услуга по отстраняване на теч от маркуч за радиатора, а в описание на сделката във фактурата е посочено.

Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното НП № 241204-001120/24.07.2024 г., издадено от Началник група в ОДМВР – София, Сектор „Пътна полиция“, с което на Ж. Б. за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства – акта за установяване на административно нарушение, приложените към административнонаказателната преписка документи – сигнал и сведение от Д. Ф., сведение от Ж. Б. /л. 18 от делото/, възражение с вх. № УРИ517000-11757/09.07.2024 г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., справка за нарушител/водач, Акт за встъпване в длъжност от 04.10.2023 г. на Началник на група „АНД, ОА, отчети и анализ на ПТП и водачи“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел ОП при ОДМВР – София, Заповед № 8121К12390/03.10.2023 г., както и от гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Ф., С. и Т., от приобщеното по делото веществено доказателство – видеозапис, закрепен на компактдиск /л. 70 от делото/, заключението на назначената съдебно-видеотехническа експертиза.

Събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства и доказателствени средства са единни и непротиворечиви. Доказателственият материал в по-голямата си част е последователен и непротиворечив, поради което съдът му даде вяра изцяло.

Свидетелят Ф., който е очевидец на извършеното нарушение, дава ясни, логични и безпротиворечиви показания, които категорично се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал – видеозаписа, писмените доказателства и показанията на другите двама свидетели.

Свидетелят Ф. ясно си спомня фактическата обстановка в процесния пътен участък – приблизителното място, на което се е била образувала колоната от автомобили, преминаването на процесния автомобил без включени аварийни светлини и с висока скорост на движение в лентата за принудително спиране.

Показанията на свидетеля се подкрепят изцяло от приобщения като веществено доказателство по делото видеозапис.

Видно от заключението на допуснатата в съдебната фаза на процеса съдебно-видеотехническа експертиза Й. Т. в процесния случай не са открити следи от манипулация по предоставения запис от видеорегистратор от свидетеля Ф. и същият е автентичен. Констатирано е записано цветно 3 изображение във файл със звук. От направената оценка от експерта на извлечените снимкови кадри се установява процесният автомобил, който се движи в дясно по лентата за принудително спиране по АМ „Тракия“ с посока към гр. Пловдив, преминавайки покрай указателна табела за отклонение към гр. Ихтиман след 500 метра. Експертизата е изготвена от компетентно вещо лице, в рамките на притежаваните от него научни знания, същата е пълна, ясна и обоснована, поради което следва да бъде кредитирана с доверие без резерви.

Обективни и безпристрастни са показанията на разпитаните полицейски служители - свидетелите С. и Т.. Разпитан в о.с.з. свидетелят С. възстановява спомен за случая, потвърждава авторството си като актосъставител. Св. С. разпознава приложената по преписката снимка на процесния автомобил, както и потвърждава, че той е снел сведението от жалбоподателя. Свидетелят С. заявява, че си спомня само снимки, че са били представени, а не и видеозапис.

Св. Т. също потвърждава, че е било снето сведение от водача на автомобила и че АУАН е съставен по снимки, както и че мисли, че е имало и видеозапис.

Изброените доказателствени източници са логични и непротиворечиви.

Те са взаимно допълващи се и не са оборени от други доказателства. Поради това следва да бъдат кредитирани в цялост. От тях се установяват всички обстоятелства от предмета на доказване – фактите около процесната проверка и констатираното нарушение.

Недоказани са твърденията в жалбата на въззивника за наличие на техническа неизправност на управлявания от него автомобил. От представената към възражението по преписката фактура и фискален бон /л. 22 от делото/ е видно, че същите са издадени на 05.07.2024 г., два дни след връчване на АУАН. Горното обуславя извода на съда, че в голяма степен на вероятност документът е изготвен за нуждите на производството. В допълнение, в представеното и прието като писмено доказателство по делото сведение, дадено пред полицейски служител жалбоподателят е заявил, че поради прегряване на автомобила от време навреме е спирал и тръгвал, за да може да се охлади, което обстоятелство по никакъв начин не се установи по делото, че действително се е случило.

При така описаната фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От представената заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи /л. 37-39 от делото/ се установява, че АУАН и НП са издадени от териториално и местно компетентни органи. Същите са издадени по предвидените от закона ред и форма, съдържат изискуемите от ЗАНН задължителни реквизити.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6-месечен срок Съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са 4 допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените. Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН.

Възражението на жалбоподателя, че не е спазен един от реквизитите на АУАН, съгласно чл. 42,ал. 1, т. 6, предл. 2 от ЗАНН – месторабота на нарушителя, съдът намира за неоснователно, доколкото този реквизит не е задължителен и липсата му не е свързана с опорочаване на съставения АУАН, още повече, че не са налице данни нарушението, за което е санкциониран с процесния АУАН жалбоподателя да е свързано с неговата трудова или служебна дейност.

Мястото на извършване на нарушението е достатъчно добре индивидуализирано, поради което възражението на жалбоподателя в тази насока следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Съдът счита, че посочването на мястото на нарушението като „по АМ „Тракия в района на 34 км., с посока на движение от гр. София към гр. Пловдив“ е достатъчно, за да може наказаното лице да разбере къде се вменява, че е извършено нарушението и съответно да организира защитата си.