Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 553 от 24.07.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 3519/2025
Вид
Решение № 553
Подписан
24.07.2025
В сила
24.07.2025
Състав
Ралица Манолова, Мирослав Георгиев Георгиев, Дора Запрянова Илиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 553 гр. София, 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Мирослав Г. Георгиев

Дора З. Илиева при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА като разгледа докладваното от Мирослав Г. Георгиев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251100603519 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава 21 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/.

Образувано е по въззивна жалба от повереника на частния тъжител Н. С. срещу присъда от 20.05.2022 г. по НЧХД № 17821/2019 г., с която Софийски районен съд, Наказателно отделение, 103 състав е признал подсъдимия В. К. К. за невиновен и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 вр. чл. 26, ал.

1 НК.

С жалбата се иска от въззивния съд да отмени присъдата и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен. Поддържа се, че се доказва извършването на престъплението, като показанията на свидетелите П. и Т. не разколебават обвинението.

В жалбата не се правят искания за събиране на нови доказателства.

Срещу жалбата не е подадено възражение от подсъдимия и защитника му.

Въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 НПК прецени, че за изясняване на обективната истина по делото не се налага разпит на подсъдимата, на свидетели и вещи лица.

В хода на съдебните прения пред настоящия съд, повереникът на частния тъжител моли съда да отмени постановената от първоинстанционния съд присъда по изложените в жалбата и допълнението към нея съображения.

1

Частният тъжител не взема становище.

Защитникът на подсъдимия счита, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна, поради което моли същата да бъде потвърдена. Алтернативно моли, ако е настъпила абсолютна погасителна давност, делото да бъде прекратено.

Подсъдимият К. поддържа казаното от своя защитник. В последната си дума моли съда да прекрати наказателното производство.

Софийски градски съд, като съобрази доводите в протеста и жалба, както и изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Въззивната инстанция намира, че изведените от първостепенния съд фактически положения кореспондират изцяло със събраните в хода на съдебно следствие доказателства и доказателствени средства и ги споделя изцяло. Предвид това, СГС приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият В. К. К. е роден на **** г. в гр. Сливница, българин, български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, живущ в гр. София, ж.к. "Люлин" бл. ****, ЕГН:

**********.

Подсъдимият К. и частният тъжител Н. А. С. били в един отбор по бягане и били приятели.

След време отношенията между тях се влошили.

На неустановена дата през октомври 2019 г., преди 14.10.2019 г. пред вх. Б на бл. 011 в 1- ви микрорайон на ж.к. "Люлин", гр. София около 21.00-22.00 ч. лице от мъжки пол нанесло побой на частният тъжител Н. С. като я удряло в лицето с ръце, с юмруци, съборил я на земята и я ритал. Това било видяно от св. В.П., която се прибирала с нейна приятелка и, която, след като мъжът избягал, помогнала на частния тъжител да стане от земята. В резултат на побоя на тъжителя били причинени охлузване и кръвонасядане по лигавичната повърхност на горната устна вляво, разкъсно - контузна рана, оток и кръвоносядане по ръба на долната устна вляво, които травматични увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. На 14.10.2019 г. частният тъжител Н. С. отишла в Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ "Александровска" ЕАД, където й бил извършен преглед и било издадено Съдебномедицинско удостоверение № 790/2019 г.

На неустановена дата през м. ноември 2019 г., преди 05.11.2019 г. вечерта пред вх. Б на бл.

011 в гр. София ж.к. "Люлин " – 1 неустановено лице нанесло побой на частния тъжител Н.

С., като я ритало в гърдите, гърба, по краката. В резултат на това тъжителят получила контузия на лявата мишница, контузии на лявото бедро и охлузване на гръдния кош, които травматични увреждания довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

На 05.11.2019 г. частният тъжител Н. С. отишла в Клиника по съдебна медицина и 2 деонтология при УМБАЛ "Александровска" ЕАД, където й били извършен преглед и било издадено Съдебномедицинско удостоверение № 879/2019 г.

По това време, за периода от 2016 г. до 2021 г. подс. В. К. работел като реквизитор на терен на снимките на филма "Откраднат живот" като снимачната площадка била в гр. София, "Тех Парк" на бул. "Цариградско шосе" № 111Б, като същият следвало да подава реквизитите на актьорите участващи във филма. Във връзка със снимките на филма "Откраднат живот" служебните си задължения изпълнявали и свидетелите С. П. и Н. Т., последният от които работел като шофьор в "Дрийм Тийм" през 2019 г. и познавали подсъдимият К.. Свидетелят Т. се грижел за превоза на екипа, участващ при снимките на филма, като взимал сутрин подс. К. около 08.00 ч. от ж.к. "Люлин" с микробус, след което и останалите членове на екипа и ги карал на снимачната площадка, находяща се на бул. "Цариградско шосе" № 111 в гр. София, а вечер по обратния ред ги връщал обратно. Снимките на филма "Откраднат живот" на 12.10.2019 г. продължили до 21.00 ч., а на 04.11.2019 г. продължили до 20.00 ч. като тези дни подс. В. К. бил на работното си място.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената фактическа обстановка въззивният съд приема за установена въз основа анализ на следните доказателствени средства и доказателства:

- гласни – обясненията на подс. В. К., показанията на свидетелите Д.С., В. Г., С. П., Н. Т., В.П.;

- писмени - заключението на съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/, Съдебномедицинско удостоверение /СМУ/ № 790/2019 г. и СМУ № 879/2019 г. на Н. А. С., издадени от Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ "Александровска" ЕАД; 2 броя заверени преписи от дневна снимачна програма за екип на терен за филма "Откраднат живот" за 12.10.2019 г. и за 04.11.2019 г., 2 бр. транспортни листа за 12.10.2019 г. и за 04.11.2019 г., заверен препис от пр. пр. № 55787/2019 г. по описа на СРП, справка за съдимост на подс. В.

К..

Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на СРС по фактите е формирано на основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали. Съдът прецизно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е обосновал съображенията си. Не са допуснати логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации.

В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да 3 отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста /р. 372/01.10.2012г. по н.д. № 1158/2012г. на ВКС, НК, ІІІ НО/.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че показанията на свидетеля Д.С. са производни, доколкото не е присъствал по време на нито едно от събитията, за които споделя в показанията си, а възпроизвежда единствено обстоятелства, за които твърди, че са му били споделени от частния тъжител С.. Освен това от обясненията на посочения свидетел се установява, че е във влошени отношения с подсъдимия, което обстоятелство обуславя необходимостта да бъдат подложени на детайлен анализ и съпоставка с останалите събрани по делото доказателства, за да се достигне до обоснован и аргументиран извод за тяхната кредитируемост. В тази връзка, първоинстанционният съд е подложил показанията на свидетеля С. на изключително подробен анализ, като е съпоставил същите с останалите гласни доказателствени средства и писмени доказателства, за да достигне до обоснования извод за тяхната частична кредитируемост.

Правилно първоинстанционният съд е възприел с доверие показанията на посочения свидетел, в частта, в която споделя за познанството си с подсъдимия К. и частния тъжител С.. Съдът кредитира и тази част от показанията му, в която посочва, че частния тъжител С. му е споделила на неустановена дата на Софийски маратон, състоял се през месец октомври 2019 г. за нанесените й в предходния ден удари в лицето с ръце и юмруци и ритници по гърба и тялото й. Правилно са кредитирани и показанията му в частта относно споделеното от частния тъжител С. за втори нанесен спрямо нея побой около месец след нанесения такъв през месец октомври 2019 г. Така заявеното намира подкрепа в писмените доказателства по делото, а именно СМУ № 790/2019 г., СМУ № 879/2019 г., както и в заключението на вещото лице по назначената по делото СМЕ. От показанията на посочения свидетел обаче, не се установява по категоричен начин точното време, в което свидетелката С. му е споделила за нанесените й побои, нито точната дата на нанасяне на същите. С доверие следва да се кредитира и тази част от показанията на свидетеля, в които споделя, че именно частния тъжител С. му е посочила името на подсъдимия като лицето, което е нанесло всеки един от двата побоя.

Подобно на първоинстанционния съд, въззивният не възприе с доверие тази част от показанията на свидетеля С., в която посочва, за споделено от частния тъжител, в предходен инкриминираните в производството деяния момент, за заплахи и обиди от страна на подсъдимия К., доколкото същите са лишени от конкретика относно съдържанието на заплахите и причината за същите.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд и за кредитируемостта на показанията на свидетеля В. Г. в частта, в която споделя, че е съсед на частния тъжител С.. В останала им част, в която посочва, че лично е възприела през месеците октомври и ноември 2019 г. подсъдимия К. да паркира автомобила си през ден пред входа, в който живеят тя и частния тъжител С. към 17-18 часа следобед, се оборват по категоричен начин от показанията на свидетелите С. П. и Н. Т. и приложените по делото писмени доказателства- заверени преписи от дневна седмична програма на екип на терен за филм „Откраднат живот“ за 4

12.10.2019 г. и за 04.11.2019 г. От посочените писмени доказателства и гласни доказателствени средства се установява, че в посочените от свидетеля Г. месеци подсъдимият е бил на работа до 17-18 часа, като на инкриминираните в производството две дати снимките на филма са продължили до 21.00 часа, съответно до 20.00 часа. Освен това, подобно на първоинстанционния съд, въззивният съд не възприе с доверие тази част от показанията на свид. Г., в която посочва, че една вечер през октомври или ноември 2019 г. около 18-19 часа видяла подс. К. да удря частния тъжител С. пред входа на блока й, че последната била цялата в кръв и докато слязла пред входа, подсъдимият вече си тръгвал.

Така заявеното от св. Г. е лишено на първо място от конкретика относно датата на така нанесения побой. С оглед твърдението й, че случаят е „по към октомври“, следва да се заключи, че се касае именно за случаят от този месец. При това положение, нейните твърдения противоречат на показанията на свидетеля В.П.. Показанията на св. П. също не съдържат конкретика относно точния момент на споделените събития, но от приложената към делото в заверен препис пр. пр. № 55787/2019 г. по описа на СРП може да се заключи, че те също касаят побоя, нанесен през октомври 2019 г. Това е така, защото преписката на СРП е образувана по повод молба от тъжителя, подадена на 14.10.2019 г. и в рамките на проверката в 9 РУ-СДВР св. П. е дала обяснение. Съдът не може да ползва като доказателствено средство съдържанието на това обяснение, но може да ползва времето на даването му и, тъй като от показанията на П. е видно, че е възприела само един такъв случай и, с оглед това, че е дала обяснение пред полицията по повод преписка образувана по молба от тъжителя от 14.10.2019 г., може да се направи извод, че сведенията, дадени от нея пред съда се отнасят за случая от октомври 2019 г. Видно от показанията на св. П., тя не е забелязала св. Г. на място. Самата св. Г. пък сочи, че не е видяла други хора, което противоречи на показанията на П., че е помогнала на тъжителя да се изправи т.е. била е в непосредствена близост до нея. Показанията на св. П., информативни, логични и последователни. Освен това, посочената свидетелка, макар и да живее в един блок с частния тъжител С., не се познава с нея, което обуславя извод за липсата на евентуалната й заинтересованост от изхода на делото и правдивостта на депозираните показания. Поради това, съдът ги кредитира напълно и счита, че те опровергават тези показания на св. Г., които им противоречат, както е посочено по-горе. Също така, показанията на св. Г., които не се кредитират от съда - че през октомври или ноември 2019 г. около 18-19 часа видяла подс. К. да удря частния тъжител са в разрез с писмените доказателства по делото /2 броя заверени преписи от дневна снимачна програма за екип на терен за филма "Откраднат живот" за 12.10.2019 г. и за 04.11.2019 г., 2 бр. транспортни листа за 12.10.2019 г. и за 04.11.2019 г./, които обуславят извод за невъзможността подсъдимият да се е намирал към посочения от нея времеви период пред дома на частния тъжител.