Решение № 1115 от 15.10.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1115 гр. Пловдив, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иван Г. Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20255300501156 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК:

030269049, чрез юрк. Т., против решение № 208/16.01.2025 г., постановено по гр. д.

№11914/2023 г. по описа на РС -Пловдив, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск за признаване за установено, че Г. Д. Д., ЕГН: ********** дължи сумата 8695,15 лв., представляваща регресно вземане на застрахователя от водача Д., която виновно причинила ПТП на 01.12.2020 г. при управлението на л.а. „БМВ 320 Д“ с рег. № ***, за който с ищеца е сключена застраховка „Гражданска отговорност“, при което били причинени имуществени щети – повреди на л.а. „БМВ Х 4“, рег. № ***, равностойността до търсения размер на които била заплатена от ищеца по претенция „Лев Инс“ АД (платилия обезщетение застраховател на увреденото МПС), ведно със законна лихва върху главниците от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 07.07.2023 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4649 от 10.07.2023 г. по ч. гр. дело № 10009/2023 г. по описа на РС – гр. Пловдив, VI гр. състав.

Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по същество на правния спор, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна.

1

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо.

Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивните жалби доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Пловдивският районен съд е бил сезиран с иск с правна квалификация по чл.

422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ от „Дженерали Застраховане“ АД против Г. Д. Д. за признаване за установено, че ответницата дължи сумата в размер на 8695,15 лв., представляваща регресно вземане на застрахователя от водача Д., която виновно причинила ПТП на 01.12.2020 г. при управлението на л.а. „БМВ 320 Д“ с рег. № ***, за който с ищеца е сключена застраховка „Гражданска отговорност“, при което били причинени имуществени щети – повреди на л.а. „БМВ Х 4“, рег. № ***, равностойността до търсения размер на които била заплатена от ищеца по претенция „Лев Инс“ АД (платилия обезщетение застраховател на увреденото МПС), ведно със законна лихва върху главниците от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 07.07.2023 г., до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4649 от 10.07.2023 г. по ч. гр. дело № 10009/2023 г. по описа на РС – гр. Пловдив, VI гр. състав.

В исковата молба ищецът „Дженерали Застраховане“ АД твърди, че на 01.12.2020 в гр. Пловдив на кръстовището на ул. „Княз Борис I” и ул. „Съединение“ настъпило ПТП с участието на ответницата Д., която управлявала л.а. „БМВ 320 Д“, и застрахован при „Лев Инс“ АД л. а. „БМВ Х 4“. Причината за инцидента била, че ответницата не спазила пътен знак „Б2“ (знак „Стоп!“) и отнела предимството на правомерно движещия се л. а. „БМВ Х4“, при което настъпил сблъсък между автомобилите и на последния били нанесени повреди. Застрахователят на повредния л. а. заплатил по претенция на застрахования ремонта на повредите, който възлязъл на стойност 9709,27 лева. За тази сума „Лев Инс“ АД отправило претенция към ищцовото дружество, което я уважило частично и на 15.06.2021 г. заплатило на имуществения застраховател парична сума в размер на 8695,15 лева. Ответницата била виновна за настъпилото ПТП, и понеже напуснала мястото на произшествието, следвало да възстанови на „Дженерали Застраховане“ АД.

В срока по чл. 131 ГПК от ответницата не е постъпил отговор на исковата молба.

От приложеното ч.гр.д.№ 10009/2023 г. по описа на РС-Пловдив е установено по делото, че на 10.07.2023 г. е издадена Заповед № 4649 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в полза на „Дженерали Застраховане“ АД срещу ответницата за сумата от 8695,15 лв., представляваща регресна претенция по щета № 210816366/21г. по описа на „Дженерали Застраховане“ АД срещу причинителя на вредата – ответницата Д., която е напуснала мястото на ПТП преди идване на органите 2 за контрол на движението по пътищата, ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.07.2023 г. до окончателното погасяване на задължението. Тъй като заповедта е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, районният съд е дал указания на заявителя по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК да предяви иск. В резултат на което ищецът е предявил настоящия иск по чл.422 ГПК.

От представения по делото протокол за ПТП №1737618 от 01.12.2020 г., съставен от служител на Сектор „Пътна полиция“- Пловдив, се установява, че на 01.12.2020 г. в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. „Княз Борис I” и ул. „Съединение“, настъпило ПТП между лек автомобил „БМВ 320 Д“, с рег. №РВ7782РА, управляван от ответницата Г. Д., и лек автомобил „БМВ Х 4“, с рег. № ***, управляван от В. С.. В протокола, подписан без възражения от двамата водачи, е прието, че виновен за произшествието е ответницата, която не спазила пътен знак „Б2“ (знак „Стоп!“) и отнела предимството на правомерно движещия се л. а. „БМВ Х4“, при което настъпил сблъсък между автомобилите и на последния били нанесени повреди. Освен това в протокола за ПТП е изрично посочено, че ответницата е напуснала местопроизшествието.

От представените писмени доказателства се установява, че е налице валидно застрахователно правоотношение между „Дженерали Застраховане“ АД и собственика на л.а. „БМВ 320 Д“, с рег. №***. Срокът на договора и съответно на покритието е от 07.06.2020 год. до 06.06.2021 год. Установява се, че към датата на ППТ 01.12.2020 г. е налице валидно сключен договор за застраховка "Каско" на лек автомобил „БМВ Х 4“, с рег. № *** при Лев Инс АД.

От прието заключение на автотехническа експертиза, която съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че поради неспазване на знак „Стоп!“ от ответницата управляваният от нея л.а. „БМВ 320 Д“ се е ударил с предната си част в дясната част на л. а. „БМВ Х4“, вследствие на което са настъпили щети. Общата стойност на причинените щети по л.а. „БМВ Х 4“, с рег. № *** възлизат на 8932,11 лв., като същите се намират в причинно- следствена връзка с настъпилия инцидент.

Пред настоящата инстанция е разпитана свидетелката В. С., която е управлявала на лек автомобил „БМВ Х 4“. От показанията й се установява, че същата докато се прибирала с детето си е била блъсната от Г., която е избягала от инцидента.

Други очевидци са издирили ответницата и поради това тя се върнала на ПТП.

Свидетелката се е движила на път с предимство. Пътят на ответницата е имал знак стоп. Пътят бил двулентов. Ответницата се е намирала в ляво от свидетелката и за нея имало знак стоп. Пътят, по който са се движили бил урегулиран със светофар, но в момента не работел. Било е късно около 9-10 ч. вечерта. В следствие на удара колата на свидетелката се е усукала и не можела да се придвижи на собствен ход. Свидетелите очевидци са видели, че колата, която я е блъснала е избягала и са тръгнали да я гонят, снимали номера и така полицията я издирила. Ответницата е оспорвала, че свидетелката е минала на червено, но тогава светофарите не са работели.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката С., като ги намира са последователни, житейски логични и непротиворечащи на останалия доказателствен 3 материал.

За да отхвърли така предявения иск първоинстанционният съд е приел, че не са установени предпоставките за възникване на регресната отговорност на ответницата Г.

Д..

Този извод е неправилен по следните съображения:

Предявеният иск е с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ. Съгласно посочената разпоредба застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от виновния водач, когато той е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина. В тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: наличие на валиден договор по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за управлявания от ответника лек автомобил; настъпване в срока на застрахователното покритие по този договор на процесното застрахователно събитие, представляващо покрит риск и предизвикано виновно от ответника; настъпването за трето лице на вреди в твърдяния размер в резултат на ПТП; плащане от ищеца на собственика на увредения лек автомобил на застрахователно обезщетение в твърдяния размер за вредите от процесното ПТП и извършването на ликвидационни разходи в твърдяния размер; напускането от ответника на мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си по регресната претенция на ищеца.

В настоящото производство, страните не са формирали спор относно обстоятелството, че са били в договорни отношения с оглед сключен договор за застраховка, покриващ риска "Гражданска отговорност", както и относно обстоятелството, че процесното по делото ПТП е осъществено в срока на действие на този договор.

Тъй като лек автомобил „БМВ Х 4“, с рег. № *** е имал застраховка „Касто“ в ЗК „Лев Инс“ АД, последното е изплатило за ремонт на посочения лек автомобил сумата от 9694,27 лв. на доверен сервиз- М кар ООД. Във връзка с уреждане на регресните претенции между ищеца и ЗК „Лев Инс“ АД се установява, че по щета № 210816366 по описа на „Дженерали Застраховане“ АД е заплатена на другия застраховател сума в размер на 8695,15 лева.

Вината на ответника се предполага до доказване на противното съгласно чл.

45, ал. 2 ЗЗД, като в случая не е проведено обратно доказване на законовата презумпция.

По делото е представен протокол за ПТП № 1737618 на ПП -ОДМВР – Пловдив. Същият представлява официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП. Следва да се има предвид, че ищецът носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални знания, които съдът не притежава 4