Определение № 651 от 29.04.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 651 гр. Шумен, 29.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20253600500228 по описа за 2025 година

Производство с правно осн. чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 3120/18.02.2025г. депозирана от „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощник юрисконсулт И. Т. срещу разпореждане № 468 от 31.01.2025г. по ч.гр.д. № 20253630100236 по описа на РС – Шумен, с което частично е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу К. С. К. с ЕГН ********** от с. .........., за сумите както следва: 2049.27лева – договорно възнаграждение за периода от 10.10.2023г. до 05.11.2024г.;

378.17 лева – лихва за забава от 11.06.2023г. до 05.11.2024г. и 340.26 лева - законна лихва дължима от 05.11.2024г. до 29.01.2025г..

Жалбоподателя твърди, че заповедния съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителя черпи права и същия е превишил своите правомощия, като е нарушил съдопроизводствените правила.

Процесният договор отговарял на всички законови и нормативни изисквания и на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляр, в който е предоставена преддоговорна информация във форма съгласно ЗПК и във формуляра били посочени същите параметри, както в договора. В договора подробно били описани всички параметри, задължения като основания и размер на разбираем и достъпен език. Счита, че уговорения лихвен процент отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави и е спазена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като ГПР е фиксиран за целия срок на договора и е в законовите граници. По отношение на законната лихва сочи, че присъждането й е последица от уважаване на главния иск и неоснователно съда е отхвърлил присъждането й, както и неправилно е отхвърлил искането за присъждане на лихвата за забава, тъй като кредитора имал право да получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения 1 за това срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане.

Предвид действителността на уговорените клаузи за договорно възнаграждение и ГПР счита, че процесния договор е изцяло действителен, поради което моли въззивният съд да отмени атакуваното разпореждане в обжалваните части и постанови издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника относно обжалваните вземания. Претендира и разноските за настоящото производство в размер на 15лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Ч.гр.д. № 20253630100236 по описа на РС – Шумен е образувано по депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК подадено от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД гр. София, ЕИК 175074752, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт И. Т., с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу К. С. К. с ЕГН ********** за сумите, както следва: 4 688.77 лева – главница, договорно възнаграждение в размер на 2049.27 лева дължимо за периода от 10.10.2023г. - 05.11.2024 г., неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“ в размер на 1722.20 лева, неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Флекси“ в размер на 2205 лева, неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземане при забава с повече от 90 календарни дни - 500лева, начислени на 09.01.2024г.; лихва за забава – 378.17 лева за периода от 11.06.2023 г. до 05.11.2024 г., законна лихва - 340.26 лева от 05.11.2024 г. до 29.01.2025г. и за законна лихва от датата на входиране на заявлението в съда до изплащане на вземането. Посочено е, че вземането произтича от неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № 40016554506 от 05.04.2023 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД – кредитор и К. С. К. с ЕГН ********** от с. ......... - длъжник.

Претендират се и разноските по заповедното производство.

В обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане първоинстанционния съд е приел, че в договорът за кредит, не е посочен дължимият с всички разходи по кредита ГПР, което е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК водещо до недействителност на договора на осн. чл. 22 от ЗПК и на осн. чл. 23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Разпоредил е да се издаде заповед за изпълнение, само за сумата за главница в размер на 4 688.77 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на входиране на заявлението – 29.01.2025г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 143.78лева – разноски в производството и е отхвърлил заявлението за останалите претендирани със заявлението суми. Посочил е, че договореното възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 2000 лева за услугата „Фаст“ и 2500 лева за услуга „Флекси“, е прекомерно предвид предоставената в заем сума в размер на 5000 лева и не отговаря на изискванията на закона, тъй като по своето естество същите услуги не са допълнителни, а са свързани с усвояването и управлението на кредита, което е забранено от разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, както 2 й, че с разходите по тези услуги, се увеличава ГПР и същия определени от ЗПК – петкратния размер на законната лихва. излиза извън рамките,

Жалбоподателя, обжалва разпореждането, само в частта с която са отхвърлени претенциите за сумите от 2049.27лева – договорно възнаграждение за периода от 10.10.2023г. до 05.11.2024г.; 378.17 лева – лихва за забава от 11.06.2023г. до 05.11.2024г. и 340.26 лева - законна лихва дължима от 05.11.2024г. до 29.01.2025г.. В останалата част разпореждането, като необжалвано е влязло в законна сила.

Съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България съгласно чл.411, ал. 2 от ГПК. Съобразно чл.411, ал.2, т.1 от ГПК, съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3, на чл.411, ал.2 /нова - ДВ бр. 100/2019 г. / заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл. 143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143, ал.2 от ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза. С даденото задължително тълкуване на закона с Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК, се прие, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В мотивите към горното решение е прието, че: "С новелата на чл. 7, ал. 3 ГПК /ДВ бр. 100/2019 се предвиди изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Изрично задължение да следи за неравноправни клаузи в потребителските договори съдът има и в заповедното производство. При установяването на такава клауза, на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, съдът отказва издаването на заповед за изпълнение. По отношение на останалите сделки, задължението на съда да се произнесе за нищожността им се извежда от общите принципи на гражданския процес. Тези основни правни норми не са абсолютни, не действат самостоятелно, а си взаимодействат и се допълват и трябва да се прилагат така, че 3 да се прояви тяхната балансираност. Когато нищожността произтича от формата или съдържанието на договора, съдът е длъжен да я констатира служебно, като в този случай правото на страната да се позове на нея не е обвързано със срок. ". В горния смисъл и Решение № 50206 от 25.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3578/2020 г., III г. о., и др. Според дадените разяснения с ТР № 1/2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд извършва служебна проверка за правилното приложение на императивни правни норми. Нормите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи в потребителски договори, както и нормите на ЗПК, касаещи формата, действителността на договора за кредит и последиците от установяване на недействителността му, са именно от такъв характер - императивни. Съобразно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия, какъвто е и настоящия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП/ ДВ бр. 64/2007 г. / Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Действително страните са свободни при сключването на сделки, но ограничителят на свободата на волята на страните са именно добрите нрави като неписани, но трайно утвърдили се правила, непосредствено свързани със справедливостта, добросъвестността и нормалното развитие на обществените отношения.

В договора е уговорено заплащането на възнаграждение за закупени пакети от допълнителни услуги в размер на 2000 лева - за закупена услуга „Фаст“ и 2500лева – за закупена услуга „Флекси“, което съгласно погасителния план, следва да бъде заплащано по 125.00лв. месечно за целия срок на договора за потребителски кредит – 36 месеца.

Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставените му пакети от допълнителни услуги в общ размер на 4500 лева, се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона, предвид предоставената в заем сума в размер на 5000 лева. Уговореното заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги от потребителя, е за право на приоритетно разглеждане на документите за отпускане на кредит и възможност за потребителя да променя погасителния си план, при изпълнение на съответни специфични изисквания. На първо място услугата разглеждане на документи и отпускане на кредит, макар и приоритетно, е част от процедурата по сключване на договора за кредит и не следва да се дължи възнаграждение за това, а възможността за промяна на погасителния план е последваща услуга, която не е предоставена към момента на сключване на договора и по нея също не следва да бъде заплащано възнаграждение, тъй като не е ясно дали изобщо услугата ще бъде ползвана. Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето, 4 изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. Така уговорената цена за пакетите от допълнителни услуги по същество е за действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита, а в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, изрично е регламентирана забраната, да се изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Чрез отделно начисляване на такси за допълнителни услуги, се цели заобикаляне на разпоредбата на чл.