Решение № 21914 от 01.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21914 гр. С., 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110131215 по описа за 2025 година

Предявени са от Г. Д. Г. срещу . обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 7044.80 лева, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на брутното трудово възнаграждение за шест месеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.06.2025г до окончателното плащане и сумата от 290.70 лева – мораторна лихва за периода от 14.02.2025 г. до 01.06.2025 г.

В исковата молба и в уточнителна молба от 19.06.2025г се излагат твърдения, че ищцата е работила в . 8 години, 4 месеца и 14 дни на длъжност „.“, като трудовото и правоотношение било прекратено със заповед № .г, поради придобиване на право на пенсия на 06.06.2023г. Посочва се, че при прекратяване на трудовото и правоотношение и е заплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 3522.40 лева, равняващи се на две брутни възнаграждения. Сочи се,че от работодателят не било съобразено, че преди да започне работа при него е заемала длъжност „.“ в друго детско заведение – . за срок от 10 години и 7 месеца. Предвид това от ищцата се застъпва становището, че е полагала труд при същия работодател/същата . повече от 10 години през последните 20 години, поради което и се дължи обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ в размер на брутното възнаграждение за шест месеца. Подчертава се, че законодателят е дал дефиниция на понятието „.“ и именно в обхвата на същото попадат и . и детската ясла, в които е полагала труд, доколкото и двете са под управлението на .. Ето защо се моли исковете да бъдат уважение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове като неоснователни.

1

Подчертава се, че ищцата е постъпила на работа при ответника на длъжност „.“ считано от 03.10.2016г. и доколкото същата е полагала труд при този работодател за срок от 8 години, 4 месеца и 14 дни, то дължимо и е обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на две брутни трудови възнаграждения и именно тази сума и е изплатена. Поддържа се, че от доказателства е видно, че ищцата не е полагала труд в . за срок от 10 години и 7 месеца, а за срок от 6 години и 10 месеца. Като неправилен се оспорва е извода, че . и яслата представляват ., тъй като . е юридическо лице – учебно заведение, извършващо дейност съгласно Закона за предучилищното и училищното образование, а яслата е здравно заведение, което извършва дейност съгласно Закона за здравето. С оглед така посоченото се изтъква, че по отношение на ищцата не е налице една от предпоставките за присъждане на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ в процесния размер, а именно да е придобила при същия работодател или в същата група предприятие 10 години стаж през последните 20 години. Изхождайки от дефиницията за „.“ ответника сочи, че детската ясла и ., в които е работила ищцата, не са работодатели, които да са в някаква връзка. Подчертава се, че обстоятелството, че двамата работодатели са бюджетни организации, на дава основание да се счете, че се касае до един и същи работодател или до .. Позовава се на Постановление № 31 на МС от 11.02.1994г, като посочва необходимостта да се извърши преценка дали организациите са с един и същи основни или сходни функции и задачи. С оглед изложеното се моли исковете да бъдат отхвърлени и в полза на ответника да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не съществува спор, че са били обвързани с валидно трудово правоотношение, което е било прекратено със заповед №.г. за прекратяване на трудов договор на основание чл. 328, ал.1, т. 10 КТ във връзка с придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 17.02.2025г.

Това обстоятелство се потвърждава и от представения по делото трудов договор № .г., сключен между ищцата Г. Г. и ., по силата на който ищцата е била назначена на длъжност „.“ с код по ., .. Следователно ищцата е била в трудово правоотношение с ответника на посочената длъжност в периода от 03.10.2016г. до 17.02.2025г., т.е за период от 8г., 4 месеца и 14 дни. В трудовия договор изрично е посочено, че към датата на сключване на договора ищцата е имала 29 години и 16 дни трудов стаж по специалността и 34 години 11 месеца и 20 дни общ трудов стаж.

Видно от приложената към отговора на исковата молба длъжностна характеристика за длъжност „.“ в ., район „.“, С., основните функции на длъжността касаят полагане на грижи за децата в детската ясла, в това число извършване на редовно и качествено почистване на всички помещения, полагане на грижа за личната хигиена на децата, оправяне на леглата на децата и смяна на замърсеното с чисто бельо, проветряване на помещенията, ежедневна дезинфекция, донасяне на храна от кухнята, измиване на съдове и прибори, активно помагане на медицинската сестра във всички режимнни моменти, почистване, измиване и 2 дезинфекциране на гърнета на деца. Посочено е, че .та отговаря за живота и здравето на децата в групата, в която работи, за текущата дезинфекция и стерилизация, за правилното съхраняване на дезинфекционния препарати, както и за точното и в срок изпълнение на поставените задачи о медицинската сестра и директора.

По делото е установено от приложените по делото трудови книжки на ищцата, че през 13.01.1988г. ищцата е била назначена на длъжност . в ДДПВ, като е заемала тази длъжност до 24.11.1991г, след което е била в периода от 25.11.1998г. до 01.04.1998г е заемала на длъжност „.“ в ДДПВ „.“ и е преназначена от 01.07.1998г на длъжност „.“ при същия работодател, която е заемала до 30.09.1998г. Съгласно направените отбелязвания в трудовата книжка считано от 01.10.1998г ищцата е била назначена като „.“ в ., където е работила до 01.01.1999г. След освобождаването на ищцата от . същата е била вписана като „безработен“ и считано от 04.09.2000г е започнала да полага труд отново на длъжност „. – .“ в „.“ ЕООД до 28.10.2009г. По отношение на всяка една от така заеманите длъжности от ищцата до 28.10.2009г изрично е отбелязано в трудовата и книжка, че областта на работа е в сферата на „просветата“. Считано от 23.11.2009г ищцата е била назначена на длъжност „.“ в . и е работила на тази длъжност при този работодател до 01.10.2016г., т.е общо 6 години, 10 месеца и седем дни. Изрично в трудовата книжка е отбелязано, че в . организационното звено на работодателя е „просвета“. В трудовата книжка на ищцата е направено отбелязване и за сключения трудов договор с ответника, като по отношение на него изрично е посочено, че организационното звено, в което попада е „здравеопазване“.

По делото е постъпило писмо и от директора на ., съгласно което същата представя на съда откритата длъжностна характеристика в трудовото досие на Г. Д. Г.. Във връзка с това представя на съда длъжността характеристика на . в ., в която е посочено, че „.та в яслена група“ изпълнява задачи свързани с отглеждането, храненето, закаляването, тоалета и възпитанието на децата. Отбелязано е, че .та поддържа чистотата в помещенията на своята група и всекидневно извършва дезинфекция, подготвя нечистото бельо за пране, измива съдовете на групата и ги стерелизира, грижи се заедно с мед.сестрата за възпитаване на навици у децата за измиване, обличане, събличане, хранене, съхранява и отчита зачисленото и имущество, донася храна от кухнята, измива и стерилизира приборите за хранене, привежда в ред занималнята.

Представено от страна на ответника е и писмо с отговор по отправено запитване от страна на директора на . до Министерство на труда и социалната политика с въпрос „. към МОН, а другата в детска ясла към СО . могат ли да се водят група сходни предприятия, за да има служителят общо 10 години от последните 20 и да получи 6 брутни заплати“. В отговора е цитирана дефиницията за „група предприятия“, дадена в КТ, като е посочено, че преценката се извършва от работодателя, но следвало да се има предвид, че юридически лица, които осъществяват своята дейност самостоятелно и наемат самостоятелно работници и служители не покриват критериите за „група предприятия“.

Прието като доказателство е и становище на Федерацията на синдикатите в . по отправено запитване от страна на ищцата, в което същата е посочила, че е работила като . в 3 детска ясла, а преди това е работила като . също в детска ясла на територията на .. Предвид това е отправила искане да се посочи дали има право да получи 6 брутни работни заплати. В отговора е застъпено становище, че ищцата има право да получи обезщетение по чл. 222, ал.

3 КТ в размер на 6 брутни заплати, доколкото е полагала труд в посочените в запитването и ясли, тъй като и двете детски ясли са в системата на Община ..

Пред Софийски районен съд е прието и заключение по съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което брутното трудово възнаграждение на ищцата за последния пълен отработен месец при ответника е било1761.20 лева.

Софийски районен съд кредитира на основание чл. 202 от ГПК изцяло заключението на допусната съдебно-счетоводна експертиза, като изготвена от вещо лице притежаващо необходимите професионални знания и квалификация, и съобразено с представените по делото доказателства и извършена проверка при ответника.

С оглед приетите факти по делото Софийски районен съд намира от правна страна следното:

По иска по чл. 222, ал. 3 КТ:

За да бъде уважен иска по чл. 222, ал. 3 от КТ следва да се установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните в настоящото производство е съществувало трудово правоотношение за твърдения период, което е било прекратено на съответното основание – поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и че ищцата е работил при ответника не по-малко от 10 години към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. На доказване подлежи и размера на брутното трудово възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 3 ГПК при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж или в същата група предприятия - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за 6 месеца, като обезщетението може да се изплаща само веднъж. Въз основа на така посоченото може да се достигне до извод, че за осъществяването на фактическия състав на нормата на чл. 222, ал.3 КТ е необходимо установяването на два позитивни елемента - прекратяване на трудовото правоотношение и придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и един негативен - плащането се дължи само веднъж, т. е. работникът или служителят преди това да не е получавал гратификацията. Правото на увеличения размер на гратификацията е обусловено от един допълнителен критерии работникът или служителят да е придобил последните 10 години трудов стаж при един и същ работодател, преди прекратяване на трудовото правоотношение, или в същата група предприятия. Преценката за наличие на предпоставките се извършва от работодателя, която на общо основание подлежи на съдебен контрол.

4

В доктрината е прието, че паричната сума, която получават работниците и служителите, отговарящи на конкретните законови изисквания при прекратяване на правоотношението, не представлява същинско обезщетение, тъй като не възстановява на работника или служителя вреди от работодателя. Обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е едно правно задължение за работодателя, респ. субективно право на работника или служителя, то не предпоставя вреда и се дължи при наличието на предвидените в закона предпоставки.