Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260229 от 10.11.2021, Районен съд - Самоков

Съд
Районен съд - Самоков
Дело
Гражданско дело 430/2020
Вид
Решение № 260229
Подписан
10.11.2021
В сила
15.11.2022
Състав
ЯНКО ВЕНЦИСЛАВОВ ЧАВЕЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 13 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 13, ал. 1, изр. второ · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 13, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 13, ал. 3 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 13, ал. 4 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 13, ал. 7 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 15, ал. 3 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 16, ал. 5 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 16, ал. 9 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 19, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 19, ал. 5, изр. второ · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 23, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 25 и сл. · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40, ал. 3 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 42, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 48, ал. 8 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 50, ал. 2, т. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 50, ал. 4 и 5 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 50, ал. 4 и 5 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 51, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 9 · Закон за управление на етажната собственост

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№

237

С., 10.11.2021 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети април през две хиляди двадесет и първата година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ при участието на секретаря Дарина

Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 430 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Д.С.С., Т.А.Г. и М.А.Г.,***, са предявили срещу собствениците в Етажна собственост на жилищна апартаментна сграда с адрес с. Б.И., Община С., ул.

„15-та“ № 15, искове за отмяна на решенията, взети от Общото събрание на етажната собственост, свикано за 15.06.2020 г. съгласно поканата за провеждане и проведено на 16.06.2020 г. от 16,00 ч.

Ищците твърдят, че са собственици на самостоятелни обекти в горепосочената жилищна апартаментна сграда в режим на етажна собственост (ЕС). На 16.06.2020 г. било проведено общо събрание (ОС) на ЕС на горепосочения адрес, на което били взети решения по посочения в исковата молба дневен ред. Твърди се в исковата молба, че тези решения са незаконосъобразни поради нарушения на императивни разпоредби на Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС) относно свикването на ОС, в частност – относно легитимацията на лицето, свикало ОС, начина на обявяване на поканата и нейното съдържание, а наред с това се изтъкват и нарушения на императивни разпоредби на ЗУЕС относно провеждане на ОС и съставяне на протокола за провеждането му. Също така ищците претендират, че решенията на ОС са по същество материално незаконосъобразни.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, в който исковете са оспорени изцяло и е заявено становище за тяхната неоснователност. Оспорено е твърдението на ищците, че ОС е свикано от лице, което не е легитимирано да стори това. Изложени са съображения, че поканата за свикване на ОС като частен диспозитивен документ не може да се характеризира със законно или незаконно съдържание. Сочи се, че протоколът за проведено ОС отговаря на изискванията на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС и съобщението за изготвянето му е поставено на видно място в сградата в режим на ЕС. Изтъква се, че процесните решения на ОС са материално законосъобразни.

Пред съда ищците се представляват от пълномощника им адв. С.Р., която заявява, че поддържа исковете.

Ответникът се представлява от упълномощения от управителя на ЕС процесуален представител – адв. Е.М., която заявява, че поддържа становището по исковете, заявено с отговора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС.

Исковете са допустими.

Съгласно приложените към исковата молба нотариални актове ищците се легитимират като собственици на самостоятелни обекти в жилищна апартаментна сграда, находяща се в с. Б.И., Община С., ул. „15-та” № 15, с идентификатор *** по КККР на с. Б.И., както следва:

Ищецът Д.С.С. е собственик на самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ жилище, апартамент № 303 в корпус А на посочената сграда; ищецът Т.А.Г. е собственик на самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ апартамент № 504 на етаж 4, вход 3 в същата сграда; ищецът М.А.Г. е собственик на самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ апартамент № 501 на етаж 4, вход 3 в същата сграда.

Предмет на исковете са решения, взети от ОС на ЕС, свикано за 15.06.2020 г. съгласно поканата за провеждане и проведено на 16.06.2020 г. от 16,00 ч. Предвид обстоятелството, че исковете са предявени на 13.07.2020 г., тоест по-малко от 30 дни след провеждане на ОС, безспорно е, че установеният в чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС преклузивен срок за предявяването им е спазен.

По съществото на исковете съдът намира следното:

Преди всичко следва да се отбележи, че доводите на ищците, че в сградата не съществува етажна собственост, по отношение на която да е приложим редът за вземане на решения съгласно ЗУЕС, освен че граничат с отричане от самите ищци на собствената им процесуална и материална легитимация по исковете, са и по същество неоснователни. По делото не са събрани доказателства сградата да представлява жилищен комплекс от затворен тип, за управление на чиито общи части да се прилага особен режим съгласно чл. 2 от ЗУЕС. От друга страна, съгласно чл. 9 от ЗУЕС сдружението на собствениците като персонифицирана форма на управление на ЕС, осъществявано по правилата на чл. 25 и сл. от ЗУЕС не е задължително и доводите, че такова сдружение на собствениците в сградата не е регистрирано, са без правно значение по делото.

На следващо място, щом като на 13.07.2020 г. ищците са предявили искове за отмяна на решенията на ОС на ЕС, проведено на 16.06.2020 г. и са приложили към исковата молба препис от протокола от така проведеното ОС, то най-късно към датата на предявяване на иска те са били уведомени за съдържанието на този протокол, предоставен им от други етажни собственици и това е видно и от съдържанието на електронната кореспонденция на л. 126-127 от делото. От нито едно от доказателствата по делото обаче не може да се направи извод, че в едномесечния срок по чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС, който в случая тече от узнаването на протокола, ищците са оспорили съдържанието му по надлежния ред, а именно – пред управителя на ЕС.

За надлежното заявяване на оспорването на съдържанието на протокола е без правно значение дали ищците считат избрания на това ОС управител на ЕС за законно избран – разпоредбата на закона изисква те да отправят оспорването до него, а в конкретния случай не са сторили това. От друга страна, изявлението на ищците в исковата молба, че с предявяването й те оспорват съдържанието на протокола пред съда също е без правно значение, защото компетентен да се произнесе по оспорването на протокола е управителят на ЕС, а до него (както вече се посочи) такова искане ищците не са отправили. Ето защо съдът приема, че с изтичане на едномесечен срок от узнаване на протокола от ищците, в който те не са го оспорили надлежно, съдържанието му е стабилизирано и той достоверно отразява взетите решения, а именно:

По т. 1 от дневния ред:

„Приема доклада на управителя на ЕС за периода м. юли 2019 г. – м. юни 2020 г. и го освобождава от отговорност“;

По т. 2 от дневния ред:

„ОС приема Бюджет на етажната собственост за периода 16.07.2020 – 15.07.2021 г. е общо в размер 125000 /сто двадесет и пет хиляди/ лева, разпределен както следва:

РАЗХОДИ: 125000 лв. включващи разходите по поддържане на общите части, консумативните разходи и вноските във фонд „Ремонт и обновяване“;

ПРИХОДИ: Приходите се формират от вноски на собствениците и обитателите.

Определя размера на вноските по чл. 48, ал. 8 от ЗУЕС за периода на 10 евро с вкл. ДДС на кв. м. от общата застроена площ на всеки обект, която включва ЗП на обекта и площта на припадащите се общи части към него;

Определя срок за внасяне на паричните вноски по чл. 48, ал. 8 от ЗУЕС от собствениците: първа вноска – 50 % от дължимата сума – в срок от 15 юли 2020 г. до 15 август 2020 г.; втора вноска – 50 % от дължимата сума – в срок от 15 февруари 2021 г. до 15 март 2021 г.“;

По т. 3 от дневния ред:

„Избира за управител на ЕС г-н С.Х.Д. с мандат от

2 години“.

По т. 4 от дневния ред – „Разни“ – ОС не е взело решения, поради което съдът не дължи произнасяне по тази точка.

Общото събрание (ОС) на собствениците на самостоятелни обекти в жилищната апартаментна сграда, находяща се в с. Б.И., Община С., ул. „15-та“

№ 15, на което са взети процесните решения, е свикано в съответствие с разпоредбите на чл. 12 и чл. 13 от ЗУЕС.

Това ОС е свикано с писмена покана, в която се сочи да изхожда от С.Д.– управител на етажната собственост. В съответствие с чл. 13, ал. 7 от ЗУЕС в поканата са посочени дневният ред на общото събрание, датата, часът и мястото на провеждането му. Неразделна част от поканата е протокол, удостоверяващ съгласно чл. 13, ал. 1, изр. второ от ЗУЕС датата и часа (07.06.2020 г., 12,00 ч.) на поставянето й на две видни и общодостъпни места в сградата в режим на ЕС, а именно: на входа на сградата – на входната врата и на рецепцията. Посочено е в протокола, че поканата е поставена на тези места от С.Д., който е удостоверил това с подписа си. Обстоятелството, че това е лицето, сочено в поканата като лице, свикващо ОС и че протоколът е неразделна част от поканата, обосновават еднозначен извод, че с подписа на протокола той е удостоверил и своето авторство на поканата, посочено в нея, което всъщност не е и оспорено от ищците нито в исковата молба, нито в последващата им молба-становище, постъпило в съда на 07.12.2020 г. (л. 121 и сл. от делото).

Възраженията на ищците са от съвсем различно естество – че С.Д. не е бил легитимиран да свика ОС като управител на ЕС, тъй като е бил избран за такъв на ОС, проведено на 13.06.2018 г., чийто решения са били отменени на основание чл. 42, вр. чл. 40 от ЗУЕС с решение по гр. д. № 714/2018 г. на РС – С., потвърдено с решение от 21.12.2020 г. по гр. д. № 650/2020 г. на СОС.

Тези възражения са неоснователни. Не е спорно между страните, че съдебното решение по гр. д. № 714/2018 г. на РС – С., с което са отменени решенията на ОС, проведено на 13.06.2018 г., сред които и това за избор на С.Д.за управител на ЕС, е влязло в сила едва с потвърждаването му с решението на СОС на 21.12.2020 г. (вж. разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК) и няма данни първоинстанционният или въззивният съд да е спрял изпълнението на оспорените решения по реда на чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС. Поради това към датата на свикване на ОС с покана, поставена на местата по чл. 13, ал. 1, изр. първо от ЗУЕС на 07.06.2020 г., а и към датата на провеждане на ОС на 16.06.2020 г. С.Д. е бил управител на ЕС и в това си качество той надлежно е свикал ОС на ЕС.

Наред с това, не се установява който и да е от ищците в съответствие с чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС писмено да е уведомил управителя на ЕС, че поради това, че не ползва собствения си самостоятелен обект в сградата или че ще отсъства повече от 30 дни, желае поканата за свикване на ОС да му бъде изпратена на посочени от него електронна поща и адрес в страната или да бъде уведомяван за поканата по телефона на посочен от него телефонен номер. Освен, че в исковата молба ищците не са изложили възражения за неспазване на такъв ред за уведомяването им съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗУЕС, поради което подобни възражения в писмената им молба-становище от 07.12.2020 г. са преклудирани, следва да се отбележи, че и разгледани по същество тези възражения са неоснователни. Единственото изявление на ищеца Д.С. в тази насока, за което при това не може да се приеме, че е отправено в необходимата писмена форма, а представлява електронно писмо, отправено по електронна поща, е от 30.06.2018 г.

(л. 137 – 138 от делото) и без да е необходимо да бъде пресъздавано дословно, от съдържанието му следва, че този ищец е уведомил (евентуално) управителя на ЕС, че през 2018 г. той и семейството му ще пребивават в имота по-малко от 30 дни, което свързва със съвсем други обстоятелства – относно ремонт на фасадата и покрива на жилището си в сградата. От съдържанието на това изявление изобщо не може да се приеме, че този ищец е изявил воля да бъде уведомяван на конкретни посочени от него електронен адрес, адрес в страната или телефонен номер за свикване на ОС на ЕС, провеждано през 2020 г. Такива изявления изобщо липсват от останалите ищци.

Поради това и в съответствие с чл. 13, ал. 4 от ЗУЕС ищците се считат уведомени за свикване на ОС по реда на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС – с поставяне на покана на видно място в сградата в режим на ЕС.

В съответствие с чл. 13, ал. 1, изр. трето от ЗУЕС обявената в поканата дата на свиканото ОС на ЕС – 15.06.2020 г. (понеделник) е осмият ден от поставянето на поканата на 07.06.2020 г.

Общото събрание е проведено в хипотезата на чл. 15, ал. 3 от ЗУЕС на 16.06.2020 г.

(вторник) в часа и на мястото, посочени в поканата за свикване на ОС – 16,00 ч. в зоната на рецепцията. Посочено е в протокола, а и не е спорно по делото, че на обявените в поканата дата и час за провеждане на ОС – 15.06.2020 г., 16,00 ч. не са присъствали лично или чрез представители собственици на най-малко 67 на сто идеални части от общите части на ЕС, а в 17,00 ч. на 15.06.2020 г. на събранието не са били представени поне 33 на сто идеални части от общите части на ЕС. Затова на 16.06.2020 г. от 16,00 ч., когато също не са присъствали лично или чрез представители собственици на най-малко 67 на сто идеални части от общите части на ЕС, то е проведено по предварително обявения дневен ред и на основание чл. 15, ал. 3, изр. второ от ЗУЕС се счита законно, колкото и идеални части от общите части на ЕС да са представени.