Решение № 1474 от 01.12.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1474 гр. Пазарджик, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря Мирослава Савова като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20255220103412 по описа за 2025 година

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД, вр. чл.146, ал.1 и чл.143 ЗЗП, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК от В. К. К. против Кредисимо ЕАД и Ай Тръст ЕООД за прогласяване за нищожни поради противоречие със закона, поради заобикаляне на закона, поради противоречие с добрите нрави на Договор за потребителски кредит № 2188589/14.02.2020г., сключен между ищцата и „Кредисимо” ЕАД и на Договор за предоставяне на поръчителство от 14.02.2020г., сключен между ищцата и „Ай тръст“ ЕООД, евентуално за прогласяване на нищожна на клаузата на чл.4.1 от Договор за потребителски кредит № 2230239/12.05.2020г., предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на поръчителство, поради противоречие с добрите нрави.

Ищцата твърди, че на 12.05.2020г. е сключила с „Кредисимо“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 2230239.

Твърди, че на същата дата, за да обезпечи задължението си според чл. 4, ал. 1 от Договора и раздел III, чл. 12 от Общите условия на "Кредисимо" ЕАД, е сключила Договор за предоставяне на поръчителство с ответника „Ай Тръст“ ЕООД. Според Договора за предоставяне на поръчителство "Ай тръст" ЕООД се задължава да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред последния солидарно с ищцата за изпълнението на всички нейни задължения, както и за всички последици от неизпълнението им, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит.

За поемането на тези задължения е уговорено К. да заплати възнаграждение, 1 разсрочено на месечни вноски, дължими на падежните дати на вноските по кредита. Възнаграждението се кумулирало към месечните погасителни вноски по кредита.

Твърди, че Договор за потребителски кредит №2230239/12.05.2020 сключен с „Кредисимо“ ЕАД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, тъй като не били посочени условията за прилагането на годишния лихвен процент и на годишния процент на разходите. Нито в договора, нито в погасителния план се съдържало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Визираната неяснота съществено ограничавала правата на ищцата.

Излага, че погасителният план не отговарял на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, тъй като в него не били подробно индивидуализирани вземанията за главница, договорна лихва, такса гарант. Не ставало ясно каква част от месечната погасителна вноска е главница, каква част е лихва и каква част е такса гарант, както и дали не се съдържа в нея и друга сума. Кредитодателят единствено се задоволил с посочване на обща дължимата сума, без да става ясно, какво точно се съдържа в нея. Това препятствало ищцата да разбере заплащаните от нея вноски по погасителния план, какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база.

В Договор за потребителски кредит № 2230239/12.05.2020г. била посочена само абсолютна стойност на ГПР, но липсвало ясно разписана методика на формирането му /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Не ставало ясно дали в процента на ГПР се включвала само лихвата или и други разходи и как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР.

Поддържа, че бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита, в ГПР следвало да се включи и възнаграждението за предоставяне на поръчителство, което не било сторено. По този начин действително приложеният в кредитното правоотношение ГПР се различавал от посочения в договора такъв, с което ищцата като потребител е била въведена в заблуждение, довело до неравноправност на уговорката за ГПР, следователно до нищожност на последната, а оттам и на цялата кредитна сделка, поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Сочи, че уговореното възнаграждение за дружеството поръчител е разход по кредита, който следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите по арг. от §, т. 1 ДР ЗПК.

Поддържа, че прилагането на различен размер на ГПР от посочения в кредитния договор представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите, 2 тъй като не й било разяснено по ясен и разбираем начин какъв е размерът на всички разходи, тази информация не произтичала по прозрачен за ищцата начин от условията на договора, съответно потребителката била лишена от възможността разбере икономическите последици от сделката и да вземе информирано решение дали да сключи договора, с което правата й били нарушени. Сочи, че в договора липсвала ясно разписана методика за формиране на ГПР по компоненти.

Позовава се на нищожност на кредитния договор поради нарушение на добрите нрави чрез включване в съдържанието му на задължителната клауза за сключване на договора за поръчителство с аргумент, че кредиторът използва материалната затрудненост на потребителите и спешната им нужда от материални средства, като ги поставя в положение да предпочетат опцията за обезпечение, за да получат така неотложно необходимия им заемен ресурс.

По подробно изложените в исковата молба аргументи счита договора за кредит за нищожна сделка, която не е произвела ефект.

Поради нищожността на кредитната сделка, нищожна се явявала и уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник за учредяване на от негова страна на лично обезпечение, както и сключения в изпълнението й

Договор за предоставяне на поръчителство между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД бил нищожен и на самостоятелни основания.

Твърди, че поръчителят бил определен от кредитодателя, като по силата на подписания договор за поръчителство се задължила да заплати на дружеството поръчител възнаграждение в размер за срока на Договора за потребителски кредит № 2230239/12.05.2020г., платимо на падежа на задължението по потребителския договор. Поддържа, че договорът за поръчителство се сключвал между поръчителя и кредитора, а длъжникът бил трето за това правоотношение лице, чиято воля не била правопораждащ елемент от фактическия състав за валидното му възникване, /арг. от чл. 138 от ЗЗД/, следователно сключването на договор за поръчителство между него и третото лице - поръчител бил лишен от правно основание.

На следващо място твърди, че договарянето, че кредитополучателя ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречало на добрите нрави и внасяло неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК, тъй като длъжникът по този договор не получавал насрещна престация. Възлагането на потребителя да заплаща задължения, които следвало да изпълнява кредитора били в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като по-слабата страна в отношенията, с което задължение той не би се съгласил, ако кредитодателят действа добросъвестно. Поради изложеното бил изпълнен общия фактически състав на чл. 143 ЗЗП и с оглед на неизчерпателното изброяване на предпоставките за неравноправност на договорна уговорка /арг. от т. 19 на чл.

143 ЗПК/ тази договорка следвало да бъде квалифицирана като неравноправна 3 и непораждаща правни последици за потребителя.

Поддържа, че тази уговорка се намирала в противоречие с целите на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК, тъй като кредиторът бил длъжен преди сключване на договора да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, а не да кредитира по безотговорен начин и да прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник чрез увеличаване на размера на задължението му.

Поставяйки на кредитополучателката изискване да сключи договор с дружеството - поръчител, кредитодателят „Кредисимо“ ЕАД е договарял в полза на поръчителя по смисъла на чл. 22 ЗЗД.

Освен това кредиторът и поръчителят били свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст" ЕООД е "Кредисимо" АД, печалбата на "Ай Тръст" ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределяла в полза на едноличния собственик "Кредисимо" АД. С оглед това, счита, че със сключване на договора за поръчителство се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаряло възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на "Кредисимо" АД. Целта на договора за поръчителство била не обезпечаване на договора за кредит, сключен с "Кредисимо" АД, а допълнителното му оскъпяване.

Поради акцесорния характер на договора за поръчителство, нищожността на кредитната сделка, обуславяла нищожност и сключения договор за учредяване на поръчителство.

Позовава се на нищожност на чл.4 ал. 1 от договора за потребителски кредит, предвиждащ обезпечаването му чрез сключване на договор за поръчителство с избрано от кредитора лице, поради противоречие с добрите нрави. Позовава се на нееквивалентност на насрещните престации. С клаузата на чл. 4 ал. 1 от договора за кредит ищцата се задължавала да заплати на поръчителя възнаграждение в размер на 80% от отпусната сума.

Наред с това, клаузата на чл.4 ал. 1 от Договор за кредит била нищожна като неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Същата била сключена във вреда на потребителя и не отговаряла на изискванията за добросъвестност, тъй като не позволявала на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП. Тази клауза не била индивидуално уговорена.

Иска от съда да прогласи за нищожни сключените с „Кредисимо“ ЕАД и Ай Тръст ЕООД Договор за потребителски кредит № 2230239/12.05.2020г. и Договор за поръчителство от 12.05.2020г., евентуално на чл. 4.1 от Договор за потребителски кредит № 2230239/12.05.2020г.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД оспорва 4 основателността на предявените искове.

Не оспорва, че между него и ищцата е сключен процесния договор Договор за потребителски кредит № 230239/12.05.2020 г. за сумата от 5133.55 лева, дължима за срок от 24 месеца, при фиксиран ГЛП от 40,00 % и ГПР от 48,21 %. Общо дължимата сума възлизала на 7538.64 лева (сбор от главница в размер на 5133.55 лева и 2405,09 лв. – договорна възнаградителна лихва).

Не споделя наведените в исковата молба доводи за нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК - кредиторът да включи в договорното съдържание условията за прилагане на лихвения процент. С преддоговорната информация до знанието на ищцата ясно било доведено съдържанието на всяка една от клаузите на договора за потребителски кредит както като процентно съдържание от главницата по кредита, така и като парични суми.

Оспорва наведените от ищцата доводи за нищожност на Договор № 230239/12.05.2020 г. поради неспазване на изискванията на чл. 11, т. 10 от Закона за потребителския кредит. Не споделя изложените в тази връзка доводи, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство е било изискване за сключване договора за кредит и че в тази връзка клаузите му трябва да бъдат включени в ГПР. Поддържа, че ищцата е имала възможност да избере сключването на договора при други условия-необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция, като разликата била единствено в срока за разглеждане на документите, но не и в условията, при които заемът се предоставя.

Излага, че изборът на ищцата да сключи договор за кредит, обезпечен с поръчителство бил изричен, самостоятелен и доброволен, след като й е била предоставена ясна, разбираема и фактически точна информация, с цел вземане на самостоятелно и информирано решение. Оспорва възнаграждението да съставлява разход, пряко или косвено свързан със сключването на договора за кредит, като подчертава, че титулярите на вземанията били различни, а кредитодателят не би могъл да знае за уговорките, постигнати между ищцата и другия ответник, тъй като Договорът за кредит бил сключен преди длъжникът да е сключил договор за поръчителство с различно от кредитора лице, а ищцата имала право на отказ от същия, което не упражнила. Ето защо, за надлежното спазване на изискванията на чл. 19 ЗПК включването в ГПР на разходите по договора за предоставяне на поръчителство не само не е било необходимо, но е било и обективно невъзможно към момента на сключване на договора за кредит. Клаузата за сключване на договора за предоставяне на поръчителство следвало да бъде квалифицирана като индивидуално уговорена, както и че в тежест на ищцата било да вземе отговорно решение за сключване на договор за кредит, съответно с оглед възможностите да се издължи или не по същия. Сочи, че сключеният между ищцата и другия ответник договор не бил такъв за поръчителство по чл. 138 ЗЗД, а представлява договор за поръчка по смисъла на чл. 280 ЗЗД.