Определение № 352 от 20.02.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 352 гр. Плевен, 19.02.***4 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно частно гражданско дело № ***44400500057 по описа за ***4 година Производство по чл. 248 ал.3 ГПК.

С определение на Плевенски РС №5576 от 08.12.***3г., постановено по гр.д.№ ***85/***3г.по описа на същия съд е оставена без уважение като неоснователна молбата с правно основание чл.248 ал.1 ГПК,депозирана от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“,с адрес на упражняване на дейността гр.С., бул.“***“№***,ет.***,,офис ***. , представлявано от управителя Д. М. М. за изменение на решение на ПРС

№1511/26.10.***3г.,постановено по гр.д.№ ***85/***3г.по описа на същия съд в частта разноските.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от управителя Д.

М.

М.,с която същото се обжалва като неправилно и незаконосъобразно.Изложени са доводи,че по делото са предявени и разгледани два иска и върху двата иска е събрана дължимата ДТ.С решението на ПРС и двата иска са уважени изцяло,като на основание чл.78 ал.1 ГПК във вр.чл.38 ал.2 ЗА в полза на адвокат Д. М. е присъдено адв.възнаграждение в размер на 320лв.За да остави без уважение молбата по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските относно адв. възнаграждение на адвокат М.,ПРС е приел ,че са предявени два иска оценяем и неоценяем и възнаграждението следва да се намали по всеки от исковете до размер на 1/3 от минималното,определено в Наредба №1 възнаграждение ,като е формирано общо възнаграждение на 320лв. с ДДС. Съгласно Наредба №1 за 1 мин.размери на адв.възнаграждения възнаграждението за неоценяем иск с материален интерес до 1000лв. ,е в размер на 1000лв.,без ДДС или 1200лв.с ДДС,а при оценяем иск с материален интерес до 1000лв.,мин.адвокатско възнаграждение е в размер на 400лв.без ДДС или 480лв.с ДДС.Жалбоподателят счита,че при процесните два иска възнаграждението следва да е в размер на 1680 лв. с ДДС.Посочено е ,че съдът се е позовал на решение на СЕС ,но не е посочил практика на ВКС,че съобразяването на практиката на СЕС на дава правото на необективна преценка на фактите и обективна обезценка на адвокатския труд.В частната жалба е посочено определение на ВКС № ***/21.01.***2г.по ч.т.д.№2347/***1г.,ІІ т.о., съгласно което при определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА,както и при намаляване на подлежащо на присъждане адв.възнаграждение по реда на чл.78 ал.5 ГПК,поради прекомерност, съдилищата са обвързани от предвидените в Наредбата минимални размери.В заключение моли съда да отмени постановеното определение на ПРС ,като Окръжният съд постанови определение,с което да бъде присъден адвокатски хонорар в минимален размер на 1680лв.с ДДС.

Ответникът по частната жалба „***“ЕООД гр.С., чрез ст.юрисконсулт М.К. е депозирал писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 от ГПК, в който взема становище,че частната жалба е неоснователна.Изложени са доводи,че постановеното от съда в частта за разноските е правилно и законосъобразно,като съдът разгледал делото е отчел неговата фактическа и правна сложност,обема,процесуалните действия, извършени от процесуалния представител и е определил възнаграждение,което е справедливо и обосновано,както повелява чл.36 от ЗА.Изложени са доводи,че претенцията за присъждане на адв.възнаграждение в размер на 1680лв.,при материален интерес 89,88лв.би могла да се разглежда като злоупотреба с право по смисъла на чл.3 ГПК,с което се нарушават основни принципи на правото.В практиката на СЕС е прието,че съдът следва да съобрази сложността на действително извършеното от адвоката по делото,поради което може да намали адвокатското възнаграждение под минималния размер,определен в НМАВ,в който смисъл е дело С-427/16 на СЕС.Посочено е,че в случая са предявени кумулативно съединени искове ,но те са в защита на един интерес ,същите са оценяеми и възнаграждението следва да се определи по реда на чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата.И двата иска произтичат от едно и също правоотношение,не се налага доказване на всеки иск поотделно ,същите са взаимосвързани,по двата иска представената от ищцовата страна аргументация е една и съща,базирана на едни и същи доказателства,поради което не се дължи адвокатско възнаграждение за всеки от тях.В този смисъл е посочена съдебна практика-определение на ВКС№29/20.01.***0г.по ч.т.д.

№2982/2019г.,ІІ т.о.В отговора са изложени подробни доводи и съображения,че оказаната безплатна правна помощ е безвъзмездна услуга ,поради което и при присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 ЗА,върху същото не се начислява ДДС.В тази насока е цитирана съдебна практика –определение на ВКС №917/02.05.***3г.по ч.гр.д.

№1323/***3г.,ІV г.о.В заключение дружеството моли съда да остави без 2 уважение частната жалба.

Окръжният съд като прецени изложените в частната жалба оплаквания , становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК,от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

С решение на ПРС №1511/26.10.***3г.постановено по гр.д.№ ***85/***3г. са уважени двата предявени иска от ищцата Д. И. П.,като е прогласен за нищожен договорът за поръчителство,сключен на 02.01.***0г. между Д. И. П. и „***“ЕООД гр.С., поради противоречие с чл.26 ал.1 ЗЗД вр.с чл.22,вр.с чл.11,чл.19 от ЗПК.Със същото решение на ПРС е уважен и предявения на основание чл.55 ал.1 ЗЗД иск,като ответникът „***“ЕООД гр.С. е осъден да заплати на Д. П. сумата от 89,88лв.лв.,представляваща недължимо платено възнаграждение за поръчителство по гореописания договор.Със същото решение на ПРС на основание чл.78 ал.1 ГПК във вр.чл.38 ал.2 ЗА „***“ЕООД гр.С. е осъдено да заплати на адвокат Д. М. М. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 320лв.по двата иска.

За да остави без уважение депозираната молба по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските относно присъденото адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗА,ПРС позовавайки се на практиката на Съда на Европейския съюз е приел ,че не е обвързан от определените с Наредба №1 минимални размери на адвокатските възнаграждения,а следва да се определи възнаграждение ,като се отчете реалната и фактическа правна сложност на делото,която не съответства на възнаграждение в размер на 960лв.за адвокат на една инстанция,че е неоправдано присъждане на такава сума общо в размер на 1 440лв.за двата иска Съдът е приел,че по делото е проведено само едно съдебно заседание ,без изслушване на експертизи и без присъствието на страните и /или на техните процесуални представители.

Тези правни доводи са правилни и се споделят от въззивната инстанция.Предмет на разглеждане по делото са два иска-за нищожност на договор за поръчителство и по чл.55 ал.1 ЗЗД за връщане на даденото по този договор.Неоснователни са изложени в частна жалба доводи,че искът за нищожност на договора за поръчителство е неоценяем.Договорът за 3 поръчителство е тясно и неразривно свързан с договора за потребителски кредит и доколкото обезпечава вземането по кредита в размер на 200лв., стойността на този договор е в същия размер 200лв.При предявени два оценяеми иска

,първият с цена

200лв.и вторият с цена

89,88лв.,претендираното адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА за оказана безплатна правна помощ на ищцата в размер на 1680 лв.с вкл.ДДС е прекомерно и в пъти надвишава цената на предявените искове.Правилно при определяне размера на адв.възнаграждение ПРС е отчел реалната фактическа и правна сложност на делото,както и действително извършената от пълномощника праовна защита.Делото не е с правна и фактическа сложност.От друга страна депозираната от ищцата Д. П. искова молба е изготвена от друг адвокат-Б.З. от САК,а не от жалбоподателя адвокат Д. М. от САК.В производството пред ПРС е проведено едно единствено съдебно заседание,без изслушване на експертизи и без присъствието на страните и на техните процесуални представители.От адвокат Д. М. като пълномощник на ищцата е депозирана писмена молба,в която са изложени доводи по съществото на спора,с което се изчерпва оказаната на страната правна защита.

По делото са предявени два оценяеми иска-за нищожност на договор за поръчителство и за връщане на даденото по този нищожен договор,като и двата иска са взаимно свързани,произтичат от едно и също правоотношение и са в защита на един и същ материален интерес ,който е до 1000лв.В този смисъл е и посочената от ответника по жалбата съдебна практика-опеделение но ВКС №29/20.01.***0г.по ч.т.д.№2982/2019г.,ІІ т.о.,в което е прието,че „когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове“.Съобразявайки факта ,че делото не с фактическа и правна сложност,че е приключило в едно съдебно заседание,както и вида и характера на осъществената от адвокат Д.

М.а правна защита ,съдът приема,че на същия се дължи адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗА в минимален размер от 400лв., съгласно чл.7,ал.2,т.1 от Наредба №1 /09.07.***4г.за мин.размери на адв.възнаграждения.Доколкото адвокат М. е представил доказателства,че е регистриран по ДДС върху възнаграждението следва да се начисли и ДДС и същото става в размер на 480лв.

4

До този размер искането по чл.248 ГПК за изменение на решението на ПРС в частта за разноските е основателно и следва да се уважи,като се отмени определението на ПРС в тази му част,а въззивната инстанция се произнесе по същество в горния смисъл ,като измени решението на ПРС в частта за разноските,като в полза на адвокат Д. М. бъде присъдено адв.възнаграждение в размер на 480 лв. с вкл.ДДС.В останалата част ,за разликата над 480лв.до претендирания размер на адв.възнаграждение от 1680лв.с вкл.ДДС,молбата по чл.248 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.Този размер на адвокатско възнаграждение е прекомерно висок,в пъти надвишава цената на исковете и защитавания материален интерес и не съответства на действително положения адвокатски труд и оказана правна помощ на страната.В тази част определението на ПРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА определението на Плевенски Районен съд №5576 от 08.12.***3г.,постановено по гр.д.№ ***85/***3г.В ЧАСТТА, в която е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“гр.С. ,представлявано от управителя Д. М. за изменение на решение на ПРС №1511/26.10.***3г.,постановено по гр.д. № ***85/***3г.в частта за разноските относно адв.възнаграждение на осн.чл.38,ал.2 за разликата над 320лв.до 480 лв. КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯВА на основание чл.248 ГПК решение на Плевенски Районен съд №1511/26.10.***3г.,постановено по гр.д. № ***85/***3г.В ЧАСТТА за разноските,както следва:

ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 ЗА „***“ ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“***“№ ***,ет.***, ап.******,,представлявано от П.Д. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. М. М. от САК ,Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ ,Булстат №***,с адрес на упражняване на дейността гр.С.,бул.“А.С.“№***,ет.***,,оф.*** адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв.с вкл.ДДС,вместо присъдените с 5 решението 320лв.

ПОТВЪРЖДАВА определението на Плевенски Районен съд В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.248 ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6