Определение № 1757 от 03.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1757 гр. Пловдив, 03.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева като разгледа докладваното от Анна Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20265300501321 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.248, ал.3 ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба вх.№20882/04.06.2026 г. по описа на ПОС от „Профи Кредит България“ЕООД, ЕИК 175074752, АУ-гр.София, чрез юрк.Г.С.-К. против определение №4916/21.04.2026г. по гр.дело №3593/25г на РС-Пловдив, 18 гр.с., с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното Решение №771/21.02.2026 г. по гр.дело №3593/25г на ПРС, 18 гр.с. в частта за разноските, с което е присъдено по чл.38 Задв. в полза на адв.С. Н. като пълномощник на ответника АВ в размер на 278,01 евро /=542,75 лева/ за правна защита по чл.38ЗА срещу иска на „Профи Кредит България“ЕООД по чл.422 ГПК с искане разноските да се редуцират като присъденото АВ да се намали на 51,13 евро /100 лв./.

Оплакванията в ЧЖ са, че присъденият адв.хонорар по чл.38 от ЗА от РС е прекомерен с оглед положения адв.труд, предвид действителната правна и фактическа сложност на делото и цената на иска;счита, че е налице и злоупотреба с право в нарушене на чл.3 от ГПК за добросъвестно упражняване на процесуални права от страните; че РС е съобразил хонорара с Наредба №1/2004 г. която няма задължителен характер.

От адв.С. Н., пълномощник на ответника по частната жалба не е постъпил отговор.

ПОС, ХІV гр.с., като прецени доводите на страните по делото, намира, че ЧЖ е подадена на 30.04.2026г, а съобщението за обжалваното определение на РС е получено на 29.4.2026 г., поради което ЧЖ е подадена в указания 2-седмичен срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следното:

Пред РС от „Профи Кредит България“ЕООД са предявени искове по чл.422 ГПК да се признае за установено по отношение на ответника Н. М. М. дължимостта на суми по сключеният между страните договор за покребителски кредит, както следва: 4489,11 лева – главница, 1500,54лв.-догоорна лихва, 637,01лв.- лихва за забава. Исковетет са уважени 1 частично за сумата 2613,11 лв. /1336,06 евро/, за сумата 138,31 евро /270,52 лв/- лихва забава;

РС е отхвърлил исковете за главницата над сумата 2613,11 лв. до пълния предявен размер от 4489,11 лв., за възнаградителна лихва -сумата 1500,54лв., както и заобезщетението за забава над 270,52лв. до пълния предявен размер от 637,01 лв.

По съразмерност на отхвърлената част от исковете, ПРС е присъдил в полза на адв.

С. Н. като пълн. на ответника по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА АВ в размер на 542,75 лв., платимо от ищеца.

С решението си РС е приел, че дължимото АВ на адв.К. по чл.38 ЗАдв. е съгласно минималните размери на АВ по Наредба №1/2004 г., чл.7,ал.2/посл.изм.ДВ,бр.14/2025 г./ По направените доводи ПОС намира следното:

Въведеното с чл.38, ал.2 ЗА правило, че съдът присъжда АВ в определения размер от Висшия адвокатски съвет по НМРАВ без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защита правата и интересите на участниците в гр.процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на чл.101, §1 ДФЕС, в който смисъл е и решение по дело С438/22 на СЕС. В т.см.чл.38,ал.2 ЗА , препращаща към Наредба №1/2004 г., не съответства на правото на ЕС, поради което посочените в наредбата размери на АВ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията без да обвързват съда. Размерите на тези АВ подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената рабата и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В конкретния случай производството е приключило в 1 съдебно заседание.

Делото е с ниска правна и фактическа сложност, тъй като по въпроса е налице многобройна и константна съдебна практика; положеният адвокатски труд не е свързан със събиране на доказателства и не са направени от него доказателствени искания, същият не се явил в съд.заседание, поради което по отношение на тези искове следва да се определи АВ за оказана безплатна правна помощ под минимума по наредбата.

Настоящият състав намира за справедливо с оглед изложениет критерии - цената на иска, приключване на делото в 1 заседание, ниската правна и фактическа сложност на делото и положения труд от защитникът, че следва да бъде присъдено в полза на адв. С. Н.

АВ в размер на 153,38 евро. /300 лв./, платимо от ищеца, до която сума ще следва да се редуцира присъденото от ПРС адв.възнаграждение.

Като е достигнал до други изводи, РС е постановил направилен акт, който следва да се отмени. В този смисъл ЧЖ на „Профи Кредит България“ЕООД е основателна до посочения по-горе размер, в който смисъл следва да се измени постановеното по делото решение за разноските.

Предвид гореизложеното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №4916/21.04.2026г. по гр.дело №3593/25г на РС-Пловдив, 18 гр.с., с което е оставена без уважение молбата на „Профи Кредит България“ЕООД за изменение на постановеното Решение №771/21.02.2026 г. по гр.дело №3593/25г на ПРС, 18 гр.с. в частта за разноските, с което е присъдено по чл.38 Задв. АВ в полза на адв.С. Н. като пълномощник на ответника и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение №771/21.02.2026 г. по гр.дело №3593/25г на ПРС, 18 гр.с. в частта за разноските като РЕДУЦИРА присъдените разноски, платими от „Профи Кредит България“ЕООД за адвокатско възнаграждение в полза на адв.С. Н. като пълномощник на ответника Н. М. М. АВ за правна защита по чл.38ЗА о т 278,01 евро /542,75лв./ н а 153,38 евро /300 лв./.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3