Решение № 1441 от 28.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1441 гр. Пловдив, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20245330114587 по описа за 2024 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от К. Л. Х........... срещу „Фератум България“ ЕООД, с която са предявени искове за признаване на договор за потребителски кредит №............., сключен между страните, за недействителен, евентуално съединен с иск за признаване за недействителна на клаузата на чл.

5 от договора.

Ищцецът К. Х.............твърди, че между страните бил подписан договор за потребителски кредит № ............, за който бил приложим ЗПФУР, при следните параметри: чиста стойност в размер на 1000 лева; срок от 12 месеца и ГПР 49,66 %. В чл. 5 от договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от ...........в полза на дружеството ответник.

При сключването на договора за потребителски кредит не било посочено какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. След като усвоил кредита ищецът установил, че освен заемната сума му била начислена такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на „Фератум България" ЕООД, в размер на 500 лв. Договорът за кредит бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като противоречал на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК: не съдържал начина на изчисляване на ГПР и липсвала яснота как е формиран същият. Посочен било само ГПР в %, но не бил посочен начинът на изчисляването му. Отделно от това, посоченият ГПР не отговарял на 1 действителния, тъй като възнаграждението на поръчителя не било включено в него, а това следвало да бъде направено, понеже то представлявало скрито допълнително възнаграждение за кредитора и оскъпявало кредита.

Действителният размер на ГПР по процесния договор, с включени разходите за предоставяне на гаранция, бил в размер над 70%. Изложеното водело до недействителност на договора. Иска се от съда да уважи претенцията.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва сключването на договора за кредит, но счита, че той е действителен. Излага доводи за това. Не оспорва факта, че възнаграждението на поръчителя не е включено в ГПР по кредита, но твърди, че това не е задължително. Иска се от съда да отхвърли предявените претенции. Претендират се разноски.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

Страните не спорят, че между тях е сключен договор за потребителски кредит № ............, при следните параметри: чиста стойност в размер на 1000 лева; срок от 12 месеца и ГПР 49,66 %; че в чл. 5 от договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от ...........в полза на дружеството ответник; че поръчителството било възмездно и за него ищцата следвало да заплати възнаграждение, което не било включено при определяне на размера на ГПР, посочен в договора.

Горните обстоятелства документално се потвърждават от представените по делото писмени доказателства – договор за потребителски кредит, погасителен план към същия и СЕФ, в който изрично е отбелязано, че за професионалния поръчител Ferratum Bank се дължи възнаграждение в размер на 770 лева (л. 47 от делото).

По правото:

Доколкото разпоредбите на ЗПК са специални на тези на ЗЗП, които са специални на тези на ЗЗД, що се касае до уредбата на недействителността на договорите, сключени с потребител, предявените възражения за недействителност са при условията на евентуалност – един договор не може да е нищожен на повече от едно основание, освен ако от различните основания не произтичат различни последици (какъвто настоящият случай не е). Така, що се касае до договора за кредит, първо следва да се разгледа наведеното основание за недействителност по чл. 22 от ЗПК (за което съдът следи и служебно – тълкувателно решение № 1 от 2020 г. на ОСГТК на ВКС).

Едва при извод на съда, че на това основание не може да се установи недействителността на тази сделка, следва да се премине към разглеждане на другите наведени основания.

Като взе предвид характеристиките на съглашението, което се сочи като 2 основание за престацията, и на страните по него, съдът намира, че се касае до договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договора за задоволяване на свои лични потребности; липсват данни да действало с оглед на професионалната си дейност.

Потребителят-ищец се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят.

Съгласно пар. 1 от ДР на ЗПК „ Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Явно е, че ГПР е величината, чрез която следва да се изрази по ясен и разбираем за потребителя начин оскъпяването на заетата сума. Ако в ГПР не са включени всички посочени разходи, то потребителят е в невъзможност да прецени финансовите последици от поемането на задължението. Посочването в договора за кредит на ГПР, който не отговаря на действителния такъв, води до нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

В случая уговореното възнаграждение за гаранта „Фератум Банк“ не е включено в ГПР по кредита. То съставлява допълнителен разход за потребителя, който съпътства задължаването му по договора. Не могат да се споделят доводите на ответника, че понеже потребителят можел да избере опция поръчителство от личен гарант, а не от „Фератум Банк“, то сключването на договора за поръчителство с последното не било задължително условие за получаване на кредита. По делото се установява, че предоставянето на гарант или поръчител е задължителен елемент от процедурата за кандидатстване за кредита – на потребителя се дава възможност да отбележи една от две затворени опции – „личен гарант“ или „гаранция от Фератум банк“. В тази насока са и твърденията на самия ответник в отговора на исковата молба, чрез които се описва механизма на кандидатстване и отпускане на кредита.

Следователно, предоставянето на поръчител или гарант е условие за сключването на договора. Свързаните с това разходи е следвало да се включат в ГПР. В този смисъл е изрично решение на СЕС от 13.05.2025 г. по дело С337/2023, в което е прието: „…разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите.“.

Понеже в случая е сторено противното на гореизложеното, то посоченият в договора размер на ГПР не отговаря на действителния такъв.

Нарушен е чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което и на основание чл. 22 от ЗПК процесният договор за потребителски кредит е недействителен. В този смисъл е напр. решение на СЕС по дело С-.............., в което е прието: „… когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на 3 разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.“

Предявеният главен иск следва да се уважи като се признае за недействителен процесният договор за кредит.

По разноските:

С оглед изхода от спора на К. Х........... следва да се присъдят разноските в производството в размер на 1866,68 лева, включващи държавни такси, разходи за куриерска услуга, заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 от ЗПК сключения на ............... между К. Л. Х........... ЕГН: **********, и „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: ............, договор за предоставяне на потребителски кредит № ............., поради нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК:.........., да заплати на К. Л.

Х............., ЕГН: **********, парична сума в размер на 1866,68 лв. /хиляда осемстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща разноски за първоинстанционното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________ 4