Решение № 957 от 06.12.2019, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

Номер 928/ 06.12. Година 2019

Град

Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишки районен съд

ІІІ наказателен състав

На 04 декември Година 2019

В публично заседание в следния състав:

Председател: БОГДАН ВЕЛЕВ

Съдебни заседатели:

Секретар: Даниела Асенова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия ВЕЛЕВ

НАХ дело номер 01851 по описа за 2019 година, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена в срок от легитимирано лице- И.С.П. срещу НП № 18-1158-000919 от 03.04.2018г., издадено от Началник на сектор ПП към ОД МВР Перник, с което му е наложено административно наказание на основание чл.183 ал.5 т.1 от Закона за движението по пътищата - глоба в размер на 100 лв.,а на основание чл.183,ал.1 ,т.1 пр.3 от Закона за движението по пътищата-глоба в размер на 10лв.

Въззиваемата страна, редовно призована, представител не изпраща, не взема становище по жалбата.

Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание не изпраща представител.

Според изложеното в писмената жалба:

-липсваща компетентност на АНО,

-посочени различни цифрови квалификации от Закона за движението по пътищата в АУАН и в издаденото въз основа на него обжалвано наказателно постановление, - липсващо пълно,точно и ясно изписване на виновно нарушени правни норми, -липсващо детайлно описание на нарушенията и обстоятелствата ,които ги установяват, -липсващо съответствие между горепосочените реквизити на АУАН и Наказателното постановление,

Това от своя страна било пречка за упражняване на възможността,установена в чл.44 ал.1 от ЗАНН/писмени възражения/

-вид и размер на наказанията/визира с чл.57 ал.1 т.7 от ЗАНН/ -непълно изписване на наименованието на Наредбата,относно отнемането на контролни точки, -АНО не се е възползвал от правомощието,установено в чл.52 ал.4 от ЗАНН, -липсвали мотиви относно приложението /неприлагането/на чл.28 от ЗАНН,както и размера на наложените административни наказания,а преценката за „маловажен случай“подлежала на съдебен контрол.

Пернишкият районен съд, след като обсъди доказателствата по делото и внесените в процеса доводи,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На

26.02.2018г. автоконтрольор към сектор Пътна полиция- ОД на МВР Перник е съставил акт за установяване на административно нарушение, в който е отразил следните относими за процеса обстоятелства:

На същата дата, месец и година, в 18:25 часа,жалбоподателят, в гр.Перник, е управлявал МПС-ФИАТ СТИЛО,с регистрационен номер СА3641ХМ, като на кръстовището на ул.“Св.Св.Кирил и Методий“ и ул.“Юрий Гагарин“, движейки се с посока от магазин Била, преминава през кръстовището, завивайки наляво с посока към бензиностанция ОМВ ,на забранен сигнал/червен/ при работеща в нормален режим светофарна уредба.

При проверката не е представил СРМПС част II.

Като виновно нарушени законови разпоредби се сочат: чл.6 т.1 пр.2 ,и чл.100 ал.1,т.2 от

Закона за движение по пътищата.

При предявяване на АУАН не е направено възражение.

В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не е депозирано писмено възражение.

Съдът възприема фактическата обстановка по делото от данните ,внесени в процеса чрез следните доказателствени средства и доказателства,преценявани в съвкупност и взаимна връзка:показанията на Р.Г.А.- актосъставител,И.Г.И.–свидетел по АУАН, , акта за установяване на административно нарушение, Заповед на Министъра на вътрешните работи, относно материално правната компетентност, както на актосъставителя, така и на административно наказващият орган.

Жалбата е подадена в срок,от легитимирано лице поради което съдът следва да се произнесе по същество. /препис от НП е връчен на 15.10.2019г.,жалбата е входирана при АНО на 24.10.2019г,/ неправилно е адресирана чрез АНО до Софийски районен съд, Наказателна колегия,липсват данни:по какъв начин е подадена-т.е.дали е изпратена по пощата,дали е подадена лично в сградата на въззиваемата страна,а и в съпроводителното писмо към административно наказателната преписка липсва възражение,оспорване по отношение на срочност.

От представената заповед следва/8121з -952

/20.07.2017г.на Министър на вътрешните работи /,че актът за установяване на административно нарушение е съставен, а обжалваното НП издадено от компетентни длъжностни лица по смисъла на чл.189 ал.1 и ал.12 от ЗДвП, в посочените им качества, а доводът в тази насока,инвокиран в писмената жалба се явява неоснователен.

По отношение на законосъобразността на обжалваното наказателно постановление както от материално правна, а така и от процесуално правна страна, съдът намира следното:

С издаденото наказателно постановление наказващият орган е наложил административно наказание, като е приложил определен административно наказателен състав-чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП, според който се ангажира административно наказателната отговорност на водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.

Наложено е административна наказание по вид глоба, в абсолютен законов размер, поради което съдът не изследва приложението на привилата за индивидуализацията на административното наказание -дефинирани в чл.27 ал.2 и ал.3 от ЗАНН,а доводът в тази насока/относно размер на административно наказание от съответния вид /съдът го намира за неоснователен.

В

АУАН ,въз основа на който е издадено обжалваното НП ,като виновно нарушена законна разпоредба се сочи чл.6 т.1 пр.2 от Закона за движението по пътищата.

Разпоредбата на чл.6 т.1 е регламентирана в Раздел І на Глава втора-“Общи правила” в Закона за движението по пътищата.

Тази разпоредба /чл.6 т.1 от ЗДвП/ изисква от участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,както и със светлинните сигнали,с пътните знаци и с пътната маркировка.

Правонарушителят и жалбоподател в настоящото производство е наказан в качеството на водач, според приложения от АНО наказателен състав, тъй като е преминал при сигнал на светофар, който не разрешава преминаването.

И в

АУАН,и в обстоятелстевната част на издаденото въз основа на него НП се сочат категории ,визиращи правоспособност,в случая „В „.

От анализа на доказателствения материал в съвкупност и взаимна връзка съдът намира,че е осъществен състава на вмененото административно нарушение.

Това е така, защото този извод не се базира само и единствено на констатациите, отразени в акта за установяване на административното нарушение, но и на показанията на двамата свидетели- актосъставител и свидетел по АУАН.

Доказателства,гласни,писмени,чрез които да се внесат данни в процеса, опровергаващи този извод по същество ,не се сочат в писмената жалба.

Текстовото сравняване на обективираните в акта за установяване на административното нарушение констатации спрямо обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление не открива твърдяни в писмената жалба различия.

Липсват и визираните в писмената жалба нередовности,свързани със съдържанието на определени реквизити на АУАН –чл.42 ,т.3,т.4 и т. 5 от ЗАНН –т.е.по отношение на датата и мястото на извършване на нарушението,неговото описание и обстоятелствата, при които е било извършено, както и законните разпоредби, които са нарушени.

Горното се отнася и до сочени в писмената жалба реквизита на наказателното постановление /чл.57 ал.1 т.5,т.6 и т.7 от ЗАНН/визиращи описанието на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, законните разпоредби, които са били нарушени виновно, вида и размера на наказанието.

И за двете вменени административни нарушения наказанията са в абсолютен законов размер,поради което и не са относими правилата относно индивидуализацията на наказанието, а от друга страна, определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанията глоба /чл.27 ал.5 от ЗАНН/е недопустимо.

Единственото

„опущение“ което съдът го констатира,а и се сочи в писмената жалба е обстоятелството ,че в АУАН по отношение темпорално първото вменено нарушение е изписано чл.6 ,т.1,пр.2 от Закона за движението по пътищата,като нарушена законова разпоредба.

От друга страна,в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление във връзка с този реквизит е обективирано –чл.6 т.1 от Закона за движението по пътищата,но над него се намира текст „не съобразява поведението си със светлинните сигнали“.

Нима това правило не е част от съдържанието на чл.6 т.1 от Закона за движението по пътищата?

Ето защо съдът намира доводите в писмената жалба ,подадена от правоспособен водач в тази насока за неоснователни.

По отношение на наложеното наказание по чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП-в тази му част обжалваното НП не страда от пороци,и следва да бъде потвърдено.

Административното нарушение е свързано с неизпълнение на законовото задължение на водач, при управление на МПС да носи свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство.